Михаил ХОДОРКОВСКИ, Financial Times
„... През третото десетилетие от управлението на президента Владимир Путин доверието между Русия и западните правителства е на кота нула. Перспективите за политическа реформа и икономическа модернизация в Русия също не са на по-голема височина. Това е лошо за благосъстоянието на руският народ и хвърля сянка върху привлекателността на Русия като място за западни инвестиции.
Пълната липса на доверие в отношенията между Запада и Русия отличава нашето време от по-голямата част от съветската ера от 1917 до1991 г. Това носи риск от политически грешки и гамбити (в началото на шахматната партия, една от двете страни предлага на другата жертва на фигура, най често пешка – Н.К.), които могат да доведат до конфликт. Путин иска да се види като пълноценен играч в „голямата игра“ на глобалната геополитика, но състоянието на руската икономика и обществото не му дава такава възможност. Затова той заема мястото си на геополитическата маса, играейки срещу правилата, чрез използване на традиционни престъпни методи
... всичко би могло да бъде различно, ако имаше реална перспектива за политическа промяна. Но режимът на Путин в сегашното му състояние не е готов за реформи. Неговите закони напълно изключват възможността за промяна на властовите структури чрез избори.
… Можем ли да очакваме революционен сценарий? Несъмнено. В случай на смърт или недееспособност на Путин, руската персоналистична автокрация е малко вероятно да оцелее в сътресения без драматичен конфликт. Това със сигурност ще предизвика цял куп други латентни напрежения в руското общество. Друга възможност, която не може да се изключи напълно е сериозна политическа грешка, която ще доведе до поражение във военен
….По времето на Путин властите умишлено се стремяха да съживят имперските рефлекси на руското население. В комбинация с потока от държавна пропаганда, училищно образование, организирани политически процеси и открито насилие, това допринесе за появата на чувство за безпомощност в обществото. В същото време властите напълно преднамерено задържат равнището на доходи в граници, при които населението живее от заплата до заплата, осъзнавайки напълно своята и на семействата си пълна зависимост от държавата. Всичко това намалява темповете на икономически растеж в Русия, и служи за запазване на политическото статукво.
… Не съм сигурен, че можем да очакваме положителни политически промени в Русия, подхранвани от обществения натиск. Що се отнася до значителни икономически промени, има няколко препятствия. Първото от тях се отнася до вътрешните инвестиции. Не става дума само, че много от държавните разходи са непродуктивни, но и фактът, че властите задържат инвестициите, необходими за модернизиране на икономиката. Тази политика, покрай баналната й цел – да се краде и обогатява е насочена и към натрупване на резерви, за да се избегне зависимостта от западните страни. "
… Второто препятствие пред икономическия растеж са западните санкции, които ограничават притока на инвестиции и технологии в Русия и участието на висококвалифицирани чуждестранни специалисти и предприемачи в икономиката.
... И накрая, стои въпросът за руските институции и върховенството на закона. Путинската държава многократно е демонстрирала високомерното си отношение към частната собственост и решенията на международните съдилища. Руските парламент, съдилища и други учреждения не са независими. Днес Русия просто не е най-доброто място за инвестиране на енергия, идеи и капитал.
... Всеки е длъжен да разбере, че Кремъл разглежда икономиката като инструмент на политиката. По-просто казано, в путинската държава икономическият успех може да бъде постигнат и поддържан само ако се съгласиш да участваш в корупция или да станеш агент на кремълската политика. Това трябва да се помни от западните инвеститори.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар