четвъртък, 10 октомври 2019 г.

ПРИЛИКИ

Нито едната, нито другата бивши империи наричат войната война. Не, те са „източник на мир“!
От блога на Егор Седов, 10.10.2019


Двете бивши империи [1] много си приличат.
И лидерите им си приличат: и двамата са „добри момчета“. (Вярно е, че единият се прави на такъв, но вторият наистина е „добро момче“ с криминално досие).
Приличат си и по комплексът, налаган на народа от пропаганда: виждате ли …. преди! .. бяхме! .. велики! ..
Въпреки факта, че народите, загубили своето „величие“, живеят както никога преди това. Можеше да е много по-добре – ако не беше милитаризмът на властите.
И двамата лидери се опитват да поддържат властта си, като преориентират народа от вътрешните проблеми към външни завоевания. Тронът под Ердоган се заклати, той загуби Истанбул – но „Манбидж е наш! [2]"
Приличат си и по налагания иредентизъм [3]. Макар че за какво, по дяволите, са нужни на един европеец от Измир или Истанбул всичките тези „манбиджи“ и „камишли“ [4]?!
Приличат си и по нежеланието да си признаят миналите престъпления. Миналите, защото никой от днес живеещите не е участвал в тях. Колективната отговорност е грозно нещо, но защо да не наречем престъплението престъпление? Само че не – постоянно се търсят оправдания. „Времето беше такова” - целият народ (и много от него на територията на самата Сирия) беше подложен на геноцид. „Времето беше такова“ - „враговете на народа“ стреляха ...
Приличат си и по начина, по който двете империи се отнасят една към друга. 
Възстановяването на „величието“ започва с ракета, изстреляна срещу пазара – и с бомбардировките на цивилни цели.
И нито едната, нито другата бивши империи наричат войната война. Те винаги само възстановяват мира. Или принуждават другите към мир. Като цяло те са „източник на мир“.
Вече ни демонстрираха как точно изглежда „източникът“. За пореден път. Това са горящи жилищни квартали – това е източникът .....
Бележки:
[1] – в оригинала е употребена думата „недоимперия“.
[2] – град в северната част на Сирия.
[3] – (от итал. irridento – несвободен, намиращ се под чужда власт) политическо движение за анексиране на чужди територии към предполагаемо еднонационална държава, като за оправдание обикновено се използват аргументи за лингвистично, историческо, расово или културно (напр. религиозно) единство между населението в иредентистката държава и населението в целевите територии.
[4] – от имената на градовете Манбидж и Ал Камишли (намира се в североизточна Сирия на границата с Турция)



Няма коментари:

Публикуване на коментар