ЗДРАВНАТА ПРОФИЛАКТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

През последните два дни се наслушах на „УМНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ“ от страна на ДПС и БСП върху бюджета на НЗОК.

Гостуването на д-р Нигяр Джафер при Ризова в bТВ още снощи ме извади от равновесие, но вече беше късно да сядам да пиша.

Госпожата, като ментор от последна инстанция, подобно на колегата си по партия Данчо Крупието-Ментата, поучаваше българските зрители:

а)  що е то балансиран бюджет;

б) как държавата е избягала от долекуването на тежки заболявания и от строителството на хосписи (да попитам, колко хосписа са построили от Главното мюфтийство или от „бедния“ инж. по всичко Ахмед Доган?);

в) от профилактиката, която приравни само и единствено до профилактични прегледи (масови скринингови прегледи на населението, ама за какво по-точно не обясни) и т.н.

До тук с коментарите върху студийната изява на „здравната меринджейка“ Джафер, а ако някои иска да я слуша, може да гледа записа на предаването в Интернет. Апропо, познавам доста такива „здравни меринджеи“. Например д-р Мими Виткова, която отдавна е престанала да се занимава с лечебна медицина, а върти бизнес със здравно застраховане и от време на време „ръси мъдри“ съвети от телевизионния екран. Познавам и други, но понеже вече не са сред нас, ще им пропусна имената.

Целият следващ текст е посветен на историята на профилактиката на здравето в България, без да претендирам, че съм разказал всичко.

Опазването и защитата на здравето на населението, е в основата на политиката на медицинските власти и на нормативно-правната уредба непосредствено след освобождението от турско робство и установяването на Третата българска държава.  Предпазните имунизации в България са регламентирани с „Полицейски правила за общественото здраве” от 1879 г. След Берлинския конгрес те продължават да действат на територията на Княжеството, докато в Източна Румелия  е разработен и приет „Публично-административен правилник за присаждането на сипаницата (аналогичен по същността си нормативен акт). След Съединението през 1885 г. с Указ на Княз Батенберг  е обявен „Правилник за ваксинацията и реваксинацията в България”.

В Държавен вестник, бр.75 от 1882 г. е публикуван отчетът на д-р Гримм (Иван Василевич, руски лекар, поканен от Княз Александър Батенберг през 1881 г. със задача да изработи закони за санитарното устройство на Княжеството – бел.моя) в който се казва: „Лекуването на явившите се болести при сегашното състояние на медицинската наука отстъпва на втори план. Важно е да се махнат самите причини, които произвеждат болестта (курсивът тук и по-нататък е мой). Изучаването на състоянието на населението от здравна гледна точка, изучаване на причините за болестите с цел да се отстранят – ето това е главната и първа цел....”

За значението, което се отдава на опазването на здравето говорят и действията на главния лекар на Българската армия Димитър Моллов по време на Сръбско-българската война.  За предпазване на личния състав на Западния корпус от тифна епидемия той предлага създаването на „специални места, метър дълбоки и толкова широки, ями за животински отпадъци, землянки в суха почва и др.”

Контролът и закрилата на труда в България, като елемент на предпазване на човешкото здраве, също имат над 100-годишна история. На 03.11. 1907 г., с указ на княз Фердинанд, е обнародван приетия с пълен консенсус от Народното събрание “Закон за инспектората по труда” –  нарочна институция за закрила на труда към тогавашното Министерството на търговията и земеделието и  е първообраз на днешната Главна инспекция по труда. Така Княжество България е сред първите държави в Европа, в които е създадена подобна институция в първите 20 години на ХХ столетие.

Подобен е и духът на приетия през 1929 г. Народното събрание Закон за народното здраве. Една от основните му цели е полагане на грижи за майките, кърмачетата и подрастващото поколение, създаване и поддържане на условия за живот и труд, най-пригодни за оздравяване, засилване и увеличаване броя на дееспособното население и т.н.

Ориентираната към предпазване на здравето политика на правителствата в първата половина на ХХ се откриват и в заповедите на министъра на вътрешните работи на Царство България (по това време и до преврата през 1944 г. управлението на здравната система в България се осъществява от Главна дирекция в състава на МВР – бел.моя). С цел предпазване на работещите от трудови злополуки, министърът на вътрешните работи  в периода 1933-1934 г. запасен генерал Петър Мидилев издава заповед  № 8050-1 от 20. ІІІ. 1934 г., която забранява продажбата и употребата на алкохол на „..........полицейски агент и стражар, на железничар, кондуктор, ватман, файтонджия, шофьор и на всяко лице, което извършва превоз на други лица (чл. 172 от Закона за народното здраве)......”. Нарушаването на забраната се санкционира чрез наказания на „........заинтересуваните продавци на алкохолни питиета...........  за първия път с глоба 500-2000 лева, за втория път - с глоба до 5000 лева и за третия път - с глоба до 10000 лева и лишаване от право да упражнява занятието си (чл. 417 от същия закон). Дайте най-широка гласност на настоящата наредба и между населението - с молба до всеки гражданин да изисква от питиепродавците и превозвачите да спазват закона и да съдействува за откриване нарушенията. От своя страна прилагайте закона пълно и без снизхождение, като имате пред вид и постановленията на чл. 419.......”

Друга заповед от този период  № 22831-1 от 15. Х. 1933 г. е свързана с контрола върху хигиенните условия на труд: „......Заповедта на министъра на вътрешните работи и народното здраве под № 838 от 13. VІІ. 1933 год. (Известия" бр. 115) изяснява приложението на чл. 71 от Закона за народното здраве върху обществените заведения. Да се обърне особено внимание, че между тях спадат и всички фабрики и работилници, т.е., че и те се намират под разпореждането му и ще се затварят по реда предвиден в чл. 71 от Закона за народното здраве. Подробностите за спазването на този ред са следните: Когато едно индустриално заведение (регламентирано или не съгласно Закона за благоустройството или съгласно Закона за водните синдикати) не отговаря на здравните и другите свързани с хигиената изисквания и създава наоколо или само представлява условия опасни, вредни или безпокоящи съседните обитатели – например пушеци, изпарения, дразнещ шум от двигатели, овлажняване съседни жилища поради  подприщвания на вода или привеждането и чрез вади, замочуряване по същия начин и създаване на благоприятни условия за развъждане комари, замърсяване въздуха и водите (подпочвени или повърхностни) - то в такива и сходни случаи окръжния лекар, след като е изчерпал другите законни средства, за да бъде премахнато злото, трябва да донесе подробно в Главна дирекция на народното здраве, за да бъде назначена комисия, която да извърши обстоятелствена, проверка съгласно чл. 71 от Закона за народното здраве......Окръжните лекари са длъжни да разузнаят своевременно за всички индустриални (и водни) заведения в техния район - дали са регламентирани съгласно съответните закони (Закона за благоустройството и Закона за водите) - и да следят чрез местните здравни органи за изпълнението на условията, при които им е дадено разрешително. Този надзор трябва да засегне най-вече здравеопазването на работниците, хигиената и спокойствието на съседите, запазване чисти подпочвените и повърхностните води и т.н.....” .

Насоченост към предпазване на здравето се открива не само в нормативната уредба и практиката, но и в преподавателската и научно-изследователската дейност. Като пример може да бъде посочена откритата към Медицинския факултет на Софийския университет Катедра по хигиена и социална администрация (катедрата е създадена през 1919 г., една година след откриването на факултета). В учебната дейност е застъпено преподаването на хигиенно-епидемиологичното и бактериологично направление в медицината (медицинската хигиена във всичките й раздели, социална хигиена, санитарно законодателство и администрация; епидемиология, микробиология и серология, борба със заразните и паразитни заболявания). Основните направления на научно-изследователската и внедрителската й дейност в първите години от създаването са доминирани от проучванията на ендемичната гушавост в България (заболяване, което се характеризира с увеличение на размерите на щитовидната жлеза, срещащо се в планински райони, където е налице природен йоден дефицит), храненето на българското население и причините за недостиг на някой витамини на българската трапеза, изследване на минерални извори в страната и замърсяване на Черноморското крайбрежие, водоснабдяване на населените места и др. За първи път в България са проучени отравянията с олово и производствените вредности във военната, минната и порцелановата индустрия на Царството. Изследвано е състоянието на общественото хранене, работи се по хигиената на хранителните продукти и се поставя началото на радиационната хигиена. Катедрата е и инициатор на въвеждането у нас на противотуберкулозна имунизация.

Историческата екскурзия из изворите на българските традиции в областта на здравната профилактика показва няколко неща:

1.Първенствуващото значение на предпазване на здравето пред лечението на разстроеното здраве възниква едновременно с институционализирането на здравната политика в Третата българска държава.

2.Предпазването на здравето в края на ХІХ и началото на ХХ век не се схваща само като контрол над заразните заболявания, а обхваща всички познати, на дадения етап на развитие на науката, рискови фактори  за увреждане на здравето (благоустройство и хигиенизиране на населените места, снабдяване с питейна вода, състояние на храненето на населението, вредни фактори на околната среда и промишленото производство и т.н.).

3.В основата на предпазването на здравето  е поставена солидна за времето си нормативно-правна уредба, която отразява достиженията на теорията и практиката на конкретния исторически етап.

На колежката Джафер и нейните фенове, препоръчвам внимателно да прочетат т. 2. Няма  как Министерството на здравето да се справи, а и не му е това работата, със затлъстяването и обездвижването на децата и учениците, с нерационалното хранене на българина, факти за което съществуваха преди повече от половин век, със стреса на работното място, с рисковото шофиране, с чистота на питейната вода, с масовото тютюнопушене, злоупотребата с алкохол и т.н. и т.н.

И още няколко думи.

Депутатите от ДПС да престанат с налудничавата си идея за премахване на монопола на НЗОК, а тези от БСП – с мераците си да одържавят здравните заведения в страната и да върнат лечебната система към модела Семашко.

Българската лечебно-профилактична система се нуждае от промени. За съжаление нито опозицията, нито настоящия управляващ екип от Министерството на здравеопазването имат идеи как да стане това!