вторник, 9 април 2019 г.

КАК ПУТИН СЪЗДАДЕ ПЪСТРА ИМПЕРИЯ ОТ ТИРАНИ И ПРОВАЛЕНИ ДЪРЖАВИ

„Дори в най-лошите времена Русия беше надежден приятел на суданския лидер Омар ал Башир. Тя продължи да му продава оръжия по време на жестокостите, извършени от режима му в района на Дарфур от 2003 до 2007 г. И когато Международният наказателен съд през 2009 г. предяви на ал Башир обвинение в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството и издаде заповед за ареста му, вместо да задържи ал Башир, когато суданският лидер кацна в Сочи през 2017 г., руският президент Владимир Путин го прие официалната си резиденция, а срещата им беше показана по държавната телевизия”, пише Саймън Шустър в списание Time.
Оказа се, че приятелството на Русия е на път да се изплати. Президентът-престъпник пристигна с предложение:  „Судан – казал той на Путин, може да бъде ключът на Русия към Африка“. В замяна ал Башир поискал защита от агресивни действия на САЩ.  Според някои източници Путин е приел предложението, а преговорите на лидерите са отворили вратите за поток от руски фирми към Судан. Документи, получени от списание TIME, показват че руската „печалба“ обхваща широк спектър –  от политически съвети до минно дело и военна помощ. През миналата година руски геолози са започнали добив на злато по бреговете на река Нил, а руските въоръжени сили са разработили планове за използването на пристанища и летища в Судан като военни бази.
 „Судан е само началото“, пише авторът Саймън Шустър. „През последните няколко години Кремъл отново започна да търси сфери на влияние в света. В провалени държави, останали без надзор след Студената война, Русия започна да създава нови съюзи, и да вдъхва живот на стари, за да запълни празнината останала след загубата на интерес от Запада в редица региони на Африка, Близкия изток и Латинска Америка. TIME проследи усилията на Кремъл, интервюирайки местни служители, руски представители и други участници, а също и чрез анализ на документите, предоставени от Центъра „Досие“ – личен проект за разследване, финансиран от Михаил Ходорковски, бизнесмен и критик на Путин, живеещ в изгнание.
„Руските интереси и външнопоритическа активност се простират от големи конфликтни зони, като Венецуела, Либия и Сирия, до по-затънтени части на Африка и, както се надява ал Башир – до Судан. Готовността на режима в Москва да се намесва и да поддържа режими, включително и с военно участие, за да разшири сферата си на влияние е неприкрита. Но за разлика от Студената война, когато комунистическият Изток се състезаваше с капиталистическия Запад на равна нога, днес борбата се води в свят, който се е променил. Америка на Тръмп загуби интерес към външните работи, налагането на демократични ценности и даже към съществуващите съюзи. Китай, с икономика осем пъти по-голяма от тази на Русия, зае нейното място като основна алтернатива на Запада. Все пак Путин успя да задържи Русия в глобалната картина, опитвайки се състезава извън „собствената си категория“, съчетавайки в едно опортюнизма, силните думи и точките на съвпадение на интереси с изолирани деспоти, на които Москва предлага оръжия, защита и уважение” – пише  TIME.
„Ние не се стремим да управляваме света или да налагаме каквато и да е идеология на други страни, било то комунизъм или капитализъм“, казва сенаторът Андрей Климов, представител на външнополитическите кръгове в Москва. „Ние просто защитаваме интересите си. И ще го правим навсякъде, където те се появят.
Списанието изброява тези места - Венецуела, където Русия подкрепя диктатора Никола Мадуро; Сирия, в която Русия спаси диктатурата на Башар ал Асад чрез военна намеса, която принуди САЩ да изоставят надеждите си, че диктаторът ще избяга в изгнание; Либия, където различни фракции търсят подкрепата на Кремъл, най-често в замяна на достъп до петролни полета и други ресурси.
 „Усилията на руската външна политика е насочена към страни, които имат лоши взаимоотношения със Запада“, казва Андрю Вайс, който изучава Русия във Фондация „Карнеги“ – аналитичен център във Вашингтон. Кремъл е готов да  се включи във всеки конфликт, не защото ще иска да го реши, а защото иска влияние. Кремъл иска да се чува гласа му.“
 Както се отбелязва в публикацията, руската реакция е отражение на „унижението, на което беше подложена страната след загубата на Студената война“. Кремъл пише нов разказ за националното възраждане: Русия е отново в центъра на внимание, там където тя пожелае, има лидер, който не се страхува да заложи и импровизира в стремежа си да отслаби влиянието на Запада върху световните дела. Политиката на Тръмп „Америка преди всичко“ също допринася за тези това, казва Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО. „Когато САЩ напусне определен регион или загуби интерес към него, се създава вакуум, който се „запълва от лошите момчета“ на Путин. Точно това наблюдаваме днес“, споделя той пред TIME.
Далия Ел Руби, суданска активистка в областта на правата на човека, разказва в телефонно интервю за необичайна сцена по време на антиправителствена демонстрация: „руски военен камион „Урал“ стоеше на пътя на демонстрацията, а мъже – европейци на външен вид, заедно с представители на суданските служби за сигурност се бяха струпали около него. Гледката беше необичайна“. Нещата стават ясни след няколко седмици, „когато лондонския  The Times съобщава, че: „руски наемници помагат на режима за справяне с народното въстание. То започва през декември като протести  срещу нарастването на цените на хранителните продукти и горивата (за което разказва Ел Руби бел.моя), за да прерасне в революция срещу 30-т годишното управление на ал Башир. По данни на Human Rights Watch броят на убитите при опита на режима да се справи с протестите са няколко десетки. Стотици протестиращи са хвърлени в затворите на фона на съобщенията за жестоките мъчения в суданските затвори.“
 „Точно когато започнаха протести в Судан, администрацията на Тръмп започна да прилага нова африканска стратегия. Джон Болтън, съветник по националната сигурност в Белия дом, я нарече отговор на Русия и Китай – великите държави-конкуренти на континента. Болтън заяви, че вместо да влиза в контакт с държави, които са склонни да сключват сделки с Русия или Китай, Съединените щати ще ги накажат като спрат да им помагат. „Този подход е идеален за Путин", пише Шустър. „Фактът, че Белият дом говори за Русия като за велика сила, укрепва неговия имидж у дома и това не му струва много (...) Русия установява отношения в Африка без строи нищо – нито големи магистрали, нито мостове, нито болници, нито университети Вместо това Кремъл се фокусира върху ухажването на елитите –  полеви командири, генерали и доживотни президенти, чиито лични желания са по-лесни и по-евтини за задоволяване от нуждите на техния народ или икономика.
Да вземем за пример Судан. Според оценките на ООН от 2003 г., 300 000 души са били убити при опит на правителството да потисне вълненията в Дарфур. През 2007 г. е стартирана мироопазваща мисия на ООН за ограничаване на кръвопролитията. В резултат на обвиненията на Международния наказателен съд след две години, президентът ал Башир се превърна в единственият действащ държавен глава, обвинен в престъпления срещу човечеството. Само Русия остана на негова страна. През   ноември 2016 г. Кремъл дори прекъсна връзките си със съда, обявявайки решението му за Бащир „едностранчиво“. Година по-късно Путин прие поканата на ал Башир, който му предостави ключа към африканския континент", пише Шустър.
Сред хората, на които Путин възложи да изпълнят предложението на ал Башир е Евгений Пригожин. Изданието накратко напомня за кариерата на „готвача на Путин“, който според разследвания на руски и западни СМИ е покровител на частната армия, известна като групата „Вагнер“.
 Според документи, получени от TIME през февруари, и интервюта с негови настоящи и бивши партньори, следите на Пригожин могат да бъдат открити в редица фирми в Судан и в други части на Африка. Освен добива на злато и други полезни изкопаеми, неговите компании предлагат на диктаторите широк спектър от консултантски услуги. В една стратегическа записка е очертана пътната карта за реформиране на цялата бюрокрация на Судан – от данъчните и митнически бюра до централна банка. Един от нейните съавтори, пожелал анонимност е споделил с TIME, че една от компаниите Пригожин го е наела за тази работа. „Ние никога не сме имали с него директен бизнес, но ние знаехме, че работим за него“ – заявява анонимния руски политически консултант.  „Пригожин отказва да отговори на молбата на TIME за коментари, изпратени чрез неговата компания и адвокат, пише списанието." Не е ясно дали тази стратегия някога е била прилагана. Министерството на външните работи на Судан също не отговори запитвания на списанието. Но амбициите, изложени в документа, предполагат, че Русия е започнала да предлага на съюзниците си в Африка някаква помощ под формата на мека власт в държавното изграждане, която обикновено предоставят НПО и агенции за развитие. Пол Стронски, експерт по Русия и бивш изпълнител директор на USAID (Американска агенция за международно развитие, държавна институция в САЩ, която администрира невоенната чуждестранна помощ, предоставяна на други страни. Агенцията е създадена от президента Джон Кенеди през 1961 г. – бел.моя), след като по искане на TIME се запозна със стратегическата записка, смята, че реформите, предложени на Судан от Русия, изглеждат предимно козметични. Те може би ще подобрят кредитния рейтинг на страната, но всъщност не решават основния й проблем –  корупцията.
Що се отнася до руската твърда политика, включително с използване на военна сила, нещата не са толкова сложни – на практика наемниците работят ръка за ръка с руските въоръжени сили. Изглежда, че такъв е случаят в Судан. TIME успя да се добере до един договор за наем, който показва, че за полети до и от страната, компания, ръководена от близък партньор на Пригожин, е наемала руски военни самолети. Много западни анализатори смятат, че групата „Вагнер“ действа като инструмент, който позволява на Кремъл да отрича намесата си (...) Миналата година трима руски журналисти започнаха да отразяват дейността на руските наемници, действащи в Централноафриканската република (ЦАР), която граничи със Судан, и (...) бяха застреляни през нощта на 30 юли. Руското правителство, което от началото на 2018 г. изпраща оръжия и съветници в ЦАР, заяви, че убийствата са резултат от грабеж, вероятно извършен от бунтовниците, които контролират части от страната. Но приятелите и колегите на журналисти от Центъра „Досие“ започнаха собствено разследване на убийствата (...) През януари разследването стигна до извода, че руски наемници са замесени в заговора за убийството на журналисти в Централна Африка. Кремъл бързо отрече тези твърдения като ги нарече „теория на конспирацията“ (...). Но много от документалните доказателства, открити от Центъра „Досие“ доказваха обратното.
 „Няма никаква тайна в присъствието на руски частни военни формирования в Судан. Въпреки, че Кремъл отрича. Единственото нещо, което Русия признава е, че от края на миналата година са обучавали местните сили за сигурност. (...) Днес основната задача на режима на ал Башир е да сложи край на народното недоволство. Шефът на суданската полиция Ахмед Билал Осман отрече ролята на руските наемници в потушаването на революцията. Експерти обаче смятат, че именно те са дали кураж на режима  да затваря училища, да въвежда национален комендантски час и цензурата в медиите.. През февруари, ал Башир обяви извънредно положение, разтури централните и регионални правителства и нареди на армията да започне да управлява вместо тях. „Башир е в режим на оцеляване, – казва Ерик Рийвс, изследовател от Харвардския университет, който е проучвал Судан в продължение на 20 години – И причината, която му дава основание да смята, че може да оцелее, е защитата, осигурявана от руснаците.“
„Русия не винаги е била срещу реда, определен от Запада. След разпада на СССР в 1991 г. ние с всички сили се стремяхме да се впишем в глобалния свят – разказва пред  TIME Владимир Якунин, стар приятел и колега на Путин от КГБ. „Но беше наивно да се предполага, че семейството на цивилизованите нации наистина ще ни интегрира." Полученото в резултат на това чувство за отчуждение достигна връхната си точка през 2007 г., когато Путин изнася реч в Мюнхен пред публика от западни държавници. Тогава той заявява, че нарастващата сила на Русия, Китай и други развиващи се страни скоро ще сложаи край американската хегемония. „Тази реч не беше демонстрация на „мускули“, – казва Якунин, а пророчество, на което западните лидери не обърнаха внимание.“
Докато днес на Запад някои все още проповядват ценностите на демокрацията и правата на човека, ценността, зад която застава  Русия на световната сцена, е суверенитет, което означава, че всеки режим има право да управлява своята територия, без да се страхува от чужда намеса (...) Тя изгражда своята външна политика на основата на уважение към диктаторски режими, без да се притеснява за последствията от това у дома. „Ние не налагаме на никого как да живее“, казва Якунин.
Русия предлага на новите си приятели мощни оръжия: правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, което е било използвано за блокиране на най-малко дузина резолюции на Съвета за сигурност относно използването на химическо оръжие, военни престъпления и прекратяване на огъня в началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. За да помогне на режима на Асад Путин си присвои правото да твърди, че Русия ще подкрепя своите съюзници, даже и да обгазяват, бомбардират и измъчват свои граждани. „Ние не изоставяме никой от нашите приятели, – казва руският сенатор Климов – докато на Запад хората често сменят позициите си. Те имат други приоритети.“
Редица страни са обърнали внимание на подобни заявления на Русия. В Африка, където върховенството на закона е под въпрос, най-малко осемнадесет правителства са подписали споразумения за военно сътрудничество с Русия, след като военните й самолети излетяха, за да спасяват Асад през 2015 г. (. ..) В същото време Русия се стреми да изгради репутацията си на посредник в мирното споразумение, особено в тези региони, където САЩ не се справят с тази задача“, пише TIME, припомняйки на срещата на върха в Москва с талибаните (от 2003 г. те са обявени в Русия за терористична организация – бел. изд.) ... В светлината на отсъствието на американските и афганистанските делегати преговорите не донесоха нищо. Но Москва все още изглежда се стреми да направи свой път в  дебатите и да покаже, че може да застави талибаните да седнат на масата за преговори. „За Русия съществуват доста по-мащабни стратегически игри“, – казва бившият афганистански дипломат Омар Самад – Те смятат, че Афганистан е техен потенциален коз."
„Това може да обясни много от новите връзки на Путин в развиващия се свят", –  подчертава TIME – „Русия и много от съюзниците на Путин са със санкции, наложени от Запада, и в колкото по-горещи точки е замесена от Русия, толкова повече Путин започва да вярва в мисията си. Той прави залози по целия свят, точно както играч на покер залага чипове.“
Някои от руските инициативи могат наистина да облекчат напрежението в отдалечени зони на конфликти. Например, на мирна конференция, проведена в Судан миналата година, Русия успя да обедини враждуващите фракции в Централноафриканската република. „Те ни помогнаха“, казва посланикът Исмаил Шерги, който председателстваше преговорите от името на Африканския съюз.
Във Венецуела Русия лесно може да прекрати противопоставянето между Мадуро и опозицията и да убеди диктатора да седне на масата за преговори, тъй като режимът му изцяло зависи от подкрепата на Москва. Част от огромните нефтени запаси на страната бяха купени от руски енергийни компании по борсови цени. Но американските наблюдатели не виждат свидетелства за алтруизма на Москва и за желанието й да играе ролята на посредник. „Стратегията на Русия е да подкрепя този режим",  – заявява Елиът Абрамс, американски служител, отговарящ за разрешаването на конфликта във Венецуела, в отговор на въпрос от списание TIME през март – „Те изобщо не се интересуват за степента на репресии, използвани от режима ... защитават парите, които Венецуела им дължи. Освен парите, Путин също трябва да защитава и репутация си. В Сирия, Судан и части от арабския свят, както и в Африка и голяма част от Латинска Америка, той е смятан за крепост на автокрацията, за човек, който ще защитава суверенитета на съюзници си. Те са под натиска на Запада, което обяснява защо Русия е създала за себе си пъстра империя на автократични държави и провалени държави, и защо световните диктатори се подготвят да подпишат споразумения за сътрудничество с Русия“.
„Това работи за Москва. Осем месеца след срещата с ал Башир в Сочи руският президент беше зает с провеждането на световното първенство по футбол. –  пише списание – Но той не пропусна възможността да се срещне с криещия се от правосъдието президент на Судан, този път в Кремъл. Путин отбеляза, че през последните няколко месеца стокообменът между страните им се е удвоил и военните връзки са се засилили. Ал Башир, който изглеждаше много по-уверен, отколкото в Сочи, благодари на Путин за противодействието на Запада и САЩ в Съвета за сигурност. Той беше особено доволен от факта, че Русия е поискала оттеглянето на международни миротворци от Дарфур. Срещата беше кратка. Двамата лидери се договориха да гледат заедно финала на световното по футбол на следващия ден. Но преди да се раздели с един от най-страшните диктатори на XXI, Путин се усмихна и като че ли искаше да каже нещо: „Много се радваме да Ви видим, господин президент. Добре дошли!“
P.S. Материалът за „пъстрата империя“ на Путин беше качен на 9 април т.г.  Два дни по късно - на 11 април, ТАСС помести следното експресно съобщение: „Сутринта на 11 април, група военни в Судан е отстранила от власт президента на страната Омар ал Башир, освобождавайки го от всички заемани постове. По информация на новинарския портал Baj News, Военния съвет на Судан под ръководството на първия вицепрезидент на страната и министър на отбраната Авада бен Ауфа взема властта за срок от ЕДНА ГОДИНА." Очаквам да бъде приветстван от руския държавен глава: „Много ще се радваме да Ви видим, господин Ауфа и да Ви кажем добре дошли!“
Само дето не се знае дали Ауфа няма да му отнеме „ключа към Африка“, връчен му от ал Башир?

Няма коментари:

Публикуване на коментар