ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Този припев от една популярна песен е за всички посетители на този блог.
Нова годино, нова годино, добре си дошла!
Нова годино, нова годино - с узрели жита!
За много години, за много години си пожелай
много години, здрави и мирни, за теб, роден край!
И много години, здрави и мирни, за теб, роден край!
Наздраве!!

.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (18)

В „Гласове” е публикувано интервюто на Дейвид Гребер със заглавие „Капиталистите направиха отстъпки не от щедрост, а от страх от бунтове”. На протестърите и ранобудните искам да посоча някои факти, извън интервюто:

1.Моделът на  Бисмарк за здравно осигуряване  и за закрила на работещите при трудови злополуки, болест, инвалидност и старост, въведен  в Прусия (1881 г.), а след това в Германия не е израз на човеколюбие. Това се отнася и за политиката на Канцлера в областта на  трудовото законодателство, нор­мирания работен ден, годишната отпуска и избирателните права. Бисмарк е бил принуден да противодейства на разпространяване на идеите на Маркс и Енгелс. Все в тая посока той забранява комунистическата партия,  узаконява професионалните съюзи на Ласал и дава път на социалдемократическата партия;

2.Моделът национално здравно обслужване на лорд Бевъридж,  въведен във Великобритания и Ирландия непосредствено след Втората световна война – 1948 г.също не израз на чрезмерна филантропия. Просто след войната, под влияние на успехите на СССР срещу Третия райх, искането на работническата класа за съветизация на британското общество, в това число и в здравната система са изключително силни.

Та вие млади, хубави и образовани от какво искате да ни предпазите с вашите искания за оставка. 

От строителството на капитализма?

Или да заменим едни строители с други?

Ама по-наши!

ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКИ ЗАКАЧКИ

Искаме капитализъм. В който да бъдем равно богати!

***

Пиенето не е за всеки. Едни стават алкохолици, други – мъдреци.

***

България е в криза!

От нея само с Минчев Огнян

се излиза....

***

Бойко Борисов е демон..

смята днес Минчев Огнян!

Боже ти как ги изтрайваш

хора без капчица свян...

***

България ще строи

Симеонов Валери!

С електорат от...

пенсионери!

***

В духа на Живков продължаваме.

Пред външни сили се снижаваме....

***

Непрекъснато се вглеждаше в миналото. И си пропусна настоящето…

***

Вчера фен на комунизма!

Брани днес капитализма!

Повратлив е наш Огнян

във парите.... взрян!

***

Над Родопи шум се вдига!

Малоумният пчелар с

партия „Помак” пристига!

Нова нация създава!

Иска да ни управлява!

Не нам....

В момента (16.12) гледам Крум Кацаров - новия ИД началник на ВМА. Гост на Цветанка Ризова и Митко Цонев в bTV. Лъже като "дърта ромка". Дългът на академията бил от хроничното недофинасиране. А бре Крумчо, на кого ги разправяш тия опашати. Малко факти за бюджета на ВМА. Взети са от открити източници - за 2011 г. - 110 418 500 (по отчета на МО), за 2006 г. -утвърден бюджет в размер на 33 128 000 лв., реално усвоен  с корекциите  - 111 775 000 лв., за 2007 г. - утвърден бюджет в размер на 58 397 000 лв., реално усвоен  с корекциите - 110 619 000 лв. (По одитен доклад № 0200001407, приет с решение на Сметната палата № 147 от 12.06.2008 г.).
Не нам тия г-н Кацаров! Не нам!

Да не я подкарахме по Аньовски? Без Аньо!

На 19.02.2013 в pan.bg беше публикувана "Визия на за развитие на отбраната и въоръжените сили на Република България (2013-2017)". Разработена е от Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО) с председател полковник от резерва Иван Иванов, а днес заместник министър на отбраната. Документът  е обемист, цели 17 страници.
Господин заместник-министър,
Какво направихте за да отстраните следните слабости:
1.Прекомерно е централизирана системата за управление на отбраната. Управлението се осъществява еднолично от министъра на отбраната, на когото пряко са подчинени повече от .... (личния - бел .Н.К.) състав на заетите в отбраната.
2.Въведената през последните три години и половина йерархична структура доведе до пълна зависимост на служителите в министерството от капацитета и волята на министъра на отбраната.
3.Щабът на отбраната е превърнат в придатък на политическото ръководство на МО.......
4.......началникът на отбраната и щабът на отбраната са лишени от възможността да участват активно в процеса на вземане на решения и са превърнати в изпълнители на волята на министъра.
5....все още голяма част от неговите структури ( на администрацията на МО - бел. Н.К.) нямат ясни функции, а в друга част от тях продължава дублирането на дейности...
6.Създаденото Съвместно командване на силите (СКС) не съответства на реалностите, функциите, задачите и числеността на Българската армия. ....За сравнение може да се посочи съставът на една общовойскова армия от близкото минало с личен състав, надвишаващ 40000 души и управляван от скромен по размери щаб на армия , а не от многостепенна структура, както е сега.
Спирам до тук с въпросите!
Ще продължа обаче да ви ги задавам, докато не получа отговор.
Щото ми намирисва че с г-н Найденов продължавате да управлявате без Аньо по Аньовски! Или се отказвате от констатациите си г-н Иванов??

