ВЕГЕТАРИАНЕЦ

Чудомир

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:

-Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?

-Аз - кай, - бай Димо, тъй си живея, такова ми е - кай - убеждението. По природата се водя - кай.

-Ама не се ли храниш - думам, - не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?

-Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема - сурово го вземам. С плодове - кай, - със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям - казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти - от яйцата и повече от десет пъти - от млякото. Имат си – кай и тлъстините, и захарите, и белтъците.

Ха сега де! Орех с белтък!

-Е, хубаво - казвам, - сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова...

-Тъй - казва, - сурови си ги ям, защото огънят -ж кай - ги разваля. Променя им - кай - химическия и енергическия състав и ги прави - кай - по-мъчно смилаеми.

И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!

Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.

-Вярно е - кай. - Не му знам - кай - каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!

Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.

-А бе какво се чудиш - обажда се Лъжлив Съби, - и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива - кай, - до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма. Един ден - кай, - като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.

Разтривали го, церили го, хеле му преминало.

-А бре, майка - думала му кака Деля, - ами че може ли тъй като добитъка?... Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича? Оттогава - кай - не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по- добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.

-Ех, Събко - думам му, - смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!