Пет въстания в СССР през 1961 г. – от какво бяха предизвикани.

Автор: Дмитрий Окунев

Източник: Русская семêрка,

https://russian7.ru/post/5-vosstaniy-1961-go-goda-v-sssr-chto-ikh-sprov/

За Съветския съюз 1961 г.  се оказа изключително наситена със събития. През април Юрий Гагарин излетя в космоса, през юли беше разстрелян известният валутен спекулант, черноборсаджия и един от първите съветски милионери Ян Рокотов [1], а през октомври  беше успешно тестван „Цар-бомба“ [2]. Шумът обаче беше достатъчен и без тях. Едно след друго страната беше шокирана от няколко големи въстания, макар че те все още нямаха мащаба на събитията в Новочеркаск [3]  през юни следващата година, довели до многобройни жертви.

Независимо от това, камбаната за властта прозвуча. Че нещо не е наред в „царството“, би трябвало да разбере и Никита Хрушчов. Но той, както изглежда, не разбра. И само три години по-късно, на пленум през октомври 1964 г. загуби всички постове – първи секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет. Сред обвиненията, които му предявиха бяха тези, свързани с погромите от 1961 година.

Хрушчовите реформи разгневиха народа

Какво толкова разбунтува съветската провинция? На първо място, разбира се, неуспешно проведените – и очевидно популистки – реформи в селскостопанския сектор. Приравняването на колхозите към совхозите [4]   само леко подобри живота на хората, ангажирани в тази сфера, и едновременно с буквално взриви изградената система, създавайки дисбаланс в системата. Манията на Хрушчов „да догони и изпревари Америка“ в производството на месо беше още по-пагубна за селското стопанство. В резултат на това имаше масово клане на добитък. За да се изпълнят с зададените квоти, местните чиновници често пъти унищожаваха за един сезон всички животни. В някои области инициативата се превърна в истинска катастрофа.

Хората бяха недоволни от хроничния недостиг на стоки в магазините и от неспособността на властите да се справят със ситуацията. Цените се повишаваха редовно, асортиментът, меко казано, не беше достатъчен. Освен това реалните доходи непрекъснато намаляваха. А паричната реформа от 1961 г. изяде спестяванията на много съветски граждани.

В същото време криминогенната обстановка се влошаваше. В рамките на хрушчовата амнистия бяха освободени не само така наречените политически затворници, но и отявлени престъпници. Новото ръководство на СССР получи „поздрави от Сталин“ – преминалите   през лагерите криминални престъпници, в повечето случаи рецидивисти, отровиха живота на порядъчните граждани, всяваха страх и не се свеняха пред нови прояви на бандитизъм. Условията се смекчиха и вече не им се налагаше да се страхуват от смъртното наказание, въпреки че на хартия то, разбира се, не изчезна.

Теоретично способни на криминални прояви бяха и онези затворници, които не принадлежаха към кастата на крадците и бандитите. Това бяха хора, озлобени от престоя си в лагерите, чувстващи се обидени, които застанаха в опозиция на режима. Сред всяващите тревога елементи имаше и бивши ветерани от войната, които не бяха успели да намерят своето място в гражданския живот. Развихрянето на криминалните съвпадна с кризата в Министерството на вътрешните работи на СССР. Милицията, особено в регионите, често се пъти беше неспособна да се справи с нарастващата криминогенна заплаха. Затворническата романтиката започна да придобива сериозна популярност.

Заплахата дойде от юг

Огнища на напрежение периодично пламваха в съюзните републики на Съюза и до 1961 г. Така през 1956 г. „гръмна“ в Славянск [5], Украинска ССР. Жителите, които се опитват да освободят другаря си от Районното управление на вътрешните работи набиват милиционерите. Минаха още три години, и категоричното недоволство от трудните условия на живот и пълното безразличие на властите изразиха и изпратените да усвояват целините в Казахстан. Поради постоянното покачване на цените имаше стихийни протести на заводски и фабрични работници. През 1961 г. неизвестни лица в Чита [6] разлепят листовки с надпис: „Празнодумецо Хрушчов, къде ти е изобилието?"

Ако значителна част от интелигенцията беше благодарна на Никита Сергеевич за развенчаването на култа към личността на Сталин, то народът, обикновените работяги, мразеха първия секретар за популизма и несъответствието на реалните действия с декларираните лозунги.

 „Годината на въстанието“ започна с бурните събития в Краснодар [7]. Както в други случаи, всичко започна с локален конфликт между граждани и представители на правоприлагащите органи. На 15 януари военен патрул задържа войник, продаващ оборудване, откраднато от военен склад на кооперативния пазар. Събралата се пред военната част тълпа иска наборникът да бъде освободен, но по неизвестни причини на краснодарци им е пробутан подставен войник. Раздават се възмутителни викове. Очевидно, изплашен, неопитният часови открива огън и смъртно ранява ученик. В отговор тълпата тръгва към сградата районния комитет на КПСС с намерение да го разруши.

„Искате ли като в Унгария?“

Според официални данни в размириците участват около 1 300 000 души. Веднага се намират и водачи на бунта. Бившият майор от армията Малишев, който е уволнен и сега е черноработник, обвинява за случилото се режима на Хрушчов. Комсомолецът Симоненко призова за унищожаване на съветската система и създаване на „втора Унгария“. Друг говорител от народа, Никулин, се обръща към публиката с предложение „да го направим по-добре, отколкото в Унгария“, а протестиращите, както разбирате, са все още под впечатленията от събитията в Будапеща през 1956 г.

Навиквайки се достатъчно и „изпускайки парата“, протестиращите се разотиват. През града преминава вълна от арести. По волята на висшето ръководство са проведени чистки в органите на реда, допуснали мащабните безредици.

През юни срещу „милиционерското беззаконие“ въстава Бийск [8] в Алтайския край. Както в Краснодар, и тук пожарът се запалва от незначителен инцидент -милиционерски патрул се опита да спре пиенето на алкохол на обществено място – градския пазар. Правонарушителите са двама селяни, дошли в града да закупят употребяван автомобил, отговорят с псувни и налитат на бой. Когато буйстващите са укротени, те заявяват на събралата се тълпа, че милиционерите са им откраднали голяма сума пари.

Възмутената тълпа се опита да линчува „върколаци в униформа", въпреки опитите на дошлите милиционерски началници да постигнат споразумение по приятелски начин. Докато военните не пристигат на помощ, защитниците на „ограбените“ успяват да набият патрулиращите. В резултат на сблъсъците е убит един от участниците в безредиците. А селянинът, който забърква кашата, безуспешно решил да пие алкохол със зет си на пазара, е осъден на смърт.

Пияници срещу милиционери

Само след няколко дни прекомерната консумация на алкохол отново довежда до трагични последици. Муромският работник Костиков, в нетрезво състояние, се опитал да се качи в каросерията на камион, но поради загуба на координация той паднал, удряйки главата си по асфалта. Край него минал началникът на градската милиция Павлов, който заповядал да вкарат пияницата в ареста. Контузията на главата се оказала сериозна – без да е прегледан от лекар, Костиков се влошил и на следващия ден той починал в болницата, където е доставен твърде късно.

В Муром [9] плъзват слуховете, че работникът е умрял поради побой в милицията. Повече от 1 500 000 души решават да отмъстят на своя колега, като щурмуват сградата на милицията, въоръжени с камъни, триони и брадви. Тълпата се движи към централния площад, скандирайки „Бий фашистите!“ и „Павлов е убиецът!“ Хулигани успяха да освободят задържаните и да изземат арсенала на управлението на вътрешните работи. Вакханалия продължава няколко часа, докато военните пристигат, за да помогнат на милицията. В съседния Ковров [10]  реагира на това, което се случва в Муром, с надписи по стените: „Ще отмъстим за муромци!“ и „Долу комунистическия режим!“

„Ще ви покажем Муром!“ – обещават и в Александров [11], където на централния площад майорът на милицията Кузнецов се опитва да задържа двама пияни войници от местния гарнизон. Както и в Муром, има заплахи срещу полицията и градските власти. Тук сблъсъците неочаквано са засенчени от най-големия брой жертви. Милицията откри огън на месо, и убива убиха четирима работници.

В средата на септември в Беслан [12] милиционерите се опитват да задържат петима души в нетрезво състояние. Те не се подчиняват, и оказват въоръжена съпротива. Около 700 бесланци ги подкрепят. Знае се само за един загинал. Информацията за безредиците в Беслан дълго време се пази в тайна.

Какъв би бил СССР, ако бе доживял до 2019 година

Мнозина бяха недоволни от жизнения стандарт на СССР по онова време, обаче, ако страната бе продължила да се развива със същите темпове, както при Хрушчов, може би в наши дни животът щеше да е напълно различен. Знае ли се?

Бележки:

[1] –  Ян Тимофеевич (1927-1961), приемният му баща Тимофей Арнолдович Рокотов (1895—1945) е главен редактор на списание „Международна литература“, за нарушаване на правилата за валутни операции е осъден на смърт и присъдата е изпълнена в затвора „Бутирка“. Делата срещу първите съветски милионери, разстреляни по лично указание на Хрушчов през 1961 г. влизат в теорията на правото като пример за беззаконие от страна на държавата. Беззаконието на властите в СССР предизвиква вълна от възмущения в света, а известният философ и общественик Бъртранд Ръсел пише по този повод писмо до Хрушчов.

[2] – наименованието на съветската водородна бомба.

[3] –град в Ростовска област, където са най-острите прояви на работническо недоволство сред съветските работници след края на Втората световна война. Център на недоволството е заводът за електровози (електрически локомотиви), където в началото на юни 1962 г. работниците спират работа и издигат лозунга: "Месо, мляко, повишаване на заплатите". Липсват политически лозунги. Войниците стрелят по митингуващите,  убити са 26 души, а 87 са ранени. На следващата сутрин в града се събира група от няколкостотин демонстранти, 116 са арестувани, от които 7 получават смъртна присъда и са екзекутирани. Останалите са осъдени на по 10 – 15 години затвор.

[4] – българските им аналози по време на социализма са Трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) и Държавни земеделски стопанства (ДЗС).

[5] – град в Донецка област на днешна Украйна.

[6] – административен център в Забайкалския край на РФ.

[7] – град в Южна Русия, основан през 1793 г. под името Екатеринодар, административен център на Краснодарския край.

[8] – административен район, възниква по времето на Петър I (1709 г.) като крепост, близо до изворите на р. Об.

[9] – разположен е на левия бряг на река Ока, на границата с Нижегородска област, намира се на 137 км от областния център Владимир, РФ.

[10] – град във Владимирска област, РФ.

[11] – град във Владимирска област, РФ.

[12] – град в Северна Осетия, известен е с терористичния акт на Басаев през 2004 г. срещу училище , при който са убити 344 цивилни граждани, от които 186 деца.