четвъртък, 4 април 2019 г.

МИТ ЛИ Е НЕПОБЕДИМОСТТА НА „ПОСЕЙДОН“?*

Експертите се различават в оценката на новото супероръжие на Кремъл
Автор: Максим Климов, капитан III ранг от запаса
„Независимое военное обозрение“, 22.03.2019
(Интернет версия, http://nvo.ng.ru/concepts)
След публикуването на информацията за оръжейната система „Посейдон“ (известна и като „Статус-6“), публикациите за нея започнаха да се размножават като гъби след дъжд. Въпреки това, повечето от тях просто не заслужават внимание. На 5 март тази година в седмичника „Военно-промышленный курьер“ е публикувана статия от заместник-председателя по информационна политика на Руската академия за ракетни и артилерийски науки д.в.н  Константин Сивков „Неуловимия „Посейдон”. В нея се развива тезата, че „високата скорост създава благоприятни условия, за да се преодолее всяка защита на подводните лодки (ЗПЛ). Съединените щати и техните съюзници ... са безсилни срещу нашите „Посейдон“-и.
Аргументите на К. Сивков относно торпедото „Посейдон“ се свеждат до твърдението, че „според наши и чужди експерти“ шумовите характеристики на движението на торпедото не позволяват ранното му откриване и всички модерни оръжия за защита от „Посейдон“ са безполезни“.
….
Да започнем с главното – отсъствие на нискочестотни шумове при движението на „Посейдон“, което го прави неоткриваем на далечни разстояния. Сивков не привежда аргументи за защита на тезата си, както и имената на експертите, които „обосновават“ такова удивително противоречие със съществуващи закони на физиката. Ще подчертая, че необходимата мощност (над 100 МВт), за да се движи със скорост 100 възела/час и сравнително малките размери на „Посейдон“ са несъвместими с ниското ниво на шум и ни най-малко не допринасят за неговата неоткриваемост
Тезата на К. Сивков за предполагаемата неефективност на активната акустика също не е последователна. Той твърди: че обхватът на откриване в активен режим се намалява няколко пъти.“
Да, размерът на "Посейдон" е много по-малък от този подводница. Въпреки това, той има голяма и добре изразена турбулентна следа („опашка“) и може да бъде видима цел за средночестотните сонарни станции на съвременните подводници.
К. Сивков твърди: „…торпедо, което се движи на голяма дълбочина, ще да бъде покрито от дълбок воден слой, който действа като екран, отразяващ звукови вибрации. , И тогава обхватът на откриване на торпедо ще намалее значително, без значение колко е шумно.“
Заблудите, които тиражира Сивков могат да бъдат открити във всяко явно помагало, посветено на подводната акустика.
…..
…..
(в следващите абзаци авторът оспорва тези на Сивков за неоткриваемостта на „Посейдон“, обвинявайки го че ползва остарели източници – например „Тактика на подводниците“ от В.А. Хвощ, издание от 1989 г.)
……
Според Сивков, движението на „Посейдон“ в „неправилен зигзаг“ прави почни невъзможно неговото унищожаване. Той за забравя, че този тип движение драматично увеличава динамичните грешки на жироскопите на инерционната система на торпедото и то просто може да пропуснете целта.
Да, прихващането на суперторпедото от подводницата е изключително трудно, но подводниците на американския флот определено ще бъдат използвани срещу превозвачите на „Посейдон“ и незабелязаното им и непрекъснато проследяване с готовност за унищожаването им по заповед или след пускането на първото суперторпедо.
……
Изглежда, че причината за решението за създаване на супер-торпеда в СССР от 80-те години на миналия век е истерията в политическото ръководство на страната, причинена от рекламните ходове на Рейгън в  неговата Инициатива за стратегическа отбрана („междузвездни войни“ както беше популярното й название по това време – бел.моя). Все още някой вярва ли в тези приказки? Защо днес да инвестираме в подобни системи огромни суми пари? Не би ли било по-добре да ги насочим, например, за да повишим устойчивостта на съществуващата стратегическа триада?
…..
И накрая, най-важното. Сивков отбелязва: „Никой не може да се намеси, и да предотврати задействането от „Посейдон“ на мегатонен ядрен взрив в последния момент от съществуването му. Само че авторът забравя, че рубежът за борба с подводните лодки минава близо до границите на Норвегия, Англия, Япония и на територията на самата Руската федерация и ще има катастрофални последици ….
Тезата на Сивков противоречи на §§ 1 и 3 от чл. 35 на Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г., приет на 8 юни 1977 г., които гласят:
„….§1. В случай на въоръжен конфликт, правото на страните в конфликта да избират методи или средства за война не са неограничени.
...
§3. Забранено е да се използват методи или средства за водене на война, които са предназначени да причинят или, както може да се очаква, да причинят големи, дългосрочни и сериозни щети на природната среда.“
Нека да обобщим. На практика всички тези на К. Сивков изглеждат несъстоятелни. Каква е причината за това: липса на компетентност на автора по този въпрос или опит за приспособяване на констатациите към предварително определен резултат?
И тук възниква друг много важен въпрос - обективността на експертизата, особено за проекти от голямо държавно, обществено и отбранително значение.
О, тогава защо да ги изпълняваме?
БЕЛЕЖКА:
*- Водородният взрив на руската разработка „Посейдон“ (известна като Статус-6), е с мощност 100 мегатона. Оръжейната система се свързва с най-новите разработки на руските ядрени подводници от пето поколение. Военни експерти смятат, че руските ядрени глави „Посейдон“ могат да нанесат щети, каквито до този момент дори теоретично не се е предполагало, че могат да бъдат нанесени.
P.S. Направих, авторизираният и със значителни съкращения превод на статията капитан III ранг от запаса Максим Климов, не за да оспорвам или да подкрепям политиката на Путин във военната област. Последната трябва да се анализира от други медицински специалисти.
Когато попаднах на материала на Климов се сетих за един виден военен специалист по всичко и любимец на телевизия СКАТ – доцент Гергин ГЕРГИНОВ. 


И разбрах от къде извират безкрайно компетентните му анализи - четеш и превеждаш от руски сайтове, компилираш и т.н. .....
Ех, защо не съм завършил военно училище …..
Леле-мале, какъв коментатор щях да бъда?!
Като бай Гергин или може би като психолога на ВВС Данчо Костадинов….
Ама, на! 
Останах си един обикновен военен лекар-администратор…. 
При това одъртял и спаружен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар