Следващите два текста са писани преди дванадесет и нещо години. От
различни автори. Открих ги на диск със записи на мои драскулки и свалени
материали от Интернет от 2008 г. Година, сакрална за мен, в която благодарение
на Господ и персонала на Клиниката по неврология на ВМА прескочих трапа, а с
помощта на няколко медицински специалисти от военния санаториум в Банкя и
семейството си се възстанових и се върнах към обичайния живот. Нямам спомен,
какво съм правил тогава с двата текста. Вероятно след прочитането им съм ги
архивирал. Днес си позволявам да ги кача в блога си, с незначителни редакции и
обяснения, не само заради тяхната актуалност по отношение на Русия, но и поради
мислите които ми навяват за съвременна България, особено в последните десетина
години.
„ДУЛОКРАЦИЯ”
[1]
Яков Кротов, 24.02.2008
Яков Гаврилович (род. 1957 г., Москва, СССР) — по националност евреин,
завършил история в Московския държавен университет „Ломоносов”, религиозен деец и публицист, свещеник
Харковско-Полтавската епархия на Украинската автокефална православна църква.
Твърде резките и понамирисващи
обрати на речта, към които президентът на Русия прибягва подчертано редовно,
очевидно преследват няколко цели. Изпращане на сигнал – „Аз съм един от вас“ към
хора, които много добре могат да се бият, но не ги бива в четенето. Обругаване
на тези, които четат повече книги, отколкото доноси. Има и друг, вероятно
страничен ефект – да се отклони вниманието от главното. Разбира се, че
изразите „ще ги трепем там, където ги намерим без следствие и съд“ [2] или „ще им отнемем правата“ никак не са приятни.
Много по-опасен обаче е често използвания израз - „демокрацията е власт на
народа“.
Не, демокрацията не е
власт на народа.
Ако под народ разбираме
етнос, нация, тогава „власт на народа“ означа „етнокрация“ или, казано на
руски, националсоциализъм, нацизъм.
Точно такава е властта
в нацистка Германия. За Хитлер гласуваха, не защото той е антисемит и войнолюбец.
Тези му възгледи са много внимателно скривани от избирателите, докато не се
превръща в абсолютен диктатор. И по-късно той не ги афишира открито –
неслучайно толкова дълго не се знае за нищо Аушвиц [3]. За Хитлер гласуваха,
защото той се застъпваше за народа. Фюрерът се наричаше „войник на германския
народ". „Народът е „volk“. На руски, очевидно,
трябва да се каже „фолкокрация“. Народът е единен организъм. Той може да бъде
заплашен от бацили. Затова Хитлер унищожава евреите – „бацилоносителите“. Точно
същия образ се използва от кремълската пропагандата от началото на 90-те години
(на миналия век – бел.моя).
Чуждестранните проповедници са „колорадски бръмбари“.
Същността на всеки
народ е различна, следователно той има „свои, собствени" ценности, но има и
„други" ценности.
Има руска демокрация, но
има и неруска и дори антируска демокрация.
Приликата между „властта
на народа“ в хитлеристка Германия и в съвременна Русия е очевидна. Нейният
основен белег е прославянето на личния живот, на семейните ценности. Концентрационните
лагери не бяха основен белег на нацизма. Не, основният белег бяха лъскавите
списания и телевизионните канали, възхваляващи вкусната храна, здравото
семейство и здравите деца. Защитниците на „властта на народа“ ги представят
като триумф на „личния живот“. Това е или лъжа, или лукавство. „Личният живот“ не
означава целия народ да яде, пие и се забавлява, докато грижовното правителство
елиминира отделни нарушители на спокойствието – от Сократ до леля Фани от
Краков, от Гумильов до Ходорковски. Това не е личен живот, това е глобална
подлост. Това не е автономия на личността, а нейният егоизъм. Демокрацията не е
управление на народа, а управление от свободни хора. По тази причина робите и
жените в Атина не гласуват. По тази причина в най-демократичните страни не
гласуват децата. Днес в Русия, ако наистина използваме гръцкия език, съществува
дулокрация. „Дулос“ на гръцки е „роб“. До 1917 г. е имало автокрация, а след
това – дулокрация. Защото бунтуващият се роб все още е роб. Робът в Кремъл е
роб на квадрат, роб на куб. Той е лишен от онова малко, което може да оправдае робовладелецът
– самочувствие (поради което си спомня „клозети“ и „сополи“), щедрост, великодушие.
Той губи дори онези добродетели, които робът има като роб, робът като страдащо
същество – „мъдрост, смирение, състрадание към другите“. Освен това да не
забравяме, че това е Русия – огромна военна империя. Тук дулокрацията е и власт
на дулата и тези дула лесно се обръщат срещу собствения си народ и народът
много добре помни това. А ако забрави, ще му бъде напомнено. Дулокрацията е
подобна на аристокрацията – има разрив между върховете и низините, между
номенклатурата и голтаците. Но морално дулократите не стоят по-високо, а дори са
по-ниско от собствените си поданици, защото са се лишили от външните си ограничители
и са загубили вътрешните си. Те са щастливи да покажат огромните си дула на
онези, за които са „загрижени“, и те им отговарят с дула, само че джобни. А
трябва да им отговорят със свобода. Не да изтръгват си капка по капка робското от
себе, а като не допускат дори сянката на робството в душите си, в живота си, в
обкръжението си.
С лице
към Русия – за едно здравно бедствие [4]
Fabrice Nodé-Langlois,
кореспондент на Le Figaro в Москва, 25.02. 2008 г.
Системата на здравеопазване, някога гордост на СССР, се
срина. Путин иска да превърне здравеопазването в приоритетна задача за
следващото президентство.
Разбит път, пълен с кал
и сняг. Срещу малките приземни къщурки са разположени две, неголеми триетажни
сгради от бели, ронещи се тухли – това е таруската болница. Москва е само на
няколко десетки километра (130 км. –
бел.моя), но от Таруса, град с по-малко от 10 000 жители, лъха на дълбока руска
провинция. На партерната площадка с олющени стени, възрастен мъж по пантофи
запалва цигара. Препълнена консервна кутия му служи за пепелник. В коридорите,
боядисани в бадемово-зелен цвят, миризмата на супа се смесва с миризмата на
дезинфектант. В стаите с по пет легла няма тоалетни и душове. Медицинска сестра
срамежливо казва, че на всеки етаж има тоалетни.
Системата на
здравеопазване, която беше гордостта на Съветския съюз, се срина. И заедно с
това беше разрушено здравето на нацията. Най-шокиращото число е това за продължителността
на живота на мъжете. От европейското ниво през 1970 г. тя спадна до 59 години.
В речта си на 8 февруари относно перспективите за развитие на Русия до 2020 г.
Владимир Путин, с безапелационност, подобна на тази на Саркози, заяви, че
трябва да се направи всичко възможно, за да се увеличи до 2020 г.
продължителността на живота до 75 години. Това е колосална задача.
Според Джерард Саймънс
от лондонския Imperial College, цитиран от списание Russia Profile, тютюнът,
хипертонията и холестеролът са причина за три четвърти от смъртните случаи. Профилактика
практически не се провежда. А алкохолизмът, както преди продължава да коси
хората. Страната е изправена пред епидемия от СПИН (данните за броя на
заразените с ХИВ са подценени) и туберкулоза., Здравеопазването е основната
грижа на руснаците, наред с проблема с жилищата. Съвсем логично е, че това е
една от приоритетните задачи на кандидата за президент Дмитрий Медведев, който
гарантирано ще бъде избран след осем дни. От 2006 г. Медведев, в битността му
на вицепремиер отговаря за четири „национални проекта“ – жилищно строителство,
образование, земеделие и здравеопазване. В рамките на тези програми държавата е
отпуснала през 2007 г. около 3,7 милиарда евро за здравеопазване.
Подобно на останалата
част от Русия, таруската болница със 135 легла, за които отговарят 25 лекари и
150 души обслужващ персонал, се променя. Единият етаж се ремонтира. За сметка
на „националния проект" е закупен нов флуорограф, който позволява да се
подобри диагностика на туберкулозата при 150 пъти по-малко облъчване.
Публичните средства обаче са недостатъчни, затова енергичният кардиолог на болницата
Максим Осипов търси външна, частна, а понякога и чуждестранна помощ за
финансиране на закупуването на ново оборудване. Апаратът за изкуствено дишане,
направен според последната дума на медицинската техника, е закупен със средства
от Асоциацията на приятелите на Таруса (Общество
за помощ на таруската болница - бел. ред.).
Вече е спасило много животи.
Д-р Осипов, който сега
е на 45 години, е необичаен случай за руски лекар – учил е една година в Сан Франциско. Два пъти
седмично той провежда консултации в Таруса, градът на неговото детството, а
през останалото време ръководи издателство, специализирано в издаването на преводна
медицинска литература. Той публикува литературни хроники в традициите на хуманитарната
медицина. В записки си, изпълнени със съчувствие и отчаяние, Осипов описва
своите пациенти-фаталисти, с тяхното „пренебрежение към живота“, описва широко
разпространеното схващане, че след 60 години е „безполезно да се лекуваш“, описва
гнета на „парите и алкохола“. „Здравен проблем номер едно в Русия – пише
лекарят – е липсата на лекари, образовани лекари. Синът ми е студент четвърта
година в медицинския институт. Учи от същите учебници, както преди 20
години!" Освен това, „за да влезете в медицинския институт, трябва да
дадете подкуп“, добавя Владимир Алексеев – друг лекар от Таруса.
Въпреки липсата на
средства, тази малка болница е остров на човечността. Тук се лекуват
московските старци, които идват на вилите си през лятото. Задължителната
застраховка (аналогична на нашето здравно
осигуряване – бел.моя) покрива заплатите на здравните служители и основните
лекарства. И дори храна за 21 рубли (60 цента) на ден. „В Москва няма безплатно
лечение“, казва Марина, хирург в болницата. Например, Галина – спешно е
хоспитализирана в Москва и е казано, че за диагностиката е необходимо да ѝ се
направи ядрено-магнитен резонанс. Но може да го направи само срещу 2000 рубли.
Друга московчанка, Маша, трябва да похарчи цяло състояние – 1,5 милиона рубли (43 хиляди евро), за да
оперира своевременно стомаха си“.
В големите градове
частните стоматологични и гинекологични клиники растат като гъби след дъжд. В
същото време за качеството на предоставяните услуги може много да се желае,
защото всичко се купува, дори дипломи. В тази санитарна джунгла безплатните
лекарства са оскъдни, а лекарствените фалшификати продължават да бъдат истинско
бедствие. Добре е, че националният проект позволи поне да се повишат заплатите
на лекарите. В процентно изражение увеличението е значително, толкова малки
бяха те първоначално. Но за портфейлите увеличението е нищожно. Медицинските
сестри бягат от Таруса в големите градове в търсене на по-високи доходи.
Марина, която е работила като хирург десет години, печели само 12 хиляди рубли
на месец (345 евро)! По-малко от обикновен московски работник. За да свърже
двата края, тя се възползва от дуализма на нова Русия – лечението на
мнозинството е лукс, но малцинството може да си позволи луксозна ваканция в
санаториум. Така че втората работа на Марина е козметичка в частната фирма на
съпруга ѝ.
Бележки:
[1] – Източник:
http://yakov.works/1/knigi/Voyennaya_Rossiya/000302_svoboda.htm
[2] – в руския
текст е употребен идиомът „мочить в сортире“, използван от Владимир Путин, по
това време министър-председател на РФ, отговаряйки на въпрос на журналист от ОРТ по време
на пресконференция в Астана на 24.09.1999 г., по повод събития от предния ден, когато
руската авиация бомбардира Грозни. Буквалните му думи
са: „Мы будем преследовать террористов везде. В аэропорту — в аэропорту.
Значит, вы уж меня извините, в туалете поймаем, мы и в сортире их замочим, в
конце концов. Всё, вопрос закрыт окончательно!“
[3] – (Освиенцим),
комплекс от концентрационни лагери на нацистка Германия в окупирана Полша по
време на Втората световна война.
[4] – Източници:
https://www.lefigaro.fr/international/2008/02/23/01003-20080223ARTFIG00153-la-russie-confrontee-a-une-catastrophe-sanitaire.php
и
https://www.newsru.com/russia/25feb2008/med_ved.html