ГЛОБАЛНИЯТ ШАРИКОВ*

 

Игор Яковенко, 26.08.2021,  „Ден“, електронен вестник, Киев

Защо Русия толкова яростно подкрепя талибаните? Истерията на Кремъл около „Кримската платформа“. Идеите на Шариков са живи и понякога дори побеждават.

На този ден, преди 232 години, на 26 август 1789 г., Франция приема Декларацията за правата на човека и гражданина, документ, който поставя основите на съвременното право в Европа. Тя се основава на концепцията за равенство и свобода, които принадлежат на всеки роден. Свободата на личността, свободата на словото, свободата на мнението и правото да се противопоставят на потисничеството са обявени за естествени права на човека и гражданина. Заедно с Великата харта на свободите (Magna Carta), подписана през 1215 г. от крал Джон Безземни, тя е основата на съвременната демокрация.

Но историята не е като права жп линия, по която се носи локомотивът на прогреса. От време на време хората се хващат за идеи, които са точно противоположни, включително тези, лежащи в мейнстрийма на концепцията на Шариков: „вземай и разделяй“.

Днес Русия на Путин претендира за ролята на глобалния Шариков. Путин постоянно е преследван от мании за това как и с кого да си раздели света. Дали по модела на секретния протокол към пакта Рибентроп-Молотов за разделянето на Полша и Източна Европа, или по модела на Ялта през 1945 г., където Рузвелт, Сталин и Чърчил се споразумяха за следвоенното разделение на планетата. Тъй като Западът игнорира предложението му да бъде домакин на Ялта-2, Путин се обиди и се опита да предложи нещо подобно на Китай, но другарят Си само се усмихна непроницаемо и внимателно покри световната карта с последния брой на „Женмин жибао“, на който Сибир и Далечния изток са определени като китайски територии ... Твърде рано е Путин да знае за това. Ще дойде време, когато ще бъде уведомен.

Идеята „вземай и разделяй“ отдавна владее буйната глава на лидера на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР). В самото начало на кариерата си Жириновски (по-нататък Ж.) постоянно изпадаше в транс, по време на който се втурваше на юг и непрекъснато се опитваше да си измие обувките в Индийския океан. С възрастта той малко се успокои, обрасъл с многомилиардна собственост, но продължи периодично да изпада в транс. Сега се е насочил на Запад, към Украйна и непрекъснато иска да я разделя. Съвсем неотдавна, на 25 август, в предаването „60 минути“**, той безпричинно извика, че Украйна трябва да бъде разделена, Лвов да бъде даден на Полша, а всичко останало – на Русия. Присъстващият в студиото полски политолог Якуб Корейба се опита да възрази, че Полша не се нуждае от Лвов, но гостите в студиото не го изслушаха, а предложиха да не спорят, а да действат според поговорката: „дават ли ти – еж, гонят ли те – беж“.

След като раздели Украйна, неспокойният Ж. не спря дотук и отново се втурна на юг, но не стигна до Индийския океан, а спря в Афганистан и поиска да бъде разделен. Той изпрати таджиките в Таджикистан, узбеките в Узбекистан и нареди на пущуните да отидат в Пакистан. Лидерът на ЛДПР не уточни кой ще остане в Афганистан и най-важното кой ще се заеме да изпълни този прекрасен план, ще преговаря с талибаните за разделянето на страната, която току-що са превзели, или ще изпрати Лавров като по-млад и по-малко ценен.

Но като цяло Ж. е изцяло на страната на талибаните. „Трябва да признаем правителството на талибаните – това е правителството на народа! – призова лидерът на Либерално-демократическата партия, – ето, те облякоха бурките, така че ги оставете на мира!"

Но главната тема на руските прокремълски медии тези дни е празнуването на поражението на САЩ и отказа им да играят ролята на световен полицай. Тук обаче мненията се разделиха. Ж. категорично заяви, че „човечеството вече няма нужда от световен полицай“. Олга Скабеева се опита да защити различна гледна точка. „Тайно се надявах - може би ние ще отидем“ – водещата на „60 минути“ плахо сподели своите момичешки мечти за световно господство. Но Ж. Беше безмилостен: „Никакви световни полицаи!“

Междувременно руското външно министерство окончателно се превърна в PR агенция за талибаните. Няма алтернатива на радикалното движение на талибаните в Афганистан. Това съобщи в сряда руският посланик в Кабул Дмитрий Жирнов в ефира на YouTube канала „Соловьев Live“. „Няма алтернатива на талибаните, това е реалност във всеки един аспект, това е реалност, която контролира не само столицата, но и цялата страна“, усърдно убеждава посланикът публиката на соловьовите диарии. Очевидно посланик Жирнов е подписал с талибаните договор PR обслужване по пълна програма, включително черен PR срещу противниците на талибаните в Афганистан.

 „Силите на съпротивата в Афганистан, които се намират в провинция Панджшир в северната част на страната, нямат почти никакъв военен потенциал!“ – щастливо обяви посланик Дмитрий Жирнов. И освен това, тези талибани са такива душички, забранени по не зная каква причина в Русия, че са готови да позволят на Москва да усвоява природните ресурси на страната, която са завзели. „В Афганистан само находищата от литий са за трилион долара“ – заявява посланик Жирнов, съблазнявайки руските олигарси да инвестират в талибанската икономика, като по този начин укрепват терористичния режим. ...

Подлостта на позицията на руското външно министерство е в това, че лидерът на Националния фронт на съпротивата на Афганистан Ахмад Масуд, който ръководи съпротивата в провинция Панджшир, очаква помощ от Москва при организирането на спешни преговори с талибаните. Той обяви това в интервю за РБК (РоссБизнес Консултинг, руска медийна група, създадена е през 1993 г., притежаваща новинарски портал, бизнес вестник RBC Daily, месечно бизнес списание RBC и RBC TV – Н.К.). Според него, ако екстремистката идеология се утвърди в Афганистан, по-късно тя ще се разпространи в Централна Азия и Южна Русия. Хората, водени от Ахмад Масуд, в момента се борят почти сами не само за страната си, но и за цялото човечество. Тъй като, превземайки Афганистан, талибаните неизбежно ще превърнат тази доста голяма държава в крепост на световния тероризъм, където ще се стичат всички, включително Ал Кайда и ИДИЛ.

 Подкрепата на Кремъл за талибаните е мотивирана не само от симпатии към онези, които победиха САЩ. Всъщност Кремъл вярва, че светът е устроен като игра с нулева сума и че ако САЩ загубят, това автоматично означава, че Русия ще спечели. Но опасната заблуда не е само в това. Руското ръководство открива в талибаните сродни души, носители на същите традиционни ценности, мразещи прогреса, просвещението, свободата и демокрацията. Това обяснява защо Кремъл промени правилото си, да не подкрепя свалянето на сегашното правителство. В този случай е важно, че „свои хора“ дойдоха на власт и това, което се случи в Афганистан, изобщо не прилича на така омразната за Кремъл „цветна“ революция.

Афганистан не засенчи украинската тема. Съдейки по жестокостта, с която всички служители на Путин реагираха на „Кримската платформа“, тази инициатива на Зеленски може наистина да има перспектива. Кремъл положи големи усилия за това, възможно най-малко държави участват в Кримската платформа. А по време на срещата на върха и веднага след приключването й „Кримската платформа“ беше ударена с всички видове информационни оръжия. Тонът беше зададен от Сергей Лавров, който нарече срещата на върха „среща на вещици“. Кирил Вишински, изпълнителен директор на информационна агенция „Россия Сегодня“, член на СПЧ (Съвет при Президента на РФ по развитие на гражданското общество и правата на човека – Н.К.), по-рано обвинен в държавна измяна в Украйна, по някакъв начин научил, че „администрацията на Зеленски вече съжалява, че е започнала цялата тази история с „Кримската платформа“. Няма данни някой в офиса на Зеленски да е разочарован, така че Кирил Вишински, както обикновено, просто лъже.

Проруският политик Виктор Медведчук казва: „Малко повече от 40 държави взеха участие в срещата на върха. На практика не бяха представени 4/5 от всички държави в света. Това означава, че украинското външно министерство се провали“. Нека оставим настрана забавната аритметика на Медведчук, според която 46 е „малко повече от 40“. Наистина, благодарение на усилията на руското външно министерство, представители на много африкански и латиноамерикански страни не дойдоха в Киев, но почти всички страни от Европейския съюз, САЩ и други страни от свободния свят взеха участие в „Кримска платформа“. Важно е и кой е от другата страна. Крим беше признат за част от Русия от 7 държави: Афганистан, Венецуела, Куба, Никарагуа, Сирия, Судан и Северна Корея ...

Глобалният Шариков се появява в различни образи. Понякога дори идва на власт, както се случи например в Русия, в Беларус, а сега в Афганистан. Историческата обреченост на шариковщината е очевидна, тъй като тези, които са свикнали само да делят и изваждат, не могат да умножават и събират. Но те могат да заразят кръвта. Ето защо, припомняйки Декларацията за правата на човека и гражданина, си струва да се подчертае залегналото в нея правото на хората да се противопоставят на потисничеството.

Без това право всички други права и свободи не струват много.

Бележки:

*-Полиграф Полиграфович Шариков е герой от повестта на Михаил Булгаков „Кучешко сърце“, ръководител на подразделението за почистване на Москва от бездомни животни (на снимката Шариков в сцена от филма по повестта). „Раждането“ на героя е предшествано от операция, извършена от професор Филип Филипович Преображенски, който трансплантира хипофизната жлеза на музиканта-алкохолик Клим Чугункин, убит в бирария, на кучето Шарик. След публикуването на повестта „Шариков и шариковщината“ стават синоними за крайна неморалност.

**-политическо ток-шоу на ТВ канал „Россия 1“ с водещи Олга Скабеева и Евгений Попов.