четвъртък, 14 януари 2021 г.

ИЗКУСТВОТО НА ЛЪЖАТА? КОЛКОТО ПОВЕЧЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ

 

Андрю Хигинс, 10.01.2021, The New York Times

„В депеша до Вашингтон през 1944 г. Джордж Ф. Кенан, съветник на американското посолство в сталинска Москва, предупреждава за окултната сила на лъжите, отбелязвайки, че съветският режим„ е доказал някои странни и обезпокоителни черти на човешката природа. „Най-важната от тях, пише той, е, че много хора „могат да бъдат накарани да чувстват и вярват във всичко. Независимо от това, колкото и ненадеждно да е даденото нещо, – пише той – за хората, които вярват, то се превръща в истина  и има силата на истината“ – съобщава The New York Times.

 „Разбирането на Кенан, базирано на опита му в СССР, днес получава натрапчив резонанс в Америка, където десетки милиони вярват в „истината“, измислена от президента Тръмп, че Джоузеф Р. Байдън-младши е „загубил изборите през ноември и е избран за президент чрез измама, – посочва изданието – Едва ли има нещо ново в лъжите като политически инструмент. (...) Готовността и дори ентусиазмът в това да се поддадеш на измама се превърна през последните години в движещата сила на политиката по света, особено в такива страни като Унгария, Полша, Турция и Филипините, държави, които се управляват от популистки лидери, които знаят как да замъгляват истината, д я подстригват или просто да я измислят“.

 „Янез Янша, десният популист, който през март стана премиер на Словения, родната страна на Мелания Тръмп, побърза да се съгласи с лъжата на Тръмп, че е спечелил. Янша го поздрави след изборите през ноември, заявявайки, че е „очевидно, че американския народ е избрал Тръмп“ и изказа мнението си за основните медии, които „отричали фактите“, – се казва в статията.

 „Дори Великобритания, която смята себе си за опора на демокрацията, стана жертва на прозрачна, но широко разпространена лъжа, гласувайки през 2016 г. за напускане на ЕС след твърденията на лагера за Брекзит, че напускането на блока би означавало допълнителни 350 млн. паунда или 440 милиона долара седмично за обществено здравеопазване в страната. Тези, които пропагандираха лъжата, включително политикът от Консервативната партия, който по-късно стана министър-председател на Великобритания, Борис Джонсън, по-късно признаха, че това е „грешка“ – но едва след те спечелиха изборите“, пише вестникът и добавя, че „по-голяма и по-разрушителна лъжа, която не просто манипулира числата, а променя реалността, стана изключително разпространена в Унгария. Там популисткият лидер Виктор Орбан представи финансиста и филантропа Джордж Сорос, евреин от унгарски произход, като мозъка в сянка на зловещ заговор за подкопаване на суверенитета на страната, заменяйки местните унгарци с имигранти и унищожавайки традиционните ценности“.

 (...) „В Полша дълбоко консервативната партия „Право и справедливост“ на Ярослав Качински, на власт от 2015 г., популяризира собствената си многофункционална теория за конспирация, променяща реалността. Тя се върти около многократно опроверганото твърдение на партията, че смъртта през 2010 г. на много високопоставени полски чиновници, включително братът на Качински, тогавашният президент на Полша, в самолетната катастрофа в Западна Русия е резултат от заговор, организирана от Москва със съдействието или поне замълчаване на факти от страна на съперници на партията във Варшава, докато полски, руски и независими експерти обвиняват за катастрофата лошото време и грешката на пилота. Вярата, че това е умишлена смърт, намери отзвук сред твърдите поддръжници на „Право и справедливост“ Едновременно с това тя подхранва и затвърждава мнението им, че лидерите на предишното центристко правителство не са просто политически съперници. и предателите, заговорничещи с вековния враг на Полша, Русия и бившия комунистически елит на страната“, – се  казва в публикацията.

