ПО ЛИЧНОТО РЕШЕНИЕ НА ГОСПОДАРЯ

За някои традиции на родната цензура

От блога Яков Миркин, 16.11.2019 г.

Преди новата 1835 г. Николай I наказва известният цензор Александър Никитенко с осем дни арест по жалбата на митрополит Серафим, че стихотворението на Виктор Юго, озаглавено „Красавицата“, е публикувано в печата. 

 

Цензорът Никитенко

Той „моли Господаря като православен цар да защити църквата и вярата от оскверняването от поезията“ (стихът се публикува в оригинал). 

КРАСАВИЦЕ

Когда б я был царем всему земному миру,

Волшебница! Тогда б поверг я пред тобой

Все, все, что власть дает народному кумиру:

Державу, скипетр, трон, корону и порфиру,

За взор, за взгляд единый твой!

И если б богом был — селеньями святыми

Клянусь — я отдал бы прохладу райских струй

И сонмы ангелов с их песнями живыми,

Гармонию миров и власть мою над ними

За твой единый поцелуй!

По този повод Александър, съименник на Пушкин (двамата са в обтегнати отношения), отбеляза, че „може би трябва да изчезнат думите: „бог“ и „светите селения“ (ост. място за живеене, в смисъл небесните селения – бел.моя) – тогава няма да има за оплаквания. Но от друга страна, съдейки по това как у нас... се отнасят с идеите, малко вероятно е това да ме отърве от ареста.“

Господарят „беше принуден да удовлетвори на главата на духовенството, при това публично и гласно“. Но имаше и нещо приятно - „в института бях посрещнат с възторжени и шумни възторзи. Информираха ме, че студентите ми са плакали, когато разбрали за ареста ми ...“

Из града „бързо се разнесе новината за освобождаването ми“. Той е на 31 години! „И при мен започнаха да идват посетители.“ По-точно, посетителки!

Виждате ли по какви разкошни кръгове шестваме от векове, в прегръдката на държавата! Но така, в ареста – на Нова година – вкаран от първият човек на държавата, заради личната жалба на митрополита, заради множеството пеещи ангели, заради една единствена целувка?

Няма начин! Никога!

Въпреки че – кой знае?

Приятен уикенд!