Джордж Фридман,14 април 2021 г.
Готовността на Китай да нахлуе в Тайван, както и струването на войски на Русия близо до границите с Украйна, според мнозина е, малко или повече повод, за бъдеща война. Зад тази хипотеза се крие вековният страх от обединяване на Русия и Китай, целящо да урони, да речем, авторитета на САЩ, като предприемат едновременни атаки. Това не е немислимо, но не е и вероятно.
Нека започнем с Китай. Нахлуването в Тайван очевидно би било осъществено чрез десантна операция. Един от принципите на войната е степента на изненада. Изненадата е особено важна при морските десанти. САЩ и Великобритания, например, проведоха в Нормандия масивна дезинформационна кампания, за да убедят германците, че няма да десантират там, където по-късно го извършиха. Ако отбраната е съсредоточена в точката на десантиране, десантиращите просто могат да бъда изклани. Дори ако Китай има превъзходство в десантиращи, правилното разполагане на отбраняващите се, може да обрече десанта на провал.
Важен е и въпросът за разстоянията. Около 100 мили (160 километра) морско пространство разделят Китай от Тайван. Ако приемем пряката линия на атака, десантът ще бъде в морето около пет часа. Време, достатъчно, за да бъдат разкрити местата за десантиране, както и десантът да стане обект на въздушни и ракетни атаки и атаки от подводници. Вероятността китайците да достигнат районите за десантиране, без да понесат големи загуби, е малка. Дори ако американското космическо разузнаване бъде напълно неутрализирано – в което се съмнявам, че е възможно – подводниците биха могли да предоставят информация за насочване на американските ракети.
Ако китайските войски десантират успешно и ако тайванските войски бъдат принудени да отстъпят, укрепването и снабдяването на плацдарма ще представляват огромен проблем за китайците. В този момент районите на десантиране ще бъда известни и маршрутите, необходими за снабдяване на китайската пехота, ще бъдат картографирани. Помощ, предоставяна със самолети не би била достатъчна. Така че дори ако десантирането първоначалното е било успешно, проблемът със снабдяването ще влияе отрицателно изхода на китайската операция.
Има и политически проблем. Китайско нашествие в Тайван би излъчило предупредителни сигнали към съюзниците на САЩ в района, някои от които, като Япония, може да се окажат опасни. Разбира се, зашеметяваща и евтина победа на Китай може да ги принуди да преразгледат своите съюзи, но продължителен конфликт или откровено поражение биха убедили американските съюзници в китайските намерения и те ще се подготвят за това. Китай трябва да спечели бързо, ако иска да използва нападението като лост за сплашване на региона.
Това е основният проблем за Китай. Във всяка война можете да загубите. Победата ще превърне Китай в истинска, а не измислена суперсила. Поражението би разбило тази мечта. В допълнение, САЩ може да изберат да се противопоставят на инвазията с едновременни действия в точки, критични за Китай, като Малакския проток, или в китайските пристанища. Китайците не могат да контролират реакцията на САЩ, която може да включва (или теоретично да замести тайванска стратегия) да парализа на морската търговия на Китай. Това, съчетано с враждебни икономически действия от страна на Европа, би направило зашеметяващо бързата китайска победа съмнителна.
Китайският флот не е воювал от 1895 г. и участието му във война с десантна операция срещу американския флот може да доведе или до поражение или победа. Китай е наясно с това, поради което разбира, че изненадата е невъзможна. Китайците не възнамеряват да нахлуват в Тайван. Алтернативните острови са донякъде (само донякъде) по-малко рискови. Китайците създадоха усещане за предстояща война и същевременно се опитват да го омаловажат.
Сега да разгледаме нещата с Русия. Както вече съм писал, Русия е в процес на опити да възстанови стратегическата дълбочина, която е имала от векове, и която загуби при разпадането на Съветския съюз. Досега тя успя да постигне доминираща позиция в Беларус и да излезе от войната в Нагорни Карабах със стабилни политически позиции, както и с разполагане на миротворци там. Това означава, съответно, че тя е укрепила позициите си по западния път до Северно Европейската равнина и че входната точка в Кавказ е укрепена с меки, политически ходове.
Има трета линия на атака срещу Русия – през Карпатите или по-точно Украйна. От всички буферни зони, загубени от Русия през 1990-1991 г., нито една не е по-критична за Русия от Украйна. Руснаците са правили опити за меки маневри, предназначени да променят или изменят дизайна на украинското правителство, които постоянно са се проваляли, както поради текущи причини, така и защото в украинците имат памет за съветската жестокост. Освен това Киев беше подкрепян от Запада. В крайна сметка тази подкрепа беше предпазлива, за да не провокира руските страхове от нападение, но тя е реалност.
В този аспект трябва да се прочете струпването на руски войски по границата на Украйна. Подготвят ли руснаците военна операция за връщане на Украйна? Проблемът на такава операция е огромният размер на страната. Ако приемем, че не й бъде оказана никаква съпротива, което е малко вероятно, на Русия ще бъдат необходими седмици, докато напълно окупира Украйна, и през тези седмици можем да приемем, че западните оръжия и подкрепа, а може би и войски, ще дойдат. Една продължителна украинска кампания на Русия би се оказала твърде скъпа и би оставила незащитени други руски интереси. Статутът на Беларус може да бъде оспорен, както и руската позиция в Кавказ. Появата на Русия срещу границите на редица членове на НАТО, от Балтика до Словакия, Унгария, Румъния и България, вероятно ще ревитализира НАТО, изваждайки голяма част от Европа от стратегическото й самодоволство и предстояща паника.
Няма съмнение, че Украйна е критично важна за Русия и ревитализирането на НАТО може да се окаже малката цена, която ще трябва плати. Но Русия е изправена пред същия проблем като Китай – тя може да загуби. Русия има огромна армия, но както при Съветите, само части от нея са ефективни. И както при Съветите, е неизвестна способността й да окаже логистична подкрепа огромните си бронетанкови войски. Бързото завземане на района на юг от Припетските блата може да не е проблем за руските войски, но ако САЩ и НАТО бързо въоръжат украинците с противотанкови и противовъздушни оръжия и ги подкрепят логистично, бързата руска победа може да се превърне в продължителна и затегната битка. Това би се оказало особено вярно, ако американските самолети за борба с танковете, бъдат хвърлени в битката. Турция, виждайки създадената пробойна, може да реши да тества руските войски в Кавказ, а Полша – да се придвижи към Беларус.
Нищо от това не е сигурно, но руските специалисти по планиране трябва да приемат сериозно подобни възможности. Оптимистите рядко печелят войни, а Русия се научи да не бъде оптимист. Тя може да се окаже затънала в Украйна, закована от модерни оръжия и изправена пред атаки по фланговете си. С други думи, може да загуби. Нещо повече, започването на война в Украйна би означавало жертване на икономическите възможности на Европа.
Възможна ли е война. Русия е използвала военни учения като прикритие на подготовката за война и преди – например срещу Грузия. Но Грузия е малка, а и Русия не взе почти нищо. Украйна е твърде голяма и подозирам, че нейните войски ще бъдат обучени да си служат с американски оръжия, които досега не бяха доставяни поради загриженост за руските страхове – но те биха могли да бъдат бързо доставени в случай на война.
Да допуснем, че съществува възможност за координация между Русия и Китай. На пръв поглед това е резонно. Но на практика би имало малък ефект. Войната с Китай би била морска война. Войната с Русия би била война на сушата. Двамата, които воюват със САЩ не биха могли да се подкрепят взаимно. Русия не може да предостави значителна военноморска подкрепа, а Китай – да поддържа значителни сухопътни сили на такива разстояния. Съюзът за започване на война заедно, разбира се, би паникьосал САЩ, но САЩ са добри в използването на паниката, за да мобилизират обществеността.
Според мен вероятността от война, камо ли координирана, е малка. Нито Китай, нито Русия са толкова безумни, че да рискуват поражение или дълга, кръвопролитна война. И двете страни се държат така, сякаш не са сериозни относно война. И вместо това непрекъснато рекламират заплаха за война.
Разбира се, всичко е възможно, но това ми изглежда пресилено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар