Оцеляват тези системи, в които човекът е цел, а не средство
Александър Хоц, 31.03.2021
В заразената с идеология руска култура, дребната буржоазия е ругана от всички. Достоевски е излял тонове православен сарказъм върху западния човек на улицата.
В „Зимни бележки за летните впечатления“ (1863) той с много жлъч описва типичното дребнобуржоазна семейство, в което „Vater-ът“(нем.бащата – бел. моя) цял живот спестява пари и на смъртния си одър предава тази мисия на сина си. Французите не са по-добри. В главата „Брибри и мабиш“ се описва как любовните отношения на неморалните французи са органично съчетани с дребнобуржоазната хватка на филистера (човек без духовни потребности, вглъбен в материалните неща, със силно ограничен кръгозор – бел.моя).
Достоевски е може би първият, който е открил библейския архетип за филистера: „До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истинен Свидетел, Началото на Божието творение: Зная твоите дела, че не си нито студен, нито горещ. О, да беше или студен, или горещ! А така, понеже си хладък – нито студен, нито горещ – ще те изплюя от устата Си… (Откровение 3:14-22 на Йоан Богослов)“.
Земността на „обикновения“ човек, враждебността му към крайностите (студени или горещи) е омразна за писателя-идеолог, защото „обикновеният“ човек е далеч от „духовната мисия“ и идеологията (а къде без нея в империята?)
Винаги съм бил заинтригуван от метафората на Йоан, защото „Някой си“ (очевидно с канибалски наклонности) е опитвал различни хора – „изплювайки“ онези, които са се оказвали твърде „хладни“. (Поглъщал ли е студените и горещите?)
Мистериозна работа.
Въпреки че яденето на „човешка плът“ не е новост за църквата – „тялото на Христос“ се яде редовно по Великден (като се пийва от „кръвта на Христос“). И това не притеснява никого от векове.
Но да не се отклонявам.
След Достоевски, дребният буржоа е наруган от Чехов, Горки („Еснафи”) и особено от Маяковски. Горкиевският Безсеменов (съдейки по фамилията му) не оставя „семе“ в историята, държейки на семейството си и в крайна сметка фалира.
„Обикновеният“ човек, живеещ със семейни интереси, който не иска да бъде „дърва за огрев“ за „световни пожари“, предизвиква ожесточена омраза в „скъпия Владим Владимич“ (иронизира Маяковски – бел. моя).
Целият патос на късния Маяковски е тревожен сигнал за опасността от „филистерски живот“: „Филистерският живот е по-страшен от Врангел. По-добре откъснете главите на канарчетата, за да не бъде убит комунизмът от канарчетата."
Тук геният на революцията неволно е казал верни неща – комунизмът не е присъщ за човека, той е далеч от човешката природа, така че неговата клатеща се структура може да бъде застрашена дори от канарче
Комунизмът (казва поетът) може да бъде спасен само чрез насилие над природата. Геният винаги гледа напред. Идеята за „откъсването на главата“ на канарчето е истинско пророчество за „избиването на врабчетата“ от китайските комунисти (на VIII-я конгрес на Комунистическата партия на Китай през 1958 г. председателят й Мао Дзедун нарежда да се изтребят всички врабчета, защото за една година те изяждали зърно, достатъчно да се нахранят 35 милиона души – бел.моя). Резултатът е приблизително същият – природата си отмъщава на убийците на „канарчетата“ с краха на идеологическите системи и катастрофа в „геополитиката“.
Историята е така устроена, че „канарчетата“ побеждават комунизма, а „обикновения“ човек (обсебен от личния, семейния живот) оцелява при всяка репресивна система, която изисква от него героизъм и себеотрицание.
Подвигът не е норма. Всяка идеологическа система, която изисква героични дела от човек, е обречена предварително.
Онези системи оцеляват, при които човекът е цел, а не средство.
Канарчето победи комунизма. Следователно е предизвестено, че това ще съсипе и руската империя, независимо че надува бузите си, затресена за „величие“.
По принцип съвременната западна цивилизация е среда за „обикновения“ човек. Разбира се, има място за героизъм, идеология и себеотрицание, но като цяло това е свят, в който човекът е мярката на всички неща, където човешкият комфорт е мощен мотив за развитието на технологиите.
Неслучайно обществото прие еднополовите бракове – всичко свързано с удобството на личния живот (включително сексуалността), работи за идеята за социален комфорт и развитието на технологиите.
Интернет е създаден от хора, които защитават личното пространство в зоната на държавните интереси. Ето защо в Русия Интернет е заплаха за режима.
Цивилизацията не е просто ежедневно удобство.
Свободата също е форма на комфорт, която е не по-малко важна за обикновения човек от битовия комфорт.
В путинска Русия, в епохата на имперска агония (когато режимът смазва хората с идеологическа мърша), „обикновеният човек“ има интересна роля. Бих я нарекъл историческа ..
От една страна, колкото и да е странно, филистерът (обикновения човек – бел.моя) все още е опората на режима, който го „подкрепя и храни“. Това е инертна среда, чужда на политиката и „идеологически изисквания“. Но точно тук е „кашчеевата игла“ на режима (по името на злия приказен герой Кашчей Безсмъртни, чиято смърт може да се намери в края на игла, сложена в яйце, което се намира в патица, патицата в заек и заекът в багажник, заключен с вериги, висящи от върха на дъб – бел. моя).
Поради деградацията на икономиката, путинизмът е принуден да наложи на обикновеното и аполитично мнозинство идеологемите за героизъм, дълг и затягане на коланите (ето защо 9 май е фетишът на Кремъл).
Режимът няма други лостове за контрол освен помпането на идеологията. Идеологическата треска обаче не е близка до обикновения човек. Той вярва повече в хладилника. И в същото време „мнозинството“ не е готово за активност, героизъм и излизане на улицата.
И именно този капан ще доведе системата до пълен колапс. „Иглата на Кашчей“ е в инертността на обикновените хора.
Режим, който не среща съпротива и воля за промяна е обречен (губейки шансовете си за реформи) да потъва в тресавище.
Мистериозната среда, наречена „руски филистери“, има историческа мисия да унищожи империята, отказвайки да се противопостави на нейното потъване. Съветският човек показа как се случва това.
Империята ще се срине не защото някой активно се е съпротивлявал (или по-скоро не толкова заради това). Тя просто ще падне във филистерското блато. Руското „може би“ (употребен е идиомът „авось“ – бел. моя) ще ни помогне.
Може ли филистерът да се нарече герой? По един или друг начин той е инструмент на Историята. На тази разклатена особена почва не оцеляха нито Совката (пренебрежително название на СССР – бел. моя), нито Третия райх, докато колективният Запад процъфтя, успявайки да „пресуши блатото“ и да засади градина върху него.
Ясно е, че руският филистер отново ще погребе режима.
Канарчето ще победи империята и ще помаха след двуглавия мутант с цветното си крило ...
Както се казва, природата не може да бъде заблудена.
