Съставил Николай Колев
Първобитните общества били трудолюбиви и почитали социалното равенство. Те вярвали в множеството от божества, посочени им от шаманите. Вождът на племето използвал незнанието на своите вярващи, той бил измамник дарен с доверие и превърнал доверието във власт. Месията превърнал вярващите в роби, научил ги да мразят друговерците, да воюват и да ограбват своите съседи. Превърнал земята в собственост, а след това направил собствеността наследствена и станал феодал. Индустриализацията го превърнала в капиталист.
И тогава дошла Октомврийската революция. Робът се превърнал в господар, господарите изчезнали безследно.
По-късно революцията пристигнала въоръжена и в България, прекъснала възхода на капиталистическата икономика, превърнала селянина във ватман и го дарила с панелно жилище. Селото изчезнало, селянинът зорлем се превърнал в лентяй, мечтаещ за цветен телевизор и трабант.
През 1989 г. мечтаното общество внезапно фалирало и превърнало селяните в демократи с желание за бързо забогатяване. Невежеството се превърнало в демокрация, а съвремието – в неолит. Само че новите шамани (идеолозите и техните доносници) отново превърнали селяните в роби. Равенството било забравено, а успехът бил обречен на грабеж. А робите били приспивани с обещания от поредица от спасители.
И ето че през 2009 се появил нов.
Той бил бостанджийски пъдар, с претенции за пожарникар, който не бил загасил и един фас.
Ама и селяните били понатрупали опит от предшествениците му Андрей, Димитър, Филип, Любен, Жан, Костов, Царя и Тройния бандит, когато:
„под вещата команда на Доган.
И битият бе 3-5-8 бит
и на квадрат той беше наебан.“
И при бостанджийския пъдар имали предвид поуката от пътя извървян и:
„знаели, че ако не бъдеш бит,
то сто на сто ще бъдеш наебан.“
Но новият спасител се оказал хем бабаит, хем хитър и от простия народ бил разбран, така че:
„тоз народ не бил набит,
а с яко крадене бил наебан!“
Пъдарят дарил с власт тарикатите и трансформирал своите криминални престъпления в народно доверие. Подарил на народа каламитет от раболепни лакеи, дребни началници, продажни интелектуалци, перверзно некадърни слуги и социопати и превърнал държавността в еквивалент на собственото си оцеляване.
…..
Днес робите отново търсят кой да ги отърве от бостанджийския пъдар.
Ама трябва да си опичат акъла!
За да не дарят доверието си на някой негово роднина!
И да не забравят, че повторението на историята е рефлекс за оцеляване в неолитното общество.
*-текстът е компилация от една стара публикация на проф. Велислав Минеков в „Биволъ“ (14.11.2016 г.) и част от стихчета на старозагорския поет с китара Гинчо Павлов. Надявам се, че няма да се разсърдят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар