вторник, 27 април 2021 г.

ДА СИ СПОМНИМ ЗА АЛ КАЙДА

 Джордж Фридман, 20.04.2021 г.

Съединените щати нахлуха в Афганистан преди 20 години, скоро след нападението на 11 септември 2001 г. През 2008 г. тогавашният президент Барак Обама реши да изтегли войските си от там. Но не успя. Неговият наследник, президентът Доналд Тръмп, обеща същото, но и той се провали. Президентът Джо Байдън също заяви, че САЩ ще се изтеглят, този път за годишнината от нападението от 11 септември.

Войната в Афганистан не може да бъде обсъждана, без да се обсъди Ал Кайда, ислямистка група, водена от Осама бин Ладен, син на изключително богат йеменец, преместил семейството си в Саудитска Арабия. Целта му е да възстанови ислямския халифат. Както писах в „Тайната война на Америка“, стратегията му е обединение на ислямския свят срещу общия враг –  САЩ. За тази цел ще извърши и атаката срещу Съединените щати, която да генерира огромни причинно-следствени връзки и да наелектризира света. Ако САЩ могат да бъдат атакувани, това означава, че те са уязвими. Ако САЩ откажат да отговорят на атаките, това ще докаже, че Вашингтон е слаб или страхлив. Според бин Ладен, или поне така си Е мислил, и в двата случая резултатът ще бъде един – единство на ислямския свят.

Атаката срещу САЩ беше едновременно и проста и блестяща. Отвлечени самолети щяха да нанесат удари по американските икони – Световния търговски център, Пентагона и Конгреса (последният удар се провали). Ислямският свят, познавайки тези сгради щеше да види силата на Ал Кайда. Забележителното в операцията бяха подробното планиране, подготовката и развръщането на силите и движението на парите. Нито едно от тези три неща не бяха разкрити от американското разузнаване. (Винаги ще има такива, които да твърдят, че са предсказали подобни събития. Аз нямам представа какво и на кого са казали преди атаките, защото зная само това, което разказваха впоследствие, че са казали) Страхът в Съединените щати от тези удари беше очевиден.

Част от този страх беше, че Вашингтон не знае какво планира Ал-Кайда и с какви ресурси разполага. Идеята, че 11 септември е крайният резултат от способностите й, беше правдоподобна, но нямаше доказателства за това и американската общественост беше обхваната от мисълта за възможно най-лошите сценарии. Разпространяваха се несигурни разузнавателни данни, че Ал Кайда е придобила малко ядрено устройство. Днес всички разумни хора биха се присмели на подобни мисли, но в дните след атаките нищо не се отхвърляше. Ленин казва, че целта на терора е да ужаси. Страната беше ужасена, защото никой от нас не знаеше какво следва.

Американското разузнаване започна да свързва отделните факти и с помощта на разузнавателни данни от съюзниците, определи, че Ал Кайда е отговорна за атаката. То установи, че бин Ладен и командната му структура се намират в Афганистан под защитата на идейният лидер и водач на талибаните Молла Мохамад Омар. Жаждата да се бием с всички беше огромна, но вместо това президентът Джордж Буш избра да се съсредоточи върху страната, която беше дала убежище на Ал Кайда. Там беше биещото сърце на движението и то трябваше да бъде унищожено или разпръснато така, че да се предотврати, доколкото е възможно, последваща атака срещу САЩ.

Крайната цел на инвазията беше да унищожи командването на Ал Кайда. „Инвазия“ може би не е точната дума – тя не може да бъде планирана и осъществена за 30 дни. Първоначалната операция беше извършена от оперативни служители на ЦРУ с контакти в Афганистан, заедно с екипи от силите за специални операции. Окупирането и смяната на режима бяха странични, съпътстващи действия.

По-голямата част от сраженията трябваше да се водят от американски съюзници като Северния алианс например, които наскоро бяха открили, че са съюзници на САЩ, след като ЦРУ им бяха заплатили за това. Сред тази група имаше такива, които знаеха къде е бин Ладен и които твърдяха, че са готови да го намерят и предадат на американците. Бин Ладен се намирал в комплекс от пещери, наречен Тора Бора, близо до пакистанската граница. Съюзниците го откриха, но просто пропуснаха да го заловят (това не беше изненадващо). Американското командване за специални операции блокира района между Тора Бора и Пакистан, но хората от командната структура на Ал Кайда и техните семейства се бяха измъкнали през границата в Пакистан, където май че бяха добре дошли.

Първоначалната операция беше впечатляваща. Въпреки че не успя да залови врага, тя го дезорганизира достатъчно, за да спечели време на американското разузнаване, в което да придобие повече информация, позволи да се осъществи непрекъснат тормоз над групата и предотврати допълнителни атаки срещу САЩ. Тогава се появи първородният грях на американските военни операции –  мисията пълзене. Докато Ал Кайда не беше в Афганистан, САЩ можеха да толерират Молла Омар и да не се интересуват много от страната му. САЩ си мислеха, че ще могат да се оттеглят, след като издирят избягалите представители на Ал Кайда, където и да са отишли ​​по света. Но не трябваше да бъде така. Идеята, че от всички страни, в които Ал Кайда може да се намира, Афганистан е най-важен, беше несъстоятелна. Американските военни сили никога не са били достатъчно големи или подходящи за окупиране на Афганистан, който вече беше разбил Съветите и британците. Талибаните отказаха да се изправят лице в лице срещу американските войски, оттеглиха се, разпръснаха се и се прегрупираха, за да продължат борбата. Ако САЩ се оттеглеха от страната, това би означавало да оставят Афганистан на талибаните – ситуация, позната от преди декември 2001 г.

Аргументът срещу оттеглянето е, че Афганистан може да се използва като база за провеждане на терористични атаки. Това е вярно, но да не забравяме, че 11 септември беше подготвен изцяло на територията на САЩ. Транснационалният тероризъм точно за това е транснационален. Дори Афганистан да не бъде негов център, САЩ просто не могат да го спрат.

Обама, Тръмп и Байдън стигнаха до подобно заключение. Техните критици бъркат желаното и възможното. Те често твърдят, че Афганистан представлява уникална опасност. Не е така. Важно е да си спомним какво се случи, за да разберем логиката, довела до войната, която искаше да постигне онова, което никой, дори Александър Велики в апогея на своята власт, не успя.

Можете да изолирате Афганистан, но не можете да му наложите волята си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар