неделя, 13 октомври 2019 г.

ФОРМУЛАТА НА ПУТИН

Телевизията само увеличи степента на омраза и подигравки към „братския народ“.
От блога на Игор Яковенко, 10.10.2019


Преди седмица по време на форума във Валдай руският президент Путин направи изявление, което според мнението на някои политолози трябва да революционизира програмната политика на руската телевизия. „Не трябва да представяме най-близкия си съсед и братския нам народ в негативна светлина", каза Путин, отговаряйки на въпроса защо от екраните на руската телевизия непрекъснато се изливат потоци от кал срещу Украйна.
Коментирайки тези думи на Путин, някои опозиционни политически анализатори и публицисти започнаха злорадо да предвиждат как всички тези соловьови-кисельови [1] ще започнат да извършват чудеса от преобразования във въздуха. Други либерални експерти, искрено съпричастни към Украйна, откриха в тези думи на Путин коварен план, насочен срещу президента Зеленски. Ето какво пише известният руски публицист и политолог Александър Морозов по темата:
 Фактически това е изискване да се замени образа на Украйна като форпост на враждебната на Запада Русия с образа на „братски народ. Върху Украйна ще започне да се излива елея федералните медии „Ние сме един народ“. Путин е употребявал тази фраза и преди. Но сега тя е зазвуча като директна инструкция към Громов [2] и ръководството на телевизията.

Това обръщане представлява голяма опасност за Зеленски. Тъй като е ясно, че по този начин Путин се бори през главата на Зеленски, да присвои 73% от електоралната подкрепа, която сегашния президент на Украйна получи на изборите.

Мандатът „политика на мир“, който Зеленски получи, все още виси на върха на планината. Путин поставя мина, която ще събори това  по-бързо, преди Зеленски да успее да изгради собствена политика.

Ако федералните медии обърнат на 180 градуса своята политика по отношение на Украйна под надслов „братските народи искат мир“, то в Киев тя ще помете не само Данилюк [3], но и целия Съвет за сигурност. И цялата „сигурност“ като. И трябва да кажа, че Путин има много добри шансове, зад гърба му стои много мощен пропаганден, а Зеленски има само „електорална подкрепа“ и нищо друго (край на цитата)“.
Измина една седмица. Нито преобуването във въздуха, нито заливането на Украйна с елей [4], нито завъртане на федералните медии на 180 градуса по отношение на Украйна – нищо от това не се случи. Степента на омраза към Украйна май остана същата, а степента на подигравки може би се увеличи.
Владимир Соловьов започна програмата си „Вечер“ на 9.10.2019 г. кикотейки се, изброявайки имената на украинските министри и други украински началства и покани студиото и зрителите да им се присмеят. Не на министрите, а на фамилиите им. Загороднюк е министърът на отбраната на Украйна – „хи-хи-хи, забавляваше се Соловьов, опитвайки се усърдно да произнесе името на украинския министър на отбраната с „украински акцент“, който явно беше научил от съветския филм „Сватба в Малиновка“ [5] и с който истинските украинци никога не са говорили. „Тре-пак“, Соловьов произнесе фамилното име на заместник генералния прокурор на Украйна на срички, очевидно му се струваше, че това звучи особено смешно. Е, и накрая, фамилията на бившия министър на енергетиката на Украйна Юрий Продан донесе особена радост на веселяка Соловьов. Не си спомням в кой клас на началното училище спряхме да се присмиваме на фамилиите на другарчетата си, във втори или в трети, а тези, които продължиха да се подиграват на фамилните имена, ги записваха при умствено изостаналите ...
В допълнение към напълно дебилните подигравки с народа, който Путин незнайно защо нарича „братски“ а фамилията и езикът, принадлежат на този народ, а не на властите и политиците руската телевизия продължи целенасочено да обижда Украйна като страна, опитвайки се да убеди руснаците, че тя е безполезна и корумпирана. „Колко струва вашата държава?“ – Соловьов зададе този въпрос на украинския икономист Александър Охрименко поне пет пъти, въпреки факта, че той веднага му отговори, че Украйна не се продава. Соловьов не се интересуваше от отговора, той трябваше да вкара в главата на руснаците тезата за корупцията в Украйна.
И че всички украинци са страхливци. Соловьов и неговите съучастници използваха тази лъжа винаги, когато някой от опонентите им намекнеше за окупацията на Крим. Те веднага отговаряха с дежурните фрази: „и къде се състоя сражението за превземането на Крим?“ или „Защо да не завладееш Крим, ако е твой?“ Опитите на украинския икономист Охрименко да обясни, че „украинците са умни“ и затова не са тръгнали да воюват срещу по-силната по онова време руска армия, предизвикваше буря от ентусиазъм в студиото на Соловьов. Домакинът веднага направи аналогия с Хитлер, който бил посрещнат с цветя, защото е „умен“. Кургинян [6] се подиграваше заедно с него, правейки гримаси и пародирайки Охрименко: „Защо бяхте пуснати от затвора? Защото сте умен!“ Очевидно Соловьов и Кургинян или не са разбрали, че пряко оприличават Путин на Хитлер, а армията му – на зоновските урки [7], или смятат, че това  е ласкателство за президента на Руската федерация и руската армия ...
За да оцените нивото на истерия и степента на омраза по телевизора, изобщо не е необходимо да включвате звука и дори не е необходимо да гледате цялата програма. Достатъчно е да знаете кои са „експертите“. Ако експертът по Изтока Багдасаров [8] е в студиото, тогава ще има призиви да превземем Киев и Истанбул. Предварително се знае в коя минута режисьорът Кургинян ще извади пяна от устата си и в духа на Паниковски [9], ще се нахвърли върху противника с викове: „дръжте ме, сега ще има море от кръв!“. В тази програма Кургинян се запени около третата минута и започна да се нахвърля върху икономиста Охрименко с писъци: „Мръсник, мръсна слуз, фашистка измет, сега ще ти покажа кой съм!“ Освен това режисьорският опит на Кургинян му позволи да се нахвърли на икономиста Охрименко по толкова умел начин, че разстоянието между тях да не намалее даже със сантиметър ...
Както знаете, Олга Скабеева  беше първата, която разкритикува Путин за отрицателното отразяване на Украйна. Тя която кокетно заяви: „Ние никога не правим това нарочно“. Оттогава Скабеева и Попов направиха няколко 60-минутни програми, във всяка от които внимателно хвърляха кал върху Украйна. И всеки път, разбира се „случайно“...[10].
За да разберем какво означава призивът на Путин да спре негативното отразяване на Украйна по руската телевизия и защо тези, които решиха, че този апел означава „180-градусов завой спрямо Украйна“, грешат, има смисъл да си припомним прословутата формула на Щайнмайер [11]. Независимо от това, какво декларира тази формула, истинската й цел е да накара първите лица на Русия, Украйна и западните страни да могат да заявят, че са направили опит за установяване на мир на украинска земя, но видите ли, мирът не е настъпил, за което е виновна другата страна. Тоест „формулата на Щайнмайер“ е имитация, трик, обвивка за бонбони без бонбони.
Точно същата обвивка за бонбони без бонбони е и изявлението на Путин за недопустимостта на отрицателното отношение Украйна. На следващия форум във Валдай, на въпроса защо, въпреки неговите нареждания, телевизията продължава да излива кал върху Украйна, той ще обясни, че, първо, Русия има най-свободните медии в света, така че телевизията не го слуша, и второ, гледайте какво се случва в Киев – целият Хрещатик [12] е пълен с кървавите визитки на Ярош [13], така че нашата телевизия няма как да е сдържана ...
За разлика от лукавата формула на Щайнмайер и измамната формула на Путин, има формула, чиято истинност е потвърдена от десетилетията съпротива и е написана с кръвта на затворниците от ГУЛАГ: 
„Не вярвайте, не се страхувайте, не се молете“. 
Именно тази формула може да се превърне в основна за изграждане на стратегия и тактика по отношение на путинска Русия, било то тактиката на Украйна или всяка друга държава, или на руската опозиция.
Бележки:
[1] – по имената на руските журналисти и телевизионни водещи Владимир Соловьов и Дмитрий Кисельов. Соловьов е автор и водещ на предаването „Вечер“ –обществено-политическо ток-шоу, което първоначално се появява в телевизия НТВ, а от 09.09. 2012 г. се излъчва от телевизионния канал „Россия-1“. Кисельов  е генерален директор на руската международна информационна агенция и зам. генерален директор на Общоруската държавна телевизионна и радиокомпания, фигурира във втора част на  списъка на ЕС на руски държавни служители, на които са наложени визови и финансови ограничения по повод анексията на Крим.
[2] –  Алексей Алексеевич – от май 2012 г. е първи заместник ръководител на администрацията на Владимир Путин, наричат го истинския стопанин на руските телевизии.
[3] –  Александър Александрович, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, ръководител на Националния координационен център по киберсигурност, бил е министър на финансите.
[4] –  светено масло за богослужебни цели, миро (тук преносно – стръв).
[5] –  музикална комедия на Андрей Тутишкин, в която се разказва как украинското село Малиновка живее в годините на Гражданската война – от едната смяна на властта до другата, в което несгодите на войната не пречат на любовта.
 [6] – Сергей Ервандович (от арменски произход), театрален режисьор, политолог и лидер на движението „Същността на времето, до 2012 г. е ко-водещ на ток-шоуто „Исторически процес“ на телевизионния канал „Россия“.
[7] –   жарг. затворнически касти от крадци, бандити.
[8] – Семьон Аркадевич, експерт по проблемите на Близкия Изток и Централна Азия, директора на Центъра за изучаване на Близкия Изток и Централна Азия, член на партията „Справедлива Русия“.
[9] – Михаил Самуилевич, един от централните персонажи на Иля Илф и Евгений Петров в романа „Златният телец”.
[10] – Олга Владимировна – руска журналистка и телевизионна водеща. Заедно със съпруга си Евгений Попов води ток-шоуто „60 минути“ по канал „Россия-1“
[11] – Франц-Валтер, социалдемократ, президент на Германия оат мар 2017 г.
[12] централния булевард в Киев.
[13] – Дмитрий Анатолевич, украински ултранационалист, лидер на движението „Десен сектор“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар