неделя, 17 февруари 2019 г.

НИЕ, АБДАЛИТЕ ……*

……….
Естествено е, че другарката Нинова не можеше да остане по-назад (от Борисов – бел.моя) - тя и без това умира да се съизмерва с премиера. Пък и нали в бляновете си се вижда като бъдещ такъв...
Пролича си и на „конгреса“ на БСП. Слагам събитието в кавички, защото на него май не се случи нищо съществено.
А то започна любопитно. Когато преди време Нинова се бореше за поста председател, паролата беше „купете делегатите“. Сега беше заменена с „нахранете делегатите“.
И Нинова го стори. Четох някъде, че първата кьорсофра струвала „само“ 15 000 лева. Айде бе! Да нагостиш 800 души с толкова пари е или невъзможно, или поредната опашата лъжа.
Освен ако БСП не е взела назаем от ГЕРБ от онези прословути 4 тона суджуци. Ама едва ли. Значи остава второто...
Казват, че имало и ешмедеме веднага след края на форума. Да, има логика - Нинова е трябвало да отбележи в тържествена атмосфера своя пълен триумф. Над какво обаче (или над кого), тъй и май никой не разбра.
Защото между двете кьорсофри имаше само празни приказки. А понякога - и направо смешни.
Чухме потресаващата новост „долу ГЕРБ, дайте ни властта!“, дето Нинова я мрънка, откакто БСП загуби изборите преди две години. Ами вземете си я! Основен принцип на демокрацията е, че тя е управление на мнозинството над малцинството.
Та спечелете си мнозинство, направете си властова коалиция и ГЕРБ сам ще слезе от кормилото на държавата. Просто и ясно, само дето аз лично не го виждам в обозримото бъдеще.
Доста смешновата изглеждаше и декларацията „Долу ръцете от Йончева!“. Не спирам със симпатиите си към Елена, но да я превръщат в нещо като българската Анжела Дейвис от края на 60-те години, си изглежда доста пресилено.
Оставям настрана факта, че с тази кампания БСП нарушава друг основен принцип на демокрацията - този за разделението на властите. Прокуратурата може и да се е попрестарала, може и да е била повлияна от изпълнителната власт, но все пак най-отгоре стои съдът.
И нека да оставим той да реши кой крив и кой прав. А не за пореден път да хленчим пред Европата в стария пионерски стил „Моля, другарке, той (в случая ГЕРБ де) се бие“.
И така, като че ли най-любопитното от „конгреса“ остана схватката между Станишев и Нинова. Някои определиха речта му като „помирителна“. За мен обаче тя си беше „предупредителна“ - ако председателката на БСП не се вслушва в позициите на ПЕС, тя направо „си стреля в крака“.
Всъщност предупрежденията на Станишев бяха две. Първото - че ако не го постави начело в листата за евродепутатите на БСП, тя наистина би се „гръмнала в крака“. Ако не пред България, то със сигурност пред Европа, която няма да спре да се диви на поредната балканска особеност.
Второто обаче е още по-лошо - със сигурност политиките на ПЕС - и за Истанбулската конвенция, и за Миграционния пакт, ще нанесат на БСП повече вреди, отколкото ползи. И ако Станишев упорито не спира да ги подкрепя, това ще рече, че той отдавна се е превърнал от български политик в шлифован европейски чиновник.
Та Нинова трябваше да избира. И избра. Нахрани депутатите. Принуди вътрешнопартийната опозиция да замълчи като гладен цигански задник. И между две кьорсофри направи един безсмислен конгрес, за който платихме ние, „абдалите“.
Ама то и затова сме си такива вече 30 години…
Бележка:
*-заглавието е мое, а текстът – на професор Драгомир Драганов (на малката снимка), публикуван в „Ретро“. Част от професорската писаница е пропусната по причина, че моят интерес е насочен към г-жа Нинова. Пропуснатите герои обикновено се коментират катадневно в сутрешните блогове на българските телевизии.

Няма коментари:

Публикуване на коментар