вторник, 22 октомври 2019 г.

ИСТИНСКИЯТ ПРОТЕСТ НЕ Е В МОСКВА. И ТОВА Е ПО-ОПАСНО …..

Сергей Мардан, РИА Новости, 22.10.2018

Вместо послепис:
Публикувам този текст поради очевадните съвпадения с нашенската действителност – действителни или мними. Преценката оставям на читателя.
Наскоро в селището Цигломен, близо до Архангелск, жителите се опитаха да линчуват мъж, който уж тероризирал момичета и жени и ограбил тийнейджър. Според разследването няколко мъже, живеещи в селото, пристигнали в къщата на жертвата, пребили го, сложили го в багажника и го закарали на улица „Мир“, където го вързали за стълб.
Това е сухия текст от полицейския протокол. А във видеото бушуващата тълпа всъщност линчува човек, който вероятно е имал късмет, че не е бил убит или осакатен.
И това е вторият подобен случай от няколко дни. Първият се случи два дни по-рано в Саратов, където тълпата искаше да разкъса парчета обвиняемия за убийство на деветгодишно момиче.
Полицията евакуира Михаил Туватин, който по-късно призна за престъплението, прикривайки го с щитове.
Ако всичко със саратовския убиец нещата са повече или по-малко ясни и мнозина се изкушават да кажат „Аз и сам бих го ...“, случаят с Архангелск поражда много повече въпроси и съмнения. Какво наистина се е случило там? Хората там прави ли са?
Тълпата е лош съдия.
Всяко линчуване е разрушително за държавата, която всъщност е измислена от хората именно затова, за да има безпристрастен наказващ меч на справедливостта, без който не би оцеляло нито едно, дори и най-примитивното човешко общество.
Опити за линчуване в Русия са много опасна тенденция. Фактът, че подобни събития се повтарят с тревожна честота и на места на хиляди километри едно от друго, показва, че има криза в доверието на хората в системата на правоприлагането като цяло.
Подобни опити показват, че хората, които се опитват сами да упражняват правосъдие, основано на емоциите, не разчитат на съответните институции.
Телевизионните новини, подобно на пясъчна буря, донасят в домовете ни примери за подобен нихилизъм всеки ден. Неразумни шофьори и мотористи, синовете на вицепрезидентите на най-големите руски компании, новини за ужасни катастрофи на пътя, виновниците за които се откупуват. Отрицателният фон се натрупва в публичното пространство, и подобно на радиация го отравя. В крайна сметка огромен брой хора са убедени, че „няма справедливост“.
И това е най-сериозната вътрешна заплаха за Русия от всички съществуващи. Не разговорите за технологиите на Майдана и Държавния департамент, а за липсата на вяра в закона.
Изглежда, че властта започна да обръща твърде много внимание на Москва. И не защото е столица и основния политически център на страната. По-удобно е да се занимаваш с това, което се случа в границите на Садовое колцо. Всичко ти е близо, всичко ти е под ръка. А голямото началство бързо ще забележи и оцени усърдието ти. Само че е време да преминем от празните и първоначално безсъдържателни протести в Москва към истинските проблеми на реална Русия.
Московският протест е кръстоска между ходене на концерт и фестивал на барбекю. Начин да се забавлявате през уикенда. Хипстър чете на омоновци Конституцията - това е просто телевизионна снимка от един ден.
А в безбройните руски Чемодановки и Уржумовки, недоверието към закона често се превръща в погром. Както стана в Красноярск, където убийците на биатлониста останаха на свобода цели три месеца, докато федералните власти се наканят да обърнат внимание на това , което говорят хората.
С тези случаи трябва да се занимаваме. И е необходимо да се накажат тези, които ги причиняват.
И между другото. Всеки оперативният дежурен, който ви каже: „Елате, когато убият …“, трябва да бъде изправен пред съд, а ръководителите на този полицейски служител, включително на градско и областно – разследвани. Защото всеки оперативен работник или следовател отговаря така, само когато съществуващата система му позволява да реагират по този начин.
Същото важи и за съдиите. И може би най-вече за тях.
Разговорите за необходимостта от връщане на смъртното наказание, е публична реакция на хората срещу съдилища, които според тях не работят. Когато хората не разбират защо изнасилвачите и убийците излизат условно, а съдиите действат изключително странно и избирателно, те започват да искат смъртно наказание и да се молят да дойде Й. В. Сталин.
Симптоматично е обаче, че дори привържениците на смъртното наказание, веднага щом се стигне до това кой и как ще произнесе смъртната присъда, веднага се дърпат назад и стават много по-малко категорични в своите преценки.
Недоверието в съдебната система отчасти се дължи и на липсата на ефект от борбата срещу корупцията. Даже когато осъдят губернатор, гражданите продължават да гледат на тази новина със скептицизъм и да си мислят: „Ясно. Дадоха им команда и го вкараха в затвора“. В гръмките съдебни процеси герои се оказват всички други, но не и съдиите. Те са там като обикновени статисти, обикновени чиновници.
Рим се превръща в империя благодарение на безопасните пътища и римското право. Последното не е твърде хуманно от гледна точка на съвременните стандарти, но символизира върховната власт, на която се подчиняват всички, включително управители, легионери и обикновени граждани.
А Русия като държава започна с „руската справедливост“ на Ярослав Мъдри, първият кодекс от закони в Русия.
А калпавите 90 години на ХХ век приключиха тогава, когато хората отново повярваха в способността на държавата да управлява, да съди справедливост и да наказва престъпниците.
Идеята, че това е ключовото завоевание на руската държава през последните 20 години, претърпя ерозия през последните години, представлява напълно екзистенциална заплаха за страната.
Ако хората престанат да вярват в държавата, тя се разпада.
Линчът показва, че на хората им се струва, че те трябва да поправят грешката на държавата и сами да свършат нейната работа. Е, поправят я малко. И вместо поправка, разрушават нейните основи.
Ето защо всеки опит за линчуване трябва да бъде безпощадно пресичан от държавата. Но след това е необходим безкомпромисен анализ – защо се е случило, кой е причина за това, кой не е предприел действия, кой не е отговорил на подадения сигнал и т.н.


Няма коментари:

Публикуване на коментар