Днес си позволих да коментирам във Facebook публикация
в мрежата.
Иво Можни (1932-2016) вече не е между живите, а книгата
му, издадена на български от „Изток-Запад”
през 2003 отдавна липсва по книжарниците.
Ето защо си позволявам да публикувам откъс от мой
учебник, посветен на управлението, издаден от Военна академия през 2010 г. (не съм в София и по тази причина не мога да
покажа корицата му – бел.моя). Цитирам:
„……
Тук ще се позова на анализа на чешкия социолог Можни
върху разпадането на социализма в Източна Европа. Според него във формалната
организация (в случая социалистическата държава) в резултат на хроническия
икономически дефицит (това не значи, че предприятията не работят, само че те не
произвеждат това, което се търси на пазара) и рязкото спадане на ролята на
парите като универсално средство на размяна се зараждат неформални икономически
организации – „мрежови семейни кланове” .
Те удовлетворяват потребностите си по-друг начин, като
преразпределят по свои, собствени канали необходимите им стоки и услуги.
Връзките между отделните семейства в мрежата са в основата на икономическото
преразпределение на стоки и услуги, което е невидимо и на което държавата във
вида, в който я познават по-възрастните не му е нужна. Това им дава власт (по
този въпрос ще разсъждаваме подробно във втората студия).
Според автора именно мрежовите семейни кланове са в
основата на: „.....така лесното падане”
на социализма... за нежната революция в
Източна Европа, в която строя привидно изглеждаше вечен и непоклатим”.
 |
|
Мрежовите
семейни кланове на Можни – връзките в мрежовата паяжина са каналите на
преразпределение
(илюстрацията
е моя).
|
Познавам един лекар, който през 70-те години на миналия
век си построи къщата, без да му се налага да плаща с пари за определени
дейности. Той раздаваше отпуски за временна нетрудоспособност поради заболяване
(те не му струваха нищо) на
строителите. Продължителността им позволяваше последните да работят както на
неговия обект, така и на друг, разбира се срещу заплащане. Държавните
предприятия изплащаха на същите тези строители обезщетения за временната
нетрудоспособност. И лекарят и строителите бяха доволни и само държавата беше
измамена или се правеше на такава.
На времето се разказваше следния виц: Живков се намира на посещения в Индия. В
програмата му е включена демонстрация на индийски факири. След края на
представлението той казва на домакините си – „Това, което видях е нищо в
сравнение с моите осем милиона факири, на които плащам по един лев на ден, а те
харчат по десет”. Разбира се мрежовите семейни кланове са много по-сложни
от описаните и за това ви препоръчвам да прочетете книгата на Иво Можни.
Предлагам ви като разсъждавате върху тях да се замислите и по въпроса за
спящите клетки в мрежовите организации.
В тази
връзка ще проследя дебатите по повод вторите мрежи и комунистическия режим в
България, теза лансирана от социолога Андрей Райчев. Част от участниците се
придържат към тезата, че благодарение на тях, т.е на задоволяване на
потребностите по "втория начин" в страната е имало средна класа (благодарение
на мрежата за размяна на предмети и услуги, колонизирала държавата), в известен
смисъл и гражданско общество (хитруването, което кореспондира с анекдота
по-горе, напук на държавата се сочи като прототипът на гражданското общество). Проф.
Ивайло Знеполски смята обаче, че идеята за вторите мрежи, вместо да обяснява,
всъщност подменя същността на комунистическия режим. Според него по време на
тоталитарната държава съществува само една мрежа, която наистина е колонизирала държавата и контролира всеки
елемент от живота на хората - това е партийната мрежа. Всички останали биха
могли да бъдат разглеждани и като временни, локални и конюнктурни мрежи -
например как да се сдобием с цветен телевизор или чугунени радиатори. Но всички
те бяха зависими от доминиращата мрежа - тази на БКП. Тук ще трябва да изразя
несъгласие с професора. Да действително
част от тези мрежи, включително и тази, с която се опитах по-просто да
ви обясня теорията на Можни се разпаднаха. Гражданите, участвали в тях действително
имат носталгия по предишния строй, защото подобен тип разпределение днес е
неефективно, за да съществува и второ – възрастови и други причини пречат на
същите тези граждани да се адаптират към пазарната среда. Мрежите обаче на политическия, стопанския и на Държавна сигурност
елит продължиха да съществуват и станаха основа за създаване на новия
финансово-икономическа олигархия. Тези мрежи не са изградени в навечерието или
непосредствено след 10.11.1989 г., те съществуваха и преди. Свалянето на режима
обаче създаде условия те да престанат да се крият зад идеологическите догми и
къде по-явно, къде по-скрито (между другото умело насочвайки народното
недоволство към Живков и неговото най-близко обкръжение) да легализират своето
богатство, натрупано по времето на комунизма.”
Дами и
господа, настойчиво ви препоръчвам да прочетете есето на Можни.
Няма го по
книжарниците, но който търси – намира!
