ОТ РЕДНИК ДО ГЕНЕРАЛ И ОБРАТНО ДО ЗАТВОРНИК

ПРИКАЗКА ЗА ТОВА КАК НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА СТАНЕШ ЗА РЕЗИЛ...

(Всяка прилика със събития и лица от България на 20.02.2015 е СЛУЧАЙНА.)

В далечната 1959 г. ,през месец декември в малкото селце Коноша, Архангелска област се родило момче. Кръстили го Александър. Момчето пораснало.Завършило гимназия и преди да отслужи наборната военна служба поработило като санитар в „Бърза помощ” в гр.Тамбов. После по-мъжки изкарал службата във Групата съветски войски в Германия. А през 1979 г.бил приет за студент във Военномедицинската, на ордена „Ленин”, Червенознаменна академия (ВМОЛКА) „С.М.Киров”.

Между другото Александър бил ученолюбив. През 1988 г. е приет и завършва клинична ординатура по хирургия в същата академия. Казват, че е завършил и Санкт Петербургската академия на Министерството на вътрешните работи и Северозападната академия за държавна служба. Какво е изучавал в тези академии не е много ясно.

Забележителна е и военномедицинската кариера на Александър – от лекар в отделна бригада със специално назначение от 40 армия на Туркестанския военен окръг, воюваща в Афганистан, през катедрата по хирургия  № 1 на ВМОЛКА (старши ординатор, помощник началник на клиниката по сърдечно-съдова хирургия по лечебната работа и заместник началник на катедрата по клиничната работа) до началник на клиничния отдел на академията от 1977 г. Пет години по-късно Александър е вече заместник началник на ВМА, а от май 2007 г. – неин началник, като е произведен в чин генерал-майор. Кариерата не спира до тук.  С указ на Президента на РФ № 826 от 17.07.2009 г. и издадената за неговото изпълнение заповед № 832 на министъра на отбраната, Александър е назначен за началник на Главно военно-медицинско управление на Министерството на отбраната на РФ, а от 2010 г. -  съвместява и длъжността началник на ВМА. За удобство управлението е преместено в Санкт Петербург, в резултат от което служителите му по няколко пъти в седмицата пътуват за съвещания в Москва. За по-евтино.

Между другото Александър защитава две дисертации – за кандидат и доктор на медицинските науки (малък и голям доктор както  е популярно в България – бел.моя), става професор и Заслужил лекар на Руската федерация.

И бляскавата кариера продължава.

Само че за кратко.                              

На 02.06.2011 Александър и подчинения му А.Н. са арестувани. На 10.06 им е предявено обвинение за вземане на подкуп в особено големи размери и за подготовка на убийството на един от главните свидетели, чрез имитиране на медицинска помощ.

На 25.07.2012 г. Московският окръжен военен съд признава Александър за виновен за това, че при покупка на скъпо струваща медицинска апаратура е взел подкуп в размер на €180 000. За целта е завишил сумата по договорите за доставки с около 30% от действителната цена.

И Александър е осъден на 8 години, които трябва да прекара в поправителна колония при строг режим. Наложена му е глоба в размер на 1.7 млн.рубли.

Разжалван е в звание редник.

Вероятно е лишен и от ордените – За заслуги, За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР, ІІІ степен и Червена звезда..

Тук приказката свършва.

I'm sorry товарищ Белевитин!

Поуките са за тези военни лекари, които я прочетат, особено за решилите да правят управленска кариера.

Генералът....

Затворникът 

БОЖЕ, ОПАЗИ МАТЕМАТИКАТА!

 В личния си архив съм съхранил бр.1 от 2009 г на списанието на Министерството на отбраната “Военен журнал” по една съвсем прозаична причина – бях решил да пиша критична статия по повод публикацията на М.С. в същия брой. Повече от година по-късно се случи точно обратното. Препрочитайки материалите, вниманието ми бе привлечено от материала “Приложение на социодинамиката за оценяване на средата за сигурност, рисковете и заплахите за развитието на България” от Н.В, З.Д. и С.П. Предварително се застраховам, че не познавам авторите, и в този смисъл в критиките ми няма нищо лично. За тези, които решат да прочетат бележките ми ще спомена, че замисълът за написване на статията е твърде амбициозен – да се преодолее съществуващата тенденция за използване предимно на качествени оценки и методи на класическата статистика при анализ на проблемите на националната сигурност. Нищо лошо както се казва. Нищо лошо и в това, че е направен обзор на основните идеи при моделиране на социалните системи, биологията, психологията и детерминизма на формалните и неформални пазари, квадратичното съотношение на Ланчестър за позиционната война и на линейното съотношение на същия изследовател за спиране на настъплението. Няма как да не се съглася и с твърдения (цитирам): “....необходимостта да се замислим за съкращаването на числеността на Българската армия...., ...Армията не бива да се съкращава прекалено. Тъй като някои от днешните приятели утре могат да се превърнат по едни или други причини в неприятели......, ...Съкращаването на числеността на армията трябва да се съпровожда с ускорената й модернизация.... доста сериозен размисъл и очертават линии, които не бива да се прекрачват по конюнктурни политически причини дори когато сме членове на най-мощния отбранителен съюз в света. Няма вечни приятели, а има вечни интереси....... ” (край на цитата), за значението на свободата за разпространяване на революционни идеи и за нейното регулиране или за използването на репресията в управлението на различните обществено-политически системи и т.н. Онова, което ме подразни в научните дирения на тримата автори е опитът им да ни убедят, че е възможно да прогледнем в бъдещето на националната сигурност, на радикалните идеи, на революциите и на каквото друго се сетите чрез математически формули или съотношения, пък били те и на Ланчестър (между другото подобен подход има сериозни съмишленици във Военна академия, един от които е и декан – бел. Н.К.). Съжалявам за следващите продължителни цитати, но без тях е невъзможно да разберете витиеватите, но по мое мнение безполезни, теоретични конструкти (цитирам): “.....Така получаваме знаменития закон на Ланчестър: ако искаме при позиционна война да унищожим армия, която е ”n” пъти по-голяма от нашата, не е достатъчно нашата армия да е ”n” пъти по-силна в технологично отношение, а трябва да бъде ”n²” пъти по-силна. Законът на Ланчестър следва да ни накара доста да се замислим за съкращаването на числеността на Българската армия. Ако предположим, че тя е 40 000 души, за унищожаването на вражеска армия от 80 000 души трябва да бъде 4 пъти по-ефективна В технологично отношение, а от 800 000 души - 400 пъти по-ефективна, т.е. да бъде снабдена с оръжия за масово поразяване. Ето как сравнително несложен математически модел може да ни накара при оценките на бъдещата среда за регионална сигурност да се замислим както за рисковете, така и за правилния подход за решаването им.... Този математически факт не следва да се пренебрегва лекомислено, защото такива промени в средата са ставали в миналото и липсват гаранции, че няма да се случат и в бъдеще..... Съкращаването на числеността на армията трябва да се съпровожда с ускорената й модернизация, при това в квадратична пропорция, ако искаме ефективността й да остане на постоянно равнище. ... С други думи, ако една армия иска да спре настъпление на 4 пъти по-голяма по численост армия, трябва да бъде 4 пъти по-ефективна (технологично толкова добре оборудвана, че да унищожава 4 противникови войници за всяка своя жертва). Ще коментираме рискова ситуация, свързана с възможна заплаха за националната сигурност на България. Каква армия трябва да можем да концентрираме, ако някоя чужда реши да концентрира например 600 000 войници за настъпление към Пловдив? Отговорът е 150000, ако сме 4 пъти по-ефективни. А дали нашата армия ще бъде 4 пъти по-ефективна? Да се надяваме, че горната ситуация няма да се получи. Но по-добре е да засилваме непрекъснато технологичното ниво на армията си.....” (край на цитата). Замисляйки се върху текста се сетих за едно съвещание ръководния състав на Генералния щаб и щабовете на видовете въоръжени сили на оперативния учебен комплекс на Българската армия “Чаралица” (така се наричаше през 90-те години на ХХ век – бел.Н.К.). По-възрастното поколение вероятно помни, че тогава страната ни беше в условията на фактически неутралитет, че армиите на част от нашите съседи надхвърляха по численост българската, която все още не беше преживяла периода на 20-т годишните реформи, трансформации и съкращения. Та по време на това съвещание (в кулоарите – бел.Н.К.) беше подхвърлена идеята, че страната трябва да декларира излизането си от Договора за забрана на химическите оръжия в случай, че бъде нападната. Казано с обикновени думи, подобна декларация означава заплаха за използване на един от видовете оръжия за масово поразяване за увеличаване на ефективността на въоръжените сили за реакция на числено превъзхождащ ни противник. За подобна идея не е необходимо да си чел Ланчестър. Тя разбира се си остана там, където беше подхвърлена. Цитираният по-горе текст издава и наивитета или недостатъчните познания на авторите в областта на военното дело. Иначе, на пръв поглед в сериозното си изследване, не биха дали примера с настъплението срещу Пловдив. Твърде детинско е. Не е необходимо да си военен стратег, за да си наясно, че няма как 150 000 войници да унищожат в буквалния смисъл 600 000. А и дали е необходимо? В последното десетилетие сме свидетели на факта, че и по-малко жертви но на необходимото място и необходимото време могат да доведат до обрат във военнополитически решения (спомнете си атентатите в Мадрид, парламентарните избори в Кралство Испания и действията на новото испанско правителство – бел. Н.К.). Н.В, З.Д. и С.П. вероятно са млади хора иначе нямаше как да не се сетят за един принцип за разрешаване на военните дисбаланси със съседите от времето на Филип Димитров – приматът на политиката. Посочените подходи към националната и в частност на военната сигурност не са новост в съвременната военна теория. Питам се как без математическо моделиране древните китайски мислители са създали своите теореми и как са развили теоретичните си постановки Фон Клаузевиц или Фон Молтке? Дали “африканската лисицата” Ервин Ромел (фелдмаршал, командир на Африканския корпус на Райха – бел.Н.К.) е бил математик, за да бъде обявен за един от най-умелите командири в пустинните боеве по време на Втората световна война. Чела ли е баронеса Маргарет Тачър Ланчестър за да формулира изключителната си мисъл за националната сигурност (цитирам): “....След края на Студената война Западът повярва, че е дошло време да се мисли и говори само за миротворчество.....И така все повече се заговори за правата на човека и по-малко за национална сигурност. Отделяха се средства за благосъстоянието и по-малко за отбраната. Повярвахме......, че глобалното село има само добри съседи. Малцина проявиха нахалството да заявят, че добрите съседи са всъщност добрите стени (Маргарет Тачър, “Изкуството на държавника. Стратегии за промяна на света” - бел. Н.К.).

Съмнявам се!

Излизайки от сферата на войната, авторите смело се впускат в математическото моделиране на разпространението на радикалните идеи и на развитието на революции. Пропускам подробностите от математическия апарат, за да цитирам същественото, което ни казват (цитирам): “....Оттук е лесно да се анализират ситуациите в Съветския съюз и Китай в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Горбачов прави, както се изразяват в тениса, „двойна грешка”, при опита си да запази комунистическата система в държавата. Политиката на гласност води до голямо увеличаване стойността на “r” (контактите или разпространението на радикалните идеи – бел.Н.К.), докато спадът на репресиите силно намалява стойността на “y”. Производната на броя на приемниците на революционни идеи става положителна, което води до експоненциалното им разпространяване и до смяна на политическата система. В Китай ситуацията е коренно различна. Там “y” (репресиите – бел. Н.К.) се поддържа с голяма стойност (драстичен пример за това е смазването на демонстрацията на площад Тянънмън” през 1989 г. – бел. Н.К.) докато стойността на “r” (разпространението на радикални идеи – бел.Н.К.) се намалява контролирано. По този начин се осигурява време за по-плавен преход и съществуващата комунистическа система се нагажда към променилите се условия. Няма да се учудим, че ако в Китай се стигне до нужда от бърза смяна на политическата система, тя с голяма вероятност да бъде контролирана от управляващите, които ще подготвят постепенно революционерите в своите редици или в среди, близки до тях, преди да намалят силно критичната стойност на “r” за разпространяване на новите идеи и да извършат бърза и безкръвна революция без политическите и икономическите сътресения, съпровождащи всяка революция...... ” (край на цитата). Тази част на статията, по-добре от военната, разкрива наивитета на авторите. Ако нещата в живота бяха толкова опростени, колкото ни се представят, то вероятно нито Хитлер, нито Ленин, Сталин и някои други диктатори щяха да дойдат на власт. Относно “двойната грешка” на Горбачов ми идва на ум отговор на Чжоу Енлай (китайски комунистически политик и държавник, 1989-1976 – бел.Н.К.) по повод въпрос за значението на Френската революция за глобално развитие – “Твърде рано е да се каже”. Що се отнася до китайското бъдеще, очертано от Н.В, З.Д. и С.П., то не е било необходимо да правят екскурзия до поднебесната империя. Събитията в България след 1989 г. много точно илюстрират теоретичната им конструкция (ако разбира се е тяхна – бел. Н.К.) за смяна на политическата система. Съмнявам се обаче, че българските държавни мъже от това време, или кукловодите на нежния преход или както искате ги наречете, са познавали математическото моделиране на социално динамичните процеси. Като изключа критикуваните от мен раздели от статията, май единственото, което остана и което по скромното ми мнение има някакво приложение е моделирането на ефективността на противовъздушната отбрана. По времето когато пишех горните редове, четях книгата на Нисим Никълъс Талеб “Черният лебед. Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара” (издателска къща ИнфоДАР, 2009 – бел. Н.К.). Ако я прочетете, ще научите много полезни неща и за анализа и за управлението на рисковете. Изкушава се да цитирам следната му мисъл: “....Неспособността ни за предвиждания в среда, податлива на черните лебеди, в съчетание с цялостната ни неосъзнатост относно това положение на нещата, означава, че хората от определени професии, които смятат себе си за експерти, всъщност не са такива. Ако съдим по емпирично преживяното от тях, те не са по-запознати с материята от останалото население, но пък са много по-добри в разказа или още по-зле в замъгляването на съзнанието ви със сложни математически модели....”.

Май че нямам какво повече да кажа.

Освен, че се надявам Н.В, З.Д. и С.П. да са добре облечени, а мъжете да носят вратовръзка.

И че бог ще опази математика от безплодното и безцелното й използване под път и над път.

Пътят на България. През велики изпитания по пътя на нова Европа към величие и напредък (със съкращения).

 Речта на проф.Богдан Филов е произнесена в Народното събрание на 19.11.1941 г. (Публикувана в Парламентарни речи № 1, стр. 44) 

Г-да народни представители!

Разискванията по отговора на тронното слово добиват тази година особено значение поради изключителния характер на времето, в което живеем. За никого не може да има никакво съмнение, че не само България, но и цяла Европа се намират днес на един от най-съдбоносните завои на своята история. Ние сме изправени пред една небивала в историята гигантска борба, която ангажира без никакъв остатък всички морални и материални сили на народите, които участвуват в нея. Тази борба, която – в това също така не може да има никакво съмнение – ще определи съдбата и развитието на европейските народи за столетия наред, не е борба само за политически интереси и стопански блага. Тя е преди всичко борба идеологична, борба на две различни мировъзрения, и тъкмо поради това, като всички идеологични борби, тя е особено упорита, особено ожесточена, особено съдбоносна. Твори се един нов свят, един нов ред на нещата в Европа. За да може да има своето морално оправдание, за да могат да се изкупят направенитe за него жертви, този нов ред трябва да почива преди всичко на ония два принципа, в които се изразява вечният стремеж на човечеството към едно по-голямо съвършенство, а именно принципите на една по-голяма справедливост, на една по-голяма социална правда. И действително, днешната борба, която възникна преди всичко като реакция спрямо несправедливите постановления на парижките диктати след Световната война, се води в името на тази по-голяма справедливост, в името на тази по-голяма социална правда. България, макар и да не взема непосредствено участие в тази борба, не може да не бъде засегната от нея най-чувствително в своите жизнени интереси. Защото не само по своето географско положение България е част от европейския материк, но така също и по своите политически и стопански интереси тя е свързана най-тясно с оная европейска общност, която все повече и повече ясно започва да се очертава в нашето съзнание.

България не може да съществува и да се развива правилно вън от тази европейска общност. Какъв е пътят на България?

Ние имаме ясното съзнание, че съдбата на Европа е и наша собствена съдба. Ето защо всички ония въпроси, които засягат тъй много интересите на европейската общност, не могат да не намерят дълбоко отражение и у нас.
В такива изключителни и съдбоносни моменти съвсем естествен и оправдан е повишеният интерес у всеки съзнателен българин към всичко онова, което става у нас и около нас. Всеки има право да се запита, какъв е пътят, който България следва и трябва да следва, за да се осигури най-добре напредъкът и успехът на страната ни? Днес всеки има правото да се запита, запазени ли са както трябва нашите национални и стопански интереси, правим ли ние всичко възможно при днешните обстоятелства, за да изградим една мощна българска държава, която да бъде в състояние да изпълни успешно своята историческа мисия на Балканите?

Г-да народни представители,

В тронното слово се изтъква изрично, че водената досега външна политика на правителството даде най-щастливи резултати – обединението на българския народ. Добруджа, Западните покрайнини, почти цяла Македония и Беломорска Тракия – всички тия земи, върху които българският народ има неоспорими права, са включени днес в пределите на българската държава. (Ръкопляскания) Идеалите, за които българският народ води в продължение на повече от 60 години непрекъснато борба, днес са на път да бъдат осъществени. Целият български народ даде досега неизброими жертви за своето обединение. Той води досега четири войни за това обединение, включително и Сръбско-българската война през 1885 г., която беше само един етап в процеса на нашето национално обединение. Днес ние виждаме, че жертвите, които сме правили досега в това отношение, не са били напразни. Днес ние даваме доказателства, че не сме забравили заветите на всички ония български синове-герои, които сложиха своите кости по бойните полета в Добруджа, Тракия и Македония за свободата и обединението на българския народ. (Ръкопляскания) Но, от друга страна, ние виждаме също така, че ние не бихме могли да постигнем нашето национално обединение, освен в едно тясно и искрено сътрудничество със силите от Оста, на което сътрудничество ние дължим и досегашните наши успехи. (Ръкопляскания)

Можеше ли България да води една друга външна политика, освен политиката на днешното българско правителство, която е била винаги тъй мъдро вдъхновявана от Н. В. Царя? (Ръкопляскания) С други думи, можехме ли ние да постигнем нашето национално обединение по друг път, освен по пътя, по който върви днешното българско правителство?

На този въпрос аз мисля, че може да се отговори само по един начин, а именно с едно категорично не, и аз трябва със задоволство да констатирам, че всички народни представители, които се изказаха по този въпрос, включително и ония, които в други отношения не споделят разбиранията на правителството, одобриха напълно нашата външна политика. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители!

Каква беше в същност тази външна политика? Излишно би било да се спирам по-подробно върху положението, в което се намираше България след Ньойския диктат. Вие знаете много добре, какво беше това положение. България излезе от световната война унизена онеправдана, разпокъсана териториално и стопански изтощена. Българският народ беше осъден да поеме непоносими тежести. Обаче той не се отчая от това тежко положение и заработи мълчаливо и упорито за своето вътрешно заздравяване. Въпреки всичко това, българският народ не се помири никога с несправедливите постановления на Ньойския диктат. Той беше убеден, че рано или късно правдата ще възтържествува, (Ръкопляскания) и тази надежда крепеше неговите сили. Всички български правителства след Световната война водеха повече или по-малко една ревизионистична политика. Тази политика се отличаваше понякога само по своите методи, но нейната крайна цел беше винаги една и съща. Ревизията на Ньойския диктат – това беше несломимият идеал на всеки българин след Световната война. (Ръкопляскания).

Таско Стоилков: Това е вярно.

Министър-председателят Богдан Филов: Тази ревизионистична политика на нашата страна намери своя най-осезателен израз в обстоятелството, че България, въпреки всичкия натиск, който се правеше върху нея, отказа категорически да влезе в балканското споразумение.

Ето защо, когато днешните водачи на Германия и Италия издигнаха своя авторитетен глас за една по-основна ревизия на парижките диктати и започнаха да работят най-енергично за осъществяването на тази ревизия, симпатиите на целия български народ не можеха да не бъдат на страната на силите от Оста. (Продължителни ръкопляскания) Тези симпатии се засилваха още повече и от обстоятелството, че през време на Световната война българският народ се бори рамо до рамо с германския народ, а след войната той сподели неговите нещастия и неговите разочарования. (Ръкопляскания)

Петър Савов: Да живее германският народ! (Продължителни ръкопляскания)

Министър-председателят Богдан Филов: Още тогава в голяма част от българския народ се втълпи убеждението, че съдбата на България е тясно свързана със съдбата на Германия и че рано или късно двата народа, по силата на обстоятелствата, ще бъдат изправени наново пред необходимостта да се борят заедно за своите права. (Ръкопляскания)

Г-да народни председатели!

Както ви е известно, при избухване на сегашната война българското правителство обяви една политика на мир и ненамеса във войната. Тази политика се диктуваше действително от интересите на страната ни, и целият български народ одобри единодушно политиката на правителството. Обаче нека подчертаем в същото време, че тя отговаряше също така и на интересите на силите от Оста, защото не един път те бяха заявявали, че те държат за мира и спокойствието на Балканите. Политиката на мир и ненамеса във войната, която България следваше в това време, беше свързана с известни опасности. Тя носеше известни рискове. Българското правителство пое тези рискове, убедено, че то прави това в интереса на българския народ. И действително, колкото и да беше малка България, тя има една заслуга в това отношение. Тя не само допринесе със своето поведение за запазването на мира и спокойствието на Балканите, но стана, безспорно, причина да се осуети и онзи блок на балканските държави, за който толкова се приказваше в онова време. („Браво!“ Ръкопляскания) Благодарение на твърдото държане на България по този въпрос, благодарение на нейното централно положение на Балканския полуостров, този блок, за който се правеха различни внушения – а такива внушения бяха правени и нам – не можа тогава да се осъществи.
По този начин се осуети и изваждането на онези 100 дивизии, на които се възлагаха толкова много надежди и които трябваше да бъдат изпратени на фронта против силите от Оста. Аз изтъквам тези обстоятелства, за да подчертая, че и в това време България водеше една политика, която по отношение на Балканския полуостров се намираше в унисон с политиката на силите от Оста.

По време на това относително спокойствие, което беше настанало на Балканите, се дойде, благодарение на приятелското посредничество и на съдействието на силите от Оста, до преговорите между България и Румъния, които се водиха в Крайова. Тези преговори, както ви е известно, завършиха с една спогодба между двете страни, която се подписа на 7 септемврий 1940 г. и по силата    на която се уреди справедливо и окончателно добруджанският въпрос. (Ръкопляскания) Обаче значението на спогодбата в Крайова не се изчерпи само с уреждането на този въпрос. Както имах случай да изтъкна и друг път пред вас, нейното значение почива преди всичко в обстоятелството, че благодарение на тази спогодба можаха да се създадат основите, за да се възобновят добросъседски отношения между България и Румъния. (Ръкопляскания) Тези добросъседски отношения съществуваха винаги между нас и нашата северна съседка преди Балканската война. Те водеха даже своето начало още твърде отдавна, още от времето преди Освобождението на България. България е държала винаги на тези добросъседски отношения. Тя държи и сега на тях, защото ние сме убедени, че само по този начин двете страни, заедно с останалите сили от Тристранния пакт, ще могат най-добре да допринесат за уреждането на новия ред в Европа.

Наскоро след подписването на Крайовската спогодба, както ви е известно, се дойде на Балканския полуостров до Итало-гръцката война, която бе предприета, за да се осуети проникването на английските войски в Гърция и създаването на един нов балкански фронт. Тази война, която приближи войната изобщо много близко до нашите граници, създаде съвсем нови условия на Балканския полуостров. България не можеше вече да остане в онова положение, което имаше дотогава. България не можеше да остане така изолирана, както беше до времето на Итало-гръцката война. С пренасянето на войната на Балканите се засегнаха жизнените интереси на нашия народ, които не можеха да бъдат оставени без внимание. Всичките тези съображения накараха правителството да се присъедини към Тристранния пакт, чието подписване, както ви е известно, стана на 1 март 1941 г. във Виена. (Много продължителни ръкопляскания)

Нашата сила е в нашето право. Ние бихме могли да бъдем обвинени, може би, само в една твърде голяма предпазливост, която впрочем се налагаше от особените условия, в които се намираше страната ни, и от особеното положение, което тя заема на Балканския полуостров. Обаче в нашата външна политика не е имало никога нито изненади, нито колебания и отклонения от избрания вече път. Ние никога не сме се увличали нито от сантименталности, нито от романтични идеи, които в днешно време нямат никакво оправдание в политиката. („Браво!“ Ръкопляскания) Българският народ знае много добре какви    разочарования е претърпявал той винаги, когато се е поддавал на подобни увлечения. (Ръкопляскания) Ние сме дълбоко убедени, че нашата сила е преди всичко в нашето право и че
българският народ е винаги готов да брани своите жизнени права с всички средства, с които той разполага. (Продължителни ръкопляскания, гласове „Вярно!“)
Ние днес (стоим здраво и непоколебимо на онова място, което ни беше предопределено от развитието на събитията, а именно на страната на силите от Оста и на техните съюзници. Ние избрахме този път, защото бяхме убедени, че той отговаря най-добре на чувствата и на интересите на българския народ, който е готов, в кръга на своите възможности, да даде всичкото си съдействие, за да изпълни своите задължения. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители!

Ние имаме пълно упование в бъдещето. Ние вярваме дълбоко в победата на Германия, в победата на силите от Оста и на техните съюзници. (Бурни и продължителни ръкопляскания, гласове „Вярно!“) Ние вярваме в тяхната победа, не само защото те показаха навсякъде своето голямо военно превъзходство, но и затова, защото те се борят, както вече споменах и в началото, за по-голяма справедливост, за по-голяма социална правда, (Продължителни ръкопляскания) за по-правилно разпределение на световните блага. Ние вярваме в тяхната победа, защото те се борят против поредките на отживелия стар свят, за един нов ред, който ще донесе повече щастие на човечеството и към който то винаги се е стремило с всичката упоритост на едно дълбоко убеждение. Ние вярваме най-после в победата на силите от Оста, защото тяхната победа ще бъде победа и на България. (Продължителни ръкопляскания гласове „Вярно!")

Ние не можем да очакваме да постигнем нашето национално обединение, освен чрез една победа на силите от Оста и на техните съюзници, в редовете на които сме застанали и ние. От там произлиза, обаче, и нашето задължение да направим и от наша страна всичко възможно, за да улесним тази победа. И аз не се съмнявам, че българският народ е готов да даде и този път всички жертви за своето национално обединение, както той ги е давал и в миналото... (Продължителни ръкопляскания).
Обаждат се: Той винаги е бил готов да ги даде.
Министър-председателят Богдан Филов: за да може той действително да осмисли своето съществуване като народ и да заеме онова място, което му е определено от неговото историческо развитие.

Г-да народни представители.

Аз бих искал да засегна и друг един въпрос, който се намира в най-тясна връзка с нашата външна политика, а именно въпроса за чуждата пропаганда у нас. Вие знаете много добре, че тази пропаганда се засили особено много, след като почна войната на Германия срещу Съветския Съюз. Тя прави най-големи усилия, без да подбира средствата, за да внесе в тия върховни и съдбоносни моменти за нас смут и разединение в страната ни. Главните проводници на тази пропаганда с предаванията по радиото от Лондон и от Москва. Правителството погледна със спокойствие на тия предавания, защото то е убедено, че днес българският народ е зрял вече достатъчно политически, за да разбере истинския смисъл на внушенията, които идат от Лондон и Москва, и за да се убеди, че тези внушения не изхождат от неговите собствени интереси, но от интересите на един противен нам лагер. Правителството можеше да попречи на тези предавания по радиото: най-малко поне то можеше да запрети тe да бъдат слушани. Обаче то не направи това, защото то беше убедено, че нямаше по-добро средство за борба против тези внушения, отколкото да се даде възможност на българското гражданство да може да чуе то само поне отчасти всички ония невероятни изопачавания на фактите и фантастични измислици, които се разпространяват у нас по радиото от известни централи в чужбина. Обаче чуждата пропаганда не се ограничи с предаванията по радиото. Вие знаете, че напоследък бяха изпратени у нас няколко групи парашутисти, които дойдоха от Съветска Русия, снабдени с голямо количество оръжие и взривни материали. Какво е било предназначението на тези парашутисти, това е достатъчно ясно за всекиго, за да няма нужда да се спирам тук повече по този въпрос. Вие знаете, обаче, също така добре, как се отнесе населението към тези провокатори и смутители на реда и сигурността на страната ни и с какво усърдие то даде своето съдействие на властта, за да могат да се осуетят техните намерения.

Един народен представител: То ги излови.

Министър-председателят Богдан Филов: Цялата тази дейност на чуждата пропаганда имаше за цел да отклони българския народ от правилния път на неговите истински интереси и да внесе смут и разколебаване в неговата душа.
Обаче сметките на ръководителите на тази пропаганда излязоха погрешни.
Българският народ в своето грамадно мнозинство разбра много добре какви са истинските намерения на ония централи, които са се заели с такова трогателно усърдие да спасяват България от българите, за да направят от страната ни едно послушно оръдие на чужди интереси, на чужди държави и режими, които преследват цели съвършено различни от целите на нашата национална политика. (Гласове: „Позор!“)

Г-да народни представители!

Аз се спрях върху тези въпроси, защото те се намират отчасти във връзка с комунистическите прояви у нас. Аз смятам, че днес е вече повече от необходимо да изясним нашето становище спрямо комунизма, за да се избегнат каквито и да било недоразумения. Аз намирам, че и по този въпрос ние трябва да бъдем наясно, както сме наясно по всички други въпроси. Вие знаете, че всички правителства у нас са заемали отрицателно становище спрямо комунизма и са водили повече или по-малко борба срещу него и срещу неговите прояви. Съвсем естествено беше, щото тази борба да се засили през последните години, когато ние започнахме да градим един нов ред на нещата у нас, когато започнахме да поставяме систематически основите на
новата национална държава, в която всички други интереси трябва да бъдат подчинени на интересите на общността, на интересите на държавата и на нацията.
И наистина комунизмът е едно пълно отрицание на нашата стопанска структура, на нашия национален бит, на нашите исторически традиции и разбирания. Българският народ в своето огромно мнозинство, както в селата, така и в градовете, се състои предимно от дребни собственици, у които чувството на частната собственост, отречена по принцип от комунизма, е дълбоко вкоренено и служи за главен стимул на тяхната стопанска дейност и на тяхното лично благосъстояние.
Наред с това оказа се, че комунизмът там, дето той беше приложен на практика, не можа да се справи с големите стопански и социални въпроси, чието разрешение се предприема днес с много по-голям успех чрез други средства и други методи.
Илюзиите, които мнозина по-рано си правеха за неговите възможности да създаде един по-справедлив социален ред и да издигне личността на едно по-високо културно равнище, се разбиха в опитите на живота и в днешната печална действителност.
Ето защо ние се борим и ще се борим с комунизма и с всички комунистически прояви у нас. (Продължителни ръкопляскания) Особено днес, когато цяла Европа, под ръководството на силите от Оста, се е надигнала в борба срещу комунизма,
ние не можем да останем настрана от тази борба. КОМУНИЗМЪТ НЯМА ПОЧВА У НАС. Ние сме убедени, че унищожаването на комунизма, който винаги е представлявал една заплаха за европейската цивилизация, е една от най-важните предпоставки за създаването на новия ред в Европа. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители,

Обаче, аз искам да направя тук едно пояснение. Има известни среди у нас и в чужбина, които правят всички усилия, за да представят нашата страна едва ли не като напълно комунизирана. Целите, които се преследват с подобни твърдения, са съвсем ясни, за да няма нужда да се спирам тук повече върху тях. Безспорно, и у нас, както и в всички други страни, има комунизъм и комунисти, повече или по-малко фанатизирани. Обаче също така безспорно е, че комунизмът у нас съвсем няма ония размери, каквито някои искат да му припишат. Най-доброто доказателство за това ние намираме в начина, по който нашето население се отнесе към комунистическата пропаганда и към опита на парашутистите да предизвикат безредие в страната, както и в обстоятелството, че, въпреки всички подстрекателства, у нас не бяха отбелязани почти никакви по-значителни комунистически прояви. Очевидно е, че една страна, чието население в своето огромно мнозинство се държи така отрицателно към всяка комунистическа проява, не представлява удобна почва за развитието на комунизма.
Аз съм изобщо повече наклонен да приема, че у нас има не толкоз комунизъм, колкото комунистически настроения. Тези настроения бяха плод на онова дълбоко недоволство и разочарование, което се появи в душите на част от българското население вследствие на нещастията след Световната война, когато всички надежди на българския народ бяxa разбити и когато големите финансови тежести бяха сковали всички стопански възможности на страната. Днес, обаче, когато ние осъществяваме нашето национално обединение и когато при новия ред на нещата можем да очакваме значителен стопански възход, ние виждаме, че тези комунистически настроения изчезват и отстъпват своето място на едно здраво национално чувство, в което лежи единственият залог за успеха на страната ни. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители!

Времената, в които живеем, ни налагат задължението да обърнем по-голямо внимание на нашата войска. В тронното слово се изтъква изрично, че днес тя работи усилено за своето въоръжение и подготовка, съобразно с най-новите опити от войната, и че, следвайки историческата си роля, тя е готова да изпълни своя дълг с ентусиазъм и твърдост. Българският народ се е отнасял винаги към своята войска с голяма обич, грижи и внимание. Той винаги е бил готов да прави жертви за нея. Вие сами, г-да народни представители, тук сте ставали изразители не един път на тези чувства и разбирания на народа ни. Обаче и българската войска е била винаги достойна за тази обич, за тези грижи и внимание. (Ръкопляскания) Тя се е отзовавала винаги с готовност на заповедите на своя Върховен вожд и е изпълнявала с достойнство своя дълг, когато интересите на родината са налагали това. (Бурни продължителни ръкопляскания и гласове „Много вярно!“) И аз съм убеден, че и в бъдеще, ако това стане необходимо, българската войска ще изпълни своя дълг със същия оня героизъм, със същото онова себеотрицание и готовност за саможертва, за които тя е дала вече толкова много доказателства и в миналото. (Бурни продължителни ръкопляскания и гласове „Вярно!")
Великите моменти в живота на народите са били винаги и моменти на велики изпитания.

...............................

Днес мнозина, може би, не са в състояние да оценят както трябва величието на времето, в което живеем. Увлечени във водовъртежа на събитията, заети твърде много с всекидневните грижи на днешния комплициран живот, днес мнозина не са в състояние да видят, че над тия всекидневни грижи, над тия материални несгоди, над преходното и нетрайното, стои нещо много по-голямо, нещо велико, вечно и несломимо, което единствено е в състояние да даде смисъл и оправдание за съществуването на един народ като самостоятелна национална единица. Днес никой народ не може да остане в спокойствие и доволство, никой народ не може да се грижи само за своите материални блага. Защото народи, които са изпадали в това положение, макар и да са достигали голямо благосъстояние, са ставали винаги плячка на други по-жизнеспособни, по-здрави и войнствени народи. Такива са били винаги неумолимите закони на историята.

Днес и за народите важат знаменитите думи на Гьоте, които той влага в устата на своя Фауст:

„Само онзи заслужава свободата и живота си,

Който трябва да ги извоюва всеки ден“.

Великите изпитания водят винаги или към величие, или към провала. Среден път при тях няма. По кой път ще тръгне българският народ? Аз не допущам, че може да се намери съзнателен българин, който в подобен момент да се колебае. Аз съм твърдо убеден, че целият български народ е достатъчно зрял политически, за да може да се справи с големите задачи на днешния момент и да си осигури едно светло бъдеще.

............................

Ние не бихме могли да изразим по-добре тези наши чувства и тези наши разбирания, освен като ги обобщим само в три думи: един народ, една държава, един Цар.

Да живее Негово Величество Царят!

Да живее България!

(Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове: „Да живее!“ и „Ура!“

Министър-председателят отива при министерската маса и заема мястото си.

Народното представителство продължително ръкопляска към г-да министрите, които му благодарят.)

МЕДИЦИНСКО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ПЕХОТЕН БАТАЛЬОН В ОПЕРАЦИЯТА SFIR – ИРАК.

Задълбоченият анализ на медицинското осигуряване на минали операции има съществено значение за предотвратяване на допуснатите грешки. Не са необходими кой знае какви екскурзии в историята на военната медицина за доказване на този факт. Достатъчен е примерът с извършения от американски автори анализ на причините за епидемичната катастрофа в 40-а армия на СССР по време на войната в Афганистан (1979-1989 г.). В резултат на взетите мерки, по време на операция  на САЩ от 2001 г., а в последствие и на НАТО в тази страна, не са допуснати епидемии сред участващите войски¹³.

Българската практика в това отношение, макар и скромна следва чуждия опит. Димитър Митов, за първи път в съвременната българска военномедицинска история обобщава поуките от медицинското осигуряване на батальона „Сини каски” в операцията UNTAC (Камбоджа, 1992-1993 г.) прави. Статията е публикувана в International Review of the Аrmed Forces Medical Services, TOME LXІІ, 1994¹⁰. В нея се акцентира предимно върху медицинските рискове, произтичащи от района на мисията – ендемична заразна заболяемост, климат, отровни представители на флората и фауната и равнища на заболеваемост и проведените профилактични мероприятия при подготовката и в хода на операцията. По-малко внимание е отделено на лечебно евакуационното осигуряване на ранените. През 1996 г. на съвместно заседание на Военномедицинския комитет на НАТО с държавите, участнички в инициативата „Партньорство за мир” е  изнесен доклад, посветен на проблемите на комплектоването с медицински личен състав, обучението на персонала и материално-техническото осигуряване⁵. Поуките от Камбоджа са дискутирани и по време на национална научно-практическа конференция от 9 до 10 декември 2004 г. в София⁶ -  психологичен подбор на участниците, структура и комплектуване на медицинския взвод на батальона „Сини каски”, използването на специалисти – хирурзи, анестезиолози и терапевти, вместо лекари по обща медицина, комплектоването с медицински материални средства и специализиране техника за полева работа⁶. Внимание е отделяно и на комплексната подготовка на военните лекари, служещи във формированията на Сухопътни войски¹¹. На основата на чуждия опит и анализ на собственото комплектуване с наземни линейки са очертани перспективите за превъоръжаване. Изводи по различни аспекти на медицинското осигуряване на последващи мисии могат да се открият в дисертационни трудове^8,9,10. Сравнително пълно са разработени проблемите по медицинската поддръжка на миротворческата дейност на ООН⁴.

Като цяло трябва да се подчертае, че липсват системни изследвания върху медицинското осигуряване на тактическо ниво в спектъра от операции от типа на тези в Ирак и в Афганистан. В настоящата статия е направен опит да за попълване на посочената празнина като се анализира медицинското осигуряване на участието на първия български пехотен батальон в следвоенната фаза на операцията SFIR, Ирак.

Решението за участие на страната с пехотно формирование и отделни военнослужещи с численост до 500 души в мисията в Ирак е взето от 39-то Народно събрание¹. От организационна  гледна точка, операцията на българския батальон протича в пет фази:

• Създаване на условия;
• Придвижване;
• Развръщане;
• Изпълнение на задачите и
• Ротация¹.

Изследването е съсредоточено върху медицинското осигуряване първата и четвъртата фаза на мисията. Последната предизвиква интерес поради факта, че през нея е реализиран терористичен акт – кола бомба, срещу база „Индия”, гр. Кербала на 23.12.2003 г. За първи път в новата българска военномедицинска история на военните медици се налага да работят в условията на едномоментно възникнали масови медицински загуби. Статията е написана със закъснение от 11 години, което е напълно обяснимо, като се има предвид излишното престараване в класифициране на информацията за събитието¹.

Във фазата „Създаване на условия” за медицинско осигуряване на батальона е разработена организационна структура на медицинската служба на батальона  - Обединен медицински пункт⁴.

Анализът на организационна структура показва, че и през 2003 г. се повтаря една стара грешка от времето на първите ни външни операции –съставяне на ново медицинско щатно разписание за всяка следваща. Оказва се, че почти десет години след участието ни в Камбоджа, в Българската армия липсва стандартизирана структура на медицинска служба на механизиран (пехотен) батальон, която да се надгражда/ допълва със медицински специалисти в зависимост от конкретната обстановка в зоната на мисията. Положението не е променено и до днес, независимо от сериозните разработки по темата^4,6,7,9,10. Несъобразяването с подобен извод и в бъдеще ще оказва отрицателно влияние  върху сглобеността на медицинското формирование и на управлението на медицинското осигуряване в хода на операцията.

В щатното разписание на Обединения медицински пункт има и фактически грешки и пропуски. По необясними причини, първото отделение е наречено „Отделение за превантивна медицина”, независимо че то е предназначено за лечебна дейност. Разделението на „Противоепидемичното отделение” и това за дезинфекция е изкуствено. Добре известно е, че дезинфекцията и контрола върху разпространението на инсекти и гризачи  е основна дейност в профилактиката на заразните болести на батальонно командно ниво^5,7. В Обединения медицински пункт липсват структури за медицинска поддръжка в механизираните (пехотни) роти – санитарни отделения, състоящи се от санитарни инструктори и санитари. Потребността и значението на тези структури са установени отдавна както в нашата и други армии⁷.

При анализа на фаза „Създаване на условия” е проучено комплектоването на  Обединения медицински пункт  с персонал и специализирана автомобилна техника – по щатното разписание и фактически.

Съгласно щатното разписание медицинският персонал на пехотния батальон се състои от  – лекари (без уточнена специалност) – 7; дентален лекар (зъболекар)  – 1; психиатър – 1; епидемиолог – 2. На основата на данни от извършени изследвания през 2004 г. е анализирано комплектоването с медицински персонал – магистри и бакалаври¹⁰. Резултатите са показани в таблица 1.

Таблица 1

Осигуреност с медицински персонал – магистри и бакалаври

По вид на персонала и линейките	По операции в % към числения състав на формированието
	Български опит		Чуждестранен опит
	SFIR 2003	UNTAC 1992-1993	IFOR Полша	IFOR Унгария	UNTAC Франция
Лекар (магистър)	1,52	0,48-0,73	0,76	0,72	0,71
Дентален лекар (магистър)	0,21	0,12	0,15	0,24	0,12
Психиатър(магистър)	0,21	0,12	-	-	-
Фармацевт (магистър)	-	-	0,15	-	-
Пом.фармацевт (бакалавър)	0,21	-	-	-	-

От нея е видно, че има тенденция за преосигуряване с лекари (от броят на лекарите са извадени епидемиолозите). На 100 души личен състав те са два пъти повече в сравнение със собствения и чужд опит. Практиката да се насищат батальони, участващи в експедиционни мисии с лекари е погрешна и трябва да се прекрати. При това опитът от тази и други операции показва, че обикновено част от длъжностите по разписание остават незаети или се заемат в хода на започнала мисия¹². В Обединения медицински пункт не са заети две длъжности в Отделението за превантивна медицина и една – в противоепидемичното отделение. Денталният лекар пристига в батальона по-късно от останалите¹². Независимо то фактическия некомплект в Отделението за превантивна медицина преосигуреността с лекари остава висока – 1,09 на 100 души личен състав.

Друга слабост на щатното разписание е липсата на медицински сестри. Мирновременната практика показва, че грижите при обслужване на пациенти, по обращаемост или по спешност се подобряват при приблизително съотношение на съотношение на лекари към медицински сестри 1:3. Те са подходящи и за включване в дежурни екипи.  Собственият опит показва, че няма основание тези съображения да се игнорира при полеви мисии.

Включване на двама лекари в състава на Противоепидемичното отделение е нецелесъобразно. Вместо епидемиолози е по-добре да се използва санитарен инспектор. Той притежава достатъчно професионални компетенции, за да решава хигиенно противоепидемичните задачи на батальонно командно равнище.

В доклада на комисията липсва информация за разпределението по медицинските специалности на лекарите, попълнили длъжностите по щатното разписание на Обединения медицински пункт. Такива се откриха в една публикация в пресата от 2003 г.¹². Изнесените данни от Качамилски съвпадат с тези на Пукалски от Военномедицинския отряд на ВМА (таблица 2).

От таблицата е видно, че всички лекари, назначени в Обединения медицински пункт са специалисти в различни клонове на медицината. Подобно изискване за батальонно командно равнище, т.нар. роля 1, не съществува. Изпълняваните медицински задачи на това ниво са в компетенциите на лекари, специалисти по обща медицина с курс по спешна помощ^4,10.

Таблица 2

Разпределение на лекарите

в Обединения медицински пункт

на батальона по специалности

По специалности	Количество, бр.
Обща хирургия	2
Токсикология	1
Вътрешни болести	1
Ушно-носно-гърлени болести	1
Инфекциозни болести	1

Част от посочените специалисти  – токсиколог, инфекционист, ушно-носно-гърлени болести не се предвиждат и на роля 2 – лечебни заведения за оказване на неотложна хирургическа и реанимационна помощ за спасяване на живот или крайник. Тя обикновено е присъща за бригадно или дивизионно командно равнище.^4,7,10.

Подобна слабост е констатирана още по време на мисията UNTAC през 1992 г. И в последствие в мисията SFOR^{5, 6,10}. Видимо е, че поуките от предходни мисии и произтичащите от тях задачи не са реализирани в практиката.

За евакуация на пострадали са предвидени 3 бр. автомобилни линейки („Мерцедес „Спринтер” реанимобил – 1 бр. и УАЗ-452А – 2 бр.). Евакуационните възможности на трите линейки на един рейс са девет пациента.  Възможност за реанимация по време на движение притежава само линейката „Мерцедес „Спринтер”. Използването на УАЗ-452А не е целесъобразно. Автомобилът е модификация от 70-те години на ХХ век и е наследник на УАЗ-450А от началото на 60-те години. Компановката, основните възли и агрегати и допълнителното оборудване не се различават съществено предшественици му, с изключение на някои подобрения в електрическата и спирачните уредби. Почти всички са на 20 и повече години, а около 30% от всички УАЗ-452 А са преминали през един базов ремонт^2,3. Фактическото комплектуване с медицински линейки, оценено от гледна точка на собствения и чужд опит е недостатъчно. На 100 души в Ирак са осигурена по 0,65 линейки. В операция UNTAC (България) този показател е 0,73, IFOR (Полша) – 1,07, IFOR (Унгария) – 1,44, SFOR (Австрия) – 1,3¹⁰. При оценка на комплектоването – по разписание и фактическо трябва да се отчита, че от гледна точка на медицинските рискове посочените външни операции са ниско рискови, каквато мисията в Ирак не е. Липсват бронирани линейки, които са особено важни  за т. нар. предна (forward) евакуация или евакуация на пациенти (casevac) – от мястото на поражението до медицински пункт/ лечебно звадение^4,5,7,10. Доколкото в теоретично отношение въпросът отдавна е изяснен^3,5, трябва да се приеме, че в това отношение липсва целенасочена политика за превъоръжаване на военномедицинската служба с евакуационни средства.

Липсата на достъпна некласифицирана информация не позволява да се оценят останалите медицински аспекти на фазата „Създаване на условия”.

От фазата „Изпълнение на задачите” е изследван само инцидента на 27.12.2003 г. В 12:45 часа местно време камион бомба преодолява загражденията на база „Индия” независимо от водения по него масиран огън със стрелково оръжие,  достига до външната тухлена ограда на базата и се взривява, като оставя кратер с диаметър 8 м.  Мястото на взрива е на 7-8 м от основната постройка на базата¹.

Описанието на медицинската помощ след терористичния акт е основано на доклада на анкетната комисия и частични описания в пресата^1,12.

Установено е, че командването на батальона своевременно уведомява за атентата щаба на Многонационалната бригада, база „Кило”, американската и иракска полиция за подкрепа и медицинска евакуация.

В доклада няма данни за понесени загуби от медицинският елемент на база „Индия”¹. Качамилски разказва за унищожаване на оборудването на медицинския кабинет и част от линейката, но не се уточняват потдробности¹².

Оказването на първа помощ започва незабавно след взрива^1,12.

Не е ясно защо лекарите са се занимавали с изнасяне на телата на загиналите¹².

Констатацията на комисията, че са използвани  медикаменти от личните превързочни пакети е невярна. В пакетите няма медикаменти, те представляват стерилни превръзки. Не е уточнено какви подръчни средства за оказване на помощ са използвани – за кръвоспиране, за обездвижване на крайници, за превързване на рани и защо? Собствената практика и поуките от други мисии дават основание да се направи обосновано предположение, че войниците са били снабдени само с лични превързочни пакети. Липсвали са останалите средства за първа помощ, с които всеки военнослужещ трябва да разполага:

• Еднократна доза от широкоспектърен антибиотик;
• Медикамент за потискане на болката;
• Щатно средство за кръвоспиране на кръвотечение от крайниците (по опита на войната на СССР в Афганистан – турникет) и  др.^4,7.  

На мястото на взрива преобладават самопомощта и взаимопомощта, които се изразяват в мерки за спиране на кръвотечението, освобождаване на горните дихателни пътища от чужди тела и успокояване на пострадалите. Не се уточнява как са успокоявани ранените. В първата помощ се включват намиращите се в базата лекар и психолог, а в последствие  –  и пристигналите от база „Кило” четирима лекари.  Информацията за явяването им на около 10-та минута след взрива не звучи твърде достоверно, независимо че разстоянието между двата района е около 5 км.

Евакуацията се извършва с наземни специализирани автомобилни линейки – български, полски и иракски; камиони и пикапи. Ранените се насочват към полската логистична база (за оказване на квалифицирана медицинска помощ) и иракските болници, а леко ранени – към  медицинския пункт на база „Кило”.  В последствие с полски и американски вертолети е осъществена евакуация към Полевата болница на Многонационалните сили във Вавилон, американските полеви болници в Багдад и Мосул и американския евакуационен приемник на летище Багдад¹.
Евакуационните потоци от мястото на инцидента са показани на фигура 1. Евакуацията може да бъде оценена по-скоро като хаотична, отколкото като планова. 

Фиг. 1 Евакуационни потоци при инцидента

Разпределението на ранените по медицински учреждения  на 29.12.2003 г. е показано в таблица 3¹.

Таблица 3

Разпределение на ранените към 29.12.2003 г.

По медицински пунктове и болници	Количество ранени, бр.
Медицински пункт на база „Кило” - България	8
Медицински пункт на полска логистична база	3
Американска полева болница Багдад	3
Американски евакуационен приемник летище Багдад	2
Американска полева болница Мосул	4

На 29.12.2003 г. започва и стратегическата евакуация от територията на Ирак:

• Самолет на българските ВВС евакуира  22 военнослужещи (леко ранени  и с боен стрес) –  6 лежащи и 16 седящи в София. По време на полета за тях се грижат четирима лекари и една медицинска сестра;
• Американски самолет  евакуира четирима тежко ранени в болницата на САЩ в Ландщул (ФРГ) След окончателно стабилизиране на състоянието им те са евакуирани на 12.01.2004 г. в София. Евакуацията е осъществена с български самолет, като ранените са придружавани от военен лекар от ВМА¹.

 На основание на изложеното, комисията прави извод, че личният състав на батальона има много добра медицинска подготовка за оказване на самопомощ и взаимопомощ, а медицинският персонал на батальона има теоретична и практическа подготовка за бързо овладяване на кризисни ситуации. Препоръчва се осигуряване на съвременни средства за евакуация – автомобилни линейки устойчиви на експлоатация при климатичните особености на И със съответната медицинска и свързочна екипировка и бронезащита¹.

От гледна точка на резултатите от инцидента, изводите и медицинската препоръка на комисията могат да бъдат приети, но с известни резерви. Това е така защото от теоретична гледна точка обаче възникват серия от въпроси.

Редно би било още с получаването на резултатите от рекогносцировката в Кербала и вземане на решение за разполагане в базите „Индия” и „Кило” да бъде разработен предварителен план за медицинското осигуряване в зоната за отговорност. В него трябва да намерят отражение следните въпроси:

• Функционално развръщане на Обединения медицински пункт  в двата района с разпределение на персонала, евакуационните средства и медицинските материали. Има данни, че в база „Индия” е имало лекарски кабинет и линейка, но те не са пълни¹²;
• Организиране на денонощните медицински дежурства в лагерите;
• Ред за извършване на амбулаторните прегледи по обращаемост  и стационарно лечение и зъболекарската помощ в рамките на батальона;
• Осигурен здравни заведени (по роли) за нуждите на българския контингент^4,10.

Със заемане на зоната за отговорност планът  трябва се уточни. При получаване на 30.08.2003 г. на полската оперативна заповед № 002 е трябвало да се планира допълнително:

• Медицинското осигуряване на подразделенията при изпълнение на задачи извън районите за разполагане – патрулиране, конвоиране и т.н.;
• Маршрути  за евакуация до болниците, действащи в наш интерес и взаимодействие с полицията за осигуряване на проходимостта им;
• Охраната на евакуационните средства по време на евакуацията;
• Медицинското осигуряване на терористични атаки срещу двете бази^4,10.

Плановете трябва да се оформят в заповед на командира  на батальона, която да бъде доведена до знанието както на изпълнителите, така и на останалия личен състав^4,10.

В доклада на анкетната комисия няма отговор на развитите по-горе теоретични тези.

Това дава основание да се приеме, че подобни планове не са разработвани. В подкрепа на горното заключение са и част от описанията в доклада на анкетната комисия за действието на личния състав и медицинския персонал. Основните от тях са: 

·  Съществували са проблеми с комплектоването на военнослужещите и медицинския персонал със средства за оказване на първа помощ. В противен случай не е било необходимо да се използват „подръчни средства” (стр. 34). Липсват данни  и за прилагането на мястото на инцидента на обезболяващи средства, антибиотик за предотвратяване на раневата инфекция и средства за успокояване, които са неразделна част от екипировката за първа помощ на всеки военнослужещ¹;

·  На мястото на инцидента е оказвана основно първа помощ (стр. 34), независимо от факта, че там работят петима лекари¹. Основание за подобно заключение е липсата на данни за провеждането на мероприятия от обема на първата лекарска помощ. Добре известно е, че към тях се отнасят  вливания на стандартни водно-солеви разтвори за компенсиране на кръвозагубата, имобилизации на горни и долни крайници със щатни средства, организиране на евакуационната сортировка и др.^1,4,7;

·  Евакуацията от зоната на взрива в известна степен е неорганизирана. Съобщава се, че освен български са използвани „полски и иракски линейки, камиони и пикапи” (стр.35 от доклада), без да се обяснява защо¹. Описанието на евакуационни процес не води до заключението за необходимостта от балистично защитени линейки, което фигурира в препоръките на комисията. Не е ясна причината за използване на иракски болници (фигура 2 и таблица 2), след като  те не оказват неотложна хирургическа помощ. Липсва информация за това, кой ръководи евакуацията от зоната на взрива. Може да се допусне, че е липсвало централизирано управление на процеса.

Прави впечатление, че на медицинското осигуряване е посветена малко повече от една страница от доклада (последния абзац от стр.34 и цялата страница 35), независимо че то е от съществено значение за оцеляването на пострадалите. В подкрепа на подценяването на медицинската поддръжка е факта, че сред назначените по МЗ № Р-533/30.12.2003 г. специалисти липсва лекар (стр.2-3 на доклада)¹.

Извършеният анализ върху медицинското осигуряване на първия българския пехотен батальон в операцията SFIR в Ирак позволява да бъдат направени следните изводи:

1.Липса на ясно виждане върху необходимите способности, които трябва да развива военномедицинска служба на Българската армия в мирно време. Това се илюстрира от установените устойчиво повтарящи се слабости след 1992 г. във фазата на подготовка на операцията. Смятаме, че способностите трябва да се преориентират към медицинското осигуряване на Въоръжените сили в мисиите независимостта и териториална цялост на страната и в поддържане на международния мир и сигурност в експедиционни операции. Това би позволило да се поддържа устойчива политика, в условията на бюджетни ограничения, в областта на:

· Организационните структури военномедицинската служба на различните командни равнища;

· Превъоръжаването със специализирана техника за работа в полеви условия  и евакуация;

·   Комплектуването с персонал и материални средства.

2.Съществуват сериозни пропуски в процеса на медицинско планиране във всички фази на операцията. На практика той продължава да бъде в значителна степен концентриран във високите етажи на командната йерархия и без ангажиране на медицинските органи на участващите. Практиката от 1992 г. насам показа, че това е погрешен подход.

3. Необходимо е да се унифицират регламентите и документацията за отчитане на дейността по медицинското осигуряване по време на операцията и разработка на методология за оценка на медицинската поддръжка след приключване на мисията.

4.Целесъобразно е създаване на специализирано звено, на функционален принцип за анализиране на поуките от медицинското осигуряване на проведени операции

Използвана литература

^1. Доклад за изясняване на инцидента с българския пехотен батальон от състава на многонационалната бригада в Ирак на 27.12.2003 г., рег. № Есл-/4-15/09.02.2004 г., за служебно ползване, декласифициран на 20.01.2014 г. на основание чл.50, ал.2, т.1 (бригаден генерал Стефан Петров, директор на дирекция „Операции и подготовка”)

^2. Извадка от обобщен анализ по структурния план за участието на Българската армия в операция SFIR Ирак на генерал Златан Стойков пред Народното събрание през месец август 2006 г.

^3. Гочев, К., Н. Колев, Състояние и перспективи за превъоръжаване на Българската армия с автомобилни и бронирани линейки, НВУ, Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”, научна сесия, Шумен, 2007

^4. Колев, Н., Ст. Узунов, Ал. Димитров, К. Спасов, Ст. Наков, Медицинско осигуряване на формирования от Българската армия  в операции за поддържане на мира, Военна академия, София, 2013

^5. Колев, Н., Проблемни въпроси по участието на медицинската служба на БА в международни операции, доклад, Съвместно заседание на Военномедицинския комитет на НАТО с държавите участнички в "Партньорство за мир", Брюксел, февруари 1996

^6. Колев, Н., Д. Митов, Ст. Узунов, Камбоджа – предизвикателствата пред медицинската служба на Българската армия, Участието на Българската армия в многонационални операции за поддържане на мира: уроци и предизвикателства, Военно издателство ЕООД, София 2004

^7.  Колев, Н., Ст. Чупетловски, Ст. Узунов, Медицинско осигуряване на въоръжените сили в операциите, Военно издателство ЕООД, София, 2008

^8.   Петков, Ас., Съвременно управление на полеви болници, дисертация, ВМА, София, 2009

^9.   Спасов, К., Направления за усъвършенстване на организацията и управлението на хирургическото лечение на балистични травми в полеви условия, дисертация, Военна академия „Г. С. Раковски”, София, 2010

^10.   Узунов, Ст., Медицинско осигуряване на формирования от Българската  армия  в  операции различни  от  война, дисертация, Военна академия „Г. С. Раковски”, София,  2004

^11.   Узунов, Ст., Н. Колев, Състояние и насоки за усъвършенстване на подготовката на военните лекари във въоръжените сили, , НВУ, Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”, научна сесия, Шумен, 2006

^12. Цветкова, П., Лекарят ни в Кербала: Оцелях по чудо, „Стандарт”, интернет издание, 29.03.2004, http://paper.standartnews.com, последно посещение 14.04.2014 г.

^13.  Grau, L., W. Jorgensen, Medical Support in a Counter-Guerrilla War: Epidemiologic Lessons Learned in The Soviet-Afghan War Mr. Foreign Military Studies Office, Fort Leavenworth, 1995