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (17)

Тази сутрин от телевизията научих, че вчера в Софийския университет е имало освен ранобудни студенти и ранобудни професори и асистенти. Представлявани в студиото от небезизвестните професори Пламен Минчев и Георги Близнашки и от асистента Георги Ганев.

Първият ранобудник и инициатор на преподавателското ранобудене Георги Ганев вчера закъснял. Простено да му е. Той е виден български икономист без нито един ден трудов стаж в реалната икономика. Пък плюеха по Станишев.  Важното е че младият мъж е програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии. Вероятно се досещате за финансовите източници на тази стратегическа институция! Малко преди началото на промените в България (1988 г.) г-н Ганев започва да учи в Юридическия факултет на Софийския университет, изкарва четири семестъра и заминава за САЩ. През 1990 г. Където се обучава седем лета – две в Graceland College, Lamoni, Iowa, където защитава бакалавърска степен и пет в  Washington University, St. Louis, Missouri, в който придобива магистърска степен и защитава докторантура. Интересно е на чия издръжка? Тук и Интернет мълчи.

Ранобудникът Пламен Цветков е със стара комунистическа закваса. На активни борци против фашизма и капитализма. Която усърдно крие в биографията си. Но няма как да скрие, че е роден през 1951 г. в Берлин в семейство на дипломати, чийто верност и преданост на партията е била задължително условия  през онези години. Завършва история в Софийския университет. Няма как да скрие и, че е защитил дисертация през 1980 г. в Московския държавен университет. Не ми е ясно дали е бил редовен или задочен аспирант, но по ми се чини да е първото. Темата на дисертацията е прелюбопитна - „Съветската политика за колективна сигурност и балканските страни 1933-1935 г. Ама няма как да я прочета. Както казваше един мой китайски познат преди години (говореше прекрасно български и владееше сленга от онова време): „Г-н полковник, един мой асистент ни убеждаваше, че съветската конституция е най-демократичната конституция, пък след 10 ноември обърна палачинката на 180 градуса.” Така е драги ми Куо! Обърналите палачинките не се изчерпват само с Цветков.

Третият ранобудник Георги Близнашки е роден в Скравена през 1956 . Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1982 г. и от следващата година е асистент. Явно никак не му се е занимавало с практиката. Става доктор по право през 1988 г., а пет години по-късно – доцент. В момента е професор по конституционно право. Видният критикар на БСП е член на БСП. По непотвърдени данни в периода 1990-1991 г. е ръководител на Софийската градска организация на партията, а в момента е член на ръководният и орган. Депутат в 36-то  и 40-то Народно събрание от квотата на партията. Наблюдател (26.08.2005 - 31.12.2006), а от 01.01.2007 до 20.05.2007 г. депутат в Европейския парламент. Не беше в листите за 41-то Народно събрание, а през 2011 г. не му се отвори парашута за президентския пост. В резултат на което оплю Ламбо и Калфин. И днес е от кандидат- реформаторите на България - дайте ми власт, за да ви направя морални. Бедни ми Близнашки! Не знаеш ли, че предателите не ги обичат. И от двете страни! Слушах ги! А от главата ми не излизаше една мисъл: „Тези ли ще ме будят Господи? Те ли ще спасяват България?  Баста господа, не ви желая!”

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (16)

Студенти-окупатори, любвеобилно наричани „ранобудни” издигнаха пред Ректората на Софийския университет лозунг „Проблемът не е в хората, а в системата”. Замислих се! Какво са човеците мисля, че знам. За знанията ми относно същността на понятието система обаче започнах да се съмнявам. Бях учил че обществените системи са сложни организации, съставени от множество елементи, които чрез сложното си взаимодействие пораждат т.нар системни свойства, тоест свойства, които не са присъщи на отделните й съставни части. Рекох си, че сигурно става дума за държавата. Не е нужно да имаш диплома за висшист, за да разбереш, че вчерашната, днешната, а може би и утрешната държава има качества, които ние индивидите, групите и т.н., които я населяваме не притежаваме. Само не разбрах ако това разбират под система къде им е проблемът. Продължих да мисля. И ето, че калъпираният ми при соца мозък стигна до прозрение. Проблемът на системата, сиреч на държавата е в Конституцията, по която или чрез която тя е организирана и функционира. И ме налегна една мисловна логорея.

