ЕСЕ

Уважавани дами и господа!

Никога не съм си представял, че някои от публикациите в блога ми ще бъдат посетени  от няколкостотин души или, че ще получа толкова много лайкове (+ или -) за картинките, които качвам във Facebook.

Започнах да се съмнявам в качеството на публикациите/картинките и в искреността на лайковете.

Посещенията и лайковете би трябвало да ме радват, само че венецът на радостта отдавна се е спаружил върху главата ми. Както и нЕкои  неща на други телесни места.

Все пак благодаря, ако не друго, то поне за това, че посещенията и лайковете стимулират старческата ми глупост и суета!

Есето е по повод 71-я ми рожден ден!

Живи и здрави!