петък, 12 април 2019 г.

Прав ли е Джордж ФРИДМАН?

Снощи – 11.04 прочетох материала на Николай Киров, преразказващ вижданията на Джордж ФРИДМАН1 за съдбата на НАТО.
Публикацията на VESTI
 
 
Киров изгражда публикацията си върху статия на американеца в „Geopolitical futures”. Пропускам част от текстовете, свързани с историческата екскурзия на Фридман за годините след Втората световна и Студената война. Няколко от твърденията ме впечатлиха, цитирам:
„ …… НАТО е създадена за извънредна ситуация, в която светът е на ръба на трета световна война между две суперсили. По същество НАТО прехвърля въпроса за войната и мира от националните правителства в Европа върху генералния щаб (терминът генерален щаб вероятно е неточен превод на г-н Киров, не ми е известно да съществува такъв в алианса – бел.моя), ръководен от американски офицер. Напълно разумно за времето си решение. В наши дни обаче Втората световна война вече е далечно минало. Заплахата от СССР не съществува от десетилетия. Русия се е оттеглила дълбоко зад старите си граници. Тя предпочита да използва тролинг в интернет и заплахи. А и е прекалено зависима от европейските пазари, за да ги разруши с война. Европейците не са готови да координират военните си планове с НАТО, а американците, дори да имат интерес да се изправят срещу руснаците в Полша и Румъния, нямат никаква нужда от алианса за целта.“
В цитирания текст ме смутиха тезите на Фридман за „анахронизма“ в съществуването на НАТО, за заплахите за Европа и по-точно за страните-членки на ЕС, както и липсата и на най-малка идея с какво да се реализира колективната отбрана след отпадането на алианса. Тук ще вметна, че идеята за общоевропейска армия е толкова импотентна (изключвам напъните на един лидер от държава-членка на ЕС, който е решил да се прави на Наполеон Бонапарт), колкото се оказа историята със създаването и залеза на Западно-европейския съюз (ЗЕС), а в по-ново време – идеите за всеобхватния подход в отбранителната политика, интелигентната отбрана и прочие измишльотини…..
Не мога да приема твърденията на Фридман относно актуалните заплахи, като изхождам от външната политика и най-вече от военната политика на някой държави.
Тъй като, с напредване на възрастта, ставам все по-мнителен реших, че може би има неточности в българския превод. Усъмних се и във военностратегическите и политическите възгледи на Фридман, макар че бях чувал само суперлативи за агенция Stratfor. Съмненията ми се подхранваха и от учудващата им идентичност с тези на г-н Волен Сидеров и телевизия „Алфа“. И не само неговите….
Консултирах се с приятел от Facebook. Оказа се, че американецът е успешно прикриващ се фен на Демократическата партия и че не бива да се вярва на всичко, което пише. Това ми беше достатъчно.
Колкото и на някои да им звучи неприятно, мирът в Европа след Втората световна война не се дължи на създадената през 1950 г. Европейската общност за въглища и стомана (първообраз на ЕС – бел.моя) от Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия. А на взаимното сдържане, осъществено благодарение на ядрения щит на САЩ, занемарен в по-ново време от президента Обама.
По повод на прочетеното се сетих за една мисъл на покойната Маргарет ТАЧЪР: „....След края на Студената война Западът повярва, че е дошло време да се мисли и говори само за миротворчество.....И така все повече се заговори за  правата на човека  и по-малко за национална сигурност. Отделяха се средства за благосъстоянието и по-малко за отбраната. Повярвахме......, че глобалното село има само добри съседи. Малцина проявиха нахалството да заявят, че добрите съседи са всъщност добрите стени”2
Ако ръководителите на ЕС, вкл. и нашите, осъзнаят тази мисъл на Тачър, вероятно ще изчезнат и споровете за заделяните средства за отбрана. Както и проблема „за“ или „против“ НАТО! Поне в обозримо бъдеще!
Бележки:
1-Фридман е известен американски политолог, основател (през 1996 г.) и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Stratfor със седалище в Остин, щата Тексас.
2-Изкуството на държавника. Стратегии за промяна на света, издателство „Слънце“, София, 2002
P.S. По повод възгледите на Фридман бях споменал, че те съвпадат с тези на партия АТАКА и на някои други политически формации. Ровейки се из мрежата открих  проповедта на професор Л.Г. (на снимката). Господинът отдавна не е член на ОПГ-па от едни сараи и не зная на кой Мамон се кланя в момента.

Няма коментари:

Публикуване на коментар