Бог да прости невинното момченце Александър! И да успокои страдащите му родители.
За съжаление някой заболявания, особено при
деца, протичат фудроянтно [1] и медицината е безпомощна!
Което не е оправдание за злокачествено
поведение на медицинския и немедицински персонал на здравните заведения с
родителите.
Не приемам и използването на трагедията на едно
семейство за развитие на „злокачествени политически тези“, особено когато това
се прави от лекар и бивш главен секретар на Българския лекарски съюз (на
малката снимка).
В сутрешния блок на БНТ 1 Ленков изрече две
полуистини:
1.Изградената система за педиатрична помощ в
България била унищожена, и детското здраве било оставено в ръцете на
общопрактикуващите лекари и
2.По горните причини страната ни била водеща по
равнища на детска смъртност в Европейския съюз.
Не разбрах, коя точно детска смъртност визира
Ленков, защото доколкото ми е известно в това отношение съществуват коефициенти
за перинаталната детска смъртност (от 28-та гестационна седмица до 7 пълни дни
след раждането); неонаталната детска смъртност (от раждането до 28-я ден
включително) и постнеонаталната (от 29-я ден след раждането до 1 година.
Вероятно е имал предвид брутния коефициент за детска смъртност, който се
измерва по формулата:
(А:В)х1000, където А е броя на всички умирания на деца от
0-я ден до 1-годишна възраст през календарната година и В - броя на всички родени
деца през календарната година. Коефициентът се отчита в промили (‰).
Според СЗО детската смъртност е много висока – коефициент
над 140 ‰; висока– над 70 ‰; средна - над 20 ‰; ниска– под 20 ‰; много ниска–
под 10 ‰. През 2006 г. сме били в групата на страните с много ниска детска
смъртност – коефициент 9,7‰. Вярно е, че изоставаме спрямо страните от ЕС (през
2002 г. коефициентът за Гърция е 6,12‰, а за България -13,30‰). Само че искам
да попитам доктора – „От какви равнища, тръгнахме, колега? И защо „брутния
коефициент за детска смъртност“ в годините на развития социализъм (1981-1989) и
„добре изградената система за педиатрична помощ“ (по Ваши думи) е висок?“ И
понеже няма как да ми отговори, предлагам на читателите да видят следващата
графика, изготвена по данни на националната статистика [2].
 |
| Брутен коефициент на детската смъртност 1981-2006 г. |
Ще си позволя да завърша публикацията с цитат
от статия на г-жа Марта Сугарева, професор по статистика и демография в
Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ [3]:
„В нашата
страна се наблюдава недостатъчна
професионална компетентност при интерпретацията на демографските данни за
смъртност и раждаемост (курсивът тук и по-нататък е мой – Н.К.). Една от причините е в обективната сложност
на показателите за смъртност и раждаемост и в липсата на подготвени кадри,
които да представят в достъпен вид тези процеси. Друга причина е остарялата
терминология, която трябва да бъде актуализирана. От друга страна, интересът на
обществото към демографската ситуация и тенденциите й е огромен, което изисква мобилизация на усилията, за
да се попълнят тези празноти. В противен случай обществото е изложено на риска да бъде лесно манипулирано и да се
създават ненужни страхове и неясноти.
Може би
трябва да се помисли за попълване на
обучението на журналистите с курсове по статистика и демография, които да им
помогнат по-точно и компетентно да представят на обществеността демографските
данни. Накрая, но не на последно
място по важност, необходимо е в страната да се засили изследователската
дейност в областта на демографията, рязко да се повиши качеството на
демографските изследвания и да се засили отговорността на професионалистите при
представяне на данните пред обществеността.“
Колега Ленков, не е добре злонамерено да си
играете със статистическите показатели, за да доказвате недоказуемите си тези.
Особено на фона на една човешка трагедия. Русенският академик от БАНИ, а май
повече статистическа врачка, е напълно достатъчен за България.
Дами и господа на БНТ1, не ви правят чест
подобни предавания, особено при претенциите ви за обективна обществена
телевизия. И вземете си подгответе журналистите!
БЕЛЕЖКИ:
[1] – бързо и злокачествено протичане на някои
заболявания
[2] – стойности на брутния коефициент за
детска смъртност в периода 1981-1989 по години в промили: 1981 – 18,00;1985 –
15,40; 1986 – 14,60; 1987 – 14,70; 1988 – 13,60; 1989 – 14,40.
[3] – Показателите за „смъртност“ и
„раждаемост“ в демографията –
дефиниции и терминология, списание „Статистика“, от https://spisaniestatistika.nsi.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар