Автор: Цани Гинев (1836-1894), български будител
От публикация на Мирела Костадинова в „Епицентър“,
01.11.2019
„През една белоцветна пролет, когато хората
както винаги се пръсват по полето, дядо Добри, преметнал през рамо мотика, също
отива да свърши земеделската си работа. Докато прекопавал земята, изровил две
големи змии – „на кост укосени“. Едната убил, но съжалил за стореното. Другата
сложил в пазвата си, за да я стопли и съживи. Продължил работата си на полето и
на ум си казал: „Горката гадина, да я туря в пазва и я стопля бедна…“ Нещо
помръднало в пазвата му. Змията се съживила от топлата гръд на дядо Добри. И го
клъвнала с отровния си зъб. Старецът я изтърсил от пазвата си, но било късно.
Докато се довлече вкъщи, „душа предава“.
Поука: Злото го милвай, колкото щеш, то все пак
зло си остава…
Няма коментари:
Публикуване на коментар