Песничка за шести клас....

Текст: Ваня Кастрева

Музика: Тодор Танев

Изпълнява: Ваня Кастрева с хор и оркестър на МОН

***

„Написал Робинзон Крузо

романът „Даниел Дефо”

и пратил го на остров сам,

далече в Тихи океан.

И дълго Даниел скучал,

за ученици скоро закопнял,

На Кастрева написал той писмо:

„Защо не учите госпожо за Дефо?”

Защо не сте със модата във час?

Включете ме за шести клас!”

Мисли от една пресконференция....

„Хубава си моя горо! Щото си глобална!

А любов към татковина - да върви на майна!”

****

„Бабата на Марийка се усъмнила, че унуката й е даскалица в София, след като я видяла да издоява козела за една минута!”

Днес и аз се усъмних, че имаме МОН.

Хекимян, що ти трябва да бръкнеш в лайната сабахлянта!

А иначе, браво! Как щях да видя тази матросовщина по обяд!

***

„Българските ученици трябва да притежават КОМПЕТЕНЦИИ (да еба таз чужда дума) не да продуцират ЧУЖДИ ИСТИНИ, а да създават собствени текстове” - из пледоариите на една от „калинките” на Танев, чиято снимка не открих в Интернет!

Не бе гусжа, по-добре е да ги научите не на „продуциране”, а на ТРАНСПОНИРАНЕ на текстове!

Нали с това се занимаван дУпетатите, еле ГЕРБ-ерските от два мандата време насам!

Пък българите - кучета ги яли от траспонирането!

***

„Вятър ечи, Балкан стене”, „Къде си вярна, ти, любов народна” и „Хубава си моя гопо” не са стихове, а песни.

За туй вероятно българските деца ще ги изучават заедно с „Джалем, джалем”!

А при пазарната свобода и децентрализацията на даскалите и с хитовете на Азис и други гейове и чалги проститутки!

Машала, будала министЕр Таньоолу!

***

„Ние сме се движили в рамките на онова, което е в рамката на закона. Говоря от свое име, а не от името на факултета в СУ” (доцент Бойко Пенчев, по време на пресконференцията на Таневите матросовци).
Що така бе, колега?

Да не Ви е срам, че сте доцент от СУ?

Или не Ви е удобно от предложенията, дето сте ги направили за обезбългаряването на учениците?

***

„Индоктринирам” означава предаването и налагането на фундаментални вярвания, например любовта към родината! 

Това от започва от люлката, а не от 9 клас „о, неразумни юроде” Танев!!

***

Гусин Такев, с колко лева Ви запушиха устата в МОН?

Не че сте първия купен „джурналист” от Вaşbakan-2!!

***

Гусжа професор Адриана Дамянова искрено искала да научи учениците не как се яде, а как се лови риба!

Това в „Отворено общество” ли го научихте, гусжа?

Щото като Ви гледам ЕГН-то, не сте кой знае колко по-млада от мен, сиреч и сте учили това, което и аз (от „матросовската” пресконференция на МОН, излъчването на която, Канал 3  преустанови като дойде време за въпросите).

***

Това се е изучавало в VІІ клас: „На прощаване” - Христо Ботев,  „Немили-недраги” (I, II, III, V, X глава, епилогът) - Иван Вазов,    „Една българка” - Иван Вазов,    „Опълченците на Шипка” - Иван Вазов,  „Българският език” - Иван Вазов, Из „До Чикаго и назад” ,(Ниагара!...) - Алеко Константинов,  Из „Бай Ганьо” („На гости у Иречека”) - Алеко Константинов, „Неразделни” - Пенчо Славейков, „Заточеници” - Пейо Яворов,  „По жътва” - Елин Пелин, „По жицата” – Йордан Йовков.

Тая програма ЗАСЕГА  не се променя!

Щото нямат време да променят тестовете за Национално външно оценяване след VІІ клас.

А това се е изучавало в VІІІ клас: “Тихият пролетен дъжд” -Николай Лилиев, “Скрити вопли” - Димчо Дебелянов, “Зимни вечери” - Христо Смирненски, “Дамата с рентгеновите очи” – Светослав Минков, “Потомка” - Елисавета Багряна, “Песен за човека” - Никола Вапцаров,  “Крадецът на праскови” – Емилиян Станев,  “Жена” - Блага Димитрова,  “Дервишово семе” - Николай Хайтов, „Преди да се родя и след смъртта ми” - Ивайло Петров,  “Японски филм” – Валери Петров,  “В един есенен ден по шосето” – Павел Вежинов “Нежната спирала” – Йордан Радичков!

Това могат да го променят!

Малко разсъждения върху законите и ....ваксините на П.М.

      Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина* урежда обществените отношения в областта на разрешаване на производството и вноса на лекарствени продукти, предназначени за хуманната медицина (чл. 1, т.т.1 и 2). Няма съмнение, че внесените от Турция ваксини – Pentaxim и Euvax B попадат в обхвата на дефиницията за „лекарствен продукт”, който представлява всяко вещество или комбинация от вещества, които притежават свойства да лекуват или ПРОФИЛАКТИРАТ заболявания при хора (чл. 3, ал.1, т.1). Не нужно да си специалист, за да установиш, че могат да възникнат ситуации, при които да не е осигурено нито производството, НИТО ВНОСА на потребния продукт. Законодателят е предвидил изход от тази ситуация. Текстът на чл. 10, ал.1 дава право на министъра на здравеопазването по МОТИВИРАНО предложение на ГЛАВНИЯ ДЪРЖАВЕН ЗДРАВЕН ИНСПЕКТОР, съгласувано с ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), със ЗАПОВЕД да разреши лечение/профилактика за определен срок с ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ, КОЙТО НЕ Е РАЗРЕШЕН ПО РЕДА НА ГЛАВА ТРЕТА – на този текст ще се спра малко по-късно, когато в страната има обявена ЕПИДЕМИЯ, причинена от патогенни микроорганизми или токсини. Ал. 2 на същия член снема отговорността – гражданска и административна за последствията при употреба на лекарствен продукт, който не е разрешен по реда на глава трета. Текстовете в чл. 11, ал. 1 уреждат правата на здравния министър да нарежда със ЗАПОВЕД на изпълнителния директор на ИАЛ да разреши за употреба лекарствен продукт, който не е разрешен за употреба на територията на Република България, няма подадено заявление за издаване на разрешение, но е разрешен в друга държава членка (на ЕС – бел. моя). Ал. 2, 3 и 4 на чл. 11 регламентират задълженията на изпълнителния директор на ИАЛ, в т.ч. и информиране на Европейската комисия за издадените разрешения и за датата на прекратяване на валидността им.

      Спомената по-горе глава трета е посветена на пускането на пазара на лекарствени продукти. Текстовете в нея са напълно съобразени с директивите и разпорежданията на ЕС. Интересна е и материята в глава пета, уреждаща процедурите за производство и ВНОС на лекарствени продукти. Законът предвижда и нарочно разписани процедури износ на лекарствени продукти (глава девета "Б"). Няма да се спирам на конкретните текстове в трите грави, тъй като всеки може да ги открие в Lex.bg. Ще спомена само, че режимите, установени в тях СА РАЗРЕШИТЕЛНИ и са свързани с дейността на ИАЛ.
       А сега да разгледаме мотивите на Москов в докладната му до Министерския съвет, за бартерно разменяне на ваксини, цитирам : „Член 4 от Протокола за сътрудничество в областта на здравеопазването между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция дава възможност на нашите две държави да НАСЪРЧАВАТ ВЗАИМНОТО ОПОЗНАВАНЕ НА ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ СИ И ИМУНОБИОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ и производствата на медицинско оборудване, както и да определят области за съвместни действия и възможности за сътрудничество и да вземат мерки в подкрепа на тази цел. 

       Отчитайки настоящите конкретни потребности от ваксини за целите на изпълнението на националните имунизационни програми на Министерство на здравеопазването на Република България и Министерство на здравеопазването на Република Турция, бяха стартирани преговори за сключване на споразумение за взаимно и безвъзмездно предоставяне на ваксини за нуждите на изпълнението на имунизационните програми на двете държави.”
       Къде виждате, дами и господа хипотезата на чл. 10 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който да налага внос – без значение дали е бартер, дарение или нещо друго, на турските ваксини – Pentaxim и Euvax B?
       Аз не я виждам!
      Господин здравният министър на практика е предложил на Министерския съвет да ПРЕНЕБРЕГНЕ НОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗАКОН в името на някакво ВЗАИМНО ОПОЗНАВАНЕ!
        Основания за вноса не открих и в Закона за здравето**, глава втора.„Дейности по опазване на здравето „, раздел пети, „Надзор на заразните болести”
           Открих обаче, че за по-малко от двадесет години са приемани два закона, уреждащи една и съща материя – лекарствените продукти, като приетия през 2007 г. закон е променян 21 пъти.
         Открих и още по-любопитен факт – за 12 години Законът за здравето е изменян и допълвам 61 пъти.
            Парламентът ни трябва да бъде вписван в „Книгата на световните рекорди на Гиннес” (Тhe Guinness Book of Records).

 
          А Москов, най-малкото трябва да си подаде оставката.
          НЕЗАБАВНО!
         *- Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ДВ, бр.3107.2007 г.), отменил Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г.)
          **- Закон за здравето (ДВ, бр.70, 11.08.2004 г.)

Без думи.....

"Аферата" МЕНГЕЛЕ, само документи.......

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Пл. „Св. Неделя" № 5, София 1000

тел.: (+359 2)9301 152                                                                                                                     

факс: (+359 2) 981 18 33

Рег.№.......................... /.................... 2015 г.

до

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДОКЛАД от д-р Петър Москов, министър иа здравеопазването

ОТНОСНО: проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проекти на споразумения за дарение между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проекти на споразумения за дарение между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция.

            Сътрудничеството в областта на здравеопазването между Република България и

Република Турция е традиционно добро и се осъществява на базата на подписания на 7 юни 1994 г. Протокол за сътрудничество в областта на здравеопазването между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция.

Член 4 от Протокола за сътрудничество в областта на здравеопазването между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция дава възможност на нашите две държави да насърчават взаимното опознаване на фармацевтичните си и имунобиологични продукти и производствата на медицинско оборудване, както и да определят области за съвместни действия и възможности за сътрудничество и да вземат мерки в подкрепа на тази цел

Отчитайки настоящите конкретни потребности от ваксини за целите на изпълнението на националните имунизационни програми на Министерство на здравеопазването  на  Република  България  и  Министерство  на  здравеопазването  на Република Турция, бяха стартирани преговори за сключване на споразумение за взаимно и безвъзмездно предоставяне на ваксини за нуждите на изпълнението на имунизационните програми на двете държави. ( тук и по-нататък маркировката на текста е моя – Н.К).

В хода на преговорите беше постигнато съгласие за сключване на две отделни споразумения, регламентиращи от една страна дарението, което ще бъде направено от Правителството на Република Турция на Правителството на Република България, и от друга - дарението, което ще бъде направено от страна на Правителството на Република България.

В първия проект на Споразумение е предвидено Правителството на Република Турция да дари на Правителството на Република България 100 000 броя дози комбинирана петкомпонентна ваксина за деца срещу дифтерия (....), тетанус (.....), коклюш (.......), полиомиелит (.....), хемофилус инфлуенце тип Б (......) и 100 000 броя дози ваксина срещу Хепатит Б педиатрична (..........), за нуждите на изпълнението на Имунизационния календар на Република България. Предвиденият срок за извършване на дарението на ваксините от Република Турция е един месец от. подписване на Споразумението. Включена е изрична клауза, с която Правителството на Република България се задължава да използва получените количества ваксини само за целите на Имунизационния календар на Република България (многоточието в текста замества латинските наименоваия на болестите – бел.Н.К.).

Във втория проект на Споразумение е предвидено Правителството на Република България да дари на Правителството на Република Турция 5 000 000 броя дози (250 000 ампули по 20 дози) ваксина срещу туберкулоза - ........., за нуждите за изпълнение на извънболничните здравни услуги на Република Турция. Срокът за дарение на ваксините от Република България е два месеца от подписване на Споразумението. Изрично е предвидено, че Правителството на Република Турция се задължава да използва дарените количества ваксина само за продължаването на извънболничните здравни услуги в Република Турция.

Избраният подход на сътрудничество с Република Турция е в пълно съответствие със съществуващата международна договорна уредба между Република България и Република Турция и е от особено значение за преодоляване на съществуващите проблеми при изпълнението на Националния имунизационен календар на Република България за 2015 година.

Предложеният проект на акт няма да доведе до изменения в посока на увеличаване на приходите и разходите по бюджета на Министерството на здравеопазването, т. е. няма да доведе до пряко/и или косвено въздействие върху държавния бюджет.

С предложения проект на Решение на Министерския съвет не се транспонират европейски норми в българското законодателство, поради което не е нужно изготвянето, на справка за съответствие с европейското право.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Предвид гореизложеното и на основание чл. 9, ал. 2 и 3 и чл. 17 от Закона за международните договори на Република България предлагам Министерският съвет да

приеме предложения проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проектите на споразумения за' дарение между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция.

Д-р Петър Москов, Министър на  здравеопазването

               Превод на маркираната част от писмото на представителя на "Санофи Пастьор" за Централна Европа до Министерството на здравеопазването:

Март, 23, 2015

Скъпи министър Москов,

Скъпи зам.министър Пенков,

Скъпи зам. министър Персенски,

......

Sanofi Pasteur е отделил няколко дози Tetraxim (ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит), Pentaxim (ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш, полимиелит и Haemophilus от Тип Б)  и Hexaхim (ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш, полимиелит, Haemophilus от Тип Б и хепатит В)  за покриване на българските нужди на общественото здравеопазване 21000 дози Hexaхim, 30000 дози на Pentaxim и 20000 дози Tetraxim, които могат да бъдат на разположение за доставка до края на месец април.

.....

Инж. Никола Радишевски, директор на Sanofi Pasteur за Централна Европа

(По повод възможностите на Sanofi Pasteur за доставки на ваксини за имунизационния календар на България през 2015 г.)

И накрая договорът с Турция:

Четете дами и господа, 
И след тона вярвайте на башбакан Борисов и лъжливите му министри!

Не ме правете на идиот.....

Като студент съм изучавал епидемиологията на известните заразни заболявания, в т.ч. и на вирусните хепатити. Съпругата ми е дипломиран специалист епидемиолог. 

Организирал съм противоепидемичните мероприятия за ликвидиране на епидемия от вирусен хепатит „А” в 12 мсп по време на учението „Щит-82”(за една седмица броя на заболелите надхвърли 100 души). 

Чел съм за епидемии от същото заболяване във войските на 40-а армия по време на Съветско – Афганистанската война 1979-1989 г. (например в 5 мсд, разположена в гр. Шинданд, в която едновременно заболяват над 3000 военнослужещи).

Но за епидемии от вирусен хепатит „В” не съм чувал.

Просто защото механизмът за предаване на двата типа заболявания е различен – орално-фекален при първия и парентерален (кръвен) и полов – при втория.

И по тази причина не обичам да ме правят на идиот, особено люде като Пепи Менгле.

Който се запасил със 100 000 дози „Еувакс В”, за да бори "епидемиите" от хепатит "В" сред мигрантите по земите български. 

А мастите български епидемиолози, включително и г-н Ангел Кунчев, чиято уста по проблемите какъв грип ни напада не можеш да затвориш, МЪЛЧАТ!

Гръмогласно!

Не! КАТО ЗАДНИЦИ!

Мълчи и един мой състудент, иначе активен общественик! Чудна работа??
PS  от 21.01.2016
По повод твърденията на П.Менгеле и заместниците му за качеството на произведената в Турция ваксина "Пентаксим" ще ви разкажа една история:
"Преди 20 години посетих в състава на една голяма медицинска делегация швейцарската фармацевтична фирма “Хофман Ла Рош”, По неин лиценз, България таблетираше психотропния бензодиазипинов препарат “Лексотан”. На един от обедите, придружаващият ни служител на фирмата се обърна към Стефан Кафеджийски от фармацевтичния завод в Дупница със следните думи: "Ние ви предоставяме субстанция за 1 млн. таблетки "Лексотан", а вие само за Русия изнасяте 1,5 млн." 
Толкова за качеството на "PentaXIM", производство на SANOFI PASTEUR SA, Франция и на турската фирма!

 

ВЪПРОС....

               "Председателят на БСП Михаил Миков заяви своята категорична подкрепа за Петър Каменски, за кандидатите за общински съветници от левицата и за кметове на населени места. Той даде рамо и на номинирания за кмет на Стрелча Иван Евстатиев. "Направеното от него е известно в цяла България и е пример за осъществяването на левите стандарти. Политиката, която той реализира като кмет на общината, е насочена към хората", в-к "Дума", бр. 234, 12.10.2015 г.
                Левите идеи в кревата ли се осъществяват др./г-н Михов.
                С малолетни? 
                PS На стр. 4 вeстник "Дума" от 20.01. ни съобщава: "С декларация, която осъжда насилието, излязоха членовете на Младежкото обединение на БСП в Перник. Позицията им е провокирана от убийството на 18-годишният Тодор от Враца и от намушканата ученичка Зорница от Перник. Казваме на цялото общество “Не на насилието!”, обявиха младите социалисти." До тук се подписвам с двете ръце.
               Но се питам - "Защо не се възмутихте от вашия съпартиец от Стрелча, уважаеми млади хора!"
               Или чукането на малолетни от дърти перверзници е нормално?

Цесии разни......

На сайта на ВМА четем, цитирам:

„Военномедицинска академия стопи около 2/3 от дълговете, които имаше. От 106 млн. лв. в края на декември 2014 г., дълговете на ВМА към момента са 31 800 000 лв. Новината заяви в интервю за БГНЕС началникът на болницата генерал-майор член-кореспондент професор Николай Петров. По-рано новината бе съобщена и по време на Общото събрание на личния състав на лечебното заведение“ (какво е това „общо събрание“ и по кой закон е, не е много ясно, ама да не предирям толкова – бел моя).

От съобщението става ясно, че генералът е поел  управлението на Военна болница през май 2014 г. и още при встъпването си в длъжност е заварил дългове за „около 130 млн. лв. и запори за над 11 млн. лв.“ По това време ВМА работи с „306 фирми и по 806 договора.“

Награждаване на Стоян Тонев от министърът на отбраната Ангел Найденов за постигнатата "уникална задлъжнялост", а казано на български - за крадене.

Генералът вероятно е супер мениджър, по-добър от Стоян Тонев, след като за 20 месеца е успял да погаси  сумата от 74 200 000 лева (по 3 710 000 на месец!!!).

Да видим как са постигнати икономии, достойни за рекордите на Гинес:

1. Съкратени били 300 служители. Ако приемем, че средната месечна заплата на един от съкратените е била 2000 лв. (а такава във ВМА просто няма – бел моя) икономиите теоретично могат да достигнат до 12 млн. лева за 20 месеца. Значи не е от там!!

2. За доброто управление, Бойко Борисов им отпуснал още 20 млн.лева за 2015 г. То това не е икономия г-н генерале, а просто поредното нарушаване на Закона за държавни бюджет от страна на министър-председателя, което не е нещо ново и е известно от времето на предшественика Ви Тонев. Само че защо мълчите за размера на бюджета на ВМА  от трансфери от Министерството на отбраната, приходи от договори с НЗОК и собствени приходи от други дейности – например наеми?

3. Ще се окаже обаче, че кучето на икономиите е заровено в Банката за развитие, цитирам: „Как се стига до тази позитивна тенденция? На първо място това е резултат на икономията на разходите от 24 млн. лв. (от които ББ му компенсира 20 млн. - бел.моя). На второ място една голяма част от дълга беше прехвърлен към Банката за развитие (в съобщението се казва, че за да бъде успешна цесията??? през Банката за развитие, от ВМА се иска да водят много тежки преговори .... – бел. моя)  –  естествено след много преговори и много разбиране от страна на фирмите-контрагенти, които направиха отстъпки, отказаха се от лихвите. Така се стигна до това дългът в момента да е 31 млн. лв. “

Понеже не съм грамотен икономически се зачетох в lawsbg.com и установих, че „кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.”

Само че се питам КРЕДИТОР ли е ВМА или ДЛЪЖНИК?

Известно ми е, че Българската банка за развитие е 99% държавна, но се питам #Кой и нареди да изплаща дълговете на ВМА?

Съветът ми към генерала е да престане с тези финансови еквилибристики за пред публиката, а към господин Главния прокурор да разпореди нова проверка за далаверите на ВМА по времето на Стоян Тонев! Щото мълчанието по темата стана твърде съмнително!

Иначе хвалебствията от следващия цитат просто ме погнусяват, цитирам: „Постигнатите резултати са със съдействието на премиера, на военния министър, на здравния министър, на министъра на финансите. Изключително добър контрол от страна на Министерството на финансите, защото ние получихме подкрепа и помощ на база на това, че те видяха резултатите, приеха нашата реформа“ (няма го президента, ама нейсе - бел.моя)

Профессоре-е-е-е!!!

Да не се окаже, че смениха Илия, ама и новият - пак с тия!!!

Спомен за един доклад...

Покрай случая във Враца се сетих за един стар доклад на моя милост, Сашо Димитров и Кольо Спасов (докторанти, на които съм бил научен ръководител) на тема: „Проблеми на първичната медицинска помощ при бедствия”, изнесен на научен форум на факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Академията на МВР. Преди 5 и кусур години.

Някой ще каже – де е връзката между бедствията и смъртния случай на врачанската улица. Ами връзката е в това, че преживяемостта на пострадалият – от природно бедствие, от пътнотранспортни произшествие, че и от травми от побой, ЗАВИСИ ОТ ПЪРВАТА ПОМОЩ НА МЯСТОТО НА СЪБИТИЕТО. Оказана от т.нар.  „first responder”, сиреч първият ОЗОВАЛ СЕ (случайно) или ОТЗОВАЛ СЕ (поради служебните му задължения) на мястото на събитието. Доколкото знам от медиите, във Враца първите „отзовали се” са били полицаи. Линейката е закъсняла. Само че как да окажат адекватна на състоянието първа помощ, когато тя се изучава само в бакалавърската програма „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” на Факултет „Полиция” на академията, и забележете – 30 учебни часа, от които 15 часа лекции.

И още един факт от споменатия доклад.

Той е базиран на изследване на способностите на полицейските служители от категория Е и Д (патрули на "Пътна полиция") да оказват първа помощ по време на учението на Министерството на здравеопазването „Струма 2008”.  Установено е, че в съответствие с техните задачи и мобилност, те се явяват първи в зоната, в която има пострадали, но НЕ МОГАТ ДА ОКАЖАТ ПЪРВА ПОМОЩ или поради ЛИПСА НА ЕКИПИРОВКА или ПОРАДИ НЕПОДГОТВЕНОСТ на полицаите.

Пък иначе, някои люде много обичат да се хвалят с командировките си при партньорските служби в САЩ.

Ами поучете се от американските полицаи, бре магарета. Дето могат да водят и раждане.......

По повод дебатите на 14.01. в Камарата----

Днес е Банго Васил, циганската Коледа....
По този повод и като гледах дебатите в 43-та Камара се сетих за разни неща....
Ама първо за една задачка. Проста,  като за първолаци:
"Шест нови двигателя за МиГ 29 струват около 50 млн. лева. Дълговете на ВМА преди година бяха над 100 млн. лева. 
КОЛКО МиГ 29 МОЖЕХА ДА БЪДАТ ИЗПРАВНИ ДНЕС?"
Че като ме налегнаха едни въпроси:

• Някой смята ли да потърси сметка на министрите и висшите фуражки от времето на Свинаров, Никола Колев и видния мениджър Стоян Тонев, когато започна трупането на дългове? 
• Близнаков и Тонев ще кажат ли за какво потрошиха 16 млн. евро за никому ненужна полева болница, дето гние в момента в склад в Хисаря?
  
  
  
  
   Ненчев знае ли   колко струва издръжката на ВМА днес? И защо, се харчат милиони? 
  
  
  
  
  
  За да се осигуряват цивилни граждани, политици и шуренайките им и т.н.
  А Цацаров отгоре,
  През гъстия  дим,
  гледа на тез кражби
  тих… невъзмутим! 
  Преди него беше Б. Велчев!
  Честита ви циганска Коледа!

ПОСВЕЩАВАМ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА-БЕНЧЕВА.....

Сентенции от лингвистичните й прозрения в публичната среда.
 

Тя ще се нарече "спокойна". Ще се държи "внимателно, скромно, но не изцяло" заради интегративната политика на правителството. Ще работи не само за "глазурата", а и за вътрешното.Ще работи, за да не я преследва "това състояние на духа" й и няма да остави след себе си нонсенс, какъвто е наследила. Постепенно ще се запознава с всички ужаси, "защото се дозира". Няма да изпада в "интровертност на духа", тъй като няма "отпуск за медитиране", защото трябва да се работи. Няма да прикрива "държавния лев със симпатично мастило" и да инкриминира "държавната стотинка".
Мъдри лингвистични прозрения, госпожо професор!
Жалко, че Анна-Мария Борисова не е здравен министър. Щяхте да се допълвате!"
Честита да ти е Местаноглу! Хак да ти е! Ама не зная Шерин колко ще я трае!

Посвещава се на един енциклопедист......

С г-н Нако Стефанов (роден 1954 г.) се запознах задочно, четейки преди години книгата „Основи на болничното управление”, Издателство „Македония прес”, София, 2000, в която е съавтор. Тогава останах с впечатлението, че е специалист по проблемите на управлението. От участието му в предаванията на ТV СКАТ останах с чувството, че е икономист. Антон Митов в е-vestnik (14.11.2011 г.) го представя като, цитирам: „специалист по световна икономика и управление, японист и изследовател на Азия”. От становище на проф. Донка Александрова по повод участието му в конкурс за професор в СУ (31.08.2011 г.) разбирам, че е възпитаник на Ленинградския университет, голям доктор по философия и малък доктор по история, че е най-известния японист и е свързал живота си с Индия. Професорката-философ твърди, че перфектно владее японски, английски и руски език, само дето не разбирам как го е оценила. И не ми е ясно защо със затруднение говори български (от ТV изявите му), както и по каква причина използва вестникарски клишета в тезите си? Според госпожата, г-н Стефанов е динамичен, всеотдаен, целеустремен, дълбок като мислител и оригинален лектор.....
От собственоръчно написаното СV става ясно, че през 1974-1979 г. факултета по ориенталистика на Ленинградския университет, през 1980-1984 г. - Институт по изследване на Изтока (Институт востоковедения) – Москва при АН на СССР, а през 1985-1988 Токийския държавен университет, катедра по социология и социална психология. Сериозно учене е падало – цели 14 години.
Чудя се защо България е на този хал, при наличието на такива енциклопедични, всестранно развити личности като Нако Стефанов, за която НРБ е похарчила доста левчета...... (познавам задочно и един лондонски професор от български произход, подобен енциклопедист).
И започнах да се замислям......
И за да не си помислите, че се заяждам с посочената всестранно развита личност, ще ви цитирам част от пета глава на един учебник, издание на Военна академия от 2013 г.:

             "........

Завършвайки темата за управлението няма как да избегнем българския принос в това отношение. Правим уговорката, че едва ли ще успеем да обхванем потока от съвременна българска „мениджърска” литература.

Първо ще се спрем на теоретичната разработка на професор Нако Стефанов, посветена на стратегическото управление (Основи на болничното управление, издателство "Македония прес", София, 2000. По време на написването Стефанов е все още доцент – бел. моя). Изборът на автора не е случаен. Той е свързан с предназначението на учебника за обучение на медицински управленски персонал.

Амбициите на Нако Стефанов личат още от предговора на разработения теоретичен материал. В увода се подчертава, че на фона на глобализацията, подценяването на „стратегическите аспекти в управлението означава отсъствие както на систематично мислене, така и на систематично действие. Подобна липса поражда опасната тенденция на провал за организацията, поради „късогледство” на управленската практика или най-малко ограничават тази практика само в орбитата на борба за елементарно оцеляване без сериозен залог за дългосрочно развитие”. Иначе казано – внимавайте бъдещи медицински управленци и не подценявайте стратегическото, за да не си изпатите. Твърде много ни напомня за стратегическото управление на малкия и средния бизнес на К. Тодоров (Стратегическото управление в малките и средните фирми, том І и ІІ, издание на „Сиела-софт енд паблишинг”, София, 2001 – бел.моя). Разбира се авторът трудно би могъл да дефинира категориите „систематично мислене” и „систематично действие” и разбира се в това отношение няма и намек. Както и да е, може би този факт не е толкова важен. На пръв поглед като че ли по-важен е контекста, в който е поставено управлението на болничното дело - условията на „глобализация и динамични промени в световен мащаб”. Подобна постановка обаче е погрешна. Най-малкото защото липсва и най-малък признак за глобализиране на здравните системи. Нещо повече, те носят и вероятно и в бъдеще ще носят твърде национален характер. Даже и в рамките на Европейския съюз, където европейските чиновници творят неуместни решения и директиви, наредби и забрани, които почти нямат връзка с реалностите. А отнесено към една част от здравната система - болничното дело, твърдението на автора става още по-абсурдно.

Разработката е структурирана в девет, относително самостоятелни раздели, посветени на:

·                Първоначална поява на стратегическото мислене и действие;

·                Стратегия и стратегическо управление – преглед на общите понятия;

·                Организационно управление и стратегическо развитие;

·                Стратегическо развитие и стратегическо управ­ление на организацията;

·                Теоретически модели на класическите подходи за стратегическо управление;

·                Модели на преходни стратегически подходи;

·                Формиране на организационна култура;

·                Стратегическо управление и лидерство и

·                Принципи на внедряването на управленски стратегии.

Погледнато от съдържателна гледна точка, разглежданите теми са достатъчни за написването на няколко книги, но, нейсе. По-важното е да анализираме какво може да научи от тях един бъдещ директор на здравно заведение.

Подобно на свои колеги, Н. Ст. прави опит да „узакони” стратегическото, извън военната сфера. Позовавайки се на Файол и американски теоретици след Втората световна война авторът смята, че стратегическото е обусловено от преориентирането на фокуса на управлението от вътрешната към външната среда на организацията. Значението на двете страни на един и същ медал – вътрешната и външна среда на организацията е добре известно. То е подробно коментирано в книгата „Актуални проблеми на управлението”. Дали тяхното взаимодействие е описано или не, и дали то се нарича стратегическо, оперативно или по-друг начин не е важно. Същественото е, че не може да съществува организация, включително и на едноличен търговец, който работи сам, която да просъществува, ако пренебрегва средата, в която реализира дейността си.

В опита се да дефинира стратегическото Н. Ст. привлича и такива видни авторитети в управленската теория като Кенет Ендрюс, Алфред Чандлър, Игор Ансоф, Питър Дракър. От това обаче не става по-ясно, кои области от здравната система изискват стратегически решения и кои не. Още повече в болничното дело.

Вторият раздел е посветен на преглед на общите понятия в стратегическото управление. Авторът въвежда категорията „голяма диверсифицирана организация” (Диверсифицирам от англ. diversify – разнообразявам, влагам капитал в различни предприятия, произвеждам различни продукти, разнообразявам продукцията/посевите – бел. авт.), но не я пояснява. Ние можем само да гадаем какво иска да ни каже с това понятие. И върху тази неясна основа, още повече когато се касае за болничното дело, Н.Ст. дефинира понятията „организационна (корпоративна) стратегия”, „бизнес стратегия" и „функционална или оперативна стратегия”.

Стратегията на организационно равнище е свързана с решения, които засягат всички аспекти на дейността на организацията, а целите са цели на всяко подразделение на организацията. Бизнес стратегията е стратегия на равнище отделна дейност или определен продукт – изделие или услуга, създаван или предлаган от организацията, а функционалната е насочена към човешкия фактор, качеството, управление на материалните потоци, иновациите, поддръжка на оборудването, финанси и т.н. Дефинирайки общите понятия на стратегическото управление Н.Ст. не забравя и да се застрахова. В тази връзка той пише: „Това разделение съществува преди всичко в теоретичен план. В живата действителност, в практиката, понякога е много трудно да се разделят нещата по този начин. Често пъти бизнес или оперативна стратегия може да стане организационна. От важно значение е умелото прилагане на разни подходи, свързани със синтез на ново и старо, управленска фантазия и здрав смисъл”. Няма как да не се съгласим с тези мисли. Приказката за JAL е потвърждение на думите му. Разказаното показва, че проблемите на авиокомпанията са свързани не толкова с погрешни стратегии, корпоративна култура или заемки от чужда политика, колкото за погрешно управление.

Завършвайки изложението си върху общите понятия в стратегическото управление, авторът приема, че е налице противопоставяне между него и оперативното управление. Тезата не е вярна, нищо че звучи добре. Управлението на която и да е организация е единно. Вярно е, че една част от него е насочена към външната среда на организацията и условно е наречено „стратегическо”, друга – към вътрешната среда, наречено „тактическо”, а не оперативно и трета - към определени, точно фиксирани процедури (операции), наречено „операционно”. Това условно деление се използва за определяне на качествата, които трябва да притежават различните ръководители в организацията. В тази връзка директорът на болницата не е длъжен да познава операциите по управление на ядрено-магнитния резонанс, но трябва да умее да защити интересите на здравното заведение пред НЗОК, общината или министъра на здравеопазването. Сестрата обаче, която ви прави ЕКГ трябва да владее до автоматизъм операциите за работа с апарата. И разбира се и двамата ще бъдат лоши управленци, ако се отнасят грубо към потребителите на услугите на болничното заведение.

В края на раздела Н.Ст. се опровергава, като сам твърди, че изследователската дейност в областта на стратегията на управлението съществува под различни наименования „...като „общо управление”, бизнес политика, корпоративна стратегия, дългосрочно планиране и т.н. Но каквото и да е наименованието, стратегическото мислене винаги е имало един и същи адрес: „да определи как една организация в нейната цялост може да бъде управлявана в изменящия се свят предвид гъвкавото и ефективното и приспособяване към промените”. Ех, този синдром на Дракър (Дракър твърди, че в развитието на човешките организации много често се сменят само думите, а не тяхното съдържание – бел. моя)!

Третата част на теоретичната разработка е не по-малко объркваща. В нея се разглежда теорията на организационното управление и стратегическото развитие. Не е ясно защо, след като сме избродили дебрите на стратегическото управление трябва да се връщаме към началото, т.е към неоспоримият факт, че управлението на организацията включва няколко равнища – индивид, група, подразделение, организацията като цяло. И защо трябва да усложняваме нещата като го разглеждаме един път като процес и втори път като система. Както и да определяме като отделни равнища на управлението веднъж това, което е насочено към външната среда и втори път това, което е свързано с междуорганизационните взаимодействия. Като че ли взаимодействията с други организации е елемент на вътрешната среда. Може би, за да ни стане по-ясно, че съществуват стратегически, оперативни и тактически „ключови средства, методи и подходи на управление”, които фокусират върху различни субекти на управлението.

Последните Н. Ст. групира като „стратегически - фокусират върху окръжаващата стопанска среда и пътищата, чрез които организацията може по най-добър начин да използва ресурсите си за да се приспособи към тази среда; оперативни - при тях акцентът е поставен върху усъвършенстване на дейността в рамките на организацията като цяло и нейните подразделения и тактически - при тях обект на анализ и подобрение са процеси и дейности, извършвани от индивида и групата”. Няма да оспорваме постановката, тъй като сме съгласни с нея. Въпросът ни е, защо за едни и същи неща трябва да се говори по два пъти или по-точно какво ново в тезата на автора, която критикувахме преди няколко параграфа?

По-нататък авторът, в типичен стил не ни изяснява какво трябва за разбираме по „организационно управление” и „стратегическо развитие” (А защо не оперативно или тактическо развитие – бел. моя.), но ни съобщава, че има съотношение „на организационното управление със стратегическото развитие”. За да го разберем ни препоръчва да разглеждаме дейността на всяка една организация „през призмата на разделението на изпълняваните задачи на две качествено различаващи се помежду си категории: задачи, свързани с текущата дейност или текущия процес и задачи, свързани с осъществяването на промени, както в план вътрешна среда на организацията, така и в план взаимодействия с външната среда”. Тезата на Н. Ст. остава неясна и ще бъдем благодарни на всеки, който може да ни я преведе на разбираем език. По тази причина ще си позволим да цитираме един по-дълъг пасаж от последващите теоретичните постановки на доцента: „.....Задачите по текущия процес са относително ясни и конкретни. Те като правило се изпълняват в руслото на една зададена по естествен начин програма от текущи събития. „Тласкани" от хода на тези събития те представляват работата, свързана с решаване на въпросите, зададени от конкретния процес на дейността в една организация. Следователно даже несистематизиран управленски подход е възможен при задачите по текущия процес. Този подход обозначаваме с термина „ръчно управление”. Това означава въздействие основно на базата на устни заповеди чрез личен контакт и присъствие, осъществяване на пряк, но непостоянен контрол. Често пъти отсъства точно целеуказване, придружено с конкретни инструкции и формулировки по изпълняваните мероприятия, както и липса на оценка на извършената от подчинените дейност. При „ръчното управление" от голямо значение е личността на ръководителя. Ако той е подходяща личност работата върви. Но ако отсъства или пък като личност е неподходящ може да се стигне до сериозен срив даже в текущата дейност.

Качествено по-различни са задачите, свързани с промените, тъй като става дума за съзнателни планирани промени, т.е. усъвършенствания. Необходимостта от тяхното осъществяване се определя от факта на промяната на външната среда на една организация. Ако управлението не извършва промени в един момент организацията може да се окаже неадекватна на външните условия, което ще доведе до нейния провал и разпад. В този смисъл управлението на съзнателната промяна, на усъвършенстването играе изключително важна роля за оцеляването и развитието на организацията. Но съзнателната позитивна промяна има едно ключово изискване към управлението. Нейното успешно провеждане е възможно само при наличието на системен управленски подход. Тук следва да се отбележи още една особеност на двата типа задачи. Текущите задачи са краткосрочни, докато задачите по усъвършенстването следва да се разработват като дългосрочни, които се разбиват в средно срочен план, за да се оформят като краткосрочни за изпълнение. Именно този характер на задачата по промяната изисква системен управленски подход. Израз на този системен управленски подход е т.нар. „управление на организационната политика” (край на цитата).

На всеки, който малко или много се е занимавал с управление е известно, че има задачи, които подлежат на точно описание (програмируеми задачи) и е необходимо само да се опишат овладеят последователните стъпки за тяхното изпълнение. Това не означава, че те се изпълняват „в руслото на една зададена по естествен начин програма от текущи събития”, че „има пряк, но непостоянен контрол” и че липсват „конкретни инструкции и формулировки” за изпълнението им. За капак на всичко авторът твърди, че това управление, наричано от него „ръчно” зависи от личността на ръководителя: „...Ако той е подходяща личност работата върви...и т.н.” Резонен е въпросът за зависимостта от личността на ръководителя на останалото управление - неръчното, творческото. Както и защо Н.Ст. е разработил раздел за „стратегическото управление и лидерството”? Вторият тип задачи, т.е тези, които ние означаваме като непрограмируеми, авторът еднозначно обвързва с промяната на организацията. Което е вярно, но не във всички случаи. И е трудно да се разбере в какво се състои системния управленски подход, необходим за тяхното решаване. И защо се управлението на промяната на организацията се заменя с управление на организационната политика?? Не се налага да гадаем. Авторът пояснява, че „. Под управление на организационната политика следва да се разбира „систематизирана управленска дейност за достигане на целите на организацията посредством дългосрочно и средносрочно планиране, междуфункционално координиране и висш контрол на изпълнението по отношение на тактическите и оперативни действия, осъществяващи процеса на промяна и адаптиране”. Казано с други думи тя включва всички управленски дейности, които следва да осъществява управленския екип на една организация по осъществяване на промени предвид гъвкавото приспособяване към външната среда. От своя страна стратегията е един от механизмите по осъществяване на управление на организационната политика в дългосрочен план. По своята същност стратегическия мениджмънт представлява управление на дългосрочното адаптиране. То съдържа следните основни дейности: (1) формулиране на стратегията; (2) внедряване и осъществяване на стратегията; (3) стратегически контрол” (край на цитата). Дано по-добре се ориентирате в джунглата на понятията и увъртените изречения. Не може да се отрече обаче брилянтното определение в края на цитата, според което: Стратегическо управление=Управление на дългосрочното планиране=Формулиране, внедряване, осъществяване и контрол на стратегията или стратегическо управление=стратегия. 

Ако Н. Ст. ни го беше казал още в началото, щеше да ни спести четенето на доста страници.