КАКЪВ БЕШЕ КОЛЧАК – ТАКЪВ КАТО ВЪВ ФИЛМА „АДМИРАЛ“ ИЛИ БЕЛОГВАРДЕЙСКИ ПАЛАЧ

 

Юлия Яхина, 16 май 2021 г.

Вдясно - филмовият адмирал Колчак

Мнозина смятат Колчак за главния тиранин на белогвардейското движение. Сибир все още помни екзекуциите, извършени от Върховният управник на Русия, а в Омск, доколкото зная, е мразен. В същото време те не го смята за руски патриот. За него има такава поговорка – „Ботуш английски, напитки френски, тютюн японски, управник омски.“

Изобщо палач, удавил Сибир в кръв. Болшевиките са постъпили правилно, като са го екзекутирали.

А според филма „Адмирал“ Александър Василевич Колчак във великолепното изпълнение на Константин Хабенски изобщо не е такъв. Високообразован, справедлив, отговорен и, разбира се, не е палач.

Къде е истината тогава? Може би болшевиките – с правото на победителите, са изобразили Колчак такъв, какъвто те са искали? Победителите винаги имат право на това. А всъщност всички колчаковски екзекуции не са нищо повече от стандартни действия от онова време, към които са прибягвали абсолютно всички командири – бели и червени. От Колчак до Троцки.

Например Евлампи Ермаков, прототипът на Григорий Мелехов от „Тихият Дон“ (роман на М. Шолохов, по който има заснет филм – Н.К.), беше застрелян от червените. Въпреки факта, че Ермаков-Мелехов през последните години беше служил в Червената армия, измивайки от себе си кръвта, пролята в казашкото въстание.

Нека се опитаме да погледнем на Колчак от малко по-различен ъгъл. Може би от този, от който не го познаваме много добре.

Изследовател-океанограф

Колчак е не само военен, той участва в няколко полярни изследователски експедиции, изучава географията на Северния ледовит океан и публикува научни статии. Полярният изследовател Едуард Тол кани Александър Колчак през 1899 г. да участва в експедиция, която търси Земята на Санников („призрачен остров“ в Северния ледовит океан, за който някои изследователи от XIX век твърдят, че са виждали северно от Новосибирските острови - Н.К.). По този повод е приведен от служба във флота на служба в Академията на науките.

Експедицията продължава 4 години, като през това време Тол умира, след като отива с малка група на ски да търси легендарната земя. А когато започва руско-японската война, Колчак се връща на разпореждане на флота. И през 1909-1910 г. този ентусиаст отново участва в арктическата експедиция на ледоразбивача „Вайгач“, изследвайки акваторията на Беринговия проток. На негово име е кръстен

остров, а на името  на съпругата му София – нос в Северния ледовит океан. По-късно Колчак публикува актуалното и в наше време съчинение „Ледът в Карско и Сибирско море“. В крайна сметка именно той открива траекторията на дрейфа на ледовете в Арктика и така предлага идеята за Северния морски път.

Герой на Руско-японската и Първата световна

По това време Колчак е един от командирите на руския флот.

По-специално, през 1904 г. под негово командване е разрушителят „Сърдити“, на една от чиито мини се взривява „Такосадо“ – флагмански крайцер на японците.

През 1913-1916 Колчак поема командването на гвардейската минна дивизия на Балтийския флот, ръководи отбраната на Рижския залив и минира Финландския залив. През 1916 г. Колчак е произведен в звание контраадмирал, а през лятото на същата година става вицеадмирал и поема ръководството на Черноморския флот.

Една жена, една любовница

Колчак се жени късно, на 30-годишна възраст (1904). Съпруга му, София Омирова е потомствена дворянка, интелигентна и образована дама. Знаела е 7 езика, завършила е Института за благородни девици в Смолни. Раждат им си 3 деца, но само едното, Ростислав, оцелява, и заедно с майка си емигрира в Париж с един от параходите на Врангел през 1919 година.

Историите и сюжетът на филма „Адмирал“ не лъжат. Колчак наистина има близки отношения с Анна Тимирьова, поетеса и художничка. Тя е съпруга на приятеля на Колчак от Морския корпус контраадмирал Сергей Тимирьов. Анна се запознава с Александър Василевич през 1915 г., тя е на 23 години, а той на 41. След като Анна се развежда със съпруга си (въпреки факта, че имат син) и започва да придружава адмирала навсякъде, приятелството между Тимирьов и Колчак се разпада.

Анна Тимирьова така и не става законно съпруга на адмирала, но заради връзката им прекарва много години по затворите и в заточение, а синът й е репресиран от болшевиките.  След много години Анна консултира актьорите от филма на Бондарчук „Война и мир“ по въпросите на етикета, и даже се снима в епизодите.

Върховен управник на Русия

В трудните времена на Гражданската война Колчак започва да ръководи Бялото движение, към което се присъединяват много партии (забрана има само за болшевиките). Например есерът Старинкевич е министър на правосъдието на Колчак, а меншевикът Шумиловски – министър на труда. Въведен е 8-часов работен ден във фабриките, контролирани от белогвардейците, както и т.нар. „земеделски компромис“ – част от земята е върната, а останалата част е раздавана срещу заплащане.

Да, болшевиките твърдят, че Колчак е използвал репресии и терор срещу мирните граждани. Но откъде прокурорът А. Гойхбарг  е взел данните, че в Екатеринбург по заповед на адмирала са унищожени 25 хиляди бунтовници? В крайна сметка това никъде не е документирано. Да, белите атамани и генерали, такива като Калмиков, Анненков или Семьонов наистина са виновни за смъртта на много хора. Но те не са подчинени на Колчак, който осъжда подобни действия. Мнозина смятат, че той е проповядвал политиката на Столипин –  всичко да се решава справедливо и с помощта на преговори.

Златният запас

Отново, според версията на съветската власт, именно адмирал Колчак е предал златните резерви на Руската империя на Антантата.

В действителност, това далеч не е така. Преди да се оттеглят през 1919 г., съюзниците  предлагат да прехвърлят златото в Чехия, уж за да бъде защитено. Колчак се противопоставя, защото смята, че то е собственост на страната и трябва да остане в Русия, даже и в ръцете на болшевиките. И поради това отношенията му с Антантата стават напрегнати. А златният резерв изчезва не просто къде да е, а в Сибир ...

Що се отнася до предателството ... Адмирал Колчак винаги е бил изцяло отдаден на императора и отечеството. Той е един от малкото високопоставени военни, които не подписват телеграмата до императора, с която го призовават  да абдикира от престола. Адмиралът изпълнява дълга си към него и Русия до последните си дни. Макар и да разбира (съдейки по разпитите от 1920 г.), че след революцията монархията, такава, каквато е била в Русия, вече не може да бъде възстановена ...

А вие в кой Колчак вярвате повече – в Палача, както твърдеше ранният съветски режим, или в този, изигран от Константин Хабенски?

Послепис: Аз съм гледал филама. А вие?

КЪДЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО РОБСТВО

 Захари Стоянов, „Непознати страници”, с.117-123

Мюхлюзинът [1], бивши премиер на България, а таен дипломат на руската дипломация и на нейните коварни в Отечеството ни планове П . Каравелов [2], твърде ревностно се е заел да защитава своите господари. Не им завиждаме с новия апостол, с тоя бивши Бентамоман и Беджехотофил и господар на пловдивската ,,Независимост”[3]. Който се води и братими с него, той ни представлява оня нещастник, който влиза с бясно куче в толум [4]. Но защо ли да си трием зъбите? „Tel maotre , tel valet” или по български речено тенджерата се търколила, та си намерила капака. В последния брой на ,,Т.К”[5] тоя човек излязъл да защитава осъдената от цяла Европа автократия, не само днешното й положение, но от времето на Ивана Грозний [6]. Боже мой, а Бентам, когото един от руските царьове вика в Петербург, като го награди и със скъпоценен пръстен, махна с ръка, че гърбатият не може да се изправи, освен да му смажеш гръбнака с чука. Поляци, малоруси [7], татари, черкези и пр. племена, които са имали злочестината да попаднат под московския хомот [8],  според П. Каравелова излиза, че са или разбойници или неразделно с московците. Иска да каже той, че Русия с освободителската и цивилизаторска мисия е убила свободата и съществуването на тия народи. Вижда се работата, че за издайника на българската корона и историята е станала гнусно блато. И нещастните татари, които в турско време виждахме да косят сено и носят дърва на българите, и те били някаква си опасност, от които и българите теглили. Примери, че в народните песни имало да се казва ,,младо татарче”. От своята християнска и прогресивна Русия те били крали робини,  които продавали в Цариград, значи че в Русия робството е било божие наказание. Ние пък, които не служим на азиатския департамент [9], утвърдяваме, че това гнусно робство и днес царува в Русия, което искат да въведат и в България нашите издайници. Ние утвърдяваме още, че каквото тегло има там в тая братска нам страна (с народа), то в България под турско иго никога не е имало подобно нещо. Никога, повтаряме ние с подписа си. Далече сме ние от библиотеките, но и доволно и онова, което имаме под ръка, за да се снабдим и с факти. Без предисловие и въведение, не желаят ли нашите читатели да чуят долното, което е станало в Русия. Едно обикновено куче се продавало в Русия за двама души селяни; а едно авджийско - за 3 момичета. Ето ви няколко обявления от тогавашните вестници: „У Никола Морскаго се продават банкетни пишкири, покривки за маси, две момичета учени и един селянин (мужик).” „Продава се двадесетгодишен човек белберин и една крава от добра породица.” ,,Хубави кученца се продават и 7 човека с най-умерена цена.” ,,На литейната част, против Сергия, в черковния дом се продават двама души, готвач и файтонджия, годни за солдати и един папагал.” „Някой си има за продан 11- годишно момиче и 15 - годишен белберин (парикмахер), четири кревата, пера за възглавници и други домашни вещи.” ,,Имам за продан хубава пресносола риба осетрини, седем сиви мерини (коне) и мъж с жена.” (Беляев,стр. 320, Мордовцев, 3., 1, 431) Не само са се продавали селяните в Русия, а са ги давали още във взятка [10], изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и. пр. Робството в Русия, говори Шап, разрушило всичките естествени права; тук човекът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, за да се продават в публичните домове за по няколко си рубли. (Рус. старина, 11, ср. 785). Цената на тия нещастници, истински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана била разна. В началото на царстването на Екатерина [11], която освободи Полша , един селянин е чинел 70 - 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била много ниска. Една помещчица (чифликчийка) [12] продала 195 души свое стадо  мъже, жени, деца с пеленачетата, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите момичета, актрисите стрували много по-скъпо. Потемкин [13] например, който освободи татарите, купил от някого си Разумовски музиканти - робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин [14] и угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 момичета, които с камшик пазел техният господар. Той попитал: „Какви са тия хора?” „Продават се” - бил отговорът. Савата се почудил. ,,Купи ни, купи ни, Господине!” - викали момичетата, а той се чуди, че те били всички весели. Урзопинският панаир (Русия) бил центърът, дето се продавали момичета за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия момичета по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец. Ние, дето се турим в положението не на граждани на днешното авантюристическо правителство, а на турски раи, с гордост на челото констатираме тоя факт,че овцете, козите, говедата и кокошките на нашите бащи са били в Турция швейцарски граждани, когато нашите нещастни братя руски селяни са били до 100 пъти по-долни. Някой си Хорват, чифликчия в Малорусия, постоянно говорел: ,,Всичко е мое - земята е моя, небето е мое, водата е моя - всичко е мое! И действително той на дело достигнал това. Един път с многобройна свита той отишъл да обикаля своите земи и преминал през село Т. Кучето му влязло в двора на един селянин, който като поискал да го изпъди, то го ухапало, и селянинът без да иска ударил го и му счупил единия крак. Хорват побеснял от това, той се незадоволил да накаже своя роб само, но заповядал на хората си да турят слама около селото, което до крак изгорил. Веднъж на същия Хорват се подплашил конят, гдето присъствали и 12 души още. Той заповядал да избият всичките, щото да не остане човек, който да говори, че на стария Хорват конете могат да се подплашат от каквото и да било. (Пасек, 2, 200-201) Тайният съветник Жадовский, който живял през 1855 г. в Оренбургската губерния [15], имал за правило, щото всички негови роби от няколко села, щом се оженят, първата нощ да довеждат своята булка да преспи с нея, който не се съгласявал на това, на другия ден той удрял по 50 камшика и на младоженеца, и на булката, и на родителите й. Когато той остарял вече, карал своите файтонджии и слуги да изнасилват сиромашките селянки, а той с цигара в уста давал команда. (Преступление и наказание, 1869 г.) Друг един помешчик, Виктор Страшински, от 1840 -1850 г. обезчестил 86 момичета от своите робини, които били на възраст най-старите на 14 г., а другите - на 13 и 12 г. 47 от тях показали на съда, че и като се оженили (насила), пак били заставени от Страшински да имат с него сношение.На много помешчици момичетата от цялото село са служели за жени. Това зверство не се е даже гледало за нещо необикновено, от никого не се е скривало. Авторът на записки ,,Селского свещеника”, който в 1861 г. ходел официално да присъства на като се чете височайшия манифест разказа, че някой си Лачинов така давал заповеди на своите роби: човекът му вечер тръгне от прозорец на прозорец и вика: ,,Ти Иван Митрич, ще отидеш утре да чукаш житото, Теодосия (дъщерята) ей сега да дойде при барина [16].” На другия ден същото: ,,Ти, Иван Кузмич, чуваш ли? Утре да отидеш да подсеваш, Арина (жена му) скоро да дойде в чифлика.” В енорията на същия свещеник се случили щото две момичета отказали да отидат. Едната се удавила през нощта, а другата я завели, вързали я с въже от кревата и подир две недели умряла. Друг един звяр помешчик издал приказ [17] към своите робове, щото щом им се роди дете, да не го кръщават, дорде не питат него. Причината била тая да не би случайно някой селянин  да кръсти детето си на името на някой от бариновото семейство. „ Аз не желая щото мужиците да хабят имената на моите деца” - говорил той. Приказът се захващал така: ,,Вие подлеци…” Вечер, като си легнат барините и техните деца, при всекиго особено после пладне се натъкмявали по 2-3 същества, които изпълнявали следующите длъжности: една ще пъди мухите, друга ще чеши барина по петите, трета ще пее песен, ако баринчето е малко, то ще да му приказва приказки, дордето заспи. Свещеникът видял едно баринче, което се преструвало на заспало, и разказчицата млъкне да му приказва вече. То скочи и я цапне и тя пак захване: „И-ва-н Ца-ре-вич и пр.” Граф Аракчаев [18], един от най-любимите на царя слуги, един от най-прочутите администратори, който е управлявал Грузия, заробена от Русия. Тоя просветен мъж е наказвал всяка селянка, която не е раждала момче, а момиче. Ето неговите прикази: ,,У мене всяка жена трябва да ражда на година по едно момче. А ако някоя жена роди мъртво дете или пометне, то ще се облага с щраф  [19]; а ако някоя не роди някоя година, то ще й се вземе по 10 аршина [20] сурово платно. Слугата на Аракчаева, комуто жената родила момиче, ето що донася с ,,рапорт”: ,,Ваше сиятелство! Против желанието ми жената роди момиче, а не момче, за което се боях досега да ви донеса. Моля коленопреклонно да ми простите” и пр. Същият Аракчаев устроил и болница, хем да лечат нещастните роби, хем да ги бият. Ето рапортът на Шевелевската болница: ,,Чест има да уведомя Ваше сиятелство, че слугинята (дворовая женщина) Прасковя Григориева оздравя днес и след като я наказахме с пръчки (розгами), изпратихме я да лечи щаб-лекарят Белоцветов. Една аристократка Салтикова, която е имала няколко хиляди рубли, природата я лишила от коси, затова си имала нарочен белберин [21], който да й туря изкуствени. Но за да не би да се разчуе това, тя държала този белберин 3 години заключен в един долап. Когато той побягнал, Салтикова се оплакала за това право на императора Александра. Всичко това се е вършило по закон, никой нямал право да се оплаче против тия зверове. Някой си Мамонов, който венчавал своите робини, като държал в едната си ръка камшика, а в другата - невястата за косата, направили му бележка. Той пише на московския генерал-губернатор: ,,Крепостните (робите) хора, които се намират в моя дом, аз никога няма да престана да ги наказвам телесно. Това право, да бием с тояги нашите крепостни, е свързано с политическото съществуване на нашето отечество.” По само себе си се разбира, че тия хора, които са били по-долни и от кучетата, които са били венчавани с камшик, на които жените и дъщерите са били вземани на таин, понякога се бунтували не против държавата, а против чокоите. И какво е излявало? Клане, бесилка, набиване на кол и унищожаване на цели окръзи. ,,Тия наказания са невероятни” - говори сам поетът Пушкин в своята история на бунта - набивали на кол, други обесвали за ребрата на куки, някои разсичали на четири, на останалите прощавали, като им отрязвали само носовете и ушите.” Княз Реприн, който бил натоварен да потуши бунта, говори в един приказ: ,,Селяните за своето съпротивление против войската на Н. И. Величество са наказвани със силата на оръжието и са предавани яко изверги, злодеи и престъпници на огън и меч; техните тела, които справедливо са издъхвали от тяхното богопротивно престъпление, не са достойни за погребение заедно с общите верноподаници. Те трябва да се заравят в особена яма и да се тури надпис: ,,Тук лежат престъпници против Бога и царя и помешчика и пр.” Салтичева, пак помешчица, която от злоба е рязала циците на своите робини момичета, а после ги е пекла да ги яде, 21 пъти е била предавана на съд и все делото се закривало. Друг един барин купил две кученца, които дал на подая на една селянка. Но понеже те я хапели тя ги хвърлила в реката. Баринът я смазал между две дъски сутринта, после я бил всеки ден. Наказали го с духовно покаяние… Когато русите завладяха Малорусия [22], която ,,Т. К” казва, че така трябвало, т.е. да я освободят, имало 44 986 свободни домове. Екатерина ги намалила в няколко години на 4000. (Соловиев, 26 том, 39 стр.) Само тя, Екатерина, е обърнала в роби 6 678 000 души. За заслуга само, че й помогнали някои от придворните да стане царица, тя подарила следующето число селяни-робове: на Потемкин - 25 000, на Завадовски - също 25 000, на Зорача - 13 000, на Корсакова - 4 875, на Лонски - 25 000, на Зубова - 13 000. Само в един ден, 18 август 1795 г., тя е раздала 10 000 подаръка. Английският посланик от Петербург писал по това време на своето правителство:  „Хазната на Екатерина е пуста, но селяните са още много.” Хора като княгиня Дашкова, приятелка на Волтера, и като Карамзин, авторът на ,,Бедната Лиза”, и те са владели по няколко хиляди робове, и те са ги продавали като кучета. Но стига, доволно е и това, което сме извлекли от съчиненията, печатани в самия Петербург. Онова, което описваме, се е вършило повечето в настоящия век. Сега положението не е такова, няма рязане на цици и други, но робите, гладни и голи, съществуват още.

Ако руският крак стъпи някога в нашите райски земи, то нашите полета и плодородни места няма да ги владеят български стопани, но руски стопани. Тогава българският народ ще опита какво значи робство, което той не е и сънувал даже във времето на турците. Руското робство е нещо нечуто и невидяно. Зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия. Прочее ние ще пребием пръстите на подобни мазници като П. Каравелова и компанията му, които излизат да хулят гнуснаво своя шпионски вестник, че Русия била нам що си и нам каква си и трябва да й отстъпим. Нека издайникът на българската корона отстъпи със своите си дечица, ако му е толкова мило. Но Русия ни освободи - ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар [23]. Колкото за това, че в България нямало алъш-вериш [24], то нека българските търговци поискат сметка от Петка Каравелова - защото той ги хвърли в тая криза, защото той размърда мирното княжество, като му издаде държавната глава?

Бележки към статията

1. Мюхлюзин – правилно михлюзин, турска дума, означава мързелив човек, фалирал човек, мръсник. Производна от нея е михлюз – човек с по-забавени реакции, неспособен на спонтанна важна реакция, непоемащ инициатива, човек без мнение. Това е и смисълът, който влага и З. Стоянов. П. Каравелов е такъв, защото няма свое мнение.

2. П. Каравелов – политик, водач на Либералната и на Демократичната партия (1843-1903 г.), четири пъти е министър-председател на България. По убеждения е русофил.    

3. Вестник ,,Независимост” – това е вестникът, който е излизал в Пловдив от 1881 г. нататък, когато след режима на пълномощията в столицата на Източна Румелия се установяват непримиримите либерали начело с П. Каравелов. Редактор е Петко Каравелов. Тук е публикувал статии и З. Стоянов. Не трябва да се бърка с другия вестник ,,Независимост”, излизал от 1886 г. нататък. Той е под  редакцията на Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов. През този период той се противопоставя рязко на пропагандата на проруските политически кръгове срещу българския княз Александър I.

4. Толум – правилно тулум. Това е сирене от мехове. Толум се среща във възрожденските очерци, а в разговорния език е и израз за набъбналост (обикновено на мъжки корем),  символизиращ мех:

5. Т.К. е вестник ,,Търновска конституция” – един от органите на Либералната партия на П. Каравелов.

6. Иван  Грозни – първият руски цар, управлявал в периода 1547-1584 г.

7. Малоруси – Украинци. По-скоро историческо название на украинците, използвано в Руската империя, която претендира, че е единствен законен наследник на Киевска Русия. Въпреки че придобива широка употреба в XIX век, той никога не става ендоним (име използвано за самоопределяне). Днес В Украйна този термин се смята за остарял и обиден.

8. Хомот – преносно означава тегло, робство, гнет; дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем.

9. Азиатски департамент – отдел в руското Министерство на външните работи, който пряко се занимава с т. нар. Източен въпрос, включително и съдбата на България.

10. Взятка – игра с карти.  В случая обаче означава и подкуп.

11. Екатерина Велика – руска императрица (1762-1796 г.)

12. Помешчица – аристократка, едра земевладелка в Руската империя.

13. Потемкин – Григорий Потемкин (1739-1791 г.), руски държавен деец, граф, княз и фелдмаршал, любимец и фаворит на императрица Екатерина.

14. Чокоин – едър земевладелец.

15. Губерния – административна област в Руската империя.

16. Барина – господарка.

17. Приказ – заповед.

18. Граф Аракчаев - Алексей Аракчаев (1769-1834 г.) е руски държавен деец и военачалник от началото на XIX век. Бил е военен министър и член на Държавния съвет на Руската империя.

19. Щраф – вид наказание, глоба.

20. Аршин – мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин).

21. Белберин – правилно ,,берберин”, бръснар.

22. Малорусия – Украйна

23. Самар – седло. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. В преносен смисъл това е всяко приспособление за по-лесно носене на тежести.

24. Алъш-вериш – буквално от турски език ,,вземане-даване”. Означава търговия, но и далавера.

СЪЮЗ НА НЕНОРМАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ

 

Страните, заразени с фашизъм от Русия на Путин, стават негови съюзници

Игор Александрович Яковенко, 28.05.2021 г.

Авторът, род. 1951 г., е руски журналист и педагог.

Данните за гласувалите за Асад през 2021 г. са почти същите както за Хитлер през 1938 г. „Открита Русия“ се закрива, за да спаси своите членове. Русия принуждава европейците да летят през Лукашенко. София Сапега е заплашена със затвор до 12 години. Полският президент Дуда нарече Русия „ненормална държава“.

По време на посещението си в Грузия, полският президент Анджей Дуда нарече Русия „ненормална държава“.

 „Действията на Русия са агресивни, имперски, които отнемат нормалния живот на хората, водят до разрушаване на държавите, до военно положение, до смърт на хора. <...> Русия е ненормална държава. Това не е държава, която се държи нормално“ – каза г-н Дуда.

Медийните и политически прислужници едва-едва бяха спрели да се занимават с байдъновското „убиец“ по отношение на Путин, и ето че отново им се наложи да действат. Този път по отношение на президента на Полша. Ако в отговор на думите на Байдън руската телевизия в продължение на няколко дни нон-стоп пускаше кадри как 46-ия президент на САЩ се спъва по стълбата на самолета, отговорът на думите на Дуда е по-разнообразен. Владимир Познер обясни, че това е „признак за ниското равнище на политическото ръководство на тази страна" (защо Познер по някаква причина не е имал предвид не Русия, а Полша?), а присъстващите в „Неделна вечер" на Соловьов в продължение на два часа си разказваха всякакви гадории за поляците, за лошата им история и отвратителната полска амбиция.

В същото време може би имаше смисъл да съпоставят думите на полския президент със събитията в Русия за един ден поне и да ги оценят от гледна точка на нормалността.

Сирия, която е напълно контролирана от путинска Русия, проведе президентски избори, които Асад спечели с 95,1% от гласовете. В Сирия продължава геноцидът над народа, който Путин организира заедно с колегата си Асад. В страната има около 7 милиона бежанци. Инфраструктурата беше разрушена, изчезна икономиката. И при такива условия се провеждат избори, на които диктаторът, който запазва властта единствено благодарение на Путин, печели 95,1% от гласовете. Повече от Путин. Вярно е, малко по-малко от процента на подкрепа за Хитлер през 1938 г.

Хитлер, подобно на Путин, обичаше да провежда избори. На 12 ноември 1933 г. в Третия райх се провежда извънредно общонародно гласуване за избиране на парламент. Гласуването се провежда едновременно с референдума за излизане на Германия от Обществото на народите (ОН, международна организация, основана през 1920 г. по инициатива на американския президент У. Уилсън, предшественик на ООН – Н.К.). Излизането от Лигата на нациите (другото име на ОН – Н.К.) е подкрепено от 95,1% от гласоподавателите – точно толкова, с колкото 88 години по-късно в Сирия подкрепиха Асад. През 1938 г. се проведе аншлусът (насилствено присъединяване на чужда територия, в случая на Австрия – Н.К.). Тези събития изискват ново гласуване в Третия райх. Хитлер, също като Путин, обичаше всичко да е според закона – в края на краищата Путин също проведе референдум в окупирания Крим. В бюлетините от 1938 г. гражданите на Райха бяха попитани: „Съгласни ли сте с обединението на австрийците с германската държава, което се състоя на 13 март, и подкрепяте ли списъка на нашия водач Адолф Хитлер?“ 99.01% от гласувалите казват „да“.

Референдумът в Австрия по отношение на аншлуса с Германия се провежда на 10 април 1938 г. – на бюлетините диаметърът на клетката „за“ е почти два пъти по-голям от диаметъра на клетката „против“. Според официалните данни 99,73% от гласувалите са били за аншлуса. Тоест Австрия малко повече искаше да бъде погълната от Германия, отколкото последната – да я погълне.

Между другото, в Русия също ще има "избори" през септември. С какво сме по-лоши от Асад и Третия райх? Разбира се, че не сме по-лоши. И също се подготвяме за избори. В подготовка за изборите „Открита Русия“ (ОР) беше закрита. Закри се сама, за да защити своите членове.

Из изявлението на Пивоварова – ръководител на „Открита Русия“:

 „Открита Русия“ напълно прекратява своята дейност. Затваряме клоновете в регионите. Всички членове на „Откритката“ са изключени от организацията и тяхното членство се анулира. Правим това, за да избегнем наказателно преследване. Скоро ще има избори и властите са готови да направят всичко, за да попречат на независимите политици. Държавната дума приема закон, според който поддръжниците на „Откритката“ могат да бъдат затворени за шест години заради техните убеждения. Нямаме нужда от нови наказателни дела срещу нашите привърженици. „Откритката“ като организация вече не съществува. Оттегляме и исковете си срещу Министерството на правосъдието, свързани с отказа за регистрация на организация.“

Реакцията на официалната власт и слугинската й преса по повод закриването на ОР, най-голямата обществена организация, е характерна. „Открита Русия“ е разпусната изцяло“ – радва се някога висококачественият вестник „Комерсант“. А говорителят на президента Дмитрий Песков заяви, че не свързва ликвидацията на ОР с „разчистването на политическото поле“:

 „Политическото поле у ​​нас по никакъв начин не е ограничено само до „Открита Русия“. Напротив, то е много по-богато и многостранно. Следователно закриването на нещо не абсолютно означава да изчистване политическото поле.“

По въпроса за нормалността – оказва се, че унищожаването на независими политически организации  не е прочистване, а обогатяване на политическото поле.

Путин много внимателно се подготвя за срещата с Лукашенко в Сочи и очевидно не иска с нищо да разваля настроението на белоруския диктатор. Ето защо Русия не издава разрешителни за полети, които заобикалят Беларус. На Austrian Airlines бе отказан полет от Виена до Москва извън въздушното пространство на Беларус. Преди това не беше издадено разрешение на Air France за полет от Париж до Москва. На европейците беше ясно казано – ако не искате да летите през Лукашенко, заобикаляйте пеша. Вярно е, че в тези забранени полети пътниците бяха главно руснаци, които искаха да се върнат в родината си ...

Неотдавна Путин обеща да избие зъбите на целия свят, тъй като целият свят ни посяга и иска да „отхапе“ нещо. Тъй като през последните десетилетия никой не е нападал Русия, Путин нямаше възможност да покаже възможностите си за „избиване на зъби“. И ето, че днес му се отваря шанс. Тъй като събеседникът му Александър Лукашенко наскоро „отхапа много хубава част от Русия“, нейната гражданка София Сапега. И я отхапа направо от пиратски отвлечения ирландски самолет. В момента на София Сапега е повдигнато обвинение за разпалване на омраза, във връзка с което й предстоят до 12 години затвор. Съществува обаче подозрение, че нищо не застрашава зъбите на белоруския диктатор в Сочи ...

Полският президент е прав – путинска Русия не е нормална, а е тежко болна държава. От много заразна болест, която се нарича фашизъм. Страни, заразени с фашизъм от путинска Русия стават нейни съюзници –  Беларус, Сирия …