четвъртък, 4 февруари 2021 г.

СТАЛИН И ШАРИКОВ [1]

 Обществото позволи на „силоваците“ да получат картбланш

Леонид Невзлин, 02.04.2021 г.

Авторът, род. 1959 г.,  е руско-израелски предприемач и общественик, един от бившите ръководители на „ЮКОС“, през 2003 г. е ректор на Руския държавен хуманитарен университет», живее в Държавата Израел.

Скъпи руснаци, вие много грешите, когато казвате, че днес сте се събудили в друга държава. Отдавна живеете в нея. През последните двадесет години. Тази държава се нарича мафиотска държава. Целта й е една – постоянно, непрекъснато и безкрайно обогатяването на престъпната група, която е на власт за сметка на държавните ресурси,. Да бъдеш на власт ти позволява да преустроиш всички държавни институции по такъв начин, че те да обслужват този процес, както и да избегнеш отговорността за своите престъпления. Чудите ли се защо съдия Репникова [2] пренебрегва всичко – закон, логика, здрав разум, които са в основата на всяко право, с изключение на телефонното? А служителите на Националната гвардия, вместо да защитават закона и гражданите, се държат като наети садисти? Всички те обслужват мафията. Класическата мафия, както знаете, е незаконна. В мафиотска държава правилата и прилагането на закона са произволни и зависят от желанията, целите и задачите, излъчвани от мафиотската група.

Очевидно е, че ако полицията, както и целият блок на властта, са част от държавата на мафията, тогава те не могат да се занимават с преките си задължения, не могат да се борят с престъпниците. Те получават инструкции от тях. Тези, които изпълняват престъпни заповеди, не са в състояние да се борят с престъпността. Поради в заразена държава е много трудно да се победи мафията отвътре. Един от най-ефективните начини е този на беларусите. Пълно разкриване на личните данни на силоваците, съдиите и другите морални чудовища. Страната трябва да познава своите „герои“ по име и лице. Освен това помощта на Запада е много важна. Организираната престъпна група, която е на власт е заплаха не само за нашата страна, но и за целия свят, а борбата срещу нея е задача на цялата световна общност.

В продължение на двадесет години Путин и бандата му в Русия не само изградиха мафиотска държава, но и изградиха нейната идеологическа основа – неосталинизмът. Това е сталинизмът на Шариков. Защото по същество Путин, Ротенберг, Тимченко, Ковалчук ​​и останалата част от организираната престъпна група са типични Шариковци.

„Позволете ми да ви напомня, че традиционно дипломатите в чуждестранни съдилища подкрепят своите граждани. Дори ако западняците смятат Навални за „свой“, те не бива да забравят, че той все пак е гражданин на Руската федерация. Това вече не е просто намеса във вътрешните работи на суверенна държава. Това е саморазкриване на грозната и незаконна роля на колективния Запад в опитите за овладяване на Русия“, – в този стил представителят на Министерството на външните работи на мафиотската държава Мария Захарова направи официални изявления пред дипломатите на страните, с които Русия има дипломатически отношения.

Във вътрешната политика неосталинизмът се проявява ежедневно и в известен смисъл надминава сталинизма. Арестите и побоите на журналисти бяха прекалено много даже и за „онези“ времена. Зоните и органите на вътрешните работи в съвременна Русия се адаптират към наличието на политически затворници. Един от първите политически затворници е Алексей Пичугин, който беше осъден през 2003 г., и който все още е в затвора. Системата се е развила в продължение на двадесет години. Вече са намислили да създадат подвижни съдилища. Почти аналогични с „тройките“ на Сталин. Кремълските пропагандисти раздават присъди въз основа на презумпцията за виновност на политическия опонент. Списъците на политически ненадеждните се разхождат от участъковите полицаи през „ешниците“ [3] до служителите на ФСС и обратно. Всичко се регистрира. Атмосферата в страната се развива по такъв начин, че доносничеството се превръща в норма. Пътят към парите и кариерата е чрез доказване на политическа благонадеждност и готовност да доносничиш за другите.

„Вярвам, че в обществото има достатъчно сили, които не са заинтересувани от това, хората в униформа да си мислят, че днес имат картбланш. Защото, ако за олигархът е нужен генерал или генерал-полковник, то за един обикновен човек ще е достатъчен лейтенант“, – казва Михаил Ходорковски в едно от последните си интервюта преди ареста му. Но обществото позволи на силоваците да получат картбланш. През 2003 г. те дойдоха за ЮКОС. След това те идваха и идваха и идваха. Вчера дойдоха за Навални. Днес  за всеки от вас. Центровете за задържане в Русия не са толкова далеч. С всеки изминал ден хората с униформи и плащове не само да изпълняват заповеди, те са въодушевени от това, което правят и не могат да се спрат.

Ако все още не сте разбрали реалността, в която живеете и не сте се събудили, събудете се днес.

Спасяването на давещите се е работа на самите давещи се.

Бележки:

[1] – Полиграф Полиграфович Шариков е герой от повестта на Михаил Булгаков „Кучешко сърце“, който е началник на отделението за почистване на Москва от безпризорни животни. С годините фамилията му става символ на абсолютна безнравственост-

[2] Наталия Владимировна е съдия в Симоновския районен съд в Москва, разгледала делото на Навални на изнесено заседание в сградата на Московския градски съд.

[3] – рус., разг., сътрудници на Главно управления за противодействие на екстремизма към МВР на Руската федерация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар