СПОМЕНИ ЗА БЪДЕЩЕТО

 

Александър Хоц, 05.08.2021 г.

Лесно е сега да си представим колко щастливи са „силоваците“, които Путин изпрати да „възстановят реда“ след протестите в Москва, събитията в Беларус и митингите в подкрепа на Навални. Вероятно улицата е тема за нощните кошмарите на колективния „Патрушев-Бортников“ (има предвид съответно секретаря на Съвета за сигурност при президента на РФ и ръководителя на Федералната служба за сигурност – Н.К.).

Мога да си представя как си казват: „Защо ли не го направихме преди? Да, моделът е съветски, но работи. И е по-ефективен от манипулациите на Сурков (автор на концепцията за суверенната демокрация – Н.К.)“.

Веднага след като сайтовете на „нежеланите“ медийни структури на Ходорковски бяха блокирани, той ги закри поради „високия риск за журналистите“.

Веднага след като Навални беше вкаран зад решетките, а ФБК (Фонд за борба с корупцията, неправителствена организация м РФ – Н.К.) и неговата централа бяха обявени за „екстремистки организации“, централата се разпадна под заплахата от наказателни дела, а половината от бившите началници на щабове на Навални вече са репресирани.

Веднага след като осъдиха Собол по „медицинското дело“, (Любов Собол е осъдена за подстрекаване към съпротива срещу пандемичните мерки – Н.К.) тя, с гривна на крака, вече се бореше с режима в рамките на четирите стени.

Да не говоря за политиците, журналистите и активистите, избягали от страната (от Гудков до „Пуси“), защото представляваха някаква заплаха.

Режимът си направи изводи от протестите в Москва и вместо резонно да оттегли кандидатите (за депутати в Държавната дума – Н.К.), той просто отстрани опозицията на етапа на регистрация.

Тоталното почистване беше успешно и „белоруският вариант“ вече не застрашава Кремъл. Все едно Лукашенко беше затвори Тихановская и Колесникова преди изборите, без да чака фалшификации и протести. За да не се възмущават хората, просто трябва да не им давате повод. А превантивните арести на опозицията, разбира се, не са

повод.

В този смисъл Путин може да спи спокойно, „силоваците“ се справиха със задачата.

Новият етап на „запушване на устата“ може да отнеме доста време. Той може да се нарече „съветски“, когато „фейковите“ институти и манипулацията за „суверенна демокрация“ бъдат заменени с машината за репресии.

Това е новата реалност и новия дневен ред, за който със сигурност могат да се кажат няколко неща.

Първо, това ще бъде дългосрочно. Успехът на силоваците принуждава Путин да продължи да разчита на тях. Но това е еднопосочен билет, защото след „изборите“ в Думата няма да има връщане обратно към техниките за манипулация. Така че на обществото му предстои да се справя с репресивна стратегия до края на живота на режима или на опозицията.

Време е да препрочетете „Телето и дъбът“, когато противопоставянето на „вечния“ режим беше акт на личен и самотен героизъм. Дъбът обаче се оказа доста изгнил.

Днес преходът към масови убийства (отравяния) и навлизането на „силоваците“ в полето на идеологията, театри, представления, култура като цяло, под предлог за защита на „националната сигурност“, е явно превземане на нови сфери на влияние от колективния „Патрушев-Бортников“.

Режимът преминава към тотални форми на контрол и ще „поправи нещо в консерваторията“, търсейки причините за уличните заплахи в културата и образованието. Очевидно следващата стъпка е прочистването на рафтовете с книги. Чудя се докъде ще стигнат „фелдфебелите“, командващи насилниците.

Не се знае обаче, дали съветският тотален контрол ще бъде ефективен в ерата на Интернет и отворените граници. А насилниците не са готови абсолютно да нарушат Интернет режима заради огромния гняв, който това ще предизвика.

С други думи, днес са очевидни две неща.

Първо, че „силоваците“ са назначени да наблюдават „транзитното преминаване на властта“ през 2024 г. и гарантиране на „вечния Путин“. Те няма да се откажат от ролята си на единствените стопани. И второ, че само масивната социална експлозия ще върне опозицията в реалния социален живот.

Когато в провинцията няма да има какво да се яде, страната ще бъде обхваната от забавяне в изплащането на заплатите, а с обезценените пенсии ще може да се  купи само „комплект за супа“ без месо и моркови, едва тогава политиката ще се върне в Русия.

А засега е „ледников период“, време на смелите самотниците и личното противопоставяне на машината за изтезания.

Поне до 2024 г., като минимум, всичко в живота ни ще бъде свързано с тази машина. Провалите на тайно отровителство няма да спрат никого. Напротив, техниката на „странните смъртни случаи“ може да бъде особено търсена в Русия, по примера на „самоубийството“ на Виталий Шишов и „болестта“ на Навални, тъй като следствието е дясната ръка на същото тяло, което убива с лявата. Фабриката за отрови на ФСБ ще продължи да пуши.

Путин и Лукашенко са заети във взаимно обучение, изучаващи опита на другия – отрова или обесване?

Най-опасното е, че режимът очевидно е стигнал до извода, че най-ефективният механизъм за стабилност е ликвидирането на заплахите в ранните етапи. Не борба с последствията – разпръскване с палки и шумни съдебни процеси, защото твърде много удрят по репутацията и гневят масите, а ликвидация на проблемите в тяхното начало – тайни убийства, лишаване от избирателни права, блокиране на сайтове, гонене от страната, цензура в културата.

Това е залагане на превантивните удари, когато политиците са принудени да играят ролята на дисиденти, чието място е в кухнята.

Тъй като „народът мълчи“ и дори е готов да издигне паметници на Сталин, пътят на превантивния удар – „удряй първи в преддверието“, изглежда на режима като решение на проблема. Това е съветския формат на тотален контрол.

Ще премахне ли обаче „мълчаливата опозиция“ основните заплахи? „Отде-накъде“, както казваше един политик през 90-те години на миналия век.

В крайна сметка „страната на Съветите“ беше унищожена не от дисиденти, с идеалите им за свобода и повече от скромното им влияние в обществото, а от празните рафтове, гаденето от фалшивата пропаганда и буржоазните изкушения на „западния живот“.

А щом безпътната „путиномика“ не успее да осигури на масите минимален набор от сладък живот, лишавайки ги от обичайните им приходи от рентата от ресурси, масите моментално ще си спомнят за „правата си“ и ще излязат на площада, стъпквайки вчерашния гарант.

В условията на терор човек трябва да изчака социалната експлозия, като единствен начин да върне реалната политика в страната.

Социалната вълна трябва да замени политическата. Това ще бъде деветия вал или по-точно наслагването на тези вълни.

Всеки неизбежен провал на „путиномиката“ – санкции, цени, инфлация, бедност, падане на жизнения стандарт, е не само удар по мордата на режима, по войната, милитаризма, беззаконието и репресиите, но и приближаването на края на крадливата система и следователно точката на завръщане на Русия в Европа.

Очевидно ще трябва да преминем през заемите на МВФ, за да преодолеем разрухата, през руините на крадливата държава. Но това е цената на „специалния път“, който за имперска Русия винаги е завършвал в задънена улица.

Ние сме в самото начало на фазата на развала, когато режимът може да разчита само на решетки и белезници. Предстои ни нов спад на жизненото равнище, милиони просяци, срив на производството и социални вълнения. И като резултат – нови вълни от насилие.

Всички гнойници, прикрити със „скоч лентата“ на репресиите, трябва да бъдат отворени. Само с помощта на скалпел можем да се очистим и да се върнем към здравословен живот.

А засега – изборът е личната смелост и самотното противопоставяне на системата. Но само така, бавно и болезнено, ще се появи представата за ценността на свободата, за която човек трябва да плати, за да не се отказва никога от нея в бъдеще.