събота, 22 юни 2019 г.

КОРУПЦИЯТА НЕ Е ОТ ВЧЕРА….*

„За Павел І се говори, че бил солдафон и прусак. Вярно е, че той облича руската армия в тесни пруски униформи, принуждава войниците да носят неудобни перуки и въвежда наказанието бой с пръчки. В неговите действия обаче има и мерки, насочени към оздравяване на армията. Той се опитва да въведе във войските дух на справедливи награди и наказания, независимо от чина. Офицерите са съдени два пъти по-често от войниците, а много от офицерите са осъждани за присвояване на пари от хазната.
Александър I победил непобедимия Наполеон Бонапарт, но не успял да овладее корупцията в собствената си страна. Язвата да се присвояват на пари от хазната, с която Петър I се борил решително, но не много успешно, преминавала като наследство от един руски монарх на друг. Не можем да кажем, че те са си затваряли очите за нея. По никакъв начин. В държавата някой постоянно е осъждан за този порок,  но самото явление е толкова широко разпространено, че дори императорите понякога са изненадани.
По време на Кримската война започват да се разкриват данни за ужасяващи кражби в службите, които снабдяват армията с боеприпаси, униформи и храна. Разгневеният император Николай I, в разговор с престолонаследника, отбелязва:
-Саша! Струва ми се, че в цяла Русия не крадем само ти и аз.
За да открие  кой от високопоставените служители в Русия живее честно, Николай І нарежда на ІІІ-то отделение на тайната полиция да разбере кой от 56-та губернатори не взема подкупи. Докладът е разочароващ. Само двама не вземат подкупи – губернаторът на Киев Фунукли и ковянския Радищев. Царят се замислил. За Фунукли е ясно, бил толкова богат, че не се нуждаел от никакви подкупи. Царското недоумение беше причинено от Радищев защо не вземал?! Честността на сина на автора на книгата „Пътуване от Санкт Петербург до Москва“ е приписана на неговата ексцентричност. Бащата бил ексцентричен пишел скандални книги и май и синът е такъв. Между другото, любопитно е, че „неподкупният" Фунукли е много лоялен към подкупите на полицейските служители, смятайки, че ако помешчиците не им помагат с пари, „ти ще ги получат от крадците".
В епохата на Николай I най-скандалната афера, свързана с присвояване, е случаят с директора на „Комитет 18 август 1814 г.“ (Инвалидна комисия), тайния съветник Александър Политковски. Политковски с няколко съучастници фабрикували пенсионни дела за измислени хора с увреждания. Все едно, че са се лекували за сметка на хазната, уволнени са от армията с обезщетение, и за сметка на хазната са се прибирали по домовете си, в някое забравено от Бога ъгълче на Русия. В средата на XIX век руската армия води активни операции в Кавказ. Измамниците вписали своите „мъртви души” в списъците на хилядите ранени войници и офицери, за които се твърдяло, че са лекувани в болници, получавали отпуск вкъщи, умирали или станали инвалиди. И вместо всички тези ранени получавали парите.
През май 1826 г. Николай I одобрява закон за борба с алчността и грабежа от страна на чиновниците. Но в Русия едно е да приемаш закони, а друго – да ги прилагаш. Императорът може само горчиво да се оплаква от подкупността и кражбите, които се ширят в страната му. Веднъж заповядал да подарят на берлинския художник Франц Крюгер златен часовник с диаманти за перфектно нарисувания портрет. Служителите на двореца занесли на Крюгер само златния часовник, на който нямало нито един диамант.
Узнавайки за това Николай I казал на художника:
-Виждате ли, те крадат даже от мен. Но ако поискам да накажа всички крадци в империята, Сибир ще се окаже малък, а Русия ще се превърне в пустош, подобно на Сибир. 
Александър II в по-голямата част от царуването си само се оплаква от подкупите, но не предприема решителни мерки за борба с тях. Веднъж казал пред сина си, че руската флота „е в джобовете на този и онзи“. Може да се предположи, че императорът на цяла Русия е бил твърде зает с премахването на крепостничеството и други реформи, за да „зашие“ джобовете на своите служители веднъж завинаги. По време на неговото управление чиновниците съвсем се разпасват. За да се получи разрешение за откриване на бизнес, е било необходимо кандидатът да се обърне към Министерството на вътрешните работи. Там, без да се колебаят, му давали списък на лицата и размера на подкупите, които трябвало „да позлатят писалки им"  – 25% от чистата сума постъпвала в джоба на служител на МВР; 15% – на длъжностно лице от Министерството на финансите, 10% – на служител на Министерството на финансите с по-нисък ранг и 5% – на служителя на министерството, който бил пряко отговорен за промишлеността, в чиято област се създавало новото предприятие.
Малко преди революцията през 1917 г. списание „Русский мир” публикува голяма статия, посветена на подкупите. Ако го прочетете днес, ще останете с усещането за déjà-vu, все едно, че преди сто години са писали за днешните времена.” (със значителни съкращения)
*- По Олег ЛОГИНОВ, © 2011, „ВЕДОМОСТИ Урал". Заглавието е мое.
И накрая една телеграма от 1883 г.::
„До господа полицейските пристави и полицейските лекари
Във връзка с настъпването на Рождество Христово и Нова година, смятам за необходимо да напомня за най-строго изпълнение на мои циркулярни писма от 20 януари и 4 декември 1892 г. под  №№ 9 и 183 и от 20 март тази година под № 44, ЗАБРАНЯВАЩИ ПРИЕМАНЕТО на подаръци от гражданите под какъвто и да е повод, наказанието за което е незабавно отстраняване от служба. Моля приставите и лекарите да обявят това на всичките им подведомствени чиновници.
Изпълняващ длъжността  (п) Старши полицай майстер полковник Васюков”.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар