РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА*

Опитите на българската държава да влияе активно върху демографските процеси започват непосредствено след Освобождението на страната. Непрекъснатият поток от мюсюлмани към Османската империя в периода 1878-1879 г. и нарастващите демографски загуби насочват първоначално вниманието на българските държавници към стимулиране на завръщането на българите, разпръснати през годините на чуждото владичество в околовръст на българското етническо землище на Балканите. Като цяло страната е в демографски подем (виж таблица 1 в първата част) благодарение на високия естествен прираст – висока раждаемост и ниска смъртност. Едновременно с това, още в първото десетилетие на ХХ век в страната са инициирани законодателни инициативи, които съответстват на модерните тенденции в Европа и са насочени към активно управление на демографските процеси в страната. Те са свързани със защита на майчинството, насърчаване на раждаемостта и уреждат подпомагането на многодетните семейства. Доколкото историческите аспекти на демографската политика не са предмет на това изследване, са  маркирани само някои моменти от изграждането на съвременно социално законодателство в страната:

1. Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения, 1905 г. който урежда правото на жените, заети във фабрични предприятия, занаятчийски работилници, мини и кариери и др., да ползват след раждане да четири седмичен задължителен неплатен отпуск като не губят работното си място;

2. Закон за хигиената и безопасността на труда, 1917 г., който доусъвършенства предходния закон. Според разпоредбите му бременните жени и родилките, които работят в индустриалните, занаятчийските, търговските, строителните и транспортните заведения и предприятия са задължени да излязат в отпуск четири седмици преди раждане и четири седмици след раждането, през който получават от работодателя половината от заплатата си. Забранява се уволняването на жени по повод на тяхната бременност. Родилките се освобождават от работа 2 часа по-рано всяка събота в продължение на 6 месеца след изтичане на отпуска за раждане, ако кърмачето е живо;

3. Закон за осигуряване работниците и служещите в случай злополука и болест, 1918 г. , според който работници и служещи са всички наети лица без разлика на пол, възраст, народност и начин на заплащане, а чл. 21 е предвидено бременните жени и родилките, които са участвали най-малко 16 седмици преди раждането с вноски в създадения по закона солидарен Фонд на работническите осигуровки, да ползват болнична и парична помощ в продължение на 8 седмици, които 1 до 4 седмици преди раждането, а останалите след него;

4. Ратифициране през 1922 г. на Конвенция за покровителство на майчинството, приета във Вашингтон през 1919 г., според която 6 седмици преди и 6 седмици след раждане се забранява майката да работи, а работното й място се пази и на Конвенцията от 1906 г. за премахване на нощната работа на жените;

5. Одобряване от Народното събрание през 1924 г. на решенията на Третата сесия на Общата конференция на Международната организация на труда от 1921 г., между които е Препоръката относно покровителството на жените работнички в земеделието преди и след раждане;

6. Закон за народното здраве, 1929 г., една от основните цели на който е полагане на грижи за майките, кърмачетата и подрастващото поколение и създаване и поддържане на условия за живот и труд, най-пригодни за оздравяване, засилване и увеличаване броя на дееспособното население; изучаване родовите недъзи на населението и мерките за тяхното намаляване и отстраняване. 

7. Въвеждане на т.нар. „ергенски данък” в средата на 30-те години на века, като опит за пряко регулиране на брачността и раждаемостта;

8. Въвеждане със Закона за бюджета за 1941 на временно добавъчно възнаграждение за всички държавни служители с месечна основна заплата до 10 хиляди лв. в размер на 100 лв. месечно за всяко дете в семейството, което не подлежи на данъчно облагане и т.н.27 [14].

В навечерието на Втората световна война политиката на Царство България в социалната и демографска области са високо оценени от лейбъристите във Великобритавия и представители на Международната организация на труда [10].

Опитът чрез „ергенски данък”  да се насърчи на брачността и раждаемостта се оказва неефективен. Независимо от това лицата, които не са встъпили в брак и семействата без деца продължават да бъдат данъчно облагани дълги години след промяната на обществено политическия строй на 09.09.1944 г.

Подобно е положението със забрана на абортите през 70-те години на ХХ век. Мярката не довежда до покачване на раждаемостта, а абортите като медицинска дейност преминават в „нелегалния, сивия”сектор на медицинските услуги¹⁴. Интересно е, че в случая българското политическо и държавно ръководство не се учи от горчивия опит на СССР, който има противоречива политика в тази област. През 1920 г. РСФСР става първата държава в света, която предоставя на жените правото сами да решават въпросите за бременността и абортите. Шестнадесет години по-късно (27.06.1936 г.) Централният изпълнителен комитет и Съветът на народните комисари на СССР приемат постановление, съществена част от което са забрана на абортите, разширяване на репресиите срещу лицата, които не плащат издръжка за децата си при развод и изменения в законодателството, което да затрудни разводите. Едновременно с това то предвижда увеличаване на материалната помощ на родилките, осигуряване на държавна помощ на многодетните семейства и разширяване на мрежата от родилни домове, детски ясли и градини. Предприетите мерки водят до леко покачване на раждаемостта до към 1940 г., след което тя отново спада. Увеличаване на нелегалните аборти води да повишаване на смъртността сред бременните жени или предизвиква последващо безплодие. Не дава ефект ожесточените наказания за неплащане на издръжка на деца. Промените в законодателството за разводите не увеличават брачността³⁹.

Кратката историческа екскурзия показва, че в сложната и деликатна материя на демографските процеси е необходима внимателна и добре претеглена намеса.

 За активното управление на демографските процеси в съвременни условия, в т.ч. и на миграцията в страната са разработени редица документи: Национална здравна стратегия 2008 - 2013 и План за действие, ДВ. бр.107, 2008; Национална стратегия на Р България по миграция и интеграция (2008-2015), Протокол № 22.21 на Министерския съвет от 05.06.2008 г.; Национален доклад за България – 2011 г., Втори  преглед и оценка по изпълнението на Международния план за действие по застаряването на населението от Мадрид, 2002 г. и на Регионалната стратегия за Европа към него и Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. - 2030 г.), актуализирана, проект за обсъждане на МТСП^1,24,27.

Общият обем на четирите документа е 246 стр. в pdf формат. Само този факт дава достатъчно основания за съмнения, че авторите им помнят подробности от собствените си записи в стратегиите, плановете и докладите, че новоназначените министри ги познават, а администрацията на министерствата и ведомствата осигуряват ефективен и действен контрол върху изпълнението на залегналите в тях мероприятия. Вероятно все още се помнят думите на екс вицепремиера Даниела Бобева, че сме първенци по брой стратегии на глава от населението.

В контекста на горното заключение са и публикации на вестник ”Сега”, бр. 211 (5086) от 12.09. 2014 г. Според първата публикация служебното правителство на професор Близнашки е разработило проект на стратегия за интелигентен растеж, според който  Съветът за интелигентен растеж към Министерския съвет ще се бори с "изтичането на мозъци" (елемент от противодействие на емиграцията) от България. Той ще бъде председателстван от министър-председателят и в него ще влизат от министри, представители на научни среди и бизнесмени. От втората публикация става ясно, че държавата ще ограничава помощите за майки студентки (стимул за увеличаване на раждаемостта сред образованата част от населението в страната), тъй като бременни жени се записват фиктивно в университети, за да „вземат накуп 2880 лв. от НОИ”.

От посочените документи са анализирани само тези, посветени непосредствено на управление на демографските процеси, независимо от факта че в здравната стратегия има конкретни действия свързани с демографската политика. Това са мероприятия за снижаване на майчината и детска смъртност (подобряване на естествения прираст), защита на женския и детския труд, намаляване на смъртността в трудоспособна възраст и т.н.

Според Националната стратегия по миграция и интеграция²⁷ българската миграционна политика трябва да общите политически тенденции в глобален, регионален и общностен план, но преди всичко трябва да бъде съобразена с националния интерес на страната. Тя е насочена към следните целеви групи: български граждани и лица от български произход, които са с чуждо гражданство, вкл. и лица, освободили се от българско гражданство; граждани на други страни, които по образователен ценз отговарят на потребностите на онези части българската икономика, които се изпитват  недостиг от работна сила; граждани на други държави и лица без гражданство, пребиваващи краткосрочно и дългосрочно в България; потенциални емигранти от България.

Двете основни стратегически цели на документа са свързани с:  привличане на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други страни, и на лица от български произход с чуждо гражданство – за трайно завръщане и заселване в република България; постигане и провеждане на адекватна политика по прием и интеграция на чужденци и осъществяване на ефективен контрол на миграционните процеси.

От прилагането на стратегията се очакват значителни резултати  -  постигане на цялостна съвременна миграционна политика на Република България; извличане на максимална полза за страната от глобалното движение на хора в икономически, демографски, социален, културно-образователен аспект; принос към гарантирането на националната сигурност и сигурността на Европейския съюз; балансиран прием на граждани от трети страни, съобразен с нуждите на българската икономика и т.н.

По отделните стратегически цели са определени приоритети и задачи във всеки един от тях. Предвидено е стратегията да се финансира от държавния бюджет, финансовите инструменти на ЕС, вкл. от Европейския интеграционен фонд, Европейския бежански фонд, Европейския фонд за управление на границите, Европейския фонд за връщане и др.

Предвидено е създаване на Национален съвет за координация по въпросите на миграционната политика и Национален съвет по трудова миграция към министъра на труда и социалната политика, както и разработка на ежегодни планове за действие по двете стратегически цели, които да съдържат индикатори за оценка на изпълнението²⁷. Към стратегията могат да се отправят следните критични бележки:

1. Ранжиране на целевите групи не е достатъчно прецизирано поради факта, че българските бъдещи емигранти са поставени на последно място. Това е намерило отражение и при определяне на стратегическите цели. В този смисъл стратегията твърде много наподобява на първите опити на възстановената Трета българска държава да реши възникналите демографски проблеми;

2. Приоритетите и задачите вътре в тях за постигане на стратегическите цели са верни от теоретична гледна точка, но липсва конкретика, съобразена с българските условия;

3. Финансирането е най-общо дефинирано. Прекалено се акцентира върху външното финансиране;

4. Създават се допълнителни органи за управление, с непълно изяснени функции и по този начин се размива отговорността за изпълнението.

Прочитът на Национален доклад за България – 2011 г., Втори  преглед и оценка по изпълнението на Международния план за действие по застаряването на населението от Мадрид, 2002 г. и на Регионалната стратегия за Европа към него²⁴ показва, че това е поредният бюрократичен документ създаден от българската администрация.

Неговата основна ценност са добрата илюстрация с данни от демографската статистика. В основната част текстовете  му не носят информация, имат лозунгов характер или препращат към други стратегии или планове.

В подкрепа на горната теза могат да се приведат редица цитати от документа:

„….Бързият темп на застаряване на населението ..... изисква енергични икономически, институционални, административни, бюджетни и финансови промени, без които ще бъде нарушена сплотеността в обществото, солидарността между поколенията и ще възникват нови, трудно разрешими проблеми за бъдещите поколения....

.... отговорът на това предизвикателство трябва да бъде насочен не просто към механична промяна на основните демографски показатели, а към прилагане и развитие на интегрирана политика за мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на наличните човешки ресурси и целенасочено инвестиране в повишаване на качеството на човешкия капитал...

..... България е една от малкото държави в Европа и първата между новите членки на Европейския Съюз, която има разработена дългосрочна Национална стратегия за демографско развитие на Р България (2006-2020г.). В нея се акцентира не просто върху увеличаването на раждаемостта, а върху постигането на високо качество на човешкия капитал, на хората с тяхното здравословно състояние, образование, способности и умения...

.... Министерството на труда и социалната политика разработва Национална концепция за насърчаване на активния живот на възрастните и координира изпълнението на Международния план за действие на ООН по застаряването, приет в Мадрид през 2002 г. Отчитайки важността на проблемите, свързани със застаряване на населението, Министерският съвет на свое заседание взе решение за участие на Република България в Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията.....

.... Националната концепция за активен живот на възрастните хора е развитие и продължение на едно от важните направления на Националната стратегия за демографско развитие на Република България с хоризонт до 2020 г. .....

....Политиката за подкрепа на активния живот на възрастните хора е част от демографската политика и част от цялостната политика за устойчиво културно, икономическо и социално развитие на страната.”

Анализът на Националната стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. - 2030 г.), поради големия обем на документа е съсредоточен върху част ІІІ, Стратегическа цел, приоритети и направления в демографската политика,  част V, Прилагане и отчитане на изпълнението на демографската стратегия и част VІ, Очаквани резултати¹. Според авторите на документа, в рамките на стратегията се очертават два подпериода. През първият - до 2015 г. действията и приоритетите ще бъдат насочени към доизграждане на основните елементи на активната демографска политика:

1. Промяна и доразвитие на нормативната база;

2. Създаване на нови, укрепване и координиране на съществуващи управленски структури и изграждане на Национален институционален механизъм за действие;

3.Осигуряване на финансиране и реформиране на социалните системи в съответствие с демографските промени и тенденции, вкл.: образователна система, здравеопазване, системата за социална подкрепа на семействата, децата и хората в риск, системата на пазара на труда, пенсионната система и др.

В оставащия период до 2030 г. последователно ще бъдат въведени всички компоненти на активната демографска политика, заложени в настоящата стратегия.

Само декларираните намерения през първия период са достатъчни за сериозни критични бележки. До неговия край остават по-малко от 15 месеца. Достатъчно е да се прегледат предизборните  програми на политическите партии, за да се види, че обещаното финансиране и реформиране на социалните системи, което е трябвало да завърши към 31.12.2015 г. не е реализирано, а предстои. При това без да е налице консенсус за начина на постигането на обещаното. Резонен е въпроса, какво са правили до момента българските правителство в областта на ефективната демографска политика в новите условия? И възможно ли е догонване на пропуснатото?

Част ІІІ на стратегията е посветена на стратегическа цел, приоритети и направления в демографската политика [1]. Последната е определена като действия за  постигане на забавяне на темповете на намаляване на броя на населението в страната и стабилизирането му в дългосрочен план. Този процес трябва да се съпровожда с осигуряване на високо качество на живот, чрез подобряване на здравословно състояние на населението, неговата образованост, професионална квалификация,  способности и умения.

За постигане на целта се разчита на  целенасочено въздействие върху процесите на раждаемост, смъртност и миграция, едновременно с постигането на оптимален баланс на населението  и са определени пет приоритета:

1. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението;

2. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;

3. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи;

4. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;.

5. Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитието на качеството на човешкия капитал. Всеки от приоритетите сам за себе се е достатъчно амбициозен.

Дефинираните мерки и средства за реализиране на първия приоритет са свързани с насърчаване на раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на живота, намаляване на детската и преждевременна смъртност, утвърждаване на двудетния семеен модел и засилване на процесите на репатриране сред българската диаспора. За целта са определени дванадесет основни направления, свързани с:

1. Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;

2. Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета;

3. Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението;

4. Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност;

5. Разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика;

6. Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;

7. Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението - пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др.;

8.  Развитие на солидарност между поколенията;

9. Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи;

10. Създаване на условия за равни възможности за пълноценен
социален и продуктивен живот за всички социални групи;

11. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение
на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;

12. Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на
държавата.

За всяко едно от направленията са подробно разписани основни задачи и способите за тяхното изпълнение. Авторите приемат, че изпълнението на този приоритет ще намери израз в конкретни количествени показатели, утвърдени в световната практика като измерители на общото демографско състояние на населението в отделните страни.

Подобен е подходът и по втория приоритет, който включва дейности насочени към преодоляване на негативните последствия от неблагоприятната възрастова структура на населението като: намаляването и застаряването на трудоспособното население; увеличаване на тежестта върху социално-осигурителната система и държавния бюджет. Разработените основни направления във втория приоритета и задачите във всяко едно от тях трябва да съдействат за повишаване на изискванията към качеството и разширяване на обхвата на здравните и социални услуги за възрастните хора,. предоставяне на по-големи възможности за образование и формално и неформално учене като основа за професионална реализация на пазара на труда и средство за развитие на човешките ресурси в процеса на учене през целия живот, а така също и провеждане на последователна политика за насърчаване на трудовата активност на възрастните хора.

Разработените основни приоритети и направленията и задачите в тях изискват пълен политически консенсус, какъвто в страната липсва по далеч по-маловажни теми. Реализирането им е разположено в голям отрязък от време – около 20 години. Това прави невъзможна прогнозата за развитието на глобалната, регионална и национална политическа  и икономическа и фискална среда, които трябва да бъдат достатъчно устойчиви за реализация на декларираните в стратегията цели, приоритети и направления. За случая е подходяща една перифраза по книгата на Никълас Нисим Талеб³⁸, според която нито едно събитие в човешката история от Великата френска революция и до днес не е било предсказано.

В част V на стратегията са разработени механизмите за нейното прилагане и отчитане на изпълнението й. Те включват:

1. Развитие на институционален и административен капацитет за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на населението, в който подробно са разписани задачите на съществуващите към момента министерства и ведомства;

2. Мобилизиране на усилията на всички заинтересовани страни и партньори за реализиране на демографската политика – неправителствени организации, организации на работодателите, синдикални организации и медии. Пропуснати са структурите на училищното и висшето образования и на различните, регистрирани на територията на страната религиозни деноминации;

3. Финансиране на стратегията със средства от: държавния бюджет, общинските бюджети и извън бюджетни фондове на общините; средства от европейските структурни фондове; финансови ресурси на неправителствени организации и други международни (външни) източници;

4. Информационно осигуряване, мониторинг и отчитане на
изпълнението на поставените цели и задачи¹.

Изказаните критични съображения по третата част на стратегията се отнасят и за този раздел. Трябва да се подчертае, че подобни, нереалистични стратегически документи не са само национален приоритет. В началото на 70-те години на ХХ век Световната здравна организация към ООН и нейните регионални поделения приеха амбициозен документ, озаглавен „Здраве за всички до 2000 година”. Крайния срок отдавна изтече, без да са постигнати целите, заложени в него. Това не попречи на висшите здравни чиновници от Женева да разработят нов документ, със същите цели, ориентиран към 2020 г. Чиято съдба предстои да бъде видяна в обозримо бъдеще¹⁰.

Разработените в част четвърта, очаквани резултати показатели за оценка на постигнатите резултати са много подходящи за оценка на текущата демографска ситуация в страната¹.

Като цяло разработената стратегия може да бъде използвана като добро учебно помагало за изучаване на възможните пътища за преодоляване на демографски кризи и за оценка на демографски процеси, но има малка практическа стойност.

Изложеното дава възможност да се направят следните изводи:

1. С политиката за активно управление на демографските датира от момента на възстановяването на българската държава 1878-1879 г., като в първите десетилетия  на ХХ век в страната се поставят основите на модерното социално законодателство. Тази политика на Царство България е високо оценени от лейбъристите във Великобритания и представители на Международната организация на труда

2. Опитите чрез своеобразни репресии - „ергенски данък” за невстъпилите в брак мъже и жени, а по-късно и забрана на абортите да се насърчи на брачността и раждаемостта се оказва неефективни.

3.  Днешният подход за регулиране на демографските процеси чрез многобройни стратегии, приемани от отделните правителства на страната може да бъде оценен като неудачен. Даже и в условията на политически консенсус поставените за изпълнение цели и съпътстващите ги приоритети и задачи за тяхното изпълнение са твърде амбициозни, размити във времето, при недостатъчно ясни отговорности и липса на обосновани финансови разчети. Те се  основават на дългосрочни и оптимистични прогнози за икономическото и фискално състояние на България, които са с ниска степен на достоверност.

И няколко думи за заключение.

Преодоляването на негативните демографски тенденции в обществото ни е дълъг и бавен процес. Той изисква интердисциплинарен подход с ангажиране на държавата, социалните партньори, научните ведомства, граждански организации, образователната система, бизнеса и църквата за постигане на устойчиво и балансирано демографско развитие.

Ако се перифразират думите на първия  американски астронавт, кацнал на Луната, България се нуждае от малки, но стабилни крачки за постигане на голямата крачка – ефективно управление на демографските процеси като съществен елемент на националната сигурност и устойчиво развитие на страната.

Край

*-съвместно с Емил Григоров

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ. ЕМИГРАЦИЯТА В Р БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА – СТРУКТУРА И ПРОБЛЕМИ*

Емиграцията е част от историята на нашия народ от времето на попадане на България под османско владичество.  Тя е типична и за развитието на страната ни и след възстановяване на българската държавност². Емиграцията в Третата българска държава до края на Втората световна война е в основната си част трудова, т.е. има икономически основи и е от типа на временната или сезонната, когато престоя в приемащата страна е  рамките на определен срок. Гурбетчийските временни преселения са бекярски, или се състоят само от мъже – сезонни, спорадични – и не водят до трайни промени в демографията на България. В миналото процесът е означаван като „гурбетчийство”. Гурбетчиите  обикновено са мъже, които заминават за чужбина без семействата си. Приема се, че този факт, както и временното им пребиваване в чужбина и последващо завръщане обратно в страната са фактори, които не водят до сериозни демографски проблеми².

Специфична форма на временна емиграция е заминаването на български граждани в чужбина с цел получаване на висше образование или специализация. Тя нерядко се съпровожда от бракове в приемащата държава, като емигрантите се завръщат след края на обучението си в страната със своите съпруги².

След 09.09.1944 г. за страната е характерна т.нар. политическа емиграция. По същество това е принудителна емиграция заради несъгласие с установения обществено-политически строй. Тя има много ограничени размери и също не оказва влияние върху демографските процеси в страната². Масова, по-често принудителна и по-рядко доброволна емиграция в България е регистрирана през 80-те години на миналия век. От страната емигрират мюсюлмани с турско етническо самосъзнание, най-често със семействата си, които се изселват в Р Турция, несъгласни с „възродителния” процес провеждан в България.

За разбиране на емиграционните процеси в съвременни условия е необходимо да се анализира обществено политическата и икономическа обстановка  в страната след 1989 г. Следващият анализ е основан на достъпна информация в средствата за масово осведомяване и собствени наблюдения. Добре известно е, че на 10.11.1989 г. в ръководството на БКП е извършен вътрешнопартиен преврат и е свален от власт Тодор Живков. Превратът е отражение на дълбоката криза в т.нар. социалистическа система и случващите се събития в Москва. Както ще стане ясно доста години по-късно, той има за цел да трансформира политическата власт на висшата партийна номенклатура в икономическа такава.  По същество на България, както и на останалите страни от съветския блок и предстои да поеме по капиталистически път на развитие. Нещо, което е непознато в съвременната човешка история. Процесите на трансформация на властта  умело са прикривани зад лозунги за демокрация, многопартийна обществена система, свобода на словото и печата, примат на права на човека в системата от обществени отношения, равнопоставеност на собствеността и т.н. Премълчава се фактът, че процесът на преход от една към друга система не може да се осъществи без първоначално натрупване и преразпределение на капитала, който до момента той е съсредоточен в ръцете на държавата-партия. Първоначалното натрупване няма как да се извърши само и единствено чрез реституция на заграбеното от режима след преврата от 09.09.1944 г. За целта е извършена ускорено, в значителна си част криминално по своя характер раздържавяване на основната част на държавната и почти изцяло - кооперативна собственост. Под различни форми те преминава в частни ръце. За изкривяване на процеса на приватизация допринасят: липсата на предприемачески дух и морал във висшия ешелон на партийния апарат, които успешно са унищожени в годините на социализма; алчността и стремежът за бързо, и на всяка цена забогатяване в новопоявилия се, а иначе казано партийно назначения български бизнес елит и стремеж за ползване на натрупаното богатство за задоволяване предимно на личните потребности, а не за разширяване на бизнеса и т.н.

Посочените промени нанасят сериозен удар  върху  българските  индустриални и земеделски възможности. Процесът е подпомогнат и от разпадането на икономическия съюз на социалистическите държави. В резултат България губи нормативно установените от Москва пазари в т.нар. братски страни и сателитите на социалистическия лагер от третия свят. Едновременно с това продукцията, основно на българската промишленост се оказва неконкурентно способна на пазара на Западна Европа. Подобно явление е регистрирано за втори път в историята на България. Добре известен е фактът, че непосредствено след Освобождението през 1878 г., българското занаятчийско производство губи пазарите си в Отоманската империя и е в основата на стопанската криза в края на ХІХ век.

Като цяло след 1989 г. страната изпада в перманентна икономическа криза, за което допринасят и кризисните процеси в европейски и глобален мащаб. Основни белези на българската криза са: деиндустриализация на държавата; сриване на селскостопанското производство; масово обедняване и  социално разслоение на обществото; нарастване на безработицата.

Тези процеси се оказват в основата на българска емиграция след 1989 г.. По същество става дума за емигранти по икономически причини, които се подразделят на: преселници; дългосрочни трудови емигранти (за повече от 1 година); краткосрочни трудови емигранти (за по-малко от година).

 По мнението на редица автори стопанската миграция и икономическата криза в страната се намират в т.нар. „порочен кръг”. Емиграцията води до влошаване на демографските процеси и е обективна причина за задълбочаване на икономическата криза, а задълбочаващата се икономическа криза води до увеличаване на емиграционните процеси^2,3,12,21,37.

Да се гледа на емигриращите само от стопанската гледна точка e неправилно. След 2000 г. се оформя една прослойка от заможни хора, които могат да си позволят да живеят извън България.. Те напускат страната си не по икономическите причини, а местят живота си на друго място с цел е да осигурят на себе си и на семействата си по-високо качество на живот [17]. И за разлика от доскорошните колонии в Швейцария, Италия или Кипър те не се крият от някого, нямат неплатени данъци или пък анонимни банкови сметки. Новата емиграция включва още една група българи, които.

Данните за напусналите България след 1989 г. са противоречиви.

Според Маркова¹⁷за четвърт век те са нараснали до 2,5 млн. души. Данните й частично кореспондират с информацията на ЦРУ за общата численост на населението към юли 2014 г. - 6 924 716  души [43], ако се приеме, че са изчислени спрямо данните за 1990 г. (виж таблица 1 в първа част на публикацията).

Според други изследователи емигрантите са около 1,2-1,5 млн. души. Това е около 16-20% населението на страната (спрямо общата численост към 31.12. 2008) или 25-31% от населението в трудоспособна възраст на България . Основната група емигранти са със възрастовия диапазон от 20 до 40 годишна възраст. Обратния поток на връщащите се от емиграция е около 10% от мигриралите²¹.

Алтънков, базирайки се на доклади на ООН твърди, че предстои страната ни да загуби 2 153 000 души (28.5% от населението си) и от 7 545 000 души през 2009 год. и да остане през 2050 г.. с население от 5 392 000 души¹. И тук има разминаване с данните на ЦРУ. За достигане на посочената обща численост на населението след близо 36 години е необходимо да емигрират само около 1,3 млн. души при общ прираст на населението в посочения период около нулата.

Според списъците на гласоподавателите, лицата имащи право на глас на парламентарните избори през 2009 г. са 6 949 120, на извънредните парламентарни избори през 2013 г. - 6 919 260, а на европейските избори през 2014 г. 6 533 828. Ако прибавим към тях лицата не навършили 18 годишна възраст, които не са гласоподаватели – около 1, 17 млн. души излиза, че общата численост на населението за периода 2009-2014 г. се движи в границите от 8,119 до 7,744 млн. Тези данни дават основание да се приеме, че годишно страната ни се напуска от не повече от около 130 000 души, което съвпада и с данни на НСИ²⁹.

В заключение на коментарите за броя на емигриралите от България трябва да се подчертае, че те не са достатъчно точни поради: ненадежност на източниците за получаване на първична информация; безкритично ползване на данни, разчитайки на авторитета на институцията (например ЦРУ) или  некоректно поднасяне на информация с цел по-добра защита на авторови тези.

Подобни съждения се отнасят и за останалите коментари върху емиграцията и останалите демографски показатели за страната.

Структурата на миграционните потоци е показана в таблици 3, 4, 5, 6 и 7. В тях са отразени: миграционните настроения по възрастови групи, регистрирани български граждани, напуснали България за повече от 12 месеца, разпределение на емигрантите по образователен ценз и по семейно положение и направление на емиграционните потоци^21,28.

Данните от таблица 3 показват, че най-високите емиграционни настроения са регистрират във възрастовата група от 18 до 29 годишна възраст. Спрямо 2003 г. те са нараснали с 14 пункта. Това е и групата с най-ниски анти-емиграционни настроения, които почти не са се променили през изследвания период.

Таблица 3

Възрастов профил на потенциалните емигранти и на лицата, които не желаят да емигрират в България 2003-2007

Данните за емиграционните настроения се потвърждават и от реално емигриралите българи по възрастови групи (таблица 4).

Таблица 4

Регистрирани български граждани, напуснали България за повече от 12 месеца

Видно е, че броят на емигриралите от групите 20-25 и 25-29  годишна възраст за повече от 12 месеца е 24 743 души, което представлява 35% от всички напуснали страната. Сред групата на 20-25 годишните регистрирано и най ниското равнище на обратно завръщане в родина. 

Посоченото явление във възрастовите групи 20-29 годишни може да се обясни със затруднената реализация на трудовия пазар в България и едновременно на по-големите очаквания за реализиране на чуждия трудов пазар заради младата възраст (таблица 5).

Таблица 5

Структура на емигрантите по образователен ценз към 01.2012 г.

Данните от таблицата дават основание да се предположи, че най-големи затруднения се срещат сред лицата със средно образование, които представляват  48,90% от емигриралите, следвани от тези с висше образование - 30,40%.

Влиянието върху емиграционните настроения  и практики при възрастовата група от 20 до 29 години на фактори, извън трудовите трудно може да бъде преценена, поради липса на достатъчно информация. На този етап със сигурност може да се твърди, че влиянието на семейното положение вероятно има малко значение. Това е видно от данните за структурата емиграцията според семейното положение показана в таблица 6, според която делът на несемейните и семейните емигранти в общия емиграционен поток е почти изравнен, съответно 51 и 49%.

Таблица 6

Структура на емигрантите по семейно положение към 01.2012 г.

Във възрастовата група от 30 до 49 годишна възраст емиграционните има тенденция за изравняване изравнени с антиемиграционните такива, макар че групата е сред на многобройните – 47% от емигриралите. В тази група е сравнително висок и делът на завръщащите се обратно в страната.

Ниските емиграционни настроения (9% от желаещите да емигрират) и практики (18% от емигриралите)1 както и високият процент на завръщащите се обратно (82,43%) в страната след  50-т годишна възраст са обясними от гледна точка на страховете от новия пазар на труда и трайно  установени социални и психологически връзки на територията на страната.

От изложените статистически данни трудно може да бъде обяснено защо младите емигранти до 24 години се завръщат по-рядко в България – само около 51%, за разлика от техните почти връстници от 25 до 29 години, при които процентът на обратно завръщащите се е изравнен с този на хората от 30 до 49 годишна възраст – 63-65% (виж таблица 4).

Според Националната стратегия по емиграция и интеграция²⁷ мнозинството от българската емиграция в държавите-членки на ЕС е със запазено българско гражданство. Данните разпределението по държави дава следната информация: Германия – над 50 хил.; Австрия – към 25 хил.; Чехия – към 10 хил.; Италия – около 50 хил.; Словакия – около 3 хил.; Унгария – към 5 хил.; Белгия – около 4 хил.; Гърция – около  110 хил.; Великобритания – над 60 хил.; Швеция – около 2 хил.; Франция – над 15 хил.; Португалия – около 10 хил.; Испания – над 120 хил. Със запазено българско гражданство са и значителна от емигриралите в САЩ – около 200 хил.; Канада – около 45 хил.; ЮАР – 15-20 хил.; Австралия – 15-20 хил.

В таблица 7 са показани основните емиграционни потоци. 44% мигриралите са се насочили към гранични с България държави – Гърция, Кипър и Турция²¹. Данните за Р Турция трябва да се приемат с резерви. Твърде вероятно е те да отразяват  т.нар. масово преселване по време на „голямата екскурзия” от края на миналото столетие.

Таблица 7

Емиграционни потоци

На второ място по предпочитания са страните от т.нар „стара” Европа - Германия, Франция, Великобритания, Португалия, Испания, Италия – 28%, Емигриралите в бивши държави от социалистическия блок, а днес членки на ЕС е незначително – само 4%. Посочените емиграционните потоци трябва да се приемат като свободното движение на хора, основно право, гарантирано на гражданите на Европейския съюз (ЕС). То се осъществява чрез пространството на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници. Концепцията за свободното движение на хора възниква с подписването на Шенгенското споразумение през 1985 г. и последващата Шенгенска конвенция през 1990 г.³.

Далечни дестинации за емиграция – САЩ, Канада и Австралия, които заемат 24% от всички миграционни потоци най-вероятно трябва да се приемат като региони за окончателно преселване на мигрантите.

Характеристиката на миграционните потоци най-вероятно не се влияе от вероизповеданието на мигриращите. Структурата на населението по религиозна принадлежност е показано на таблица 8^29,43.

Таблица 8

Разпределение на населението по религиозна принадлежност по данни за 2011 г.

 Ако изключим миграцията на турското население от миналия век, е видно, че преобладаващата деноминация в избраната страна-гостоприемник явно не e сред решаващите фактори при вземане на решение за мигриране. Иначе е необясним ниският дял на мигриращите в държави с преобладаващо източно православие – Гърция и Кипър.

Приема се, че ускорената емиграция на населението е фактор за влошаване на естествения прираст на населението. За доказване или отхвърляне на тезата са проследени динамиката на раждаемостта, смъртността и естествения прираст на българското население в периода 1945-2007 г. (фигура 1)²⁷. След един пик от 1950 г. – около 25⁰/₀₀ раждаемостта в страната започва трайно да спада, като през 1965 г. спадът е с близо 10 пункта - 15⁰/₀₀. В периода 1970-1975 г. има леко покачване, последвано от траен спад след 1990. Към 2007 г., независимо от лекото повишение тя не се  връща на равнището на 1965 г. Интересна е динамиката на смъртността. През  1945 г. тя е 15⁰/₀₀ и бележи тенденции на спадане до 1960 г. Следва период на постепенно покачване на умиранията. През 1990 г. кривите на ражданията и умирания се кръстосват, като смъртността са връща и задържа на равнищата около 1945 г. Ножицата продължава да се разтваря до около 2000 г., след което и двата процеса се задържат на едно и също равнище.

Легенда: жълто – раждаемост; черно – смъртност; оранжево – естествен прираст  в промили – на 1000 души население).

Фиг.1. Динамика на раждаемостта, смъртността и естествения прираст в България 1946-2007 г.

Кривата на естествения прираст на населението почти следва тази на раждаемостта. Към 1990 г. тя спада на около - 2⁰/₀₀, а след 1995 г. трайно се задържа на равнища около - 5⁰/₀₀. В тази връзка да се твърди, че емиграцията има решаващо значение за естествения прираст на населението е пресилено. Това е така, защото негативните демографски процеси са регистрирани още в периода 1965-1990 г. когато липсва масово напускане на страната с изключение на насилственото емигриране на турско население в годините 1985-1989.

Трябва да се подчертае, че сходен отрицателен демографски баланс се наблюдава в Литва (-4⁰/₀₀), Латвия (-5⁰/₀₀), Украйна и Русия (-6⁰/₀₀). С отрицателен демографски баланс са Естония и Германия (-2⁰/₀₀)  и Унгария (-3⁰/₀₀) – виж. таблица 2 в първата част.

Преодоляването на отрицателния демографски процес е важна държавна задача, но той не бива да се абсолютизира. Известни са държави с положителен демографски баланс, които се отнасят към т.нар. провалили се държави – например Сирия⁷.

В изследването са проверени и някои широко разпространявани тези за: циганизиране на българската държава  - тиражирана в медиите от професор П.И.; катастрофичната емиграция на лекарите от страната; трайното застаряване на населението и отрицателното влияние на емиграцията върху една от социалните институции - Националната здравна осигурителна каса и нейния бюджет^{2,12,13,32,33}.

Етническите групи в България по данни на ЦРУ и НСИ са дадени в таблица 9^29,43. За 111 години българската етническа група е нараснала с 10 пункта (по данни на НСИ), а по данни на ЦРУ се е задържала на равнищата от преди един век. Делът на турците в етническата структура на населението е спаднал с около 5 пункта, а на циганите – с 2,5 пункта.

Таблица 9

Етнически групи в България

В този смисъл трудно могат да се приемат тези,  че след 90 години българската популация ще се свие до 300 000 души, а циганското население ще нарасне на 8 млн.³³.

Не изглеждат толкова трагични и данните за отрицателното влияние на миграцията върху медицинското съсловие¹³. В таблици 10 и 11 са представени данни за броя на населението на един лекар и на един дентален лекар през 2008 г.

Таблица 10

Население на един лекар и един дентален лекар през 2008 г.

