На стр. 17 в бр.106/10.06.2019 г. „Дума”
публикува материала на Евгени ГАВРИЛОВ „Когато България бе индустриална държава..”,
посветен на „последните словесни изблици на премиера Борисов”,
разразили се „на 4 юни 2019 г. на срещата му с Конфедерация на работодателите и
индустриалците в България. Дали защото говори пред новите български
индустриалци, или защото още бе в еуфорията на поредната си изборна победа, но
Борисов каза следното: “Много впечатлен съм от обиколките по заводите - мога да
кажа, че България пак се завърна като една индустриални държана – както е била
преди 1945 г. Където минете - завод до завод.”
Ще си позволя да цитирам още от публикацията:
„…. Следват факти, събрани от дългогодишния икономически деец
инж. Иван Пехливанов, които показват кога наистина България е била индустриална
държава.
…. От 1945 до 1990 г. те (енергийните
мощности – бел.моя)
нараснаха 120 пъти! Стигнахме
Белгия и
Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Енергийната ни стратегия,
проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен
център „Енергопроект”
.
… АЕЦ “Козлодуй”.
Проектирана и строена съвместно oт руски
и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната!
…..
До 1950 г. България е
нямала металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3,3 млн. т. стомана и бяхме
27-ата металургична страна в света.
…
След 3 десетилетия
изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари.
…..
До 1950 г. България е
нямала металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3,3 млн. т. стомана и бяхме
27-ата металургична страна в света. От 1970 в 1951 г. След 3 десетилетия
изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари.
……
1990 г. завари
България с над 120 млрд. щатски долара основни фондове, от тях 70% - основни производствени
фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8
млрд. щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на
обновление. Малко държави бяха в такова благоприятно положение. Вместо
стартова позиция за нов растеж това състояние беше унищожено. Граденото
близо половин век бе съсипано и разпродадено на безценица. Сега пак говорим за
индустриализация...”(край на цитата).
И като прочетох
данните за това, колко сме били велики, нищо друго не ми дойде наум, освен мисълта, че сме
КАЛПАВ НАРОД! С още по-калпав нявгашен
ръководител, дето наричаше социализЪма „недоносче”! Малко му беше на др.Т.Ж.,
че само го свалиха от власт! Трябваше да го …. и днес нямаше да бъдем в
последните редици на Европейския съюз!! Нямаше и да се молим да дойде Кьовеши
да ни оправи….
Но започнах и да си
задава въпроси. Например:
Кой унищожи граденото
половин век? Ама кой да ми каже?! Това не се изучава в Магнаурската школа до
Американския колеж в София, както
пише др.Гаврилов! Чувал съм, че и на „Позитано” № 20 не се учи. Там не обичат
да гледат назад. Имат визия и мисия само за напред….
И защо другаря главен
редактор е турил материала чак на 17-та страница на официоза на
най-демократичната българска партия? Че той заслужава място под главата на
вестника?! Седнали да се занимават с експрезидента Плевналиев и къщите за
гости, гаче ли него не си го знаем или пък дейци на партията нямат къщи?
И още много въпроси
си зададох…
Но затова друг път!
P.S. А който няма
търпение да дочака следващата ми писаница, да прочете дневниците на А.С.
Черняев (https://nsarchive2.gwu.edu//rus/Chernyaev.html) и белким нещо му
светне под капата….
Няма коментари:
Публикуване на коментар