За някои традиции на родната цензура
От блога Яков Миркин, 16.11.2019 г.
Преди новата 1835 г. Николай I наказва известният
цензор Александър Никитенко с осем дни арест по жалбата на митрополит Серафим,
че стихотворението на Виктор Юго, озаглавено „Красавицата“, е публикувано в
печата.
Той „моли Господаря като православен цар да защити църквата и вярата от
оскверняването от поезията“ (стихът се публикува в оригинал).
КРАСАВИЦЕ
Когда б я был царем всему земному миру,
Волшебница! Тогда б поверг я пред тобой
Все, все, что власть дает народному кумиру:
Державу, скипетр, трон, корону и порфиру,
За взор, за взгляд единый твой!
И если б богом был — селеньями святыми
Клянусь — я отдал бы прохладу райских струй
И сонмы ангелов с их песнями живыми,
Гармонию миров и власть мою над ними
За твой единый поцелуй!
По този повод Александър, съименник на Пушкин (двамата
са в обтегнати отношения), отбеляза, че „може би трябва да изчезнат думите: „бог“
и „светите селения“ (ост. място за живеене,
в смисъл небесните селения – бел.моя) – тогава няма да има за оплаквания.
Но от друга страна, съдейки по това как у нас... се отнасят с идеите, малко
вероятно е това да ме отърве от ареста.“
Господарят „беше принуден да удовлетвори на
главата на духовенството, при това публично и гласно“. Но имаше и нещо приятно
- „в института бях посрещнат с възторжени и шумни възторзи. Информираха ме, че
студентите ми са плакали, когато разбрали за ареста ми ...“
Из града „бързо се разнесе новината за
освобождаването ми“. Той е на 31 години! „И при мен започнаха да идват посетители.“
По-точно, посетителки!
Виждате ли по какви разкошни кръгове шестваме от векове, в
прегръдката на държавата! Но така, в ареста – на Нова година – вкаран от първият
човек на държавата, заради личната жалба на митрополита, заради множеството пеещи
ангели, заради една единствена целувка?
Няма начин! Никога!
Въпреки че – кой знае?
Приятен уикенд!
Няма коментари:
Публикуване на коментар