30 ГОДИНИ

 

Днес тази история има пряко отношение към нас.

Ел Мурид, 19.08.2021г.

Датата 19 август е своеобразен юбилей, тридесетгодишнината на Държавния комитет по извънредни ситуации (ДКИС). Последният опит да се спаси СССР от разпадане. Неуспешен опит.

Дори и днес (макар и без особен ентусиазъм) се правят оценки – какво можеше да направи точно този ДКИС за запазване на Съюза? Да арестуват Елцин, да щурмуват Белия дом, да застрелят няколко наемници на капитализма.

Мисля, че всичко това беше безполезно. Сюжетът на разпад в този случай би бил различен, но само в детайлите. Най-вероятно по-кървав. И толкова. Защо така?

Тъй като моделът на управленската система на СССР по това време беше фалирал. Тя спря да работи. А страната е преди всичко управление. Икономика, социална система, отбрана – всичко това е много важно, няма спор. Но когато правителството престане да функционира, държавата като система е обречена на разпад. До нивото, на което управлението бъде възстановено. По това време управлението вече беше прихванато до голяма степен на равнището на съюзните републики и като цяло всичко беше ясно през 90-те години, след „парада на суверенитета“.

Висшият съветски елит се сблъска с характерна черта на срива на системата за управление – всяко решение само приближава неизбежна катастрофа. Всъщност топ номенклатурата имаше три стратегии за действие. Първата беше да не се прави нищо. Тогава републиките поеха всички правомощия (както казаха тогава) на Центъра и те вече нямаха нужда от това нещо. Втората стратегия беше да започне стихийна федерализация и Центъра да се опита да ръководи процеса. Всъщност Горбачов започна да прилага тази стратегия чрез подписването на съюзния договор. Същността на стратегията беше да се преразпределят правомощията и да се даде на републиките толкова власт „колкото могат да преглътнат“, а той да останете начело, поне номинално. Третата стратегия (която Държавният комитет по извънредни ситуации се опита да приложи) е да оттегли, да отрече всички приети дотогава декларации за суверенитет, да изтреби сепаратистите до крак и толкова. Ясно е, че подобна стратегия не е решение, тя просто връща ситуацията на предишното ниво на криза с много по-висока интензивност, отколкото преди година или две. Те не можеха да управляват подобни процеси поради срива на системата за управление като такава.

Строго погледнато, моделът на Горбачов чрез подписването на Съюзния договор беше единственият, който имаше някакъв шанс да запази Съюза като единно пространство. Въпреки че шансът беше много малък. Републиките, дори след като подписаха договора и оставиха някакъв централен апарат като координиращ орган (който по принцип Горбачов искаше), все едно пак щяха да започнат да дърпат одеялото към себе си, щяха да започнат междурепубликанските конфликти, а слабият съюз просто нямаше ресурси, нямаше правомощия и нямаше арбитражен капацитет.

Защо тогава беше създаден ДКИС? Ами защото във всички случаи нуждата от висшите партийни благородници отпадаше. И при разпада на СССР  и при създаването на „обновения“ СССР тя, знаете ли, оставаше без работа. Не зная дали душите им са били загрижени за страната, но за тях самите – със сигурност.  Затова Комитетът за извънредни ситуации беше опит да останат на власт. И нищо повече. Лош опит, както беше лошо цялото висше ръководство по онова време. Да се задържат и да продължат поне за известно време да бъдат в ролята на най-висшето благородници.

Като цяло висшата номенклатура вече нямаше решения към 19 август 1991 г. Получи се необикновен ефект, пространството за вземане на решение се сви до точка. Всяко решение, както и отсъствието му, щеше да предизвика едно и също – пропадане в центъра на черната дупка.

Блестящият мениджър Лий Якока (1924-2019, американски бизнесмен, който според класацията на списание Portfolio е на 18-о място в  класацията за „най-велик американски изпълнителен директор на всички времена – Н.К.)  казва: „Правилното решение, взето в неподходящ момент, не е правилно“. Решението за преподписване на Съюзния договор беше взето със забавяне от поне година и половина. Бързо развиващият се колапс на съюзното управление доведе до факта, че републиките започнаха да задават тайнствен въпрос, който Джайм Ланистър задал на лорд Фрей (герои от американския фентъзи сериал „Игра на тронове – Н.К.) –  „Защо имате нужда от нас?“ Горбачов закъсня, като цяло закъсня и фатално закъсня по време на цялата си висша кариера. Нито едно проактивно решение, всички решения са реактивни и много закъснели. Така няма да оцелее нито една система.

Днес тази история има пряко отношение към нас. Същият „вертикал“, който също толкова неотдавна напълно фалира. Решението също е очевидно – демонтиране на вертикала и преход към споделено управление, към федерализация на страната. И същият проблем – в новата система старият елит ще бъде пометен. Той е продукт на този модел на управление и само при този модел той може да съществува. Как е отделен въпрос, но е очеваден факт, че във всяка друга система той ще стане ненужен и ще бъде заменен от друг. Всъщност това е причината най-гадните форми и методи за запазване на тази система да са измислени под знамето на „промяна, без да се променя нищо“. Което води страната в абсолютно същата посока – към разпадане. То, разбира се, ще бъде различно от разпадането на Съветския съюз, но е невъзможно безкрайно да се експлоатира безнадеждно разпадащата се пред очите ни система на управление.

История, както е известно, учителка,  ако има кой да се учи. А сегашният Кремъл изглежда не иска.