четвъртък, 3 октомври 2019 г.

ПО ВЪПРОСА ЗА СУВЕРЕНИТЕТА

Външнополитическата зависимост е неизбежна.
От блога на Лев Усискин, 02.10.2019 г.


Сред моите приятели има прекрасни хора, които вярват, че външнополитическият суверенитет е особена, специална ценност, която не може да бъде сравнявана с другите, заради която човек трябва да жертва други блага: качество на живот, свобода и т.н.
Веднага възниква въпросът –  какво разбират под суверенитет тези хора. Най-вероятно те ще кажат, че това е възможност държавата да действа в отношенията си с други държави единствено от гледна точка със собствените си интереси, без да се съобразява с други неща. Определението обаче е сакато, тъй като първо няма абсолютна независимост и второ, ако има държава, която води подобна политика, тя рискува да си навлече санкции от държавите спрямо които я води. Като се замисля, едва ли след Чингис Хан, на Земята е имало режим, който изобщо не се е съобразявал с други държави по един или друг начин.
Независимо от това, има нещо в разсъжденията на моите приятели. Те вероятно си мислят, че има лига, малък клуб от държави, които са възможно най-свободни при вземане на външнополитически решения, които са освободени от необходимостта да „искат разрешение“ от други държави. Сигурно си мислят, че в този клуб членуват САЩ, Китай, Русия, а може би Иран и Индия!?
Така. Само че ще ги разочаровам.
В рамките на подобни представи трябва да е ясно, че Русия не е член на този клуб, а е държава, зависима от Китай. По-малкият й съюзник, марионетката…..
Още веднъж: тук не става въпрос за заплахата Русия да стане държава, зависима от Китай, а че тази зависимост вече съществува и то доста време.
Преценете сами: през последния четвърт век Русия никога не си е позволявала не само действия, но дори и намеци, които да противоречат на китайските интереси. Нито една от многото руски външнополитически инициативи не наруши интересите на Китай и понякога пряко съответстваше на тях, като например поведението ни във Венецуела, от която не сме се интересували сто години. Тази година вече се обогатихте и с пряко участие в ролята на „китайска шесторка” – говоря за неотдавнашния инцидент с руски самолети в близост до спорни острови.
При това няма и най-малката симетрия – Китай никога не си е мръднал пръста в наша полза в нито една от конфликтните ситуации с участието на Русия. Не е направил нито едно публично изявление в наша поддръжка.
Можете приблизително да прецените кога всичко се е случило. Вземете за отправна точка посещението на Елцин в КНР през 1996 г. По време на това посещение китайците заявиха на руската делегация, че считат посещението на Далай Лама в Русия за нежелателно – и Русия послушно изпълнява това „желание“. Ръководителят на религиозната деноминация, която има 1,5 милиона последователи в Русия сред представители на коренните руски народи, е лишен от възможността да общува с тях – както редовно го е правил това преди. Няма други причини за тази забрана, освен недоволството на Китай. (Строго погледнато, Далай Лама дойде веднъж – струва ми се през 2003 г. – и това беше резултат от сложните дипломатически усилия на Илюмжинов [2], но последвалата реакция на КНР го обезкуражи да ги повтори.) В същото време Далай Лама свободно посещава Италия, където се интересува само от преподавателите-ориенталисти и от няколкото си ексцентрични привърженици.
С други думи, Русия за Далай Лама е Китай: страна, в която пътят за него е затворен, въпреки милионите му духовни събратя, живеещи там.
С оглед на гореизложеното, дарението на предградията на Хабаровск и други руски територии на Китай изобщо не изглежда странно. А като се замислим върху степента на равнопоставеност в областта на основни търговски споразумения, като „Силата на Сибир” [3] например, на човек не му остава друго, освен кисело да се усмихне.
Бележки:
[1] – Лев Борисович (род. 02.02.1965 г.) — руски писател, есеист, публицист.
[2] – Кирсан Николаевич (род. 05.04.1962  г.), съветски, руски и калмикски политик и международен спортен деятел, първият президент на Република Калмикия.
[3] – руско-китайски газопровод, преминаващ през територията на Монголия, като преговорите за строежа му се проточват доста години и според експерти Русия е направила отстъпки, които не са в нейна полза.


Няма коментари:

Публикуване на коментар