„Полезността на лъжата в голям мащаб бе демонстрирана за първи път преди близо век от лидери като Сталин и Хитлер, който измисли термина „голяма лъжа“ през 1925 г. и дойде на власт въз основа на лъжата, че евреите са отговорни за поражението на Германия в Първата световна война. „За германските и съветските диктатори лъжата беше не просто навик или удобен начин за шлайфане на нежелани факти, но и важен инструмент на управление. (...) Пропагандирайки собствената си голяма лъжа – че той е удържал свещена непреодолима победа на изборите“ – и придържайки се към нея, въпреки много съдебни решения за противното, Тръмп ядоса политическите си опоненти и накара дори някои от дългогодишните си привърженици да поклатят отрицателно глави, гледайки на измамите му. Приемайки тази голяма лъжа, президентът избра път, който често е успешен – поне в страни без силни независими правни системи и медии и други проверки за съответствие на реалността".

 „Например, след 20 години на власт в Русия, президентът Владимир Путин демонстрира, че Кенан е бил прав, когато през 1944 г. е пратил депешата си руската столица – „ Какво е вярно и кое не, решават тук хората“. „Много от лъжите на Путин са относително незначителни, например, твърдението му, че журналисти, които разкриха ролята на руската служба за сигурност при отравянето на опозиционния лидер Алексей Навални, са работили за ЦРУ. Други не са незначителни, като изявленията от 2014 г., че руски войници не са участвали при анексирането на Крим от Украйна или във военните действия в източната част на Украйна (По-късно той призна, че, разбира се, те са участвали в завземането на Крим)“, – се казва в статията.

 „Но има различия между руския лидер и победения американски лидер, казва Нина Хрушчова, професор и експерт по съветска и други форми на пропаганда в Новото училище в Ню Йорк. „Лъжите на Путин не са като на Тръмп: те са тактически и опортюнистични“ – смята тя. „Те не се опитват да предефинират цялата Вселена. Той продължава да съществува в реалния свят. "

 „Въпреки откритото му възхищение към руския президент и системата, която той управлява“, посочва тя, Тръмп, настоявайки за победата си през ноември, не толкова имитира Путин, колкото заимства от Сталин, който, провокирайки катастрофален глад, отнел живота на милиони в началото през 30-те години на миналия век, каза, че „животът е станал по-добър, другари, животът е станал по-весел".

„Това е голямата лъжа", отбелязва Хрушчова. „Тя обхваща всичко и предефинира реалността. В нея няма дупки. Или приемате всичко като цяло, или всичко се рухва. Това се случи със Съветския съюз. Той рухна“.

„Дали вселената на Тръмп ще се срине сега, когато някои съюзници избягаха и Twitter му е отнел най-мощния рупор за транслиране на лъжи, е отворен въпрос. Дори след обсадата на Капитолия от протръмповски бунтовници, над 100 членове на Конгреса гласуваха срещу резултатите от изборите. Много милиони хора все още вярват в него, а вярата им е подсилена от балони в социалните медии, които често са херметично затворени както пропагандата от съветската епоха. (...) Възходът на Тръмп помогна за овластяването на братовчеда на голямата лъжа - бума на дезинформацията в социалните мрежи и крайнодесните измишльотини за конспиративни теории. Това се отразява най-вече в глобалната експанзия на Qanon, някога малко известен маргинален феномен, при който светът се управлява от клика от мощни либерални политици, които са садистични педофили, Тръмп не дезавуира учениците на Qanon, много от които участваха в бунтовете в Капитолия миналата сряда. През август той похвали ги похвали като хора, които „обичат страната ни“.

„В една или друга степен всяко ново поколение е шокирано да научи, че лидерите лъжат и че хората им вярват.  Лъжите никога не са били така повсеместни, както днес. Както и толкова безсрамни, систематични и постоянни“, пише роденият в Русия френски философ Александър Койре (1892-1964 г., семейството му напуска Русия 1896 г., учи философия в Гьотинген при Едмунд Хусерл и Давид Хилберт, след като Хусерл не одобрява дисертацията му, се премества в Париж, където преподава в École Pratique des Hautes Études в Парижкия университет – бел.моя). в своя трактат от 1943 г. „Размисли върху лъжите“.

Но това, което най-много натъжава Койре, е, че лъжата дори не трябва да бъде правдоподобна, за да работи." „Напротив, – пише той, – колкото по-груба, по-голяма и по-скандална е лъжата, толкова по-лесно е да й се повярва и да се приеме“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар