Вчера – 28.03.2019 г., публикувах в блога си
текста „ВМА тренира екипа си за бързо реагиране при бедствие“, в който се
възмутих от поредната „показуха“ на военномедицинската служба на войската,
олицетворявана от доста години от ръководството на софийската военна болница.
Темата за това „Кой, кой е?“ (Who is Who?) във военно-санитарното дело на
Третата българска държава е дълга и ако някога получа вдъхновение ще пиша по
нея. Не за друго, а защото това не са генералите, чиито бюстове от много време
стоят пред сградата на бул. „Георги Софийски“ № 3.
Не съм от скромните, но и не обичам да се бия в
гърдите с викове „булгар, булгар“. Нещо, което напоследък е типично при оценка на
миналото ни, и което ми напомня за мисълта, че „колкото ни е по-мизерно настоящето, толкова по-героична става
историята ни!“
По тази причина си позволявам да споделя мисли
за българското военно-санитарно (медицинско) дело във военно време и при кризи
от невоенен характер, които са малко известни на широката аудитория. Ще се
придържам само към фактите.
САНИТАРНОТО
ДЕЛО ВЪВ ВОЙСКАТА ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ.
„Военната
подготовка на официална България винаги е била предмет на внимание и грижи, тя
е дело на редица последователни години. Това обаче не може да се каже и за
най-важната спътница на войната – военната санитарна организация. Третирана
като пето колело във военното дело, санитарната организация е била обречена на
забрава. По сетнешната съдба на хилядите герои, които градят величието на
България не е била предмет на сериозно внимание. Санитарната служба, която
непосредствено участва във всяка война и е призвана да облекчи злата участ на
героя, продал собствената си кръв за тържеството на благоденствието на своето
отечество, не е била предмет на сериозна подготовка и на сериозна организация в
продължение на редица години ”.
Ст.
Кутинчев, представител на БЧК към Щаба на Действащата армия по време на
Балканската война [8].
Първа Балканска
война
………
В Лозенградската
операция (5-11.10.1912 г.)
проведена от 1-ва и 3-та армии, само 3-та Балканска и 4-та Преславска пехотни
дивизии разполагат с полагащите им се по щатовете санитарни учреждения.
Практически те поемат задачата да организират медицинското осигуряване на
всички пехотни дивизии от двете армии и да се справят с оказването на
медицинска помощ на около 3800 ранени за
6-7 денонощия. От 13 до 18.10.1912
г. – двете армии провеждат операция при Люлебургаз-Бунархисар, при която на дивизионите санитарни средства
на 3-та и 4-та пехотни дивизии се налага да се справят с обслужването на 14 000 ранени. В края на операцията в
пристигат още 40 болници, които
обаче не са достатъчни (разполагат с 6000 л.) и са хаотично управлявани, поради
което не настъпва значително подобряване на участта на ранените…
….
липсват точно и ясно формирани критерии за назначаването на мобилизираните лекари.
То не е съобразено с тяхната възраст, професионална квалификация, индивидуални
особености. За основен критерии се приема тяхната предварителна военна служба,
а много от лекарите не са отслужили
такава. Ето защо става възможно специалисти
по вътрешни болести да се назначават като хирурзи, очни лекари да работят в
холерни болници и т.н. Санитарите в
частите са подбирани също неудачно. За такива от запаса са повикани
недъгави, хронично болни, физически слаби и неслужили в армията лица. Те не
притежават никакви познания за налагането на първата превръзка, в резултат на
което рязко се повишават усложненията. …
……
Военно-санитарната служба не изучава изключително добре организираната работа на гражданската
санитарна служба при ликвидиране на холерната епидемия в България
(1908-1910-1911 г.) Това в съчетание с погрешното решение за провеждане на
Чаталджанската операция (04-05.11.1912 г.) довежда до холерна епидемия.
Първият случаи от холера е регистриран в
1-ва отделна армия осем дни преди атаката на Чаталджанската укрепена позиция, а
в 3-та отделна армия – седем дни преди началото на боевете. Епидемията се
разраства бързо и до 5.11.1912 г.
извежда от строя над 40 000 военнослужещи. Средно дневните загуби за 3-та
отделна армия от ранени и болни доближават 3 000 души, което позволява с
основание да ги характеризираме като масови. Чаталджанската операция е
учебникарски пример за безхаберието при ръководенето на медицинското осигуряване.
Допуска се до началото на атаката
болници, в които работят хирурзи да се определят за лечение на холерно болни, а
такива с интернисти – да приемат ранени …… [3,8].
След
поражението в Първата световна война
След Първата световна война развитието на военнополевата дейност на
медицинската служба спира (в
теоретичен аспект и в момента е спряло, а в материално-техническо
отношение - след далаверата със
закупуването на испанска полева болница за хиляди евро от един бивш „директор“
на ВМА, която в момента е складирана в района на Хисар – бел.моя). За този
период е характерно, че проблемите на санитарното
осигуряване на войската по време на война стават обект на дискусии предимно от
строеви и тилови офицери. Забележителна в това отношение е книгата на
генерала от запаса Тодор Радев за санитарната служба Една негова мисъл е
актуална и до днес, цитирам:
„Командирите
и офицерите, особено тези от Генералния щаб трябва да познават функционирането
на санитарната служба така добре, както и онова на другите родове войски и
служби. Познаването на санитарната служба ще им позволи да си дадат сметка за
значението на предложенията направени от специалистите лекари и стойността на
аргументите, които те дават за тяхното приемане... [7]. ” (позволявам
си да се усъмня в знанията на висшия команден състав на войската в тази област,
иначе едва ли биха търпели своеволията и „показухите“ на ВМА, продължаващи близо
20-т години – бел.моя) .
Ще си позволя известно отклонение, свързано с биографията
на тази забележителна личност. Радев е
син на опълченец. Роден е в гр. Дупница. През 1906 г. завършва Военното училище
в София, а през 1915 - Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург,
Русия. Участва във войните за национално обединение. Носител на няколко ордена
„За храброст”. След войната преподава във Военното училище. Военен аташе в
Берлин, Букурещ и Лондон. От 1934 г. е генерал майор. След преврата на
09.09.1944 г. многократно репресиран. Умира в родния си град Дупница през 1957
г. Освен книгата за санитарна служба е автор и на „Службата на Генералния щаб”,
София 1927.
След
отпадане на клаузите на Ньойския договор.
Възраждането на медицинската служба,
предназначена да осигурява армията във военно време започва след отпадането на
ограниченията на Ньойския договор Благодарение на началника
на санитарната служба на войската генерал Христо Боснев (също забравен след 09.09.1944 г. – бел.моя)
през 1939 г. структурата на санитарната
служба на армията става адекватна на тази на останалите европейски армии. Тя се
възстановява не само в структурно отношение, но се извършва и частично
технологично обновяване.
Участие
във Втората световна война.
…..
2-ра армията влиза във войната с четири
дивизии, една бронирана бригада, една конна бригада и една гвардейска
(доброволческа по начин на комплектуване) дивизия и има численост почти 100000
души. За целият период дава 5200 загуби от ранени и болни. Подготовката на
санитарната служба не е планомерно. Малка част от болниците са мобилизирани
преди септември 1944 год. 8-ма армейска обща болница и 12-та армейска
хирургическа болница се явяват на
театъра на военните действия със закъснение. ….. Разстроено е мобилизирането
на лекарите и нисшият санитарен персонал също се повиква импровизирано.
Попълнението с болничен персонал е от 50 до 70% от полагащия се по щатно
разписание, а със санитарни автомобили – 50%. Не достига домакинско имущество. Поради
това, че дивизионните хирургически болници са свалени от схемата за мобилизация,
армейски леки хирургически болници бързо се претоварват с ранени и болни и
изостават от войските.
1-ва отделна армия започва войната с две
дивизии. В последствие в състава и се включва още една дивизия и една конна
бригада. За операция с ширина 80 м и дълбочина 100 км. армията разполага с една армейска лека хирургическа болница и
една хирургическа болница, който са крайно недостатъчни. По-късно леките
хирургически и хирургическите болници нарастват на три, пристигат още две общи
и една инфекциозна болници, армейско лицево-челюстно отделение и походна
бактериологична лаборатория. Разкрити са 1300 болнични легла, но хирургическите
така и не достигат.
4-та отделна армия започва бойни действия в
състав една пехотна дивизия и една конна дивизия. В последствие в състава и се
включва още една пехотна дивизия.
Типично за медицинското осигуряване е, че болниците се развръщат едва след като
дивизиите са завършили главните си боеве. Армейските болници изостават
значително от войските [3].
