събота, 24 април 2021 г.

ПОЛИТИКАТА НА ИЗРАЕЛ СПРЯМО ПАЛЕСТИНЦИТЕ НЕ БИВА ДА ДЕМОНСТРИРА СЛАБОСТ*

 

Интервю на специалния кореспондент на израелския религиозен ежедневник „Мишпаха“ М. Токер с професора-арабист Мишел САРОН.

 

Професор Мишел САРОН

Когато попитах Азми Абу Сауд, мой студент от катедрата на нашия университет, в която изучават исляма, между другото, племенник на Арафат, „Какъв мир искате? – разказва професор Шарон, той без да се замисли ми отговори: „Нима става дума за мир? Става въпрос само за временно прекратяване на огъня.“ Това е логиката на най-голямото неразбиране на значението на „договорите от Осло“ и всичко, което следва от тях ... Тяхната терминология (на палестинците – Н.К.) е напълно различна от общоприетата, – продължава професорът, – характерна за европейците. Има много нюанси в арабския език. За да бъде правилно разбрано значението на арабска фраза, човек трябва да вземе предвид контекста, в който е изречена и внимателно да следи интонацията. Не всичко, което чувате, трябва да се приема буквално. Повечето от водещите израелски политици са напълно невежи в тълкуването на мирогледа на нашите врагове и още повече – на мирогледа на палестинците. Когато политиката на една държава се основава на невежество, тя се оказва на кокоши крака. Това е точния образ на израелската политика в отношенията с палестинците .... Така, с шокиращия монолог на професор Моше Шарон, започна нашият разговор.

- Наистина ли мюсюлманите искат да управляват света? Перспективата е плашеща ...

- Ако не разбирате основите на културния свят на мюсюлманите, не разбирате как техният свят се различава от нашия, подобна идея предизвиква най-малкото недоумение. Но ние трябва да знаем – това е основата на исляма.

Да се ​​вярва, че арабите са се променили днес, е дълбоко погрешно схващане. На нас няма да ни стане по-леко, даже ако нашият най-близък съсед е една „светска“ палестинска държава, това няма да ни улесни. И светски настроените араби и мюсюлманите фундаменталисти преследват едни и същи цели, произлизат от един и същ корен, наречен ислям.

Законите на исляма са построени върху два непоклатими фундамента – Корана и „прецедентите“. Под „прецеденти“ се подразбира живота на Мохамед

Всичко, което е направил Мохамед, в очите на мюсюлманите е директива за изпълнение. Той, според идеите на исляма, не би могъл да греши, поради което всички поколения се подчиняват на законите на исляма (на арабски – шариат/шериат), които имат два източника: от една страна, Корана, от друга страна – суна (сборник от подбрани разкази за Мохамед или негови изказвания – Н.К.), която е един вид коментари, разясняващи указанията. Това се разпространява и върху гражданските, държавните закони. На това се основава наказателното право. Това е в основата на арабския светоглед, законите на арабските страни, законите на войната и мира.

- Но израелските политици вярват, че Коранът и суна са далеч от съвременната реалност ...

Това е грешка. И най-лошото е, че това роди безпочвената идея за „изграждане на нов Близкия изток“ ... Ние, евреите, водим диалог със себе си. Нашите представи за Близкия изток са плод на нашето въображение.

Те са напълно откъснати от реалността и не отчитат посоките на движение на средата, в която живеем. Ето един пример. Шимон Перес написа книгата „Новият Близкия изток“ и вярва в собственото си „послание към потомците“ ... Арабският свят обаче видя в тази книга доказателство за злодейския план на евреите – да разширят властта върху целия арабски свят.

- Всъщност арабите реагираха неадекватно на книгата на Перес. Твърди се, че египетският президент Хосни Мубарак, след като чул за тази книга, попитал: „Какво ще стане със стария Близък изток? Какво не харесват в него евреите?” И в този въпрос прозвучало чувство му за ревност ... Но мюсюлманите все още са реалисти, те не се опитват да схванат онова, за което нямат достатъчно сила.

- Което не означава, че те са освободени от задължението да се бият. Напротив, мюсюлманите трябва да водят войни, докато ислямът не завладее целия свят. Подчертавам, арабите не се канят да превърнат всички хора във фанатични мюсюлмани, които да се молят по посока на Мека по пет пъти на ден. В исляма няма мисионерство. Целта им е целият свят да попадне под властта на исляма и да признае неговото господство. Те разделят света на две части: „дом на войната“ и „дом на исляма“. Те наричат ​​съвременния мюсюлмански свят „дом на исляма“. Частта от света, която се стремят да завладеят, все още се нарича „дом на войната“.

Правилата са от ясни по-ясни. Всяка територия, която през който и да е исторически период е била под властта на мюсюлманите, завинаги се счита за мюсюлманска земя. Следователно формирането на държавата Израел на територията, която някога е принадлежала на мюсюлманите, за тях е исторически преврат.

Мюсюлманите по принцип не могат да приемат този факт. В същото време те остават политици реалисти ... Те не бързат. И действат въз основа на конкретни ситуации, като отчитат съотношението между собствената си военна мощ и военния потенциал на потенциалния противник.

- И няма светлина, нито най-малка надежда за сключване на мир с арабите? ..

- Нито най-малка ... Дългата ръка на Исмаил (прародителят на всички араби) не познава друго естествено състояние освен състоянието на непрекъсната война. Това е джихад (свещената война на мюсюлманите срещу „неверниците“ – не мюсюлмани). А джихадът е задължение, установено от Корана.

- Но при всичко това джихадът е прекратен, например, от Египет. Сключихме мирен договор с Египет в Кемп Дейвид.

- Жалко е, че мнозина в Израел не разбират каква е цената на подобни споразумения. В исляма по принцип няма такова понятие – мирен договор с „неверниците“. Истинските споразумения са възможни само между мюсюлманите ... Говорим и за времена, когато всъщност не се води война срещу „неверниците“. Принципът на задължителната война винаги е в сила и тя ще започне веднага, щом се появи реална възможност за това.

Същият този Ануар Садат, който подписа „мирния договор“ с Израел, много добре знаеше, че подписва само споразумение за временно прекратяване на огъня. Прочетете внимателно членовете на споразумението и веднага ще видите с кого си имаме работа. В договора на Египет с Израел се споменават „законните права на палестинския народ“, но това няма нищо общо с правата на евреите ... Въпросът е защо Египет толкова се интересува от правата на палестинския народ в чужда държава?

По-добре би било да се занимават със собствените си дела. Но не би ... И c това се реализира фината политика на страната на исляма в реалните условия на днешния ден. С перспектива към бъдещето – когато идеята за джихад бъде реализирана и светът се окаже под властта на исляма. Садат съгреши, наруши забраната, заявявайки публично пред целия свят: „Вече няма да има война. Няма да има кръвопролитие.“ И плати за това с живота си ...

- Кажете ми, какъв смисълът имат за арабите подобни споразумения за временно прекратяване на огъня?

- Ситуацията в света настоятелно изисква контакти с „неверниците“. Под натиска на „неверниците“ се налага да се поемат някои задължения. Европейците очакват реален свят, но това, което арабите им предлагат, е разменна монета, която не е предназначена за дълга разпространение.

- От което следва, че мюсюлманите задължително трябва да нарушат споразумението, което самите те са подписали?

- Според „прецедента“, , създаден от Мохамед. През 628 г. той подписва споразумение с племето курейши, известно като „Договора Хадивия“. Защото в този момент племето курейши е по-силно от него. Договорът предвиждаше примирие за десет години. Но не минават и две, когато Мохамед, намира претекст, започва война и този път завладява Мека.

Хората от племето курейши вярвали в силата на клетвата и взаимните задължения и се чувствали в безопасност. Факт е, че временното споразумение за прекратяване на огъня има и допълнителна цел – да приспи бдителността на врага. Когато Мохамед нанесъл военен удар, жителите на Мека пълзели към него на колене. Те се молели за преговори за разрешаване на противоречията, използвани от Мохамед за подновяване на войната. Но Мохамед заповядал на пазачите да не позволяват на делегация от най-благородните хора в Мека да го посети ...

Мохамед си дал две години почивка, подготвяйки се за война и знаел, че войната е неизбежна, още в момента, в който подписвал мирния договор. Той прекратява договора в удобно за него време. Ето как в исляма завинаги се установява концепцията за временното прекратяване на огъня между враговете. Мюсюлманите никога не подписват примирие за неопределено време. Едно от основните им правила е да определят продължителността на подобни споразумения.

Когато ислямът или негови представител почувстват, че са набрали достатъчно сила да подновят войната, те са длъжни да отменят прекратяването на огъня. Ако те все още чувстват, че не са готови за война, е позволено автоматично да удължат срока на споразумението с десет години. И за това, подчертавам, изобщо не е необходимо да се преговаря с другата страна.

- Арафат, доколкото си спомням, говори за светска палестинска държава?

- Това не променя нещата. Веднага след подписването на споразумението от Осло той произнася реч в джамия в Йоханесбург (Южна Африка), където директно определя посоката на своята политика. В нея подчертава, че разбира мира в духа на исляма. И се обръща към уроците по арабска история. Което означа, че трябва да знаем –  когато арабски лидер прави „исторически екскурзии“, той говори за актуални принципи.

Защото в исляма няма понятие „историчност“. Ислямът е култура на съвременния живот. Ислямът превръща миналото в настояще и сочи пътя към бъдещето. За споразумението от Осло Арафат откровено заявява, че има предвид временно прекратяване на огъня. И когато казва това, знае, че това е в реда на нещата. Жалко, че малко хора обърнаха внимание на тези думи тогава. А те бяха предназначени за тези, които „са в курса на нещата“.

Тогава с моите приятели се опитахме да обясним, че Арафат говори кодирано, че сме длъжни да разберем тайния смисъл на неговата реч. Но лидерите на държавата Израел не искаха да ни слушат. Евреите мечтаеха за света според пророчествата на Йешаяху (еврейски духовен лидер, ортодоксален равин – Н.К.), че „те ще изковат от мечовете плугове“ ... Между другото, за мирния договор с Египет. По случай подписването му се провежда тържество, на което американския президент Картър прави обръщение към присъстващите. Той решава да използва в речта си цитати за мира, заимствани от книгите на трите религии (християнство, юдаизъм, ислям – Н.К.). В Танах (акроним на еврейската библия – Н.К.) лесно откриват текст, който  звучи християнски. В Корана обаче съветниците на президента не успяват да намерят призив за мир – в Корана няма призиви за мир.

- Оказва се, че всички уверения на арабите са откровени лъжи?

- В арабския фолклор има поговорка: „Не се плаща данък за думи“. Трябва да се научим от палестинците как да преговаряме. Те следват примера на мюсюлманския халиф Али, който водел преговори с управителя на Дамаск, разбунтувал се срещу него, тъй като нито една от страните не можела да постигне победа ... Али изпратил пратеник, който бил много хитър и умен.

Той поканил противникът да говори пръв. За него било важно да разбере плановете му, за да вземе собствено решение. Врагът постепенно разказал всичко, което му било на ума, а представителят на халифа мълчал и кимал в знак на съгласие. Когато разговорът приключил, и представителят на Дамаск се канел да обяви „общото решение“, в смисъл, че „представителят на халифа признава, че на Дамаск трябва да се даде независимост“, последният го спрял с думите – „Никога не съм се съгласявал с това!“

Този класически пример трябва да ни научи да не правим предложения. Първо, трябва да оставим противниковата страна да разкрие своята позиция. Ако противникът разбере какво ви интересува, цената на предмета на споразумението веднага се покачва. Когато Бегин започна преговори, аз му казах: „Не излагайте никакви предложения. Оставете ги да говорят. " Но дори Бегин не беше готов да разбере и приеме това.

През 1996 г. бяха проведени преговори с палестинците. Перес говори с Арафат. Той беше много доволен от преговорите и когато излезе след разговора, каза – „Те се съгласиха с всички наши планове. Всеки път кимаха в знак на съгласие.“ Досущ като представителя на халифа Али ..

- Кажете ми, когато арабите говорят за джихад, това означава ли истинска война?

- Защитниците на мюсюлманите се опитват да представят концепцията за джихад в западна опаковка. Казват – това е „борба“ за техните интереси. Не е вярно! .. Това е кървава война до победен край, докато врагът се предаде на исляма. Това е джихадът, за който мюсюлманите от всички страни мечтаят и говорят. В книгите, в духа на мюсюлманската традиция е казано, че ислямът ще властва над целия свят само след като мюсюлманите сразят евреите и ги унищожат.

Както е обещано в тези книги, евреите ще се крият зад дървета и скали. И в този „велик ден“ скалите и дърветата ще заговорят, ще завикат с пълно гърло: „О, мюсюлманино, ето го, евреинът зад мен! Ела и го убий !!“ Само едно дърво ще мълчи. В ислямската традиция се нарича дървото на евреите. Става дума за храстът, чрез който Всевишният се е появил на Моше (Господ се появил на Моше в образа на горящ, но неизгарящ трънлив храст – Н.К.). Мюсюлманските книги напомнят за това дърво, така че мюсюлманите да не забравят, къде трябва да търсят евреите. Тези книги се изучават във всички арабски училища, а политиците в своите речи използват цитати от тях.

- И какво да правим?

- Нашата цел е да принудим арабите да сложат оръжие, да сключат споразумение за прекратяване на огъня за дълго време.

- Как можем да го постигнем, след като знаем, че подобно споразумение е много разтегливо понятие за арабите?

- Ислямът се нуждае от причина, за да се откаже война. Тази причина е военното превъзходство. Например през 1229 г. султан Ел Мелек Ел Камал от Египет предава Йерусалим, който е бил в мюсюлмански ръце от времето на Саладин, на християнския крал Фридрих Велики. Защото по това време Фридрих е предизвиквал страх в целия свят …

Политиката на Израел демонстрира слабост и не оставя друг избор на палестинците. Те просто трябва да  воюват с нас. Въпреки че нямат военни сили, способни да устоят на Израел, те се опитват да отслабят еврейската държава. Ако сме значително по-силни от тях, палестинците ще трябва отново и отново да отлагат джихадът. Те трябва да усещат нашата сила, да чувстват, че не могат да ни победят. Само тогава ще сложат оръжие дори при условия, които не са най-благоприятни за тях.

*-заглавието е мое – Н.К.

Няма коментари:

Публикуване на коментар