ВЗГЛЯД..... *

„Софии не стоит опасаться каких-либо санкций Брюсселя за самостоятельную позицию, так как стран, скептически относящихся к идее „наказания” России за предполагаемую причастность к отравлению Скрипаля, даже в ЕС достаточно много, отметила в беседе с газетой ВЗГЛЯД член руководства Болгарской социалистической партии (БСП) Светлана Шаренкова.  Что касается „дела Скрипаля”, то, как напомнила Шаренкова, аргументы в пользу „российского следа”, предоставленные Великобританией, далекое не всем в Европе показались убедительными. „Мне кажется, что эта позиция болгарского правительства абсолютно правильная. Никто – ни Тереза Мэй, ни другие западные наши партнеры – не предоставили каких-либо доказательств, что Москва как-либо замешана в деле Скрипаля”, – сказала представитель Болгарской социалистической партии. К этой партии, напомним, принадлежит и президент Болгарии Румен Радев. Радев прямо заявлял, что антироссийские санкции вредят Болгарии и всему Евросоюзу. Другое дело, что внешней политикой руководит там не президент, а правительство – которое сейчас контролирует не БСП, а прозападная партия ГЕРБ. Как ранее отмечала газета ВЗГЛЯД, болгарский премьер Бойко Борисов при первой возможности „забывает” про обещания прагматично взаимодействовать с Москвой. Правительство страны прямо называет Россию серьезной внешнеполитической угрозой и поддерживает риторику о „незаконной оккупации Крыма”. Как бы то ни было, сейчас София по крайней мере медлит. Даже прозападная часть элиты пока не решается на откровенно антироссийский шаг. Не в ее интересах явно раздражать общественное мнение, для которого важны дружба с братской Россией и память о помощи в достижении независимости страны.”

*-текстът се публикува по версията за печат на електронното издание на „Взгляд”. Курсивът е мой.

ОТБРАНИТЕЛНИ СПОСОБНОСТИ…НА ГОЛ ТУМБАК!

На писаницата на Г.Цв. (на малката снимка вляво) в електронното издание на „Дневник” попаднах с два дни закъснение.

Началото й звучеше силно и стряскащо:

„България е вероятно единствената страна в Европа, която не възприема сериозно необходимостта да има отбранителна политика. След края на Косовската криза, гражданската война в Македония и приемането на страната ни в НАТО, България заживя в безгрижие за военната си сигурност. След 2001 г. нито едно редовно българско правителство не е проявявало задълбочен интерес към развитието на отбранителните способности. ….. Добилите популярност „нови заплахи” – икономически, социални, демографски, екологични и други невоенни кризи, ни накараха да забравим, че трябва да сме благодарни за мира и да не забравяме, че той не ни е даден по право (уважаеми авторе, мирът в  България и в Европа съществува от 1945 г.насам, не е наша заслуга и се дължи на страха на ядрените свърхсили, че в Третата световна няма да има „завоеватели” и  „завоюване”, а само човешки скелети върху обезлюдената Земя. Иначе по същото това време светът никога не е бил изцяло мирен –  справка Близкия Изток, Африка, Азия … Само дето и до края на статията не ми стана ясно за какъв „немирен” период на Балканите трябва да се готвим – бел.моя)”.

Ще ви спестя значителна част от текста и ще цитирам края на писаницата на Г.Цв. Тя също звучи силно, стряскащо и дълбоко песимистично, цитирам: „…Наистина ли България не може да си позволи силна отбрана?  България може да си позволи адекватна отбрана, без да затруднява нормалното функциониране на икономиката и обществото. „Адекватна отбрана” означава заделянето на 2-2,5% от БВП за отбрана и поддържането на до 30 хиляди военнослужещи на активна военна служба. Ако при БВП от 66 млрд. лева и публични разходи от 25 млрд. лева, България отделя над 1,5 млрд. лева за отбрана през 2008 г., то няма причина сега подобни суми да са „непосилни”, при БВП от около 100 млрд. лева и публични разходи от около 35 млрд. Очевидно не става въпрос за липса на възможности, а за липса на политическа воля. Вярно е, че в дългосрочен план тези разходи може да са по-полезни, ако бъдат насочени в здравеопазване, образование, социална сфера или да позволят намаляване на данъчната тежест. Но ключовата дума е „дългосрочен”. А ние сме изправени пред реални и непосредствени заплахи. Ако съумеем да изградим капацитет за реакция, ние можем да избираме дали и как да се намесим в условията на криза. Ако нямаме подобен капацитет – можем да стоим и да наблюдаваме как течението ни отнася. И да се надяваме на помощ „свише” (край на цитата).

Освен първият въпрос към автора (за съдържанието на „немирния” период на Балканите), искам да го попитам още:

1.Какво означава „силна” и „адекватна отбрана” и срещу кого ще се отбраняваме на Балканите?

2.Кои са реалните и непосредствени заплахи срещу България – същност, произход и възможни отговори (военни, политически)?

3.Какъв „капацитет за реакция” трябва да изградим – за защита на суверенитета на страната (от кого?), за участие в операции на ООН (мироналагащи, мироподдържащи), за участие в операции на НАТО за следкризисно (евфемизъм – бел.моя) възстановяване (когато някой друг е забъркал кашата – Ирак след двете войни, Афганистан, а защо не и Сирия след време би). А може би за операции, за които моя милост на е чувал?

4.Въоръжени сили с численост от 30 хил. военнослужещи на „активна служба” (има ли пасивна служба?)  какъв капацитет за реакция осигуряват?

5.Какви „способности” сме постигнали през 2008 г., когато за отбрана са заделени 1,5 млрд.лева?

6.Достатъчен ли е финансов ресурс от 2-2,5% от БВП за  осигуряване на военнослужещите (заплати, битово устройване и т.н.), превъоръжаване и поддържане на резерв от личен състав, въоръжение и бона техника? 

Писаницата на Г. Цв. ми напомни за заканата на военния министър на южната ни комшийка от 25 март (посветил съм й специален пост във Facebook). За нещо като „адекватна” военна сигурност, за нещо като „на гол корем чифте пищови”, за нещо като „лаф да става”…..

Писаницата е причина да направя едно революционно предложение:

„Време е да се ДЕПАРТИЗИРАТ и ГРАЖДАНСКИТЕ ЛИЦА в Министерството на отбраната (изключвам министъра и политическия му кабинет), структурите подчинени на министъра и Българската армия. Както и да им се забрани да участват в НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, без значение дали са АТЛАНТИЧЕСКИ или ЕВРАЗИЙСКИ!!

А ПЪК ТЕЗИ ДЕТО НЕ ИСКАТ, ДА ВЪРВЯТ ДА СИ ВАДЯТ ХЛЯБА НА ДРУГО МЯСТО!!

А иначе към г-н Цветков – НИЩО ЛИЧНО! 

 

НА БЛАГОВЕЩЕНИЕ...

Днес е Благовещение. На този ден (25 март – нов стил/ 7 април – стар стил) Св. Архангел Гавраил се явил на Дева Мария, възвестявайки: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб! Ще родиш Сина Божий!”

В този свят за православни и католици ден, аз ще ви разкажа една притча, която прочетох в Интернет. Приемете я както искате – като богочовешка или обратното.

„Когато Ева нахапала ябълката от Дървото на познанието и я подала на Адам  оставаш с чувството, че Адам е жертва на недоразумение.

Не, той не е изгонен от Рая поради невнимание, от глад или от глупост…. Адам е съзнавал, че по този начин убива собствената си вечност. Но той е видял, че ябълката е нахапана не от някой друг, а от Ева. И е направил тази крачка  съзнателно. защото не е бил в състояние да я остави във времето, а той самият да остане във вечността… Не е искал да обрече Ева на страдание, а той да живее в Райската градина… Той е последвал Ева в ада, както Орфей Евридика….

Това може да се случи само в случай на голяма любов.

Това е саможертвата на Адам….

Той е казал на Ева: „Щом ти ще бъдеш извън Рая, и аз ще бъда с теб, щом ти ще раждаш в мъки, и аз ще ги споделя….”

При католиците съществува идеята за т.нар. „благословена вина” (felix culpa), която ние, православните не признаваме. Според нея, ако Адам не беше сгрешил, Христос нямаше да се яви да спасява света.  

Извършил си грях - добре. Но без греха ти не би станал човек.  Адам не е бил Бог, а човек! А Христос е бил Бог и се е превърнал в човек, заради спасението на човешкия род.

Адам е споделил участта на Ева, за да я спаси. Това е съзнателна проява на мъжкото, на вечното, на героичното спускане в бездната на грехопадението, за да а я освети със собствената светлинна и собственото сърце. Това е доброволна жертва, подобна на тази на Христос.

В това е и идеята на Великия пост – доброволно да се спуснеш в бездната, в смъртта, съзнателно да се отречеш от нещо, да извървиш пътя на доброволното страдание, за да възкръснеш, за да помогнеш чрез своята жертва на другите!”

ЧЕСТИТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ!