ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ УСПЕХИ НА ЮЖНА КОРЕЯ

По статиите на И.И. Ганчеренок, „За веберизацията [1] на държавното управление“,сп. Вестник московского государственого университета, серия 21: Управление (государство и общество), бр.3, 2012, стр.41-49 и Тийна Рандма-Лийв, „Относно приложимостта на „западните“ теории за държавно управление в посткомунистическите страни“,  сп. Вопросы государственого и муниципального управления, бр.2, 2008, стр.73-87. 

Причини за икономическите успехи на Южна Корея

1.Стабилна система на управление и ефективно правителство. Политическите лидери идват и си отиват, но ангажираността им с дългосрочното икономическо развитие трябва да бъде запазена. През 18-те години управление, Пак Джон Хи, президент на Южна Корея в периода 1962-1979 (убит в резултат на заговор на 26.10.1979 г.) осигури ефективно управление на страната по посока на развитието.

2.Национална сигурност. Държава, в която сигурността не е гарантирана, няма да може да привлече дългосрочни чуждестранни инвестиции.

3.Глобална визия на националните лидери.

4.Активна външна политика.

5.Компетентни икономисти. Корея разполага с много просветени и интелигентни икономисти, които успяха да идентифицират конкурентните предимства на страната.

6.Спиране на изтичането на „мозъци“ и стимулиране на завръщането им в страната. Провеждане на активна политика на завръщане на учени, които са учили в чужбина.

7.Предприемачи, готови да рискуват. На Корея не и липсваха предприемачи с необходимите качества. Добър пример за това е производството на автомобилите Hyundai и KIA, които успяха да преобърнат световното мнение от неуважение към уважение.

8.Своевременно инвестиране в технологиите. Напредъкът в условията на глобална конкуренция е възможен благодарение на навременните инвестиции в технологии.

9.Образована работна сила. Развитието е невъзможно без подкрепата на образованата работна сила. Добрите планове трябва да се реализират от образовани хора. Дългогодишната традиция на корейците да се жертват за образованието на децата си е един от ключовите компоненти, които направиха икономическото развитие на Корея успешно.

10.Традицията да се работи упорито. Корейците смятат, че тя е следствие на преживените трудности и конфуцианския дух. Корейците винаги работят усърдно, независимо от ситуацията и това се изразява в мощно икономическо развитие.

11.Продължаване здравите връзки със САЩ и Китай. Националната сигурност е от първостепенно значение за Корея. Най-добрият вариант в момента е да продължите тесните връзки със САЩ и Китай.

12.Подобряване на отношенията със Северна Корея. Подобряването на отношенията е важно не само от съображения за сигурност, но и по икономически причини.

13.Научни изследвания и разработки в областта на високите технологии. Глобалната конкуренция става все по-голяма с всяка изминала година. Инвестициите в изследвания и разработки са от голямо значение за глобалната конкурентоспособност и преодоляване на високите разходи.

14.Развитие на конкурентни предимства. Корея е класически пример за създаване на конкурентни предимства, които не се основават на природни ресурси. Търсенето на конкурентно предимства трябва да се ускори.

15.Осигуряване на по-голяма икономическа свобода. В съвременния свят вече има повече от 200 споразумения за свободна търговия и икономическо партньорство. Глобализацията е необратимо явление. Корея трябва да бъде водеща играч в тази „игра“.

16.Търсене на надеждни енергийни източници. Няма да е лесно, но е важно да се намерят надеждни източници на енергия, тъй като в близко бъдеще ще има големи промени на енергийния пазар.

17.Уреждане на спорове между служители и администрация. Трудовите спорове трябва да се регулират чрез преговори, а не чрез масови улични демонстрации, които вредят и на двете страни.

18.Подобрена система за социална защита. Подобряването на системата за социална защита не означава само грижа за бедните или хуманен проблем. Това ще помогне на икономическото развитие в дългосрочен план.

19.Премахване на концепцията за пенсионна възраст. Пенсионната възраст е една от най-глупавите социални традиции. Задължителното пенсиониране трябва да бъде спряно, за да се запази опитният персонал с по-ниско заплащане, тъй производителността намалява с възрастта.

20.Бъдете съсредоточени в творчеството. Обръщайте внимание на външните фактори и мислете нестандартно. Креативните хора и творческият бизнес правят това, което другите не могат.

В корейския алгоритъм за успеха е очевидна последователната комбинация на „рационалността на Вебер“ с процесите на технологично развитие. С други думи, Корея ярко демонстрира предимствата на рационалното съчетаване на традиции и иновации, без да се лута между „догонващото развитие“, и „изпреварваща мениджеризация“, при което лутане съществува огромен риск политическата и административната система на страната да се изправи пред феномена „грешката от преждевременното превключване“.

Друг въпрос е, че процесите в синергичните системи като дерегулация, децентрализация, либерализация и технологизация, които са неизбежни в съвременната икономика и общество, изискват несравнимо по-висока компетентност на длъжностните лица.

Не по-малко важно е виждането за управлението като изкуство. Много е трудно да се очаква, че решението на съвременните противоречия – силна държава или минимална държавна намеса, гъвкавост или традиция, регулиране или дерегулация, фрагментация или единство, демократични или технократични ценности – може да бъде намерено само в строго научните изследвания. Много важно е да не се надценява ролята на научните теории, както и хармонизирането им с народните традиции, ценностите на обществото и мисията на държавата. Подобни решения се наричат инвариантни – т.е в тях има неща които не се променят при различните варианти.

Човешкият потенциал, който развитието, трябва ефективно да се реализира чрез непрекъснат процес на образование през целия живот, и да се възпита в такива ценности на информационното общество като творчество и доверие, които са насочени към постигане мисията на държавата.

Бележка:

[1] – по името на Макс Вебер (1864-1920), германски юрист, икономист и социолог, автор на концепцията за рационалната бюрокрация, това което днес наричаме традиционна организационна йерархична структура на управление, вкл. и в държавата.