Набраният опит през време на войната е надлежно
анализиран и официално публикуван в първите следвоенни години. Направените
изводи не са натоварени идеологически (независимо
от поврата в политическата система – бел. моя) и отговарят на реалната
ситуация[6]. Някои изводи направени преди повече от 70 години звучат актуално и
днес: личният състав не е подготвен да си оказва първа помощ под формата на
самопомощ и взаимопомощ; санитарите закъсняват с оказването на първа помощ; командирите
на роти не съдействат за евакуацията; дружинните лекари (лекарите на пехотни батальон – бел.моя) провежда широк кръг
мероприятия, а не само неотложни, поради което дружинните (батальонните – бел.моя) се препълват; лекарите в пехотните полкове
са недостатъчни; евакуацията от пехотните полкове се забавя поради липса на
транспорт и на съдействие от командирите; хирургическата помощ в дивизията закъснява,
а хирурзите са с недостатъчна квалификация; болничната система на отделните
армии е тромава и скована, с недостатъчен капацитет; липсват болници за леко
ранени и етапни болници (болници
разположени между ТВД и територията на страната – бел. моя) при включването
на страната във войната и т. н.
САНИТАРНАТА
СЛУЖБА НА ВОЙСКАТА СЛЕД 1989 Г.
Анализът на параметрите на предвидената за
развръщане във военно време система за медицинско осигуряване на всички равнища
показва, че тя се е развивала като такава от „самозадоволяващ се тип“.
Практически, като изключим началния период на войната (предвидено е да се
ползват гражданските болници в приграничната полоса) системата е трябва да
действа автономно, както на наша територия, така и на територията на
тогавашните ни противници от НАТО. По тази причина системата изисква твърде много
ресурси – човешки, материални и финансовите. Особено неблагоприятен е фактът,
че за нуждите на въоръжените сили се мобилизира значителна част от висшия
медицински персонал. Едно проучване само върху болничните групировки (полеви и
стационарни) на БНА от 2002 год., показва,
че при някои специалности (хирургия, травматология, неврохирургия и др.) процентът на мобилизираните се движи в
широки граници от 30-40 до 100%
от наличните в страната. Това има своето обяснение във факта, че в случаи на
война за въоръжените сили се предвижда да се развърнат 103300 болнични легла, при налични в здравната система на България
около 85000. Подобно „обезкървяване“
на националното здравеопазване най-вероятно би довело до рязко влошаване на
обслужване на населението.
Развръщането на военновременната медицинска
система на БНА е възложено за изпълнение на мирновременните военно-медицински
структури. Максималните срокове не надхвърлят три денонощия. Мобилизацията се
извършва в населени пунктове извън тези на мирновременните учреждения, а последните
на практика престават да функционират.
Подобна
система с право може да бъде характеризирана и като „деструктивна“.
Огромните параметри
на системата правят
невъзможно технологичното обновление на системата и тя си остава на
равнището на 60-70-те години.
В този си
вид силите и средствата на медицинската служба на БА се запазват до началото на
1992 год., като изключим съкращението от 1988 г. Последното е
продиктувано от една инициатива от януари същата година на България, ГДР,
Полша, Унгария и Чехословакия за по-нататъшни съкращения на обикновените
въоръжени сили в Европа. Ефектът от това
съкращение е незначителен.
През 1992
год. е разработена цялостна концепция за реформа на медицинската служба на БА [2], в която на
военновременната й част е отделено подобаващо място. Концепцията е плод на
радикалните промени в Европа - разпад на „социалистическата система“, разпускане
на Варшавския договор, преминаване към многопартийна демокрация и пазарно
стопанство.
Реорганизация претърпяват медицинските служби
на общовойсковите съединения. Премахва се звеното оказващо долекарска
(фелдшерска) медицинска помощ. Особено сериозни промени настъпват в болничните
групировки. Медицинските бригади се редуцират в шест полеви болнични бази, всяка
от които развръща по 3000 легла и включва четиринадесет полеви болници … болничните
бази от осем се редуцират на 6 бр., като всяка е с еднотипен брой легла – 5200
… разформирована е флотската медицинска бригада, като полевите болници са
ликвидирани, а стационарните са сведени до две (Варна и Бургас)…. ликвидирана е
авиационната болница…. избегнати са дефектите на деструктивната мобилизация, а
ресурсите от висш медицински състав са
съкратени с близо 50% спрямо 1989 г. …. направени са първи опити за дефиниране
на взаимодействието с националното здравеопазване при криза и война [2].
Следващите решителни стъпки в оптимизирането на
военновременната здравеопазна система са предприети през 1997 г. и последвалите
я години. Тя е рязко съкратена спрямо предходния етап в количествен аспект,
като са отчетени реалните възможности на страната — човешки, материални и
финансови. Избистрени са проблемите на гражданско-военното сътрудничество.
Изградената система е близка до тази в страните членки на НАТО.
Толкова
по отношение на военновременната система на санитарната служба на войската.
Ако някой
твърди, че след 1998 г. В ТЕОРЕТИЧЕН И ПРАКТИЧЕН ПЛАН Е РАЗРАБОТЕНО НЕЩО
ПРИНЦИПНО НОВО, да ми се обади.
Готов съм
и на ПУБЛИЧЕН ДЕБАТ!
САНИТАРНАТА СЛУЖБА НА ВОЙСКАТА И КРИЗИТЕ ОТ НЕВОЕНЕН ХАРАКТЕР
А сега за
„показухата“, която предизвика и вчерашните и днешните ми мисли.
Ако ръководният състав на ВМА беше чел малко
повече (не коментирам дали екипът на
министъра на отбраната и генералитетът четат – бел.моя) щеше да знае, че
полевата първична и вторична медицинска помощ (БНТ1 ни демонстрира „показуха“ на вторичната помощ – бел.моя) е
основно задължение на НАЦИОНАЛНАТА
ЗДРАВНА СИСТЕМА и изисква: предварителна и адекватна оценка на риска; изграждане
на полеви медицински формирования за първична и вторична медицинска помощ и на устойчива
система за оперативно управление, включваща органи, пунктове и процедури за
управление, поддържане на необходимите минимални запаси от материални средства и
т.н. Щеше да научи, че към развръщане на полеви формирования за ВТОРИЧНА медицинска помощ се прибягва само в случаите,
в които медицинската инфраструктура в ЗОНАТА на кризата е РАЗРУШЕНА или ЛИПСВА!
[1,5,9]
Добре би било да изучат и националния опит в
ликвидирането на кризи от невоенен характер – например Свищовското земетресение
от 04.03.1977 г. (епицентърът е в Източните Карпати, окръг Вранча, Румъния, с
магнитуд около 7.2 по скалата на Рихтер). Това би им позволило да научат фазите
в протичане на кризите и изискванията за реакция. Поради характера на
съществуващата по това време обществено-политическа система липсват официални
данни за загиналите и пострадалите в Свищов и описания на организацията на
кризисното реагиране. По спомени на очевидци спасителните дейности в началото
имат неорганизиран характер. Подчертава се участието на военнослужещи и техника
от местното поделение на армията в района на съборените жилищни блокове на ул.
“33-ти свищовски полк”. Намесата на противопожарните органи е своевременно,
като в района е изпратена наличната техника на местната пожарна станция, а една
част от пожарникарите са по анцузи и без специализираните им облекла. На 05.03.
са сформирани местните спасителни бригади и започва да пристига техника от
страната - линейки, товарни автомобили и др. Но дейността им не се управлява
организирано. Тук ще попитам – са ли в
състояние модулите на ВМА да пристигнат своевременно в района на подобна криза?
И как биха действали в условията на нарушено електрозахранване, водоподаване,
транспортни комуникации, свързочна система и паническо поведение сред
засегнатото население?
Нямаше да бъде зле да изучат фактите от използване на полево военномедицинско
формирование по време на земетресението в Стражица през 1986 г. (магнитуд 5.7
степен по скалата на Рихтер). Полевата болница на Българската народна армия е
активирана едва във фазата на възстановяване, сиреч след петото денонощие от
земетресението и целта й не е участие в аварийно-спасителните дейности, а в осигуряване на болнична помощ на
населението в гр. Попово, чиято общинска болница е опасна за обитаване и
работа. Анализът на дейността на полевата болница показва, че тя не може да
функционира при температури на въздуха от 0оС или по-ниски, поради
невъзможност да работят част от отделенията (рентгеново, клинична лаборатория)
и липса на подходящи условия за настаняване на лежащо болни пациенти. В
болницата не е приет за стационарно лечение НИТО ЕДИН ПАЦИЕНТ [1,5,9].
А може би
трябваше да проучат френския военно-медицински опит?
Ще се наложа да припомня, че проблемът за
използване на военномедицински формирования за кризисно реагиране е обсъдено в
далечната 1973 г. на XXI международен конгрес по военна медицина и фармация,
състоял се в Букурещ. На основа на
проучване на опита от ликвидиране на последствията от земетресението в гр.
Скопие (бивша СФРЮ) се стига до извода, че
военномедицинската служба се явява е подходяща организация за действие при
кризи, но съществуващите полеви военновременни болници не са адаптирани към
различните потребности в зоната на удара.
Какъв е югославският опит?
На 26 юли 1963 г. градът е разлюлян от
земетресение с магнитуд 6,1 по Рихтер. По последващи данни броя на загиналите е 1100, а на ранени – над 3000. В
създалата се обстановка най-ефективни действия показва военномедицинската
служба на бившата Югославска народна армия (ЮНА). В първия час след труса на
територията на разрушената окръжна болница е разположен медицински пункт на
войскова част. След 6-7 часа в района е съсредоточена подвижна военна
хирургична група. Медицинската група на Военномедицинската академия на ЮНА е
била оповестена, комплектувана и транспортирана със самолет четири часа след
подадената тревога. Гражданските хирургически групи са пристигнали значително
по-късно, много от тях без всякакво имущество
Доста отдавна е дефинирано що е това медицински
модул – завършено организационно-щатно,
автономно медицинско формирование, специализирано в изпълнение на еднотипни задачи
и с предварително дефинирани медицински
способности [4]. Само че кой да прочете. Нали историята
започва от нас?!
Ето накратко и френския опит.
По мое време френската армия разполагаше (използвам минало време, защото от шест години не следя трансформациите
на медицинските служби – бел.моя) със следните модули:
1.Парашутно-хирургична група с болнично
отделение от 12 легла, възможност за 8-10 хирургически операции на денонощие и
автономност за работа две денонощия;
2.Военномедицинско формирование за бързо
реагиране („ЕМИР”) със 100 легла и следната структура – управление, щабен
взвод, хирургическо, терапевтично, болнично и лабораторно отделение с разчет за
самостоятелна работа в продължение до 12 седмици. Материално-техническите
средства, необходими за развръщане на „ЕМИР”
са с маса 91 тона и обем 454 куб. метра. Пренасят се с пет транспортни
самолета. Карго-планът за самолетите е предварително подготвен. Срокът за
събиране на личния състав, натоварване и излитане е 24 часа. В периодите извън
мисии, имуществото се обслужва постоянно от 15 души фармацевти и помощен
персонал, а по време на мисия личният състав е 75 души. Такъв тип формирование е
подходящо за продължителна работа при земетресения в зоната на удара – в края
на фазата на спасяване и основно във фазата на възстановяване, но не е в
състояние да осигури животоспасяваща хирургическа помощ в първите 2-3 денонощия
след труса;
3.Формирование за биологическа защита
(“БИОФОРС”) за ликвидиране на огнища от заразни заболявания.
Посочените модули се активират съобразно
потребностите.
Например
по време на земетресението в Никарагуа през 1972 г. е активирано само
формированието "ЕМИР", което извършва първата хирургическа операция
72 часа след като никарагуанското правителство е поискало помощ от Франция [5].
Толкова за кризите от невоенен характер,
българския и чуждия опит. Не че не мога да продължа.
Моля за
вашите коментари, господа от ВМА!
Основният извод от краткото изложение по темата
за осигуряване на населението при кризи от невоенен характер е:
В
съвременни условия полева вторична помощ в зоната на кризата се налага само ако
местната медицинска инфраструктура е разрушена или липсва. Това е задължение на
НАЦИОНАЛНАТА здравна система, а военно-медицинската има само и единствено
спомагателно значение!
А ако целта на „показухата“ е била да изкопчите
още пари, за да се „подготвите за война“, време е някой да ви каже „СТОП“.
И преди това да ви поиска обяснение за погребаните
хиляди евро в испанската полева болница, а виновните да отидат там, където им е
мястото!
Само дето ми се струва, господа ръководители на
ВМА, че най-първом се нуждаете от лечението на една болест, сполучливо дефинирана
от С. Паркинсън:
„Във всяка държавна организация стремежът на
служителя е да се издигне до нивото на собствената си некомпетентност!“
КНИГОПИС:
1.Димитров, Ал., Насоки за развитие на полевата медицинска помощ при ликвидиране на последствията от
кризи от невоенен характер, дисертация, София, 2010
2.Концепция за реорганизация и развитие на
медицинската служба на Българската армия в мирно и военно време в периода 1992
г. до 2000 г., ВМА, С., 1992
3.Куртев, В., Българското военномедицинско
дело, С., ВИ, 1990
4. Колев, Н., Ст. Чупетловски, Ст. Узунов,
Медицинско осигуряване на въоръжените сили в операциите, ВИ ЕООД, София, 2008
5.Н. Колев, Ст. Чупетловски, Ст. Узунов, Ал.
Димитров, Медицинско осигуряване на
населението при ликвидиране на последствията от кризи от невоенен характер, ВИ, ЕООД, 2008
6.Поуки от отечествената война през 1944-45 г.
по снабдяването и службата в тила във военно време, Печатница на ГЩ, С., 1947
7.Радев, Т., Санитарната служба въ военно
време, С., Печатница на Армейския военно издателски фондъ, 1930
8.Кутинчев, Ст., Санитарната служба, Червения кръст и
Балканската война, бележки и впечатления, Библиотека “Съвременна хигиена”, №
36, 1914
9.Чупетловски, Ст., Състояние и перспективи за
развитие на гражданско-военното сътрудничество при медицинско осигуряване на
масови потоци от пострадали в условията на кризи, дисертация, ВА, С., 2007
P.S. от 30 март 2019 г.
Когато писах материала, бях доста ядосан, та
пропуснах да напомня на г-н професора – бр. генерал, FAST, че при взрива на бойни припаси във поделение 18250
в Челопечене на 03.07.2008 г. (четвъртък)
ВМОБР бе „активиран подир дъжд качулка“ – в 10:04 аm на 216 мин. от взрива и един екип (за първична, а не за вторична медицинска
помощ, сиреч хирургия – бел.моя) се яви 42 мин. по-късно. Слава Богу, че в Челопечене нямаше потребност от
неотложна хирургическа помощ (времената
са засечени от съществуващия тогава Национален медицински координационен център,
разположен в постройка в двора на ВМА – бел.моя). Ще трябва да му припомня,
че съгласно Решение на Европейската комисия за изменение на Решение
2004/277/ЕО, Евратом относно правилата за прилагане на Решение 2007/779/ЕО,
Евратом на Съвета за създаване на механизъм на Общността за гражданска защита,
нотифицирано под номер C(2007) 6464, текст от значение за ЕИП, 2008/73/ЕО,
Евратом) полевия медицински модул от лек
тип за вторична (хирургическа и реанимационна) медицинска помощ трябва да
има готовност за заминаване в зоната
на кризата до 12 часа от момента на активиране,
готовност за работа – 2 часа след пристигате на мястото на
кризата и работа в автономен режим –
12 денонощия. Това прави участието както на ВМОБР, така и на „новите модули на
ВМА“ в ликвидирането на последствията от кризи на територията на София и
областта БЕЗСМИСЛЕНО. ЦСМП и
здравните заведения в столицата могат да
се справят и без тях – справка скорошния транспортен инцидент в района на
Своге. Ако г-н
професорът – бр. генерал, FAST беше чел
повечко, щеше да знае и че участието на ВМОБР на ВМА през 1999 г. в ликвидиране
на последствията от земетресението в Адапазаръ (Р. Турция) е напразно харчене
на средства. Както и че единствената
полза от развръщане на медикосанитарни батальони в зоната на АЕЦ „Вл.Ленин“,
Украинска ССР, 1986 г. (Дьяченко А. А., Научные исследования после Чернобыля
о системе сил и средств, сложившейся в ходе ликвидации последствий катастрофы
на Чернобыльской АЭС, по http://www.iss.niiit.ru
) е хвърляне на прах в очите на
местното население, че КПСС и държавата се грижат за тях. Хвърлянето е платено
с ненужното и опасно радиационно облъчване
на личния състав на батальоните.
Ще се въздържа да коментирам ползата от
намесата на ВМБОР при токсикологичната авария в с. Кръстевич, Хисарско през 1993
г., аварията в ТЕЦ Гълъбово през 1994 г.
и прочие. Както и ползата от ВМА при инцидента с български туристи на Охридското
езеро през 2009 г., атентата в Сарафово през 2012 г. и ………
Нищо
лично, г-н професоре!
Не
оспорвам качествата Ви на хирург, но ще повторя мисълта на Лутър Гълик – „Одеждите
на властта в едно царство не дават власт в друго!“
