На вниманието на видния антифашист и защитник на евреите Албертович, а иначе мекере на Държавна сигурност.
„…. Петстотинъ години робувахме, безъ да загубимъ езикъ и съзнание народно, но стигаха 25 години на модерното варварство, за да похити девственостьта на коравата инакъ българщина въ доскоро поробените краища на българската земя. Този е той горчивиятъ опитъ отъ нашата близка орисъ. Той требва да ни държи очите отворени и мислите корави и яки.
Борба и сила, обкрѫжени отъ ореола на най-хубавото и почтено съдържание, което може да се вложи въ тия две думи – ето опорите, върху които ще се изгражда сигурностьта и напредъка на нова, обединена България. Борба съ всичко, което пречи за развитието на българщината: борба съ себе си най-напредъ – за да превъзмогнемъ недостатъците, които ни спъватъ; борба съ земята – за да сразимъ беднотията – и тъй да станемъ по-годни да бранимъ бащинията си. И сила, всестранна: на духъ, държава, войска, стопанство.
Съ борба и съ сила ще градимъ държавата си, но не съ насилие. Ние нѣма да повторимъ печалниятъ опитъ на бивша Югославия. Като не можа да опре изграждането на своята скърпена империя върху плещите на едно здраво национално съзнание и, като не можа да намери своята нова мисия въ живота, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притѫпяване националните различия и копнежи на народите, които я населяваха, въ името на една нескопосана идея за създаване чрезъ насилие унитарна държава съ уннтаренъ народъ. И се провали.
Ако требва да подражаваме, ние имаме свой, собственъ, убедителенъ, поради своя исторически блесъкъ, примѣръ отъ далечното ни минало. Примерътъ на първото ни царство. Исперихъ, Борисъ и Симеонъ не покоряваха славянските племена отъ Мизия, Тракия и Македония съ насилия и кърви, нито ги обайваха съ своята висока и изтънчена култура, а ги приобщаваха къмъ българската държава съ силата на нейния авторитетъ, като организация за редъ и грижи за народа, и, преди всичко, съ високия моралъ, съ който едкнаво се отличаваха царь и велможа, войникъ и поданикъ. Туй беше то новото, което въ древностьта българите донесоха тукъ на Балканите и съ което подъ носа на двете велики империи – Римска н Византийска и на могъщото влияние на техните стари цивилизации, създадоха нова държава, съ самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на целото славянство. Ето кое требва да ни вдъхновява въ новия ни националенъ и държавенъ животъ. Ето на кое трѣбва да подражаваме.
ЕДНА ДЪРЖАВА МОГѪЩА, СИЛНА СЪ ПРАВОТО И СЪ МОРАЛА. И ЕДИНЪ НАРОДЪ СЪ БОРЧЕСКИ ДУХЪ И СЪ СТРЕМЕЖЪ ДА ТВОРИ ИСТОРИЯ, ЕТО НОВИЯТЪ ИДЕАЛЪ, ЗА КОИТО ВСѢКИ БЪЛГАРИНЪ ТРЪБВА ДА БѪДЕ ГОТОВЪ ДА СЕ ЖЕРТВУВА.
Азъ твърдо вѣрвамъ, че така и ще бѫде!" [1]
Бележка
[1]-запазен е провописът от публикацията. Курсивът в текста е мой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар