ДЪРЖАВА НА ПРОЕКТИТЕ …

 

Вчера  (7 август) случайно се заслушах (телевизорът и компютърът са в различни стаи) в едно телевизионно предаване. Гостът в студиото аргументирано обясняваше на водещия за политическите проекти „Слави Трифонов“ и „Румен Радев“, реализирани с нашенско и чуждо участие.

Поради болежките и COVID-a почти съм прекъснал контактите си с външния свят, та нямам информация от „извора“. И не мога да кажа, прав ли беше гостът, или грешеше?

След това се замислих върху нашенската история след преврата на 9 септември (историята на Царство България не е от силните ми страни). Прехвърлях най-различни факти, кои от по-близкото, кои от по-далечното минало. И стигнах до извода, че в последните 77 години сме живели все в държава на проектите.

Първо в проекта „Димитров-Коларов-Червенков“. Бил е кратък, десетина години, а аз съм роден в края му и не помня нищо, пък и вече няма кого да попитам.

Виж от проекта „Живков“ спомените ми са далеч по- ярки. Може би защото беше най-дълъг (засега), и обхвана детството, ученическите години, студентството, че и почти  16 лета от трудовата ми кариера. Спомените ми за това време са свързани с братската помощ за чехословашкия народ, с равенството в заплатите, когато младия лекар получаваше пари, по-малко от старшина на рота във войската, с повишаване на цените на стоки и услуги, с цел по-пълното задоволяване на потребностите на народа (със същата цел се предвиждаше и увеличаване на броя на болничните легла към 2000 г. на 100 000), със зараждане на много от днешните ни пороци и прочие. Въздържам се да давам повече оценки, за да не бъда обвинен в черногледство (не че казаното не е достатъчно за това), а и защото всеки човек е влюбен в младостта си дорде е жив. Ще подчертая само, че селският хитрец умело жонглираше между проектантите, дорде на Изток не се появи един, когото не можа да надхитри, с което проектът приключи.

Този на „Луканов-Младенов-Джуров“ заблуди доста българи, защото обеща демокрация и всеобщо имане. Демокрацията се изрази във възможността да плямпаш каквото ти влезе в устата, включително срещу властта, без страх, че можеш да станеш носител на приза „Златната решетка“, учреден от предишния проект. Всеобщото имане се трансформира във всеобщо крадене, което продължава и до днес. Проектът беше кратък, а завераджиите се скараха помежду си. Младенов го свалиха със запис от една ТV касета и по-късно си почина на село, забравен от свои и от чужди. Луканов го убиха като куче, но не зная защо. Само Джуров доживя до старини, а днес пенсионери като мен го славят като най-добрия военен министър. Проектът ще се запомни с финансовия фалит на държавата и гладната „Луканова зима“.

Ще прескоча част от следващите проекти – „Димитър Попов“, „Филип Димитров“, „Любен Беров“, „Жан Виденов“ и „Иван Костов“. Не че не бяха фатални за историческото развитие на България, особено този на Жан, не че липсваха култови фрази – „Иване кажи си…„, а за да не отегчавам читателя.

Покрай политическите баталии след извънредните парламентарни избори през този юли, няма как да не спомена проекта Сакс Кобург Гота. Царят беше здрав, за разлика от едно новопоявило се на политическа борса лице (според споменатия в началото ТV-анализатор) и обеща да ни оправи за 800 дни. Вярно е, че след предходните проекти, успя да приспи политическите страсти и да успокои страната. Благодарение на величеството успя и проектът „Тройната ламя“ (известен още като „Първанов“ и „Три-пет-осем“).

По времето на двата проекта влязохме в НАТО (2004) и ЕС (2007). Днес някои политици твърдят, че трябва немедлено да ги напуснем. Знам ли?

Дали Царят ни оправи за 800 дни не зная, но покрай него доста народ се пооправи, пък антимонархистите твърдят същото и за него.

Царският проект помогна да изгрее и една пожарникарска звезда, дала името на политическия проект „Борисов“. За него толкова се изписа и изговори, че е излишно да го коментирам.

Няма как да прескоча темата за „проектантите“.

Нашенските ще ги подмина! Интересни са, но поменикът за последните 75 години сигурно ще стане твърде дълъг, а и тези от последните три десетилетия не са много ясни, да не кажа - анонимни. Трудно ми е да повярвам че основните играчи в най-ново време са Меди Доганов и един корпулентен и позастаряващ младеж (чудя се защо такъв талант, досега не е номиниран за премиер?).

Те и чуждите „проектанти“ не са съвсем ясни. Във всички случаи обаче става дума за Big Brother. Няма значение дали се казва Сталин, Хрущов, Брежнев, Горбачов, Буш, Клинтън, Тръмп, Байдън или tante Канцлерин. Без тях пред нашенските проекти обикновено не светва зелен семафор. Както и без техния „червен картон“ не си отиват и политическите лица, поставени начело на проекта.

Нямам кристална топка, за да отгатна какъв проект ще имаме в сряда, когато 46-я парламент ще гласува, поредното българско правителство.

Предчувствията ми не са добри, но дано да се лъжа.

Само от едно се притеснявам – да не би от многото „изчегъртване“ и многото кандидати за „изчегъртвачи“ да  върнем проекта „Борисов“ на бял кон.

Защото изглежда нито в Москва, нито в Берлин, нито във Вашингтон или Брюксел им пука, кой ще властва в България. Важното е да слушка и да изпълнява.

P.S. Чудна работа е нашата държава на проектите. По темата могат да се напишат десетки дисертации, без да има нужда да се плагиатства. А откакто съм се замислил по въпроса, в главата ми се въртят едни рими по позната на по-възрастните песничка за Земята в илюминатора:

 „Държава на проектите, държава на проектите,

държава на проектите е тук …..

И в нощите и в дните ни, отравят те душите ни

и плачем даже без да режем лук…

Да можех проектантите, да можех проектантите,

навеки бих запратил в дън земи…“

Старческа му работа!