АНАЛИЗИТЕ НА BLOOMBERG.....

В сайта NEWSRU.com попаднах на материала „Bloomberg¹ постави Русия между Кабо-Верде² и Вануату³ в рейтинга за равнището на здраве на населението“ (публикация от 25.02.2019). Ще си позволя да цитирам част от публикацията.

„…Русия се изкачи на пет места и в момента е на 95 място. Нейни съседи са Кабо-Верде (94 място) и Вануату (96 място). По-висок здравен рейтинг  имат Куба (30 място), Чили (33 място), Турция (51 място), Иран (69 място), Белорусия (81 място), Украйна (93 място) и Венецуела (87 място).

По показател „очаквана продължителност на живота при раждане“ световен лидер е Испания. Високи оценки по този показател имат Швейцария, Япония и Сингапур. Експертите смятат, че това се дължи на осигурения масов достъп на ДЕЦАТА В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА до медицинската помощ и профилактичните услуги за. В Северна Америка Канада изпреварва САЩ по очаквана средна продължителност на живота (страните заемат съответно 16 и 35 място). Експертите обясняват това явление с по-ниския риск от умирания вследствие предозирането на наркотици и самоубийствата.

Челното място в класацията на Куба (30 място, САЩ – 35 място) според анализаторите се дължи на РАЗВИТАТА СИСТЕМА за ПРОФИЛАКТИЧНА МЕДИЦИНА и ЕФЕКТИВНИ ПРОГРАМИ за РАННО ОТКРИВАНЕ НА СОЦИАЛНО ЗНАЧИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.....“

 На сайта на Bloomberg открих таблици с класираните държави от първо до петдесет и шесто място (таблици 1 и 2).

Таблица 1

Таблица 2

България липсва сред тях. Пред нас са (в скоби е посочено мястото, което заемат – бел.моя) Словения (24), Гърция (26), Чехия (29), Хърватия (31), Естония (32), Турция (51), Македония (56)…

Bloomberg коректно е посочила източниците и методологията на изследването, които цитирам изцяло:

„Източници: Световна здравна организация (WHO), Департамент по икономически и социални на ООН (UN DESA), Световната банка (WB):

Качество на здраве=Оценка на здравето(А)–Здравен риск (Б)

A. Оценка на здравето (показатели):

1.Смъртност от заразни, незаразни болести и наранявания;

2.Очаквана продължителност на живота при раждане, детство, младеж и пенсиониране;

3.Вероятност за оцеляване в неонатална възраст, в зряла възраст и етапи на пенсиониране.

Б. Здравни рискове (показатели):

1.Поведенчески/ендогенни фактори – високо кръвно налягане, високи нива на кръвна захар и холестерол, наднормено тегло, употреба на тютюн и алкохол, намалена физическа активност, детско недохранване, психично здраве, имунизационен календар (основни ваксинации);

2.Екологични/екзогенни фактори – чистота на въздуха, водоснабдяване и канализация.

От над 200 оценени страни само при 169 имаше достатъчно данни, които да бъдат включени в крайния резултат“. 

Порових се из български сайтове за подобни здравни анализи на Blооmberg. Цитирам тази, публикувана в сайта „Клуб Z“, макар че има и други. Тя касае ефективността на здравните системи, а изследването е проведено през 2014 г. и обхваща  55 държави (таблици 3, 4 и 5).

Таблица 3

 

Таблица 4

Таблица 5

В нея открих името на страната ни – на 46 място, като спрямо 2009 г. сме слезли с 4 пункта надолу. Любопитна е информацията са Холандия, която от 23 място е слязла на 29 (български здравни експерти непрекъснато твърдят, че холандската болнична система е най-добрата в Европа – бел.моя). Според това изследване се е подобрила ефективността на здравните системи в Гърция, Мексико и Турция – съответно от 22 (през 2009 г.) на 13 място, от 20 на 17 и от 35 на 29.

Според Bloomberg:

1. Източници за извършения анализ са Световната банка (WB), Световната здравна организация (WHO), Международния валутен фонд (IMF), Департаментът за здравеопазването на Хонконг и Министерството на здравето и социалните грижи в Тайван;

2. Методологията за оценка на ефективността на здравната система се основава на три притеглени критерии въз основа на три претеглени показателя: ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА (тежест 60%), ОТНОСИТЕЛНИ и ОБЩИ РАЗХОДИ за здравеопазване (тежест съответно 30% и 10%). Анализът обхваща държави с население от поне пет милиона души, БВП на глава от населението – най-малко US$ 5 000 и очаквана продължителност на живота най-малко 70 години. ОБЩИТЕ РАЗХОДИ за здравеопазване включват разходите за ПРЕВАНТИВНИ и ЛЕЧЕБНИ здравни услуги, СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ, ДЕЙНОСТИ, свързани с ХРАНЕНЕТО и спешна помощ и се измерват като процент БВП, а относителните разходи – частта от общите разходи, която се пада на глава от населението.

При анализите са използвани налични данни за 2014 г., с изключение на тези за разходите за здравеопазване в Хонконг и Тайван, данните за които са от 2013 г.

От прочетеното си позволявам да заключа следното:

1.Трудно обясним е фактът че като източници за анализ се ползват данни от международни организации (WB, WHO, IMF, UN DESA), а не национални такива. Когато това правят български политици нещата са ми ясни – искат да изглеждат по-компетентни, но в случая не съм убеден, че националните данни са използвани коректно от посочените институции. Не мога да си обясня и факта, че НСИ и съответните анализаторски звена на Министерството на здравеопазването мълчат относно анализите на Bloomberg и оставят на тяхна основа да се упражняват журналисти, в чиято компетентност се съмнявам.

2.Методологията на двете изследвания е различна, с което си обяснявам защо България през 2014 г. е на 46-то място в рейтинговата класация на националната здравна система, а пет години по-късно изобщо не намира място в първата шестдесятка. Нямам впечатление, че за този период да е настъпил ПЪЛЕН СРИВ на здравната ни система.

3.И двете изследвания на Bloomberg потвърждават една моя стара теза – докато по проблемите на здравеопазването в България продължават да деребействат привърженици на т.нар. БОЛНИЧНА ИНДУСТРИЯ (в институциите, в професионалните медицински организации, в НПО-тата и сред гастролиращите в СМИ „ози“) няма да постигнем кой знае какви резултати, камо ли да настигнем държави с водещи демографски показатели. Колкото и пари да наливаме! На тези, които не ми вярват, препоръчвам да погледнат текстовете, които се отнасят за Куба и Холандия например.

БЕЛЕЖКИ:

¹- Най-вероятно става дума за частната компания в Ню Йорк, САЩ, основана от Майкъл Блумбърг през 1981 г., с участие на Merrill Lynch в замяна на инвестиции. Компанията предоставя финансови софтуерни инструменти (например платформа за анализ и търговия с акции чрез централна компютърна система, известна като Bloomberg Terminal). С развитието си през годините разработва международни новинарски услуги, включително телевизионни реклами, радио, Интернет и печатната преса. Очакваните й приходи за 2009 г. са US$ 6,9 млрд.

²-Република Кабо Верде (на португалски: República de Cabo Verde), известна и като Зелени нос, е островна държава в Северния Атлантически океан.

³- Вануа̀ту (на английски: Vanuatu) е островна държава в югозападната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди.

P.S Ако по споделеното има и други мнения, бих ги прочел с удоволствие. Не твърдя, подобно на българските депутати и министри, че съм казал истини от последна инстанция..