ЗА ДВОЙНОТО ГРАЖДАНСТВО И ЗА НЯКОИ ДРУГИ НЕЩА ….

 

Един някогашен мой сътрудник и върл фен на българско-канадския Остап Киро Бендер Харвард Бей, ми напомни мисъл на покойния Дън Сяо Пин – „Не е важно каква е котката — черна или бяла, важното е да лови мишки.“

Хубава мисъл, но в контекста на лицето К.П. ми звучи така „Не е важно какъв съм и дали спазвам закона,  важното е че „изчегъртвам“ ГЕРБ“.

Само че утре, със същия успех може да започне да изчегъртва и някой друг, дами и господа ! Ако му поръчат, ако има личен интерес или ако е член на правителство, в което има „абсолютна свобода и никой не му се меси в работата“, както съм го чувал да казва! Тези му разбирания са подходящи за режим, различен от  демокрацията, но това е друга тема! Апропо, в България има личност с подобни права …Често пъти носи каскет….

Аз не зная колко мишки законно е „изловил“ К.П., освен непрестанните му хвалби с ББР и язовирите….

Зная обаче, че е непрекъснат гост на телевизионните студия.

Както се казва, телевизионен любимец ….

Отклоних се от темата на тази писаницата си, а тя е скромна – да внеса малко яснота за двойното гражданство и равенството пред закона.

Ще си позволя да разкажа за някои случаи, свързани с темата, но преди това малко цитати от Конституцията.

Според основния закон „членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители (чл.110). А тези условия са много ясно описани в чл. 65, ал. 1 „ За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство…..“

Ясно и недвусмислено!

А сега с примерите:

Първият е от 1992 година. Тогавашната Парламентарна група на БСП номинира за кандидат за премиер дисидентът Петър Бояджиев, който живее ту във Франция, ту в България, а покойният президент Желев му връчва мандат за съставяне на правителство.  Да, ама не, би казал бай Петко Бочаров!  Кандидатурата му се оказва в разрез с изискванията на Конституцията. И Бояджиев се разминава с „Дондуков“ 1.

Вторият случай е от 1995 г., когато Конституционният съд касира избора на лидера на Българския Бизнес блок Жорж Ганчев за депутат. По това време той има българско и американско гражданство, подал е документи за отказ от американско гражданство, но процедурата не е завършена към момента на избора. Конституционният съд приема, че „не е достатъчно да са налице материално-правните предпоставки за освобождаване от чуждо гражданство“, а е „необходимо е да е осъществена предвидената със закон процедура, която завършва с издаване на съответен държавен акт" (решение на съда от 13 април 1995 г.). И Жорж, светла му памет, напусна парламента.

Толкова за случая за двойното гражданството.

Днес в една телевизия К.П. спомена, че подобно изискване пречело на млади хора, живеещи в чужбина, да участват в управлението на страната! На „ползу роду“, разбира се! Интересна мисъл, но няма да я коментирам, защото трябва да използвам нецензурни изрази.

Неуважаеми К.П., нищо лично!

Но понеже всички сме равни пред закона, чоджум, е необходимо незабавно да си подадете оставката!

А ако толкова много Ви се иска да работите „безвъзмездно“ за татковината – не бързайте, млад сте и имате достатъчно време.

Изчакайте да излезе решението на канадската държава и след това ако искате си направете партия или потърсете друг начин за участие в държавното управление. От телевизионните Ви изяви личи, че сте дялан камък – ставате за министър по всичко!

Уважаеми Фейсбук-ари,

С тази публикация смятам да приключа коментарите в социалните мрежи за ваш Кирчо.

Докато пишех текста, ми дойде наум една мисъл на Шарл Морис дьо Талейран (1754-1838) – „Езикът е даден на човека, за да скрива мислите си“.

Много е подходяща за главния герой на писаницата.