КУБА – ДИКТАТУРАТА И ЛЪЖАТА ЗА БЛОКАДАТА*

 

Александър Михайлов,30.07.2021, https://voinaimir.info/

Авторът е завършил Машинно-технологичния факултет на Технически университет и се занимава с тежко машиностроене. Пише по теми свързани с политика, икономика, граждански свободи, в частност свобода на словото, както и по други наболели социални теми.

Куба е диктатура, която си служи с терор и пропаганда, за да потиска гражданите си.

Гражданите са затваряни, лишавани от основни човешки права, а семействата на преследваните също биват подлагани на заплахи. Прилаганите от режима практики на постоянно незаконно задържане, персоналното съсипване на политически дисиденти, и ограничаване на основни човешки права нямат нищо общо с каквито и да е блокада или ембарго, а са изцяло продукт на тоталитарната комунистическа диктатура, пише за Mises.org Даниел Лакал (Daniel Lacalle).

Цялата пропаганда, целяща да оправдае кубинската диктатура, се основава на две лъжи: несъществуващата „блокада", и предполагаемо отличното „обществено здравеопазване“.

Куба страда от една единствена блокада – тази на диктатурата против населението, която ограничава вноса на хранителни стоки и медикаменти, използването на Интернет, и свободата на пътуване. Доказателствата са видими тази седмица, когато режимът „временно вдигна“ ограниченията за внос на хранителни стоки и медикаменти.

Лесно е да се опровергае лъжата за тъй нареченото отлично кубинско обществено здравеопазване. Просто трябва да отидете до Куба, и да го видите.

Здравеопазването, с което режимът така се хвали, е провалена и разпадаща се система, която осигурява качествени услуги единствено за богати чужденци и за лидерите на режима. Куба разполага с „най-скъпото безплатно здравеопазване на света“, както е научил авторът на оригиналния материал от местните.

Митът за качеството на кубинското здравеопазване е оборван многократно. Maria Werlau от НПО-то Archivo Cuba (Кубинският Архив), обяснява, че „здравеопазването в Куба е ужасно за обикновените граждани. Съществува апартейд, който благоприятства управляващия елит и чужденци, които плащат в щатски долари“, а „на кубинското здравеопазване липсват прозрачност и капацитет“. Политиката на страната в областта на здравеопазването не само не дава добри резултати, но и ограничава основните права на пациентите и „това едва ли е модел за следване“.

Всеки, който пътува до Куба, може да се увери, че често повтаряният мит, че „няма недохранени деца", е лъжа, която маскира режим, продължаващ да използва купонната система и мизерията като средства, с които да държи населението под ботуша си.

Все пак, от UNICEF никога не са твърдели, че Куба е сложила край на недохранването сред децата, а че „децата с тегло под нормалното са паднали до 4%“, рекорд, в който страната е задмината от Коста Рика и Чили например, където е достигнат този показател е 1%. Проследяването на напредъка в областта на детското и майчинското недохранване (? – Н.К.), като показател за оцеляване и развитие (UNICEF, Ноември 2009, стр. 102 и нататък), ясно показва как други държави значително изпреварват Куба в това отношение.

Според проучвания (напр. „Infant Mortality in Cuba: Myth and Reality." by Roberto M. Gonzalez), действителната детската смъртност е двойно по-голяма на официално обявената, и много по-висока. отколкото в страни като Чили и Коста Рика.

Митът за блокадата е още по-смехотворен. Несъществуващата блокада също е лъжа. която служи за оправдаване на диктатурата.

Външнотърговският обмен на Куба през 2020 г. представлява 27% от БВП в сравнение с Бразилия, за която този показател е 32%. По данни на Световната Банка кубинският износ представлява 14.5% от БВП, в сравнение с бразилския 16%.

САЩ е деветият, най-голям търговски партньор на Куба по обем на вноса (3% от общия). Куба има повече от 27 двустранни споразумения с над 90 страни, като износът й се разпределя по държави както следва: Канада–22%, Китай-–21%, Венецуела–13%, Испания–11%, Нидерландия–7%, Германия, Белгия, Швейцария, Кипър–по 2% за всяка от тях и Франция–1%. Данните по държави могат да се видят в официалната кубинска статистика.

По данни на правителството на САЩ за американската търговия с Куба, износът на хранителни стоки и земеделска продукция от САЩ за Куба се е увеличил със 74.7% през март 2021, или 54.3% на годишна база.

От своя страна Куба през 2020 е внасяла от Венецуела, Китай, Испания, Русия, Мексико, Италия. Аржентина, Бразилия, САЩ и Германия, както и от други страни, някои от които са били в локдаун.

Единственото ембарго, което действа върху Куба е ембаргото върху стоки, които диктаторският режим използва за военни цели.

Нещо, което левите крият за ембаргото е, че то е въведено през 1958 г. по време на режима на Фулхенсио Батиста (кубински военен лидер, генерал, политик и президент. Става законен президент в периода 1940 – 1944 г. и диктатор през 1952 – 1959 г., организатор е на държавни преврати през 1933 и 1952 г. – Н.К.) за ограничаване на търговията с оръжие. Ембаргото върху стоки от САЩ от 1960 г. не включва хранителни стоки и медикаменти. От 2000 г. насам не действа никакво ембарго за износ на хранителни стоки и медикаменти от САЩ за Куба.

Повече от 90 северноамерикански мултинационални компании изнасят за Куба от 2001.

От 2014 г. 60 северноамерикански компании работят директно в Куба.

Според щатския департамент, през 2020 г. Куба изнася стоки за САЩ в размер на $14.9 млн. и внася стоки от там за $176.8 млн. Стокообменът с Китай също е от особено значение.

Според щатския департамент САЩ е най-големият търговски партньор на Куба за внос на хранителни стоки и земеделска продукция, като през 2018 г. е изнесена продукция за Куба на стойност $220.5 млн. САЩ е голям доставчик на хуманитарна помощ за Куба, включително медикаменти и медицински продукти, като през 2018 г. помощта е била в размер на $275.9 млн.. Паричните преводи от кубинци, живеещи в САЩ към Хавана през 2017 г. са в размер на $3.5 млрд., и представляват най-големия външен приток на финанси за режима.

Това. което действително е унищожило Куба, е комунизмът. Един разрушителен и прахоснически диктаторски режим.

Режимът на Кастро е машина за пилеене на субсидии. Между 1960 и 1990 г. той поглъща помощи от СССР в размер, равен на шест плана „Маршал", и не успява да подобри икономическия си растеж, или да използва тези огромни субсидии, за да подобри производителността си. Само от СССР Куба получава $65 млрд. периода от 1960 до 1990 г., като в тази сума не е включена помощите от други социалистически страни.

Кубинската диктатура е пропиляла субсидии и помощи и от Китай, пост-съветска Русия и Венецуела.

Само за медицинската програма Misión Barrio Adentro (социална програма, която провежда с подкрепата на бившия президент на Венецуела, Уго Чавес, за оказване на здравни услуги за населението в бедни райони на страната – Н.К.), хаванската диктатура е получила $120 млрд. за период от 16 години, официална цифра, обявена от Николас Мадуро през 2019, и потвърдена от Хулио Гарсия. кубински представител във Венецуела.

Куба получава пари от Венецуела за други мисии.

За последните 18 години Китай е опростил кубински дълг от около $5 млрд., почти половината от обшия дълг, който страната е опростила на търговските си партньори. Разбира се, търговията с Китай е намаляла заради постоянни неплащания на задължения от страна на диктаторския режим.

Русия е дарила милиарди долара на Куба посредством световната хранителна програма (WFP) и отписване на 90% от дълга към Русия през 2014 г. в размер на около $25.8 млрд.

Само за периода от 2011 до 2014 г. Мексико. Япония, Китай и Русия опростили на кубинския режим дълг от $40 млрд., което представлява 50% от БВП на Куба днес.

Кредиторите от Парижкия клуб през 2015 г. също отписали дълг в размер на $8.5 млрд.

Кубинската диктатура продължава да прави едно и също – взима заеми, пилее пари, докарва населението си до просешка тояга, и изпада в несъстоятелност и неспособност да си обслужва задълженията, след което се оплаква от несъществуваща „блокада".

Като включим дарения, отмяна на дългове, и финансова подкрепа, Русия, Китай, Венецуела, и другите основни търговски партньори са предоставили на кубинската диктатура за последните 16 години финансова подкрепа и дарения в размер на $200 млрд.

Въпреки всичко това, с монетарната си политика, толкова деструктивна, колкото на Венецуела, с печатане на кубински песос без стойност или търсене за тях, при пилеене на резервите, които получава, инфлацията за 2021 г., според Ройтерс ще достигне 500%.

Какво е направила кубинската диктатура с всичките тези пари? Пропиляла ги е, докато обрича кубинския народ на мизерия.

Куба има ниво на бедност, което според независими изчисления достига 50%. По данни на ONEI (Oficina Nacional de Estadísticas e Información) 35.6% от трудоспособното население е безработно или е заето в недостатъчно квалифицирани професии за нивото си на образование. Финансовото и икономическо бедствие сваля позицията на страната според индекса на човешко развитие от 73 място до последните места в света.

Кое е това, което е унищожило Куба?

Комунизмът, а не несъществуващата блокада.

*-текстът вероятно е превод, който звучеше много лошо на български език и се наложи да го редактирам. Може да го сравните с оригинала, публикуван на посочения линк – Н.К.