Таблица 11

Количество и структура на медицинските специалисти   през 2008 г.

 

* - Данните в колоните „В % към всички здравни специалисти са закръглени до единица.

** - Сборът от коефициентите по региони не е равен на 100%, тъй като здравните специалисти от ведомствената мрежа са включени на реда „Общо за страната”.

 Анализът на данните в двете таблици показва, че липсва сериозна промяна в стойностите на показаните показатели в сравнение с изследвания на Колев от 1985 г. Установената тогава диспропорция в териториалното разпределение на лекарите се запазва. Облагодетелствани са столицата и останалите университетски центрове – Стара Загора, Варна и Плевен. По-голяма е концентрацията на дентални лекари в градовете София и Пловдив¹⁰.

Една от сериозните неблагоприятни тенденции е запазващото се съотношение между лекари и медицински сестри – 1:1,76, при осреднени стойност за ЕС 1:3. То вероятно това съотношение ще се влошава поради по-голяма емиграция на сестринския персонал [10]. Решението на проблема е трябва в усъвършенстване на магистърското и бакалавърско обучение по медицина, и увеличаване на ролята и същевременно заплащането на сестринския състав.

Трайното застаряване на населението е факт. По данни на ООН старостта е в настъпление навсякъде по света. По прогнози през 2050 г. 2 милиарда души (22% от световното население) ще са на повече от 60 години. Средна възраст на населението през  2014 г. в България е  42,60 години, като за мъжете е 40,30, а за жените - 44,80 години²⁴.

Приема се, че главната причина за застаряването на населението е спадът е спадът в раждаемостта, който се е превърнал в универсален проблем.

За нашите условия трябва да се приеме и влиянието на увеличаване на средната продължителност на живота. Дойновска и съавтори¹⁰ посочват за последните 60 години (1947-2007) средната продължителност на живота е нараснала с близо 19 пункта – от 53,7 на 72,6 г. (фигура 2).

Фиг.2 Средна продължителност на живота в години

 В последните години се забелязва и намаляване на населението до 14 годишна възраст независимо, че детската смъртност в страната е спаднала спрямо 1980 г. почти два пъти - от над 18 на 1000 живородени на 9,7 през 2006 г.¹⁰. Това според ООН е обезпокояваща тенденция²⁴.

Ако се вгледаме обаче в данните за структурата на населението според Национален доклад за България – 2011 г. ще видим, че има и надежда за оптимизъм. Той е свързан със задържане на делът на лицата в надтрудоспособна възраст в последните двадесет години (таблица 12)²⁷.

Таблица 12

Население под, във и над трудоспособна възраст

Дали демографската зима, която според характеристика на ООН е световна глобална заплаха или заплахата е в неконтролираното подмладяване на населението, като  в Нигер и Уганда, където средната възраст е между 15 и 16 години е доста сложен въпрос²⁴. Той излиза извън предмета на настоящото изследване

За проверка на влиянието на емиграцията върху бюджетът на Националната здравна осигурителна каса са проучени данните за неговия размер в периода 2007-2014 г. (таблица 13)⁵. Добре известно е, че бюджета на касата се формира от вноски на трудоспособното население и работодателите. За определени категории служители – МО, МВР  и някои други, както и за българските граждани в подтрудоспособна и над трудоспособна възраст вноските се осигуряват изцяло за сметка на държавния бюджет.

Таблица 13

Бюджет на НЗОК по години

Намаляването на трудоспособното население, резултат на емиграцията в страната²⁸ и намаляването на размера на здравноосигурителната вноска на работещите през изследвания период би следвало да окажат  влияние върху нетните стойности на бюджета по посока на неговото намаляване. Данните от таблицата обаче показват нетно увеличени на бюджета 2014 г. спрямо 2007 г. в размер на 1 847 794 хиляди лв. (около 61%). Това не означава, че липсват проблеми в качеството на предоставяни здравни услуги от обема на първичната, вторична и третична здравна помощ. Те обаче не са само и единствено в размера на заделения финансов ресурс¹⁰.

От изложеното могат да се направят следните изводи:

1. В исторически и съвременен план българската емиграция е предимно стопански обусловена. Емиграцията поради идеологически причини след 09.09.1944 г. е незначителна, а на насилствено предизвиканата емиграция на населението с турско самосъзнание през 80-те години на ХХ век  следва да се гледа като изключение. Основните причини са миграционните процеси след 1989 г. е рязката промяна в политическата  и обществено-икономическата система на България.

2. Данните за количеството на емигрантите за последните 25 г. са противоречиви и в известна степен са надценени. Извършените проучвания дават основания да се предположи, че годишно страната се напуска от около 130 000 души. Тенденцията за завръщане в страната на около 63% емигриралите във възрастовата група от 25 до към 50 години е благоприятно явление.

3. Основните емигрантски потоци са насочени към държавите от Европейския съюз. Върху миграцията не оказва влияние семейното положение и вероизповеданието на емигриращите. Основната част от емигриралите запазват българското си гражданство.

4. Намаляването на естествения прираст на населението е регистрирано още през 60-те години на миналия век и не е резултат само от настъпилите обществено икономически промени в България.

5. Тезите за предстояща циганизация българската държава, за катастрофична емиграция на лекарите от страната и за отрицателно влияние на емиграцията върху една от социалните институции - Националната здравна осигурителна каса и нейния бюджет не са  достоверни.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ - РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА.

* - съвместно с Емил Григоров