От Джордж Фридман, 05.01.2021 г.
На 1 януари Великобритания завърши процеса по напускане на Европейския съюз, като съюзът гарантира, че ужасни последици ще преследват британците. Разбира се, че ще има икономически последици за Обединеното кралство, но е трудно да си представим, че напускането на втората по големина икономика в Европа няма да има значителни последици и за ЕС. Най-малкото завършването на процеса по напускане на Великобритания разби мита за Европейския съюз. Името „Европейски съюз“ стана синоним на „Европа“. Това никога не е било реален еквивалент, тъй като има европейски държави, които не се заинтересовани от членство - например Швейцария (подава молба за членство през 1992 г., но след референдум я оттегля през 2016 г. – бел.моя) и Норвегия (през 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. и членство в Европейския съюз – бел.моя). Но с излизането на Великобритания остава усещането, че този синоним съвсем изчезна. Великобритания е основополагаща част от Европа, една от освободителките на Европа през Втората световна война. Великобритания беше определяща сила в Европа, а сега напусна Европейския съюз. Това има много негативни последствия за ЕС, първото от тях е, че съюзът вече не е символ на Европа. Вече има и друга Европа – Великобритания.
След референдума съществуваха две тенденции. Първата беше дали британските противници на Брекзит биха могли да го оспорят и отменят. Втората беше дали ЕС може да се договори с британците, без да изглежда прекалено отстъпчив спрямо останалата част от съюза. Понякога тези две сили изглежда работеха заедно, за да блокират Брекзит. В крайна сметка те се провалиха, въпреки че Брюксел вероятно ще продължи да се стреми да наказва Великобритания, докато британците не се откажат да купуват Mercedes в полза на Lexus. В този момент една от водещите сили в Европа, Германия, ще сложи край на наказателните мерки и ЕС ще продължи напред.
Истинският въпрос сега е, как Великобритания, ще намери своето място в света. В момента в Европа няма война и европейците не се страхуват от военни заплахи. Това е странна ситуация. От 1914 до 1945 г. Великобритания се сблъска с германската, а между 1945 и 1991 г. бе изправена пред съветската заплаха. Сега всичко това е далечно и почни „теоретично“ минало. Великобритания остана обаче член на НАТО, което всъщност не е европейско образувание, макар че повечето от членовете са европейци. Съединените щати са тези, които предоставят основната военна мощ на НАТО, а Великобритания е една от малкото европейски държави, притежаващи значителна военна сила и дори глобални възможности за военни действия.
САЩ бяха съюзници с Великобритания през Първата и Втората световна война, Студената война, Ирак и Афганистан. Някои от тези войни може да не са били оправдани, но те споиха отношенията между военните в двете страни. За континенталните европейски държави, разрушени от двете световни войни и ужасени от последвалата ги Студена, основният въпрос беше фокусиран върху икономиката и избягването на конфликти. Великобритания беше отвъд Ламанша, изправена пред регион, който исторически я бе вкарвал в конфликти, но в продължение на хилядолетие не бе успя да нахлуе на нейна територия. Историята на Великобритания се е формирала от необходимостта да се намесва в Европа поради нейната фрагментация. Това, което е немислимо за Европа, е историческа реалност за Великобритания.
Проблемът на Великобритания е, че тя не може сама да контролира еволюцията на Европа. През Втората световна война Съединените щати лишиха Великобритания от имперското й величие и ограничиха силата и възможностите й. Британците се възмущаваха от следвоенната политика на САЩ, но те живееха с нея. Великобритания е майстор на „живота с неизбежното“. Тя се приведе в съответствие със Съединените щати и като цяло това се оказа добре. По време на Фолклендската война сателитните изображения, които САЩ предаде на Великобритания, осигуриха бързата й победа. В последните войни американците и британците се биеха заедно с лекота, която не успяха да постигнат другите страни, участнички в коалициите. Двете страни бяха толкова тясно свързани – от военни до разузнавателни операции – колкото суверенни държави могат да си позволят. Наскоро британците изпратиха самолетоносач в западната част на Тихия океан в подкрепа на американските операции там.
Съюзът на британците и американците се задълбочава. Заедно с Австралия, Канада и Нова Зеландия те формират групата „The Five Eyes“, група, в която страните се ангажират да споделят разузнавателни данни. Готовността на тези пет държави да споделят разузнавателните данни, събрани от която и да е от тях, е изключително важен елемент от военно сътрудничество. Канадците се редуват с американците в командването на Северноамериканското командване на аерокосмическата отбрана. Австралийците оперират в регион, в който оперира Китай. Новозеландците с минимални сили и много повече предпазливост участват в разузнаването. Не бива да се забравя, че и петте страни са воювали заедно в световните войни и в други конфликти.
Когато си задаваме въпроса, къде е Великобритания, в днешния свят са възможни следните отговори. Първо, търговията е важна, но пазарите в Северна Америка са толкова големи, колкото тези на ЕС. Второ, Европа е силно непредсказуема и често нестабилна, докато присъствието на Великобритания в НАТО я държи в Европа редом със САЩ и следователно тя продължава да има тежест. И накрая, „The Five Eyes“, фокусира участващите нации върху нещо, което често е по-важно от всичко друго – войната и нейното предотвратяване чрез разузнаване.
Ирландските, шотландските и уелските претенции най-вероятно ще бъдат сдържани. Великобритания вече не е глобална империя. Тя не може да живее с Европа, но трябва да се приведе в съответствие с другите. „The Five Eyes“, като разузнавателна и военна подредба, вече е налице и не е необходимо да се договаря. Съюзът е достатъчно хлабав, така че никой не е длъжен да прави повече от това да споделя разузнавателни данни. Той също е обвързан с историята. И тези пет държави могат да бъдат сила, с която трябва да се съобразяваме, тъй като освен всичко друго и споделен и отворен пазар. И всяка нация има интерес от тома.
Човек никога не трябва да бъде твърде ентусиазиран. Търканията са в природата на звяра.
Но този алианс вече съществува и разширяването му върху икономиката (с вече сключени споразумения за свободна търговия) е логичната следваща стъпка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар