ИЗ ДЕКЕМВРИЙСКИТЕ (1996 г.), СПОМЕНИ НА ПРОФЕСОР ИЛЧО ДИМИТРОВ

18 декември 1996 г., сряда

….

Сред присъствуващите (на представянето на книгата на Иван Маразов за Рогозенското съкровище – бел. моя)се разхожда като герой Павел Писарев; завчера в „Труд“ бе публикувано голямо негово интервю срещу Жан. Той е способен, но циничен човек; бе крайно неудовлетворен, че никой след края на 1994 г. не прибегна до неговите услуги, сега, казват, бил в много тесен контакт с Лилов и Пирински.

Кратко писмо до Жан: в доклада си пред конгреса да поеме защита на 10 ноември като начало на демократичния преход и дело - все пак на партията. Срещу отричането му от десницата. Желю го обясняваше като преврат, който трябвало да изпревари акцията на дисиденти- те (?). А тези дни една група бивши ръководни дейци (Й. Йотов, Ем. Христов, Пр. Стоянов, Дора Белчева) го обяви за „предателско дело“ на кликата Младенов - Луканов - Пирински (Лилов не споменават!). Вероятно вярват, че по такъв начин сами себе си реабилитират политически. Нямам нищо против всякакви разбирания, но ме дразни, че сегашните трудности реанимират личности като Йотов („чичо Дачо“, рода на един професор-конституционалист и бивш служебен вицепремиер по времето на президента Плевнелиев – бел.моя) , който беше една от пречките за възможното тогава подобряване на системата или пък дават възможност за изява на нищожни дами като Дора Белчева, (деец на БКП, министър на леката промишленост, посланик в Дания и Швеция от 1972 до 1977 г., „харчовете й“ в Швеция са описани в книгата на Богомил Герасимов „Дипломация в зоната на кактуса“ - бле.моя) която само преди две години продължаваше да праща доноси в Москва (видях доноси, подписани от нея и съпруга й - 20-ина г. по-млад от нея руснак, в които мен и Кольо (професор Николай Генчев - бел.моя) провъзгласяваха за главни „антисъветчици“ и за възпитатели и вдъхновители на тогавашните държавници от десницата на СДС). Настоявам също да се излезе с опровержение на съобщението в печата, че БСП е наредила в празничните дни да не работи Полиграфическият комбинат, та така да се осуети излизането на вестници с неприятните информации и коментари за ; партийния конгрес; не е работа на БСП и правителството да решава кога да излизат вестници и кога не.

…

19 декември 1996 г. , четвъртък

…..Поместена е точно под обширно интервю на Ал. Лилов, на който се дава широко място във всички издания - той е вдъхновителят на кампанията срещу правителството, като старателно прикрива целта си: пак да застане начело. Има влияние и в партийните среди - минава за „мъдрец“ и сам се държи като пророк. Тези, които не го познават, не могат да си представят какви грозни чувства го обладават: маниакална амбициозност, непрощаваща и незабравяща отмъстителност. Негови ученици и слепи привърженици са някои от по-младите непримирими съперници на Жан – Камов (Николай – бел.моя), Маринов (Александър – днес професор в СУ, бивш председател на Софийската организация на БСП, днес активен защитник на Нинова и Йончева – бел.моя), Юрий (Борисов – бел.моя), Янаки (Стоилов – бел.моя)..

Феновете на Жан са по-скромни в интелектуално отношение и като обществено влияние. Ала той самият, независимо от недостатъците си, някои наистина дразнещи, превъзхожда противниците си. При него проблемът е в характера му, който го прави по-подходящ за предишната система. Изобщо, чудя се защо по-младите се оказват по-заразени от тоталитарните привички, докато по-възрастното поколение изглежда по-естествено се приспособява към демократичните правила.

Гошо (Георги Атанасов, бивш министър председател на България – бел.моя) ми разказва как с Джуров и Младенов обсъждали положението и с тревога си дали сметка, че то сега е по-опасно от 1990 г. Наговорили Младенов да посети Жан - срещата вече се е състояла - и го уверят в поддръжката им със съвет след няколко месеца (т.е. след въвеждането на борда) да се откаже от премиерството и се съсредоточи върху дейността си в партията.

………

Рано сутринта при Жан с финансовия министър  Костов – по мое настояване се обсъди и Жан даде исканите от мен указания за учителските заплати, както и за други неизплатени субсидии от бюджета за 1996 г. Надявам се, че поне най наложителното ще се извърши, въпреки че Костов пак е в недоумение как ще осигури предстоящите плащания на дела от външния дълг (днес един „умен“ професор твърдеше  в ТВ студио, че Жан го бил изплатил – бел.моя)

…

23 декември 1996 г., понеделник

…Изобщо този конгрес съвсем ме отчая - и за равнището, и за бъдещето на БСП. Впрочем почти не го посещавах, фактът, че не бях делегат (един от малцината министри) свидетелствува колко малко значение имам в самата партия (делегати се избират на общински конференции) и в ръководството (под чието внушение бяха избрани повечето министри). През цялото това време аз се държах като единак - без свои привърженици и без да се причислявам към тази или онази група. В МС най-често от всички колеги възразявах на Жан, но не виждах достоен негов конкурент, пък и обикновено съм лоялен  към хората, към които съм поел ангажимент. Неприятни ми бяха противниците му – с властолюбието си и със самочувствието си. Единствен Пирински е с качества, но освен като президент, не го виждах на първа линия. Кого ще излъчат за премиер? Би трябвало да е Георги (Първанов – бел.моя) според защитаваната от мен теза. Но той още е съвсем неук - ще се научи ли? Не зная с Жан да има споразумение за подялба на двата поста. Или ще изгрее звездата на Благо (Сендов – бел.моя)?

Силно нарасна влиянието на Добрев – особено с делегатската му  реч на конгреса – силно критична срещу правителството (бе зам.-председател на ВПС) и срещу престъпността (бе председател на парламентарната комисия по национална сигурност, т.е. можеше да реагира много по-ефективно и досега).

Разбирам, че конгресът е гласувал резолюция за ново правителство и против разделянето на двата поста (партийния и държавния). Така донякъде се предрешават решенията, но какви точно са? Това ще проличи през следващите два-три дни. Проблемът е, че конгресът демонстрира слабостта, не силата на БСП.

……Лилов обяснява, че конгресът се е проточил, понеже не бил подготвен, –  а на всички конгреси от 1990 г. насетне изборите са драматични и траят по цели нощи. Тома Томов, който е антижаневист – за Пирински (интересува го само съдбата на предаването му „Наблюдател“), ме упреква, че съм подкрепял „това момче“ и предвещава, че България се превръщала в... „Кимирсения“. Неговият приятел Павел Писарев през последните дни се изявява като най-злостен противник на Жан - той е недоволен, че нищо не му бе предложено и заложи на новия лидер (и той вярваше, че това ще е Пирински).

….

7 януари 1997 г., вторник

В центъра на вниманието – кандидатурата на Добрев за премиер. Даже опозиционната преса го предпочита пред Благо. В политическия живот винаги посредствените (Добрев – бел.моя) имат повече шанс от ярките (И.Д. не пропуска да спомене за изявения кариеризъм на Сендов, наричан „Господин Винаги готов“ – бел.моя).

…

За нашето министерство се прокарва кандидатурата на Светлана Шаренкова – от Петковите либерали; млада и хубава дама, която наскоро туриха начело на фонда „1300 години България“, от семейството на активни борци, партийка, бе любовница на Стоян Михайлов (първото поколение социалист, баща на проф. Мирчев и дядо на младия кариерист от кохортата на Нинова, носещ неговото име; социалистите не чукат, те само се сношават – бел.моя) – така бе решила да направи кариера в Института по социология, но в науката на проби, след 1989 г. влезе в СДС, после с Петко (Симеонов – бел.моя) се отдръпнаха (или ги отдръпнаха) …

10 януари 1997 г., петък

….че при това положение няма да възложи утре мандат (президента Желев – бел.моя) на посочения от БСП кандидат за премиер Ник. Добрев (който е в залата на парламента), удрян, когато е влизал, оттам ръководи акцията на полицията. На летището отидоха и Първанов, и Червеняков да посрещнат Желев; той не пожелал да разговаря с тях - трябвало първо да се ориентира чрез съветниците си - наскоро държа реч по телевизията е горното изявление.

В МС - воля за отпор, като крайните настояват за незабавни и безкомпромисни действия (най-твърдият: земеделецът Шиваров, невероятно ограничен човек). Някои, противници на Ник. Добрев (и които очевидно няма да са министри) като Конакчиев (Дончо, да не се бърка с журналиста Н. Конакчиев – бел.моя) и Гечев (професор, известен и с агентурното си име от Държавна сигурност „Економов“ – бел.моя), искат да стоварят вината върху кандидат-премиера: имало сигнали, но не взел мерки, сега не действува енергично. От страна на Добрев се демонстрира пренебрежение – бе поискано зам.-министър да дойде да докладва за положението и подготвяните контрадействия, изпратиха един служител в Столичното управление на МВР. Той докладва, че на тълпата било дадено указание, щяла да подпали сградата, сега са унищожени колите, разположени пред НС, разбита е вратата, счупени са прозорци, вътре проникват хора, които трошат; пуснат е и сълзлив газ, който прониква и в залата.

……

P.S. Наблюдавам последните телевизионни изявления на някои от героите от публикувания откъс от мемоарите на професор Илчо Димитров и се питам: „За дебили ли ни имат или за късопаметни?“

Насим Талеб за разделението на обществото, СМИ, фей-новините и прочие….*

.....Историята е пълна с примери, когато обществото се разделя на враждуващи помежду си групи, причините, за което са абсурдни. Във Византия хората са се делили на политически партии в зависимост от това кой отбор подържат на хиподрума, „сините“ или „зелените“. А партиите редовно са устройвали кървави боеве помежду си. Това, разбира се, не е нито по-лошо, нито по-добро от религиозните групи, които са се унищожавали една-друга, само за това, че са се придържали към различни теологии. Всичко това е дълбоко закодирано в човешката природа. Но ако има такава поляризация и на планетарно ниво, това вече е много опасно. Очевидно е обаче, че това противопоставяне до голяма степен е продукт на средствата за масова информация. 

.....Защото те създават ситуация, при която хората живеят в два различни свята. Например всичко, което CNN излъчва за конфликта в Сирия, е лъжа. Видях това, когато бях в Алепо. Със собствените си очи виждаш едно, а в новините съвършено друго. Кой лъже в този случай, очите ти или телевизията? Бедата е в това, че сега между западните журналисти вече има формирана интелектуална монокултура. Ако се опиташ да покажеш какво се случва в действителност, веднага ще ти лепнат етикета „путинист“**, което означава, че никога няма да получиш работа в големите американски телевизионни канали. Това е съвременна инквизиция, която те наказва за това, че имаш мнение, различно от официалното.

.....Аз наричам нейните зрители „интелектуални идиоти“. В същото време е невероятно сложно да успееш да заблудиш „бачкаторите“. Ако все пак искаш да излъжеш някого, най-подходящата кандидатура затова е по-скоро човек, от рода на читателите на „Ню Йоркър“. Този тип хора разсъждават така: ако аз съм интелектуалец, а аз без съмнение съм такъв, значи разбирам какво става в света. Този читател презира „бачкаторите“, приемайки, че са неспособни да мислят критично. При това той не осъзнава простия факт, че всеки човек, който не изкарва прехраната си с интелектуален труд, по подразбиране е експерт, защото неговата професия е свързана непосредствено с реалния свят. Например водопроводчикът е експерт в това как се монтира санитарната арматура. Неговият опит е базиран на взаимодействие с ежедневието и затова той е много критичен към теоретичните догми. Напротив, образованите хора често са необяснимо склонни да се мотивират от безумни идеи, които нямат никакво отношение към действителността. И колкото повече време и сили посвещават за изучаване на макровъпроси, било то макроикономика или глобална политика, толкова по-високи са шансовете в крайна сметка да се окажат в „макролайна“.

.....Защото образованият човек получава основно информация не от обкръжаващия го свят, а от други хора, от списания, социални мрежи и различни авторитети. Най-страшната патология на нашето време е загубата на връзка с реалността. Когато се прехранвах с търговия на борсата, много често се сблъсквах с един особен тип трейдъри, които симулираха определен борсов сценарий на компютъра си, и след това бяха уверени, че и в реалността ще бъде същото. Най-добрият въпрос, с който им натривах носа беше: „А, колко пари имаш в сметката си“? Защото теоретиците много рядко стават богати. Човек е способен да взема добри решения, само ако живее в реалноста. Днес съществува цяла класа некомпетентни псевдоексперти, които си мислят, че са компетентни. 

......хората оперират с лозунги. Например едни от тях казват, че са феминистки, а след това виждаш, че предпочитат да наемат на работа мъже. Други издигат лозунги, че са против расизма и социалното неравенство. Но попитайте ги, кога за последен път са поканили на обяд пакистански шофьор на такси? Честният отговор ще бъде: никога. Това е  живот в два различни свята. В разговор с други интелектуалци ние не сме расисти, а в реалния свят се страхуваме от мигрантите. И всичко става още по-зле, когато тази двойственост се налага в политиката.

......

Бележки:

*-Интервюто за РБК е на  Иля Носирев (https://www.rbc.ru/interview/own_business)

**-Отношението на милионера Талеб към Русия не ме учудва. Подобно отношение са имали и други интелектуалци и богаташи. Не само граждани на САЩ. Ще спомена покойния Арманд Хамър (прочетете книгата му „Срещи с историята“, Партиздат, 1989 г.). Списъкът е дълъг. Един Facebook приятел ги нарича „лимузинни социалисти“. Темата е твърде широка и е извън целта на тази публикация.