Сигурно проблемът е в държавното устройство. Били сме Княжество, Царство, Народна република, а в момента само република с парламентарно управление. Остават ни два възможни варианта. Президентска република ала Путин, от който акъл не вземаме. Или министерска република. Каквато май бяхме от 2009 до 2013. Ще трябва да питам ранобудните.

Единната държава, в която не се допускат автономни териториални образувания сигурно не е проблем на системата. Касим Дал, Корман Исмаилов и новата партия „Помак” ще го решат и без тях.

Вероятно не проблем и осъществяването на народния суверенитет. Той вече беше присвоен от протестърите, че и от една политическа партия до преди десетина месеца. Присвояването от отделна личност пък е въпрос на свикване. Колко му е!

Не е проблем да се и да се гарантира живота, достойнството и правата на личността и да се създадат условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. Е, не за всички. Ама то е до време. Докато Партията и държавата се слеят.

Казано е, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Някой обаче са по-свободни и равни. И тук не е проблемът. В този театър сме участвали. Бързо ще си върнем навиците.

Нещата не опират вероятно и до равенството пред закона. То и кога ли сме били  равни, че сега да протестираме.

 Същото се отнася и до недопускането на ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Щото двадесет и четири години го търпим и нищо не казваме. Не че и преди това явлението е било непознато.

Проблем вероятно има с разделението на държавната власт. Лесно решим е. Ще се слеят законодателната, изпълнителната и съдебната. И по лесно ще се контролират. Взаимно.

Главоболяло от политическият живот, основан върху принципа на политическия плурализъм. Никакъв проблем. Една голяма партия и десетина присъдружни. Така няма да личи, че голямата се обявява или утвърждава за държавна, което привидно може да е забранено.

Ще се наложи да се подобри дефиницията за частната собственост. Неприкосновена е, ама само за наши. Същата хватка може да се приложи и върху днешната икономика, основана на свободната стопанска инициатива.

От този логореен водопад от мисли ме заболя главата. Пък си рекох. Що бе джанъм толкова протести и окупации. Една по-широка Пи Ар кампания от ИД, едно рефендумче с КОСТИН бротски (от немски brot, сиреч хляб)  бюлетини и работата в кърпа вързана.

Не само по тези, ами и по други проблеми на Системата. Сиреч на Конституцията. И като се установи един морал и прозрачност..... Да ти е кеф да запееш!

Забележка: Всяка прилика на болтваните думи и текстове с действащата Конституция на Република България е случайна.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (15)

Вчера полковникът от запаса Цанко Цанков ме предизвика. С една своя реплика във Facebook. По повод откриването на скулптурната  композиция „Има такава професия – Да защитаваш Родината”(реплика на сцена от филма „Офицери”) пред сградата на Министерството на отбраната на РФ. Г-н Цанков беше написал – „Почнах да пиша, че така са разсъждавали и нашите царски офицери, но се разколебах. Те са служили на царя - немец и затова сме пострадали в две национални катастрофи”.

Ха сега де! Да видиш сламката в окото на вече починалите царски офицери и да забравиш за гредата в собственото - на действащи или от резерва генерали.

За да не бъда голословен ще спомена един свой материал. Писан през ноември 1998 г. Със заглавие „Срамувам се от вас господа генерали!” Поводът – участието в предаването на Валя Ахчиева „Открито” по „Ефир 2” (вторият канал на БНТ- бел.моя) тогавашния военен министър Ананиев, двамата заместници на началника на Генералния щаб (по това време Михо Михов – бел.моя) – Никола Колев и Тенчо Добрев, командващия на новосъздадените Сили за бързо реагиране – Златан Стойков и някой други, по-незначителни персони. Темата – военната реформа. За да не бъда отегчителен ще цитирам само част от текста:

„Лично аз, след чутото и излъченото, очаквах  да чуя от г-н Ананиев и останалите гости сериозни, обективни и аналитични отговори за действителното състояние на Българската армия Но не би братя българи! Всичко бе до болка познато (през 2013 г. нищо в това отношение не се е променило – бел. моя). Синтезирано в едно изречение – правителството, Министерството на отбраната и Генералния щаб правят всичко, което е по силите им. Не чух нищо за: вината на политиците за забавянето на приемането на концепцията за национална сигурност (друг е въпросът за качеството на вече приетата); липсващата военна доктрина; несвършената работа на парламента по определяне на числеността на въоръжените сили в мирно време и при война и тяхната структура; значението на оперативната съвместимост като фактор за приемането ни в НАТО и защо тя не е от фатално значение за страни като Полша, Чехия и Унгария, а за нашата страна е?; ще има ли най- после действена програма на парламента (не на правителството или военното ведомство) за устройване на работа на освобождаваните от кадрова военна служба военнослужещи; каква е ефективността на похарчените през 1996-1998 г. средства на данъкоплатеца за т.нар. „преквалификация” на излизащите от редовете на БА; защо се наказват инакомислещите офицери. Списъкът може да бъде продължен, но едва ли е нужно. От министър и припяващите му генерали и цивилни еднодневки в Министерството на отбраната научих, че:

1.План „2010” се изпълнява успешно;

2.Битовите потребности на армията са осигурени, а който мисли иначе – или не му е работа или не разбира проблема;

3.Ще бъдат освободени заместник-министри, но иначе те били добри професионалисти (що бе "чоджум" ги освобождавате?);

4.За единадесет месеца сме изпълнили четири цели, а за оставащия един месец ще покрием още единадесет и т.н. 
Отговори, издържани в бодряшки дух. И ако това е допустимо за министъра като политическо лице, за да запази стола си, то се питам по какви причини му пригласяха тримата генерали. Питам се „къде беше в този час” най-висшия генерал от Българската армия. Ето защо се срамувам от вас господа генерали. Познавам и трима ви. Питам се защо се съгласихте да изпълните политическа поръчка и да подкрепите с присъствието си политическото кабаре, което разигра г-н Ананиев. Може би, за да не ви помислят за стари генерали и да ви уволнят?”

Нека сега да сравним моите писаници за съвременните генерали с един спомен на царския генерал. Васил Бойдев (1893-1984). От книгата „От поручик до генерал”, ВИ, 2012. Чийто живот, според рецензента на книгата е минал между кавалерията, възстановяването на българската авиация и военната дипломация. Цитирам (стр.274-275):

„Наскоро сред завръщането ми в Скопие (Бойдев е командир на 5-а армия във Вардарска Македония. Сменен е от генерал Кочо Стоянов, който въвлича армията в борба с партизаните – бел.моя) ме посети министърът на вътрешните работи Дочо Христов. Той си спомни, че не съм давал преди съдействие на комисаря Белев за изпращането на евреите в Германия, тоест в концлагерите! Отговорих му:

- Аз съм учил за генерал, а не за джандарин!

.........                                             

В първите месеци на май (1944 г. – бел.моя) изпратих до военния министър телеграма с приблизително следното съдържание: не за първи път съм обиждан и обвинявам (по повод обидна телеграма от министъра на войната генерал Русев – бел.моя). Аз дълга си и войнишката си клетва съм изпълнил. Моля да бъда освободен от длъжността, която заемам и зачислен в запаса...

Генерал Попдимитров, командир на 14 пехотна дивизия също подаде оставка...

Нашето поведение предизвика реакции вътре в страната и навън. Двама български генерали на действителна служба се бяха осмелили да хвърлят камък в блатото. Българският пълномощен министър в Швейцария изпрати легационния си секретар в София, да разбере истината за оставките...”

Драги ми Цанко,

Такива са били царските офицери. Възпитани да обичат България. Не че и между тях е нямало негодяи.

Ама колкото и да се напрягам, не мога да си спомня за днешен генерал, който да не е осребрил военната си кариера в политическа такава. Разбира се всеки според таланта си! Един по-малко, друг повече. Не споменавам имена и партии. Защото ни чакат светли празници. Рождество.

Дано да доживея да видя такава постъпка и сред съвременния български генералитет.

Ха дано! Ама надали?

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (14)

„Истината не притежава свойството да достига до всяко ухо, не всяко ухо може да я чуе. До някои тя няма да достигне никога, до други, като светлината на падаща звезда ще стигне, когато бъде късно”.
В. Биков

Този материал можеше да бъде озаглавен „По следите на изгубените .... ИЛЮЗИИ!

Илюзията, че:

1. Делото на 10.11.1989 г. е предизвикано от чисти подбуди, а не от властови мераци и трансформиране на политическото единовластие в икономическо. Боже господи, какви наивници!

2. Можем да променим и социалдемократизираме БКП. Как бихте прочели днес следващите думи – „Идеята за социализъм трябва да бъде реална и земна, динамично променяща се и съответстваща на времето, привлекателна, но не със своите утопии за светло бъдеще, а с възможността за изява и просперитет на личността и на обществото днес. Ние сме за идеология отворена към света, за идеология търпяща инакомислещите, за идеология, готова на компромис и съгласие, когато- те са в интерес на народа и България. Социалистическата идея днес не може да съществува сама за себе си.” Принадлежа на моето перо, писани са през 1990 г. и са част Отворено писмо на комунистите от 58 ОПО към Общински съвет на БСП в Община „Красно село”, гр. София до Съвета на инициаторите за радикални промени в партията и редакцията на в. „Дума”. Аз ги оценявам като думи на безумни идеалисти!

3. От департизация се нуждае само армията. Цитирам част от тезисите ми за изказване на Националната конференция на клубовете за радикална промяна в Българската социалистическа партия. 29.06.1990 г. – „Партийните пристрастия и противоречия във Въоръжените сили не ги консолидират. Деполитизацията е първа, но не и последна крачка, която БСП направи за нейна голяма чест (деполитизацията се изразяваше в забраната за изграждане на партийни организации вътре в Българската армия. На офицерите не бе забранено да членуват в такива извън нея. Че това е първа крачка, говори и факта, че аз и колеги от медицинско управление веднага създадохме 58 ОПО, в която членуваха офицери и военни служители от управлението и ВМА – бел. моя). Аз уважавам правото, включително и на военните, да поддържат една или друга политическа партия. И така е между другото в редица страни на западната демокрация. Но ми се струва, че в условията на зараждащата се у нас демокрация и при още неизживения „балкански синдром”, такава постановка у нас е опасна. Тя може да се окаже буре с динамит, чийто фитил не знаем кой ще запали”. Дали и днес не наблюдаваме балкански политически синдром сред част от академичната общност на България?

4. Ще променим нещо в здравеопазването. Цитат от незавършен дневник (запис от 15.04.1990 г. – неделя). „В понеделник (става дума за отминалия ден от седмицата – бел.моя) заседание на Националния координационен съвет (създаден от тогавашния здравен министър професор Иван Черноземски – бел моя). Решават се предимно текущи въпроси. Д-р Кръстев (лекар хирург от „Пирогов”, по това време активен член на КТ „Подкрепа” – бел. моя) задава остри въпроси на Черноземски относно санитарно-курортната дирекция на министерството, нейния директор и някои заведения по места. Не съм запознат с проблема, но ако се вярва на Кръстев става дума за сериозно деградиране на ръководството на това направление. Зам. министъра Григор Димитров говори, че скоро санаториумите ще станат печеливши. Чудя се как ще го постигна? Медицинската помощ, в това число санаториалното лечение, ако не се дотира няма да е по джоба и на средния българин. А на бедния? Предстои ми тепърва да вляза в битка с Гр. Димитров, но е необходимо да си подготвя факти. Разговарям с проф. Жабленски за предизборния манифест на БСП, където е включена отново прословутата фраза за безплатно здравеопазване. Съгласен е с това, че постановката е неправилна, обвинява за това редакционната комисия. Професор Черноземски предлага да се обърнем към всички политически партии с изявление по проблемите на здравеопазването. В предизборната си борба те не бива да спекулират с въпроси, по които националния координационен съвет е постигнал консенсус.” Днес да не би проблемите на здравната система у нас да са решени? Или дилемата „платено-безплатно здравеопазване”?

Мога да продължа и с други илюзии. От началото на прехода. Например за големите надежди, възлагани на членството в НАТО и ЕС. Но е безсмислено.

Трябваше да минат 24 години, за да разбера че:

1. От 10.11.1989 г. България строи развито „капиталистическо” общество. А първоначалното натрупване на капитала, в никоя епоха и в никоя държава не се е извършвало по почтен начин. И сме длъжни да понесем както меда, така и жилото на новото обществено устройство.

2. Не съществуват общества, в които да отсъстват противоречия между икономическите интереси на отделните групи, и че задължението на държавата е да ги поддържа в поносими граници. Като посредничи между отделните групи.

3. Представителната демокрация никога и никъде не е и няма как да бъде в интерес на всички членове на обществото. Включително и при атинската демокрация. Която е изключвала робите. Но е за предпочитане пред насилствена смяна на правителствата.

4. „Кучето” на българските проблеми не е заровено в конституцията и изборния кодекс. А в необходимостта да бъдат създадени мислещи и грамотни граждани. Което не става с хепънинги и окупации. А с „упорито поливане, сиреч просвещаване” на обществената поляна, подобно на английската. За което е нужно време.

Уважаеми млади студенти,

Вашите илюзии по съдържание не се различават от нашите.
Призивите за нов морал и прозрачност в политиката, за операции „Чисти ръце” и за борба с олигархията, сиреч с богаташите са само заклинания. Между другото за нашенските, а и за останалите богаташи има една чудесна мисъл на Енгелс – „В демократичните републики богатството, използва властта си косвено, посредством пряко подкупване на чиновника (Америка) или чрез съюз между правителството и борсите (Франция и Америка). Писана е през 1894 г. Май че вече съм я използвал.

А може би не съм прав. Знам ли?

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (13)

Материалът от личния блог на професор Слатински „Държава значи управление – тогава може ли да е държава нещо, което не се управлява? Защото държането на властта не е управление” е писан на 04.12.2013 г. „Дневник” (електронен вариант) го публикува на следващия ден. Вестникът на кръга „Иво Прокопиев и сие”, борещ се за власт следи внимателно и редовно публикува написаното от професора. На 03.12. - " защо е тази омраза срещу протеста и протестиращите у някои доскоро десни или поне анти-БСП коментатори" , на  21.11. - "Каквато държавата, такава и нейната Държавна агенция "Национална сигурност", така и националната й сигурност", на 18.11.  -  "За края на окупацията или за окупацията на края". Спирам да изреждам публикациите, тъй като г-н Слатински е плодовит автор. Само от юни т.г. до момента електронното издание е публикувало 17 материала. Внимателното им прочитане показва, че авторът,  под формата на анализи се занимава с ПОЛИТИКА! В полза на определени политически кръгове в страната. Насочена срещу  42 парламент и избраното от него правителство. Е не винаги съвсем явно.

Мнението на Слатински за българската държава не е много високо. Така ми звучат изреченията (цитирам):

„Ние сме свидетели и съучастници, пасивни наблюдатели и активни жертви на едно изпадане на нашето управление в изолираност от пряко засягащите ни процеси..”

„... властта е убийствено неадекватна, скъсала с реалността, живееща си в свой паралелен свят на нищо-не-случване и нищо-не правене...”

„То е защото се държим като държава, социум, общество и народ антисистемно, антилогично, антиобщностно и антинормално, както и - най-вече! – защото живеем без управление, а само с власт, без мениджмънт на държавата, а само с импровизация, имитация и симулация на някакви си палиативни, отбиващи номера, залягащи на ПиАр-а, държавни решения...”(край на цитата. Интересно е, че когато беше депутат от СДС и пишман съветник по националната сигурност на президента Първанов, професорът нямаше такова мнение за собствената ни страна. Възможно и да е имал, но да ги е държал чекмеджето. Подобно на българските дисиденти, които от 24 години не спират да излизат от ... чекмеджетата..... След „ласкавите” думи за България  маркира основните проблеми пред българските управляващи. Ще ги маркирам и коментирам:

1. "Стремителното свиване на реалната икономика." Тезата е вярна, но разпадът не започна нито вчера, нито днес. Свиването произтича от разпадането на СИВ, към чиито потребности беше ориентирана. Това се е случвало и след Освобождението. Когато пазарът на империята се затваря за неконкурентната в Западна Европа продукция на българска промишленост и занаяти. Логичен е въпросът за приноса на депутата и съветника Слатински за  възстановяване на икономиката?

2. "Всяка поредна власт (а за тази пък да не говорим!) упорито отказва да забележи, че в една (без)ценна за нас държава нещо се случва" (Украйна – бел.моя). Какво трябва да правим г-н професоре. Да осъдим легитимните Президент, Върховна Рада и правителство? Или българският посланик в Киев да посети и подкрепи украинските протестъри на Майдан-а (от арабски – открита площадка, парк площад – бел. моя)? И да ги подкрепи, подобно на Джеймс Пардю. Или на Уорлик, който за щяло и нещяло се месеше в българските вътрешни работи. Между другото ние имаме принос към украинските протести – ранобудни български студенти откачиха от пантите една „заключена врата”. Интересно кой им заплати пътя и престоя в Киев? Сигурно парите са от спестени стипендии по време на окупацията на Ректората.

3. "Всяка поредна власт упорито отказва да забележи, че в една стратегически значима и носеща рискове за нас държава (визира Турция - бел. моя) нещо се случва. Че там набират сили опасни антидемократични, проислямистки тенденции." Основателна критика, ама не към днешното правителство, а към предишното. С имена! Кой правеше съвместни правителствени заседания с Ердоган? Що не споменете нещо и за Корман Исмаилов от Реформаторския блок. Или за отношението на САЩ, ЕС и НАТО към амбициите на Ердоган? Нали членството ни в тези организации е гарант за националната ни сигурност?

4. "Пълен провал на страната ни, както да облекчи участта на нещастните и бягащи бездомници, така и да пресече навлизането на радикални, фундаменталистки, хранещи се със сила и печелещи от насилие елементи." Тук мога да се съглася частично. Че България не е готова да се справи с нелегални имигранти. Подчертавам с имигранти, защото бежанци в България няма!! Прочетете г-н професоре наръчника на Върховния комисар на ООН по темата.  А иначе в най-новата история на България само Иван Костов не допусна бежанци в България през 1999 г.. По това време бяхте във властта и трябва да го знаете. Или поради лична неприязън към Костов сте го забравили. По темата няма как да премълча факта, че 80% от тях емигрантите нито са нещастници, нито бездомници. Щом имат пари, за да плащат на турските каналджии. И да пропътуват хиляди километри до България. Апропо? Защо след като САЩ, коалицията на желаещи и НАТО демократизираха Ирак и Афганистан, жителите на тези държави продължават да търсят път към Европа.

5. "Постоянно високият ръст на улична, битова, „апашна” и други знайни и незнайни видове „обикновена”, неорганизирана (дали чак толкова неорганизирана?) престъпност, която тормози, граби, бие, насилва и изнасилва редовите български граждани и селяни."

6. "Постоянно високият ръст на организираната престъпност."

7. "Стабилно високото ниво на контрабанда." Точки 4, 5 и 6 няма как да ги коментирам поотделно. Битовата и организирана престъпност, както и контрабандата г-н професоре са съпътстващи. На избрания нов модел на обществено устройство на България! При тоталитарната държава ги няма или са в поносими граници. Доколкото контрабандата и организираната престъпност са одържавени. Като професор по национална и международна сигурност трябва да го знаете. И други съпътстващи явления ни чакат – увеличаване на наркоманите, на самоубийствата и т.н. Не знаехте ли за това господин съосновател на СДС?

8. "Разпадането на системата за здравеопазване". Ето тук професорът уличи  десетката на професионалните ми занимания. Само че ще спестя коментара си (отделни бележки има в поста ми във Facebook). Ако някои любопитно читатели желаят, ще им предоставя научните си разработки по темата.

Прочитайки, коментирания до тук  материал на Слатински, качих в дневника си във Facеbook следния коментар: „Господин комодор Ангелов, (началник на Военна академия – бел. моя) докога професор Слатински ще продължава да стои на държавната хранилка. В коя академия на НАТО сте срещали подобен преподавател? ПРОТЕСТИРАМ!

Сред коментарите имаше два:

„Че с кое по-точно не сте съгласен ?!”

„Докторе, ти ме изумяваш, каква хранилка, какви пет лева, това е една ужасно точна статия. Това е състоянието на държавата в момента и ако продължаваме да си крием главата в пясъка от нея (от България, докторе) няма да остане нищо, т.е. и дори население. Ако не намерим точните хора, ако не се върне силата на държавните институции в близките 15 години, това ни чака. Но трябва да се започне от днес, сега. Но как да се започне, когато дори и разумни люде като теб не искат да го разберат. Камбаната бие! Слатински го вижда, а повечето от нас само го чувстват. Някой трябва да го чуе. Но ТЕ не ходят дори на елементарно обучение след като станат политици. Управленското умение не е даденост, знаеш много добре, че то се придобива в хода на процеса на обучение, възпитание и кариера (разбирай професионално изграждане)! Уважаеми докторе, приятелю, чуй Слатински! Да мислим как му помогнем.”

На първия коментар няма да отговарям. Авторът е млад човек, простено да му е! Нека сам си отговори с кое не съм съгласен. След като прочете написаното по-горе! Ако желае!

На вторият обаче отговорих незабавно във Facеbook (цитирам): „........, разочароваш ме! (на ..... не отговарям). Какво и стана на България! Един си подаде оставката. Спечели изборите, но отказа да направи правителство! Защото не е научен на преговори и компромиси! Днес иска властта с извън парламентарни средства. Други, които през май т.г. не успяха да се докопат до властта, днес отново драпат за нея. Покрити с овчи кожи, за да не ги познаем! Имало криза с нелегалните емигранти. Има. Такава е съдбата на държава в подобен географски регион. Бяхме ли готови? Не бяхме. Ама да не би преди 10 години да сме били по-готови? Ще се справим ли? Да, и както винаги по метода на пробата и грешката. Пенсиите били малки! Я да ми кажат военните пенсионери размера на пенсиите през 1998 г. Точно 90 днешни лева ми беше пенсията!! Здравеопазването било в криза! Да в криза е! Но не умираме повече и по-рано, отколкото при Живков. И детската ни смъртност е под равнищата от годините на "зрелия социализъм", когато всичко беше "по мед и масло". А от подобни професори ми е писнало! Има една приказка - "не хапи ръката, която те храни". Като искаш да хапеш напусни и хапи, колкото ти душа сака!”

По тази причина с предизвиканите мисли се постарах да отговоря по-подробно от написаното във Facеbook. Дали съм успял, ще кажат тези, които го прочетат!

Няма намерение нито да слушам, нито да помагам на Слатински!

Препоръчвам на всички, които са на заплата от бюджета, сиреч от нашите данъци да спрат да се занимават с партийни дела, без значение дали е разрешено или забранено от закона! Защото е забранено от морала! И от лоялността към тези, на които са призвани да служат – слушатели, студенти или граждани въобще!

НАШЕНСКИ МУ РАБОТИ

По времето на комунизма за разхищаване на общонародното имущество (така се наричаше държавната собственост) наказваха. До 60-те години и със смъртни присъди. Днес не наказват, а награждават. Включително и с най-висше държавно отличие. Изпращат те с почести за „профукани” милиони държавни, сиреч на данъкоплатците левове. Като собствени. И в нарушение на закони. За изпроводяк ставаш телевизионна и вестникарска „звезда”. За оставени десетки милиони левове дългове. Които висши държавни съновници защитаваха в медиите.Явно е, че някои социални системи се управляват от случайници. Което едва ли е случайно! Сполай ти за такива „меринджеи” Българийо! Ще просперираш!

О Господи! Ти спиш ли?

Вчера от едно ТV предаване научих, че правоверни и непорочни "интелектуалци" от сборната група "Нашата истина е последна" ще стартират в България операция "Чисти ръце". Уважаеми господа, Преди старта на операцията трябва да предвидите измиване на ръцете. На "вашите хора". Технологията, предаването, водещият и телевизията са добре известни!

Ювенал - римски поет и сатирик е казал – „Panem et circenses?”. На зрелища в София се нагледахме! Включително и на ритуални погребения, организирани от театрали. Сега остава да дочакаме умните, образовани и красиви протестъри, ранобудните студенти и партиите, които надничат зад тях да вземат властта. И да ни осигурят хляба.И черен хайвер и масло за намазване. Отгоре и отдолу на филията - според един банкер!

Виктор Черномирдин (1938 -2010 г.), министър председател на Руската федерация в периода 1992-1998 г. има една мисъл - "Искахме да стане както трябва, а то стана, както обикновено." Тая игра българите я играем вече 24 години! Успешно! Че и с едни и същи актьори - в главните роли и в миманса!

Подготвил съм кратко четиво по тезиси на Гарабед Минасян. За тези които са, или се канят да влязат в политиката. Кратко, защото не обичат да четат, а да пишат....„При дефицит на мислене има дефицит във всичко"; "Бъдещето ни е правопропорционално на броя на неграмотните икономисти"; "Днес младите българи бягат на Запад за да търсят качествено висше образование. Пази Боже ако започнат да търсят качествено средно образование"; "Високата раждаемост е показател за добрата социална политика"?!;"Ако един народ е склонен да си избере магаре за президент, значи е съставен от магарета”.

Случайно дочух разговор от Четвърти километър:"Простаци, лъжци, измет...тези управници се намира на отчет при нас още от бебета!" Сигурно се е отнасяло за марсиански пришълци.

Според Андрей Пантев дори и пиян, „..... той струва повече от милион невежествени трезвеници. Затова не му бройте чашите, а книгите”. Да ама ранобудните Павлик Морозовци от Софийския университет не го знаят. Заради окупацията не са си го „отучили”.

Казват, че креслото на властта не отговаряло на размера на главите им. За който се познае!

Според Станислав Йежи Лец (1909 — 1966) - полски писател и поет когато на власт е хамелеон, цвета си мени обкръжението му. Организирам безплатни курсове за смяна на цвета. Търся помощници. Няма да успея да обхвана всички желаещи!

И накрая нещо от Димитър Подвързачов:

„Единствена аз знам страна на чужди мисли скорозрейна,

във целий свят е тя една с огромен внос на смет идейна.

Днес Ленин, утре Декобра, хер Шмекерсон или Панерги –

на всичко вика все "ура" свръхпросветений Ганин Герги.”

Хубави празници и до след Нова година!