Есе на Сергей Юрски
(1935-2019), „Новая газета”, 2006, актьор и режисьор, известен с ролята си на
Остап БЕНДЕР
 |
| В ляво - в ролята на Остап Бендер |
В гората няма боклук.
Даже когато бурята счупи дървета, това не е боклук. В гората живеят и умират
зверове, растения, насекоми, сменят се годишните времена, има непрекъсната
борба за съществуване, но няма БОКЛУК! Само там, където се е появил човека,
започва боклука, а там, където човекът се размножава се появява много боклук. Горите в Подмосковието са територия на
боклуците, сред която растат дървета. Пътят от двете страни е като многокилометров
пепелник, а отточните канавки приличат на мръсни кофи.
Понякога си мисля, че нарочно
увеличиха скоростта на влаковете на хората, за да не могат да летят от
прозорците към гората празни кутии, бутилки, фасове от цигари, опаковки,
пилешки кости, дини, скъпи чорапи и други отпадъци.
Човек се бори сам със
себе си, забелязвайки, че създава повече боклук отколкото полза. Но нещо не
става или става кофти. А боклукът расте и не достигат сили, за да се пребори с
него. А понякога няма и желание. Май са необходими слуги, които да чистят?! Ама
кой, извинете с радост ще стане боклукчия?! Къде да ги намерим?!
Изход има – ще повикаме
съседите, съседи от близо и далеч, съседи, които са по-бедни. „Имигранти“, така
се наричат тези съседи. Аха, идеята е чудесна …. Ама нали и те са хора?! И те
живеят, плодят се и правят боклук.. Значи трябва да назначим слуги на самите
слуги? Само че ще започнат проблеми, в началото съседски, след това национални,
етнически – кой прави боклуци и кой чисти боклуците… Пък и боклуците в нашия
свят са много разнообразни – битови, партийни, производствени, отровни,
смъртоносни, атомни, космически, проникващи, лежащи, летящи, текущи …
Боже Господи, до къде
могат да те доведат размислите върху хвърления фас…
*-заглавието е мое.
Няма коментари:
Публикуване на коментар