ПАСТОРСКИ ПОСЛАНИЯ….

От участниците в кръглата маса на „Дондуков” № 2 на тема: „Предстоящ избор на главен прокурор – критерии и обществени очаквания”, на която бяха поканени „неправителствени организации, които имат отношение към съдебната система”, разпознах:

1.Пламен УЗУНОВ – секретар на президента по правните въпроси и  антикорупция (възпитаник на Магнаурската школа до Американския университет в София и магистър по право на Пловдивския университет, обича понякога да се дегизира като фюрера на Третия райх);

2.Адвокатите Ралица НЕГЕНЦОВА  и Людмил АНГЕЛОВ, съответно председател и зам.председател на Висшия адвокатски съвет (не бях чувал, че съветът е НПО?);

3.Бившия конституционен съдия Владислав СЛАВОВ;

4.Калин КАЛПАКЧИЕВ, председател на Съюза на съдиите в България и бивш член на Висшия съдебен съвет (за съюза казват, че е политизиран, щото председателят бил близък с Христо Иванов-БОЙКИКЕВ, ама аз не вярвам).

Останалите не познавам, но това не е важно.

Разбрах какво иска президентът (според анонса над главата на „Дума” – „Президентът иска ясни критерии за избора на главен прокурор”, а според заглавието на стр.2 – „Радев поиска прозрачност при избора на главен прокурор. Избраникът трябва да е смел, независим и компетентен, смята президентът”).

Не разбрах какви трябва да са критериите за избор, нито какво означава „прозрачност” при избора, ама нейсе.

По-важното е, че не разбрах какво са казали участниците в т.нар. „кръгла маса”[1], не само защото масата не беше кръгла, а и по причина, че нищо от тяхното мнение не открих в медиите.

А иначе за пореден път прочетох пасторски послания, цитирам:

„България ще има консолидация – по-голяма и обществена, ще има и прогрес, и просперитет, ще бъде по-модерна държава, когато тези, които управляват и вземат решения, не се крият зад други – органи, институции. Отговорност на други аз няма да нося”, отсече държавния глава” [2].

Бележки:

[1] - Понятието се използва за обозначаване на равноправни съвещания, преговори и разговори, които се организират около кръгла, за да няма „главно“ и „странични“ места, и всички около нея да се приемат за равнопоставени.

[2] – всички цитати са от „Дума”, pdf формат, 13.06.2019 г., стр.1-2