ИМА НЕВЕРОЯТНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ПАДАЩАТА РАКЕТА И СТРАХА ДА СРЕЩНЕШ ПЕДЕРАСТ В ПОДВОДНИЦА.

Дмитрий Гудков [1], https://blog.newsru.com

29 юни 2019 г. публикувано в 12:59

 50 години. С  толкова изостава Русия от „първия свят". Но днес се появи идеална линийка, чрез която можем да измерим това изоставане. тази празнина. Веднага ще направя уговорката, че изоставането е причина то да се навакса, а не да се разпалва гняв за особения път.

Ето я линийката.

1.В Крим показаха представление, на което на сцената се целуват. Момичета с момичета, момчета с момчета.

2.В Осака Путин каза, че не различава трансформърите от трансджендърите, и че при тях половете са или 5, или 6.

3.В Съединените щати празнуват 50 години от бунтовете в „Stonewall Inn" [2].

Да започнем с последния факт. Кой за първи път чува за бунтовете? Чувствайте се свободни, коментирайте, това ще бъде интересна статистика. Няма страшно в това да не знам, лошо е да не се интересуваме. Накратко, тези протести са първите, организирани от американското ЛГТБ общество, дало отпор на властите, които тогава - през 60-те - обичат да провеждат полицейски акции срещу гей клубове. Поредният рейд в нюйоркския клуб „Стоунуол“ се оказа клечката кибрит поднесена към бурето с барут: след него из цялата страна започнаха протести на хората с ЛГБТ ориентация, а гей движението започна да се оформя в днешния си вид – борбата за своите права. Права на човека.

Тук звучат две основни думи –  ХОРАТА са РАЗЛИЧНИ. Мъже и жени, хомо- и хетеро-сексуални, „единороси” [3] и демократи, бели и монголоиди – серията продължете сами. Но всички те са хора и всички по природа имат едни и същи права, които мнозинството не трябва да ограничава. Това е идеята, която Западът е открил преди половин век (разбира се, сега аз обобщавам, но не прекалено много)

А за нас в Русия Путин я забранява.. Защото той е, наред с други неща, агент на миналото.На този уютен и познат обществен ред, в който един кроманьонец пристига в пещерата, бие женската по главата с кост от мамут и закусва  с бъбреците на съседа от съседната пещера. Преди няколко десетки хиляди години в  това няма нищо лошо, а след това хората започнаха да се сещат за разни неща.

Например, че уважението на съседа ще ви даде възможност да доживеете мирно до старини. Че ето тази тук жена, която удряше с кост по главата, е жена, която има толкова права, колкото и ти, и не е предназначена само да ражда и да задоволява твоите нужди. Това, ако не го разбирате, си е ваш проблем. Като цяло, много от нещата, които човечеството разбра, след по някакъв магически начин изобрети Интернет, лекарства срещу рака и електрическия автомобил.

Владимир Владимирович не вижда връзката. Тези, които викат от ужас, че момичета се целуват с момичета на сцената, също не я виждат. Напротив, те се гордеят с факта, че не различават трансформърите от трансджендърите. В пещерата не е необходимо да разграничаваш, там всичко е правилно – огънят,  самката, културния отдих – да имаш време да пробиеш дупка в камъка, докато пещерната мечка не те изяде.

Всяко развитие води до усложняване – не само техническо, но и социално. И има невероятна връзка между падащата ракета и страха да срещнеш педераст в подводница.

За щастие, 50 години закъснение не е толкова дълго време. Може бързо да бъде наваксано. И се надявам, че скоро целувките на сцената ще престанат да бъдат основната новина на местните медии, Русия ще приеме закон за домашното насилие, а президентът (очевидно не този) ще научи всяка буква в съкращението ЛГБТ, а всички представители „малцинствата" ще получат равни права с „мнозинството". Всъщност това е демокрацията.

БЕЛЕЖКИ:

[1] – роден 1980 г., руски политик и общественик, женен с три деца, завършил е журналистика в Московския държавен университет и второ висше образование в Дипломатическата академия на МВнР на Руската федерация, кандидат на науките. Като член на партията „Справедлива Русия” е бил депутат в Държавната Дума (2011-2016). Опитът му да се кандидатира от името на партия „Яблоко” за следващ мандат в Думата претърпява неуспех. От 2018 г. е председател на „Партията на промените”. Син на руския политик и предприемач Генадий Гудков. 

[2] – поредица от бунтове и спонтанни демонстрации срещу полицейска акция, започнала в нощта на 28 юни 1969 г. в гей-бара „Stonewall Inn" на улица Кристофър (Гринуич Вилидж, Ню Йорк). За тези сблъсъци се смята, че са първи път в историята, когато представители на гей общността се противопоставят на системата за хомосексуалните преследвания на държавата. Твърди се, че бунтовете са определящо събитие, което е сложило началото на масово движение за спазване на човешките права срещу ЛГБТ в САЩ и по света. Според историк Дейвид Картър, „за гейовете” бунтовете са това, което е падането на Бастилията за Френската революция“.

[3] – членове на партията на Путин „Единна Русия”

Владимир Войнович „Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин”, роман-анекдот в три части

Книга първа, написана в периода 1963-1969 г.

 „Неприкосновеното лице”

Корици на руско и българско издание на книгата

Резюме на първа книга

Действието на първата част на романа се развива в СССР през 1941 г. преди началото и в първите месеци на Великата отечествена война. В малкото селце Красное принудително каца военен самолет У-2. Командването не успя да извлече машината и реши да я охранява. В поделението до селцето служеше редник Иван Чонкин. Простодушен, с външност, далеч от представата за идеален войник, той отбиваше военната си служба в тила на частта. Задължението му е да събира конската тор.  Командването възложи на Чонкин да пази самолета. В селото войникът заживява с пощальонката Нюра и скоро премести поста от самолета в къщата й. Започна войната и командването забрави и за самолета и за Чонкин.  Нюркината крава непрекъснато ядеше засятата кръстоска между „картоф и домат”, разработка на местния колхозник селекционер-самодеец Гладишев, страстен последовател на Т. Д. Лисенко. Отмъстителният селянин написа донос до НКВД. Местните чекисти реагираха веднага, но се оказа трудно да арестуват дезертьора. Чонкин и Нюра успешно отбраняваха своето малко стопанство. По повод ареста на „бандата на Чонкин” е мобилизиран цял полк от Червената армия. Чонкин е леко ранен в резултат на пряко попадение на снаряд в нужника в двора на Нюркината къща. Генералът, учуден от факта, че полкът се е сражавал с един редник и една девойка, награждава Чонкин, като сваля медалът от куртката си.. След това, виждайки заповедта за арест, отменя решението си за наградата. Чекистите отвеждат Чонкин.

Дали това се е случило или не, не е много ясно, защото случая, с който започва историята (той продължава и до днес), се е случил в Красное толкова отдавна, че почти няма очевидци. Пък и е такъв, че едва ли си струва човек да го запомни. Вярно е, че и аз прибавих към нея нещичко от себе си. Историята ми се стори толкова интересна, че реших да я запиша. Ако обаче на вас ви се стори неинтересна или даже глупава, то кажете „майната му” и смятайте, че нищо не съм ви разказвал.

Откъс от книга първа.

……

Това май се случи точно преди войната, или в края на май, или в началото на юни 1941 г. –  долу-горе в тези граници.

......

Изведнъж във високоговорителя , някой се изкашля, а глас със забележим грузински акцент тихо каза: - Другари!

Гражданите! Братя и сестри! Бойци на нашата армия и флот! Обръщам се към вас, мои приятели! "

Чонкин въздъхна и спря, без да откъсва поглед от високоговорителя. Той отново се закашля и като че ли захърка, а после нещо в него забълбука, сякаш този, който стоеше някъде зад микрофона, пиеше вода или се задавяше от ридания. Това бълбукане продължи дълго и направи впечатление на публиката. Накрая това свърши и същият глас с акцент тихо и разумно продължи:

„Коварното военно нападение на хитлерова Германия на нашата родина, започнало на 22 юни, продължава. Въпреки героичната съпротива на Червената армия, въпреки факта, че най-добрите дивизии на врага и най-добрите части на неговата авиация вече бяха победени и намериха гробовете си на бойните полета, врагът продължава да се промъква напред, хвърляйки на фронта нови сили. Войниците на Хитлер успяха да превземат Литва, значителна част от Латвия, западната част на Беларус, част от Западна Украйна. Фашистката авиация разширява сферите на действие на своите бомбардировачи, бомбардира Мурманск, Орша, Могильов, Смоленск, Киев, Одеса, Севастопол. Над нашата Родина надвисна сериозна опасност ... "

Баба Дуня, застанала зад Чонкин, зарида. Прехапа устни и Нинка Курзова,  която преди няколко дни, изпрати мъжа си на фронта. Объркани, и и останалите заподсмърчаха.

Чонкин слушаше думите, изречени със забележим грузински акцент, дълбоко вярваше в тях, но не можеше да разбере всичко. Ако най-добрите подразделения на врага и най-добрите части на авиацията му са победени и са намерили гробовете си на бойното поле, тогава струва ли се да се тревожим толкова много? По-лошите части и дивизии са още по-лесни за разбиване. Освен това изразът „намерили гробовете се на бойното поле“ не беше ясен. Защо не са си потърсили гробовете другаде? И кой е изкопал гробовете им? И Чонкин се представи огромен брой хора, които, в търсене на гробовете си, вървят през неизвестни полета. За момент дори изпитваше съжаление за тези хора, макар да знаеше, че те не бива да бъдат съжалявани. Разсъждавайки по този начин, той пропусна много от онова, което говореше ораторът ….

 „Червената армия, Червеният флот и всички граждани на Съветския съюз трябва да защитават всеки сантиметър от съветската земя, да се бият до последната капка кръв за нашите градове и села, да показват смелост, инициативност и съобразителност, характерни за нашия народ ..."

 Всички слушаха, поклащаха глави и Чонкин също клатеше глава. Той беше готов да се бие, но не знаеше с кого и как. Когато мобилизираха мъжете, капитанът от военния комисариат седеше на верандата на кантората  и разговаряше с председателя. Чонкин се приближи до него, обърна както изискваше устава, така и така, а той без да го изслуша изкрещя: „Вие не сте ли на пост? Кой ви даде правото да го напуснете? Кръгом! Бегом марш на поста!” Това беше целият разговор. А Сталин, той не би казал така, той е умен и може да разбере и да влезе в положението. Нищо чудно, че хората го обичат. Пък и  пее добре. ……(край на откъса). ”

 

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА КНИГАТА „ИССКУСТВО БРАТЬ ВЗЯТКИ”

Автор: Ераст Петрович Перцов (1804 –1873)

Следващите десет съвета са по „откритите ръкописи” от т.нар. лекции на покойният Тяжалкин. Книгата започва с писмо на издателя до „милостивия господар NN” (най-вероятно има предвид императора – бел.моя), любител на подобни, уникални неща и отговор на NN  до издателя . В него се казва: „… дори съществуването на който (Тяжалкин – бел.моя) ми изглежда съмнително. По-скоро ми се струва, че става дума за осмиване на рушветите от негово име ..... Сервантес действа по същия начин по отношение на рицарството, описвайки историята на Дон Кихот …”

1.Изберете си подходящо място за служба.

Колкото по-стари са традициите на едно работно място, т. е. колкото по-далеч е то от духа и нравите на настоящия век, толкова повече се увеличават начините за получаване на рушвети. Сред колегите ви не трябва да има много образовани хора и хора от висшата класа. Така вашите началници по-бързо ще забележат вашето прилежание. И накрая, колкото по-красноречиво започнете да коментирате въпросите с честността, безпристрастността и познаването на законите, толкова по-невидими ще бъдат вашите действия, обратни на тези качества.

2.Предварително изучете видовете рушвети.

Рушветите биват три вида: в натура, пари и взаимни услуги.

Първият вид рушвети са в натура. Към тях се отнасят обеди и вечери, подаръци по повод на рождения ви ден и рождените дни вашата съпруга и деца, както и неволно забравени неща в дома или офиса ви, безвъзмездни дарения на движимо и недвижимо имущество.

Тази категория рушвети са възникнали във времена, когато все още е преобладавала бартерната търговия – стока срещу стока. Към такива подкупи се отнасяйте със синовно почитание и благоговение към предците, но ги приемайте с максимална дискретност, защото могат да ви изложат доста неприятности.

Най-добрият от този вид рушвети са обедите и вечерите. Те са скрити на сигурно място, т.е. в стомаха ви. Не са известни случаи, когато обедите и вечерите са станали причина за съд и наказания. Самият аз познавах много бизнесмени, които постоянно хранеха чиновниците, от които искаха услуги, а качеството на услугите зависеше от броя и качеството на ястията и напитките. Наблюдавал съм как чиновник посреща просител в къщата си и най-безцеремонно му заявява – „проблемът ви ще бъде решен на тази и тази дата след обеда/вечерята!”  Ако просителят се окажеше досетлив човек, той веднага канеше чиновника на обед/вечеря, след което всичко зависеше от изкуството на готвача,  без да има нужди от други „адвокати“, но ако молителят не разбираше загадъчното значение на думите „след обеда/вечеря“ – молбата му пропадаше..

Вторият вид рушвети са парите.

Банкнотите преминава безшумно от ръка в ръка и не изискват много място за криене.

Третият вид рушветите са невеществени. Те съществуват в определени кръгове на обществото и се изразява в поемане на задължения за взаимни услуги. Към този тип рушвети се отнасят взаимните хвалби, които си разменят писатели, художници, артисти.

3. Изучете съществуващите или измислете свой език, който да ви облекчи при вземането на рушвети в пари.

Например, искането на рушвет в пари през ХVІІІ век се е наричало „да започнем бизнеса на чисто”. Всяка банкнота си е имала собствено име, в зависимост от отличителните й характеристики. Такъв език ще облекчи вашето общуване и няма да създава излишен шум и любопитство в офиса.

4. Дръжте се така, че молителят от пръв поглед да реши, че вие сте „голяма” клечка.

В стари времена тази цел се е постигала чрез разхвърляне на пера за писане, изцапани с мастило пръсти и т.н. През 19-ти век е използван друг метод – бюрото ви трябва да е затрупано с хартии, така и че и най-огромната мастилница да изглежда незабележима сред тях, както будката на камбанарията на Иван Велики.

5. Когато се срещате с просител се правете на човек, който е много зает.

Давайте си вид на човек, който е много зает; слушайте разсеяно, отговаряйте неохотно; направете възможно най-враждебната гримаса когато просителят започне обстоятелствено да ви обяснява неговия случай, подобно разказ на пациент, как е започнала болестта и как е лекуван, гледайте го в очите и да повтаряйте всяка минута с рязък глас: „Да, Да, Да-а-а”- докато просителят не разбере, че няма време в момента и едва ли ще имате свободно време в следващите дни.

 Той ще дойде отново, приемете го по същия начин; той ще се яви за трети, пети, десети път, не променяйте физиономията си пред него до момента, когато той прошепне, че ще ви бъде благодарен. Тук, между другото, трябва да знаете какво означава думата благодарност. Някои наричат благодарността духовно качество. Те грешат. Тази дума има изключително материално значение и без да се впускате в психологически  размишления трябва да разберете, че думата има две съставни части „благо” и „дарение”. А кое е най-голямото благо на света? Без съмнение това са парите.

Следователно, бъдете строг с молителя до момента, в който той прошепне, че ще ви бъде благодарен. След това омекотете всички черти на лицето си, просветлете погледа си и омекотете грубият глас. Отговорете на просителя, че имате много работа, че бизнесът му все още е сред чакащите реда си, че нямате време да го разгледате  по-бързо и го посъветвайте, че ще се радвате ако ви посещава по-често.

6. Бъдете бдителни.

Помнете, че просителите, намекнали веднъж за благодарност, често пъти го правят, за да събудят във вас желание да удолетворите желанията им, и бързо забравят за обещанията си. Ето защо, ако след първия съвет дойдат отново при вас, но с празни ръце, отново си дайте строг и враждебен вид.  

7. Ако в работата участват много лица и всяко едно от тях предлага своята благодарност, вземете от този, който дава в повече.

Останалите изгонете от офиса си шумно! Важното е само един да знае за задкулисната пружина, която движи вашата съвест, а останалите да мислят, че гневът ви е причинен от вашата честност. В някои случаи може да ви се наложи да вземете рушвет и от този, чиято молба е основателна.

8.Ако сте взели рушвета, но не сте успели да удолетворите искането на просителя, върнете му рушвета.

По този начин ще си спестите много неприятности, даже ще избегнете упреци от собствената си съвест.

9.Прекратете познанството си с просителя веднага след като вземете рушвета.

10. Доходите от хазната не е рушвет.

Защо да не ползваме хазната за рушвети, ако тя мълчи подобно на  просител? Темата не е за много приказки, но може да се каже – доходите от хазната не са рушвет. Пък и това не е тема на настоящата книга.

Речник

Според многотомния Енциклопедичен речник на Брогхаус и Ефрон (Петербург, 1890-1907 г.) ВЗЯТКА означава приемане на материални и нематериални ценности от ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ за ДЕЙСТВИЕ или БЕЗДЕЙСТВИЕ (по силата на служебните си задължения) в интерес на молителят, който ги дава. В този смисъл думата е употребявана и в българския език през ХІХ-началото на ХХ век. Днес е заменена с „подкуп”, „рушвет”.