ОТ ДЕМОКРАЦИЯ КЪМ ОЛИГАРХИЯ
Майкъл Стивън Фиш
През 2005 г. известният изследовател на руската политика, професорът в университета в Бъркли Майкъл Стивън Фиш публикува изследването „Демокрация в Русия, дерайлира. Провалът на откритата политика“, издание на Cambridge University Press, което се смята за основен труд по проблемите на демокрацията в тази страна.
Фиш описва как е наблюдавал възхода на демокрацията, докато е живял в Русия през 90 -те години на миналия век, а до края на ерата на Елцин е разбрал, че демокрацията се е превърнала в олигархия. Той описва пътя на тази трансформация в книга, базирана на статистика и класици на политическите науки.
Фиш предлага да се измери "демокрацията" на всяка страна според седем критерия, разработени от известния американски теоретик Робърт Дал.
Критериите са следните – контрол върху властта чрез избори и ограничаване на мандатите, честни избори, открит достъп до избирателната система, участие на цялото население в избори, свобода на политическо изразяване, свобода на получаване на информация и свобода на политически сдружения (възможността за създаване на всякакви обединения с мирни цели).
Фиш стига до извода, че в края на 90-те и в първото десетилетие на ХХI век Русия е изпълнила някои от тези критерии чисто формално или не съвсем.
„Русия не просто е промени една форма на монокрация с друга след разпадането на Съветския съюз. За разлика, да речем, Беларус, Узбекистан и Туркменистан, в руската политика има някои елементи на плурализъм и конкуренция. Но фалшифицирането, принудата и произволната дисквалификация на кандидати (на избори) са чести и повсеместни, а не са случайни характеристики на изборите в постсъветска Русия “.
Според Фиш в Русия „правото на свобода на словото и правото на свобода на сдружаване, най-важните изисквания за свободното формиране и изразяване на политическите предпочитания на населението са ограничени. Тези условия, позволяващи контрола на политическия живот бяха иззети от ръцете на електората и прехвърлени на ограничен слой от чиновници, които манипулират процеса за свои собствени цели. По този начин в Русия възникна олигархия, а не демокрация“.
Той обръща специално внимание на това как зависимостта на икономиката от петрола и газа може да допринесе за провала на плановете за демократизация. И стига до извода, че богатството на ресурси създава мащабна мрежа от корупция във всяка страна, в която липсва годно и проверено във времето законодателство.
Русия не прави изключение. „Богатството от ресурси може да повлияе на стимулите за участие в политиката. То кара най-алчните, най-гнусните и най-безсрамните да се стремят към високи постове“.
Затова, отбелязва Фиш е и липсата в руската политика на професионални политици („харизматични бюрократи“). Липсата им е особено забележима сред демократичните сили. Например, много демократични политици през 90-те и в първото десетилетие на ХХI век бяха икономисти и не разбираха как да работят по време на предизборните кампании.
Проблемът е и в това, че системата на руското депутатство, колкото и да е странно, не включва занимания с политика и затова депутатите от Държавната дума не стават за политици. „Ако парламентът беше място на реална власт, хората с либерално мислене, които притежаваха това, което Макс Вебер (Максимилиан Карл Емил, 1864-1920, германски юрист, икономист и социолог, признат класик в областта на социологията и един от основателите ѝ като научна дисциплина – Н.К.) нарича „силен стремеж към властта с присъщите й качества", те биха го смятали за привлекателно място за кариера. Но парламентът не им предлагаше и не им предлага „власт и отговорност", за които говори Вебер“.
В същото време, сравнявайки подходите на Елцин и Путин към демокрацията, Фиш отбелязва, че при първият руски президент, макар и да се отклони от демократичните идеали, които защитаваше още в годините на Горбачов, все пак политиката беше поне частично открита.
„При целия риск да загуби избори, Елцин никога не загуби способността си да търпи публичната критика. Нещо повече, той последователно пропагандираше приобщаващо, над етническо определение за държавата", пише Фиш.
За Путин идеите за държава и вътрешна политика са съвсем различна. Той смята, че държавата е „членство в националната общност, което се характеризира със социална солидарност и непоклатима лоялност“.
Фиш отбелязва, че политически режим с подобно отношение към държавата (нарича го „неосъветско“) се нуждае от култ към личността. И такъв култ към личността вече се беше формирал в известна степен при президентските избори през 2004 г.
Следователно изводите за възможността да се построи демокрация са разочароващи – необходими са значителни промени в изборната система, законодателството и ограничаване на президентската власт, които очевидно няма да се случат при Путин.
„Президенти, натоварени с огромна власт, трагично често, от година на година губят способността си да осъзнават личните си ограничения. Отворената политика няма да дойде в Русия под надзора на Путин. Предстои да видим дали стремежът му към диктатура ще срещне противодействие в името на правото на самоуправление", заключава американският изследовател през 2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар